№ 10819
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110149407 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са предоставили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което
съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да бъде уважено искането по чл. 190 ГПК на ищеца единствено
за задължаване на ответника да представи справка за всички дължими от
ищеца суми- разноски, такса- гарант, застраховки такса- банкови гаранции и
др., а в останалата си част искането следва да бъде оставено без уважение
като ненеобходимо.
Съдът не следва да се произнася по доказателственото искане на ищеца
за допускане на съдебно- счетоводна експертиза, доколкото ищецът е
оттеглил доказателственото си искане с молба с вх. № 2444/04.01.2024 г.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да уточни дали предявява при условията на евентуалност иск
за нищожност на такса "Флекси" и да обоснове правния си интерес, при
положение , че твърди, че същата не е уговорена по делото - с нулева
стойност е.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
1
получаване на съобщението ответника да представи справка за всички
заплатени от кредитополучателя суми на ответното дружество по договор за
потребителски кредит *** №40015705174 , както и за всички дължими от
ищеца суми на ответното дружество по договора за кредит , в това число
разноски, такса - гарант, застраховки, такса- банкови гаранции и др.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания като ненеобходими.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.04.2024 г. от 10:05 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца П. Г. Н., ЕГН **********, срещу ответника „***“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД
във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност
на Договор за потребителски кредит *** № 40015705174, сключен между
страните, а в условията на евентуалност- иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ, евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК
за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски
кредит *** № 40015705174, сключен между страните, в частта й относно
таксите „Фаст“ и „Флекси“, евентуално иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за възнаградителната лихва.
Ищецът П. Г. Н. твърди, че с ответника има сключен Договор за
потребителски кредит *** № 40015705174, по силата на който последният, в
качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1800 лв. в полза на ищеца
и кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне в срок от 36
месеца, при ГПР в размер на 41 % и лихвен процент на ден в размер на 0,11
%. В договора било посочено, че клиентът изрично е поискал да закупи
незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало възнаграждение
в размер на 990 лв. за за услугата „Фаст“, а за „Флекси“- 0,00 лв. Ищецът
поддържа, че процесният договор е недействителен, доколкото таксите
„Фаст“ и „Флекси“ не били включени в размера на ГПР, поради което
последният надхвърлял законоустановения максимален праг. Поддържа, че
посочените такси представляват едно скрито възнаграждение за
кредитодателя, което е следвало да бъде взето предвид при изчисляване на
действителната стойност на ГПР. Същото се явявало заблуждаваща търговска
практика. Излага, че не било ясно и изчерпателно посочено какви разходи са
включени в ГПР, съответно кой разход какъв процент от ГПР формира. При
условията на евентуалност поддържа нищожност на клаузата, уреждаща
процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите представляват
действие по усвояване и управление на кредита, а за тях законът изрично
забранява да се събират такси. Сочи, че невключването им в ГПР
представлявало заобикаляне на закона. Евентуално поддържа нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави
и поради нарушаване принципа за справедливост. Същата надхвърляла
2
повече три пъти от законната лихва. Моли за уважаване на исковите
претенции с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. ***, с който оспорва исковете като неоснователни.
Не се оспорва, че между страните има сключен Договор за потребителски
кредит *** № 40015705174 от 24.02.2023 г., по силата на който „***“ ЕООД е
отпуснало в заем сумата от 1800 лв. в полза на П. Г. Н.. Поддържа, че
процесният договор е сключен съгласно законовите изисквания. Сочи, че е
посочена общо дължимата сума по кредита с включена такса за допълнителна
услуга „Фаст“. Твърди, че не е било необходимо да бъдат посочени взетите
допускания за определяне на ГПР, доколкото размерът на последният е
фиксиран като абсолютна процентна стойност, която не е била изменяна.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че таксата за услуга „Фаст“ е
следвало да бъде включена в ГПР, тъй като не представлявала общ разход по
кредита за потребителя и не представлява условие за сключване на договора.
Счита, че дори да е неправилно посочен размера на ГПР, това не води до
нищожност на целия договор за кредит или до неинформираност на клиента.
Сочи, че евентуалната недействителност на отделна клауза от договора не
влече цялостна такава на последния. Поддържа, че ищецът сам е избрал да
ползва незадължителната допълнителна услуга „Фаст“, в резултат на което
искането за кредит е било разгледано и одобрено в рамките на деня и
заемната сума е била преведена в първия възможен работен ден. Оспорва
предоставената услуга да представлява дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва,
уговорена във фиксиран размер от 41 %, да противоречи на закона или
добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
Между страните има сключен Договор за потребителски кредит *** №
40015705174 от 24.02.2023 г., по силата на който „***“ ЕООД е отпуснало в
заем сумата от 1800 лв. в полза на П. Г. Н..
В договора било посочено, че клиентът изрично е поискал да закупи
незадължителна услуга „Фаст“, за която се дължало възнаграждение в размер
на 990 лв., което не било включено при изчисляване на ГПР.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца е да докаже че на 24.02.2023 г . между П. Г. Н. и
„***“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит *** №
40015705174 г., обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
нищожен на заявените правни основания с исковата молба, а именно поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за горепосочените
3
обстоятелства.
По евентуалните искове: в тежест на ищеца е да докаже, че на
24.02.2023 г . между П. Г. Н. и „***“ ЕООД е бил сключен Договор за
потребителски кредит *** № 40015705174 с посоченото съдържание;
обстоятелствата, от които произтича, че клаузата за такса "Фаст" / клаузата за
възнаградителна лихва е недействителна на посочените основания: поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона или противоречие с добрите
нрави, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ответника е да установи, че сочените като неравноправни
клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени / т.е. не е била
предварително изготвена от банката или дори да е била, то ищецът е имал
възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието и/, като
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4