Определение по дело №434/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260144/12.11.2020г.

гр. Варна, 12.11.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 434/20г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Й.Г. и Й.И.Г. и двамата от гр. Варна, представлявани от адв. И.К. ***, насочена срещу решение № 260368/18.08.20г. по гр.д. № 254/20г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от тях срещу Община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, с.о. Ментеше, представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.4501.1134 по кадастралната карта на гр. Варна, общ. Варна, област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с площ от 2719 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1134, при съседи: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521, 10135.4501.1795 и 10135.4501.9507, като неоснователен; и ищците са били осъдени да заплатят на ответника сумата от общо 700 лв., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че въззивниците имат правен интерес от предявения иск, тъй като с отричането на правата на общината те ще могат да придобият права върху имота въз основа на придобивна давност, тъй като в този случай няма да е налице мораториума относно придобивната давност за общинските и държавни имоти. Сочи се, че ищците владеят необезпокоявано имота с намерението за своене и поради това актуването му от ответника като общински е незаконосъобразно. В тази връзка се изтъква, че именно община Варна е приела ищците като собственици на процесния имот, след като е приела данъчната им декларация, както и редовно заплащаните местни данъци и такси за същия. Освен това ищците са открили за имота партида за електричество, както и имат разрешение за кладенец, вписан на тяхно име в Басейнова дирекция. Имотът е ограден. Сочат, че са научили за съставянето за имота на Акт за общинска собственост № 5265/17.10.08г. едва с получаването на писмо от 24.10.19г. на кмета на общината, а съставянето на новия АОбС № 10346/17.12.19г. е станало след подаването от ищците на молба-декларация до общината с оглед започване на процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Поддържа се, че ищците не са били ползватели на имота по см. на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като са го получили въз основа на договор за наем. При това положение и след като имотът не е бил държавен преди 1996г., за него няма реституционни претенции, не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е общинска собственост до края на 2008г., то върху същия на общо основание може да тече придобивна давност. При това положение и след като ответникът не е доказал, че е собственик на имота, то предявеният иск следва да се уважи. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска на ищците.

            С молба в. № 26573/10.09.20г., уточнена с молба вх. № 266771/28.09.20г. въззивниците чрез общия си процесуален представител са отправили искане за приемане като доказателства на представени разписки за платени от тях МДТ за процесния имот, което е станало след предявяване на исковата молба – на 28.08.20г.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Варна, нито е изразено становище по доказателственото искане.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.

            Искането за приемане като доказателства пред въззивната инстанция на разписка № 0400011503800206/28.08.20г. и разписка № 0400011503802798/28.08.20г., както и приложенията към тях, следва да се уважи на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като документите са създадени след приключване на устните състезания пред първата инстанция, а същевременно са допустими и относими към предмета на делото. С молбата от 10.09.20г. въззивниците са представили и разписка с № 0400010993554950/27.05.20г. и разписка с № 0400010993560171/27.05.20г., за които не е отправено искане за приемането им (а и същите са създадени като документи преди провеждане на първото заседание по делото пред първоинстанционния съд). Поради това относно тези документи настоящият съд не следва да се произнася.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА до приемане като писмени доказателства на представените от въззивниците разписка № 0400011503800206/28.08.20г. и разписка № 0400011503802798/28.08.20г., както и приложенията към тях за заплатени МДТ.

Насрочва делото в открито с.з. на 02.12.20г. от 10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: