Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна, ____.12.2017 г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и втори ноември,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря КАПКА
МИКОВА,
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№701 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба
/уточнена с молба вх.№18051/21.06.2017г./ от МАРИ ХАУС” ЕООД, гр. Варна, чрез
адв.Д., срещу „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна, за откриване на производство по
несъстоятелност на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна по реда на чл. 630 от ТЗ.
Ищецът насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на ищеца произтича
от твърденията за наличие на вземане на молителя произтичащо от търговска
сделка – споразумение от 13.01.2015г., с което е извършено прихващане на
съществуващите между дружествата насрещни задължения до размера на по-малкото
от тях, като непогасеното задължение на ответника е установено в размер на
271 326,96лв.
Твърди се, че с Анекс от 16.12.2015г.
към посоченото споразумение страните са уредили отношенията си по повод
заплащане на останалата неприхваната сума в размер на 271 326,96лв., като
са уговорили срок за плащането й до 16.06.2016г. Излага се, че въпреки
настъпилия падеж и към настоящия момент задължението на ответното дружество не
е погасено, като спирането на плащането се дължи на неплатежоспособността на
ответника.
В условие на евентуалност твърди, че е
налице и предвидената в чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция, че длъжникът не е в
състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, тъй като не е заявил за
обявяване в Търговския регистър на годишните финансови отчети на дружеството за
последните три години, за периода от 2011г. до настоящия момент.
Претендира се откриване
на производство по несъстоятелност и обявяване
неплатежоспособността на ответното дружество по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ.
В съдебно заседание и с
писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата.
Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин обстоятелството, че молителят има качеството кредитор по търговска сделка
по отношение на ответното дружество. Твърди се, че подписаното между страните
споразумение за прихващане представлява търговска сделка, тъй като същото е
сключено за уреждане отношенията между страните по погасяване на изискуеми
вземания възникнали от търговските им отношения. Твърди се още, че от
заключението по допуснатата ССЕ се установява, че единствените погашения на
нововъзникналите задължения на ответника през процесния период са извършвани от
ищцовото дружество в изпълнение на сключения договор за факторинг от
27.03.2009г., поради което ответникът не разполага с парични средства да
погасява задълженията си към третите лица – кредитори. Установено е още, че
ответникът няма достатъчно краткотрайни активи, с които да удовлетвори
кредиторите си, а високата стойност на собствения капитал се дължи на отчитани
допълнителни резерви, които са формирани преди 01.01.2008г. и липсват данни
дали тези резерви представляват действителен източник на доходи, с които
дружеството да обезпечи или погаси задълженията си. Високият коефициент на
ликвидност на предприятието се дължи единствено на водените счетоводно
вземания, които са възникнали преди 2011г. и няма данни за събираемостта им.
Още повече, че по делото е установено, че ответникът не погасява публичните си
задължения, освен всички останали задължения към кредиторите. Сочи се още, че
затрудненията имат траен характер, той като последното постъпление на парични
средства ответникът е получил през 2014г. , след което същият не е осъществявал
търговска дейност.
В условие на
евентуалност твърди наличие на въведената в закона презумпция за
неплатежоспособност по чл.608, ал.2 от ТЗ.
По същество моли молбата
да бъде уважена.
Ответникът
по молбата „ИНГЛИШ
ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна, редовно уведомен, с писмен отговор, в
срока по чл.131 от ГПК, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез
назначения му особен представител адв.В., оспорва молбата като неоснователна.
Оспорва качеството на молителя на кредитор, като твърди, че посоченото
споразумение по естеството си представлява прихващане на ликвидни и изискуеми
насрещни вземания, но същото не е търговска сделка. От споразумението не може
да се направи извод какви са вземанията на дружествата, какво е правното
основание на всяко едно от тях и съответно дали същите са възникнали с оглед
предмета на дейност на ответното дружество. Предвид изложеното и доколкото по
делото не са представени описаните в споразумението документи, от които са
възникнали задълженията, не може да се направи обоснован извод, че молителят
има качеството кредитор на ответното дружество по търговска сделка.
От
представените по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за факторинг от 27.03.2009г. за срок от три години, който с
анекс от 27.03.2012г. е удължен с две години. Твърди, че за да е налице
действителен договор за факторинг е необходимо вземанията, предмет на същия да
бъдат определени, а бъдещите такива – определяеми, като неопределеността на
обекта на договора води до неговата нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай по делото не е представено Приложение №1 към процесния
договор, в което да са описани прехвърлените вземания, поради което с писменото
становище е въведено възражение за нищожност на същия.
В
условие на евентуалност твърди, че за да бъде уважено искането е необходимо по
делото да се установи неплатежоспособността на ответника, а именно състояние в
което той не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка,
което следва да е несъмнено и обективно съществуващо. Последното може да бъде
установено единствено въз основа на заключение на вещото лице по исканата от
молителя съдебно-счетоводна експертиза, която да направи анализ на структурата
на краткотрайните и дълготрайните активи на длъжника. В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът разполага с
краткотрайни активи, вкл. материални запаси, както и че със стойността им може
да покрие задълженията си без да увреди интересите на кредиторите си. Наличието на неудовлетворено вземане между
свързани лица по смисъла на закона не може да се приеме като предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност.
Излага
още, че не е налице и въведеното в условие на евентуалност твърдение за
неплатежоспособност, тъй като счетоводството на ответника е редовно водено и
финансовите отчети за процесния период са заявени за вписване в търговския
регистър.
По
същество твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
С определение №2441/31.07.2017г.
е постановено разглеждането на молбата в съдебно заседание, като е назначена
съдебно-счетоводна експертиза по релевантните за производството въпроси.
Ищецът насочва
претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество.
Легитимацията на ищеца произтича от твърденията за наличие на вземане по
търговска сделка (чл. 625 ТЗ), ответникът е търговец, пререгистриран със
седалище в района на сезирания съд.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От представеното по
делото заверено копие на договор за факторинг от 27.03.2009г. /л.538-541/ се
установява, че със същия „Инглиш Вилидж” ООД, гр. Варна, в качеството си на
доставчик е прехвърлил на „Мари Хаус” ООД, гр.Варна, в качеството му на фактор,
парични вземания по сключените от доставчика договори, съгласно Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора и се е задължил да прехвърля на
фактора бъдещите парични вземания, които ще възникнат след подписване на
договора. Факторът се е задължил при
прехвърлянето на всяко вземане да авансира доставчика със сума, договорена в
анекс, представляваща процент от размера на вземането, като е уговорено, че
факторът не носи риска от неизпълнение на длъжника по вземането.
С договора ищецът, в
качеството му на фактор, се е задължил да извършва и допълнителни услуги –
разплащания към доставчици на „Инглиш Вилидж” ООД към всички физически и
юридически лица в трудово или гражданско правоотношение, държавни, общински
органи или учреждения, организации, да осчетоводява сметките, отнасящи се до
вземания предмет на договора, да изпраща информация на доставчика относно
състоянието на счетоводните сметки на отделните длъжници и тяхната
неплатежоспособност, да изпраща покани до длъжниците, да консултира доставчика
относно търговската му дейност, срещу възнаграждение уговорено в чл.11 от
договора – 1% от всяка събрана сума и в размер на 4 000лв. месечно за
поетите задължения по чл.4 от договора.
Договорът е сключен за
срок от три години.
С Анекс от 27.03.2012г.
страните са постигнали съгласие да продължат действието на договора с две
години, считано от подписване на анекса.
По делото са представени
заверени преписи от договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективирани в нот.акт №165, т.4, рег.№6090, н.д.614/2010г. /л.542-544/ и
нот.акт №166, т.5, рег.№6091, н.д.№615/2010г. /л.545-550/, с които „Инглиш
вилидж” ООД, гр. Варна е продало на „Мари Хаус” ООД, гр.Варна собствените си,
подробно описани, недвижими имоти срещу посочената в нотариалните актове цена,
която следва да бъде изплатена по банков път, в едногодишен срок от подписване
на нотариалните актове. Общия размер на дължимата по договорите продажна цена е
400 000лв.
От представеното на
л.10-11 от делото Споразумение за прихващане от 13.01.2015г. се установява, че
със същото „Мари Хаус” ООД, гр.Варна и „Инглиш Вилидж” ООД, гр.Варна са
заявили, че същите имат насрещни вземания, както следва: 1/ „Инглиш Вилидж” ООД има вземания от „Мари
Хаус” ООД, гр.Варна в размер на 300 000лв. – продажна цена по договор за
продажба сключен с нотариален акт №165/2010г.; 100 000лв. – продажна цена
по договор за продажба сключен с нотариален акт №166/2010г., както и по фактури
№3/01.10.2010г.- 13 800лв.; №4/31.10.2010г. - 4600лв.; №5/01.12.2010г. -
4600лв. и №6/31.12.2010г. - 4600лв. Общия размер на вземанията е
427 600лв. 2/ „Мари Хаус” ООД, гр.Варна има вземания от „Инглиш Вилидж”
ООД, гр.Варна в размер на 698 926,96лв. по договор за факторинг от 2009г.
Със споразумението е
извършено прихващане на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях,
а именно 427 600лв., които задължения са погасени и „Мари Хаус” ООД,
гр.Варна не дължи други плащания на „Инглиш вилидж” ООД, гр.Варна по фактури
№3/01.10.2010г.; №4/31.10.2010г.; №5/01.12.2010г. и №6/31.12.2010г.
След извършеното
прихващане размера на неизплатената част на задължението на „Инглиш вилидж”
ООД, гр.Варна към „Мари Хаус” ООД, гр. Варна е 271 326,96лв.
С Анекс към
споразумението за прихващане от 16.12.2015г. /л.12-14/ страните са определили
краен срок за плащане на останалото след прихващането задължение на „Инглиш
вилидж” ООД, гр.Варна към „Мари Хаус” ООД, гр. Варна в размер на
271 326,96лв., а именно до 16.06.2016г., като плащането може да бъде
осъществено изцяло или на части в договорения срок. Предвидено е още, че при
забава длъжникът дължи законна лихва за забавата до окончателното изплащане на
сумата /чл.2/.
Производството по
несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на
изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по
търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините, без
значение, дали вземането му е формирано от главно по своя характер парично
задължение, останало непогасено въпреки настъпилата изискуемост, или изискуемият
паричен дълг е акцесорен, т.е функция на друго непарично задължение по
търговска сделка, останало неизпълнено, но обезпечено със същия.
От друга
страна, съгласно чл. 286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие, както и такава, която е сред изрично изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ
– абсолютни търговски сделки, като при съмнение намира приложение въведената с
чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция.
Съдът намира, че в
настоящото производство качеството кредитор на молителя произтича не от
приложеното към исковата молба споразумение за прихващане, а от сключения между
страните договор за факторинг. Последният
е сделка, при която продавача
/доставчик/ прехвърля, а купувача /фактор/ придобива съществуващи еднократни
или периодични вземания или се задължава да прехвърли бъдещи такива, срещу
което факторът се задължава да кредитира продавача с определена сума, до
размера на прехвърлените вземания, да събере вземанията и след като прихване
отпуснатия на продавача /доставчик/ кредит да му прехвърли остатъка от
вземанията.
Договорът е неформален,
двустранен и възмезден, като е търговска сделка по смисъла на (чл.
1, ал. 2, т. 8 от ЗБ), за която то не са налице пречки да бъде сключена от
небанкови финансови институции. За да е действителен договорът следва да има
ясно определен предмет – вземанията, които се прехвърлят да са надлежно
индивидуализирани, а бъдещите такива да бъдат определяеми.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че
страните по делото са сключили договор за факторинг на 27.03.2009г., чието
действие е било продължено до 27.03.2014г. Установява се още, че в изпълнение
на поетите задължения молителят, в качеството му на фактор, е финансирал
дейността на ответното дружество като е погасявал нововъзникналите задължения
на ответника, доставчик, регулярно чрез плащания / заключението по допуснатата
ССЕ/, срещу което е начислявал задължения за комисионни.
Обстоятелството
по изпълнение на договора, както и размера на останалото неизплатено
възнаграждение по същия се установява от приложеното по делото споразумение за
прихващане.
С
оглед на изложеното съдът намира, че страните по делото са били във валидни
облигационни отношения по повод на сключения договор за факторинг, който е бил
изпълняван в продължение на пет години. Действителността на договора не е била
оспорена в хода на производството, а направеното с писмените бележки възражение
за нищожност поради липса на индивидуализация на вземанията, предмет на същия,
не следва да бъде разглеждано като преклудирано.
От всичко гореизложено съдът счита, че
по делото е установено обстоятелството, че молителят „Мари Хаус” ООД, гр. Варна
има качеството на „кредитор по търговска сделка” по отношение на ответното
дружество, поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност на същото при твърдения за неговата
неплатежоспособност.
От друга страна,
предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е размерът на конкретното
вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като обективно
състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ е необходимо само
установяване на качеството на молителя като кредитор по търговска сделка, с
оглед неговата материално-правна легитимация. Вземането на молителя, както и на
останалите кредитори, подлежи на предявяване, приемане, оспорване и съдебно
установяване, вкл. досежно неговия размер, едва след откриване на производство
по несъстоятелност по специалните правила, предвидени в ТЗ. Създаденият нарочен
ред е именно поради това, че решението на съда по откриване на производство по
несъстоятелност не формира сила на присъдено нещо дори по отношение вземанията
на кредитора, който го е инициирал. Размерът на претендираното вземане може да
се съобрази корекционно при анализа на финансово-икономическото състояние на
длъжника и би бил от значение, ако съществено се отразява на показателите,
имащи отношение към установяване на неплатежоспособността.
В настоящия случай от заключението по
допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че общо
дължимата сума по договора за факторинг от „Инглиш Вилидж” ООД, гр.Варна на
„Мари Хаус” ООД, гр.Варна възлиза на 177 249,59лв. по разчетите в
счетоводствата на двете дружества. Вещото лице посочва, че счетоводните
записвания на страните по делото са идентични, като към края на всеки отчетен
период са извършвани инвентаризации на разчетите и не са установени
разминавания. Във връзка с договора молителят е извършвал погашения на
задълженията на ответника към трети лица, които са отчитани по кредита на
партида /увеличение на задълженията на ответника/, а намаленията на тези
задължение – по дебита на партидата. Крайното салдо към края на всеки отчетен
период отразява размера на текущите задължения на „Инглиш Вилидж” ООД към „Мари
Хаус” ООД. От записванията по дебитната сметка са установени две плащания по
договора в полза на молителя, както следва: 400 000лв. през 2015г., на
основание споразумение за прихващане и 116 800лв. през 2016г., на
основание прихванати насрещни разчети, както следва: 50 800лв. на
29.01.2016г. и 66 000лв. на 30.12.2016г.
Изчисленото обезщетение за забавено
плащане в размер на мораторната лихва е 21 193,97лв., за двата периода на
забава от 16.06.2016г. до 30.12.2016г. за главница от 242 399,59лв. и за
периода от 31.12.2016г. до 07.06.-2017г. за главница в размер на
177 049,59лв., в какъвто размер е салдото по договора за факторинг в
счетоводствата на двете дружества.
От заключението по експертизата и
обясненията на вещото лице М.П., дадени в проведеното на 22.11.2017г. открито
съдебно заседание, се установява още, че за периода 2011г. – 2016г. най-голям
относителен дял в актива на дружеството заемат текущите вземания на дружеството
по съдебни спорове, както следва: 1/ дело Ивайло Зарков –
2 180 370,50лв. и 2/ дело Архитект Акси – 45 000лв. или общо
2 225 370лв., която сума е непроменена от 2013г. При извършената справка в счетоводството на ответника не са установени
данни относно степента на събираемост на вземанията, като от справките по
имотната партида е видно, че в полза на дружеството има вписани обезпечения по
вземането от Ивайло Зарков. Вещото лице посочва, че тези вземания са възникнали
преди 2011г., и в счетоводството няма данни да са отписвани в някаква част от
периода или да са налице документални основания за това.
По счетоводни записвания дружеството
има и краткотрайни активи материални запаси – стоки в размер на
298 083,82лв., които са придобити от предприятието преди 31.12.2006г. Към датата на проверката в счетоводството не
са установени данни относно вида и количеството на водените стоки, не е ясно
къде същите се съхраняват и какво е състоянието им към момента, респ. каква е
актуалната им пазарна стойност.
В баланса на ответното дружество се
водят и парични средства, както следва: по банкови сметки в общ размер на
8 000лв., които са запорирани във връзка с образуваното изпълнително дело
№**********/2014г. за принудително събиране на публичните задължения на
ответника. Дружеството води и касова наличност в общ размер на
18 589,46лв., от които 6 256,78лв. в лева и 12 323,68лв. във
валута, но в счетоводството няма данни
къде се съхраняват сумите. Не може да се установи дали същите са на
разположение на дружеството.
На вещото лице е предоставен и
счетоводен амортизационен баланс на ДМА към 18.10.2017г., в който дружеството е
записало като налични ДМА с отчетена стойност 264 905,57лв. /по цена на
придобиване/, които са напълно
амортизирани към момента, както следва: 5 309,20лв., от които: машини,
съоръжения и оборудване, в това число машини и оборудване – 688,20лв.; компютри
3 301лв., подобрения на нает актив – 1 320лв.; 259 596,37лв. по
сметка 205, от които: транспортни средства, в това число автомобил Тойота
/Уникредит/ 186 347,88лв. и автомобил Тойота /Булбанк/ 73 248,49лв.
По справката предоставена от КАТ по партидата на дружеството се води само един
лек автомобил – Тойота Ланд круизър, рег.№В9787 РМ, собственост на дружеството
от 12.02.2014г., с дата на промяна 13.01.2016г. По получените данни от Община
Варна ответникът не е декларирал притежаването на недвижими имоти и леки
автомобили. В баланса на дружеството дълготрайните материални активи са
записани като „0”, тъй като същите са изцяло амортизирани.
По отношение задълженията на
дружеството вещото лице посочва, че краткосрочните задължения за 2016г. са в
размер на 201 000лв. При изготвяне на заключението и проверка на
счетоводството е установено наличие на неосчетоводени задължения на ответника,
както следва: 1/ в размер на 21 420лв., дължима сума по решение по
г.д.№840/2016г. на ВРС, 16-ти състав, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.01.2016г. до окончателното й заплащане, както и мораторна лихва
върху главницата за периода от 06.02.2013г. до 27.01.2016г. Общия размер на
задължението, ведно с дължимата законна лихва към датата на изготвяне на
експертизата, е в размер на 27 457,38лв.; 2/ задължения към НАП Варна за
лихви в размер на 19 831,77лв.; 3/ задължения за лихви към ищеца, посочени
в т.1 от заключението в размер на 21 193,97лв. Общия размер на
неосчетоводените задължения на търговеца възлиза на 68 483,12лв. Вещото
лице е изготвило заключението си с отчитане на тези задължения, като същите са
отразени в 2017г.
В съставените счетоводни баланси на
ответника за периода от 2011г. до 2016г. и към 18.10.2017г. не се установяват
записвания на финансови дълготрайни активи. През целия период дружеството води
други текущи вземания в съществен размер, подробно посочени.
По отношение на търговската дейност на
дружеството: От заключението се установява, че за периода от 02.2014г. до
2017г. ответникът не е отчитал продажби. Последният отчетен приход от
обичайната търговска дейност е в размер на 2 200лв. през месец 01.2014г. –
постъпление от „Мари Хаус” по фактура №43/24.01.2014г. По отношение на
разходите за дейността, през 2014-2016г. дружеството е отчитало разходи за
телефонни и счетоводни услуги, а през 2017г. само разход за счетоводни услуги.
От представената по делото справка от НАП е видно, че в периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2016г. дружеството не е декларирало сключени трудови договори.
В
т.9 от заключението е посочено, че от анализа на цялостната дейност на
ответника и финансовото му състояние, следва извода, че от месец януари 2014г. същият
не е отчитал приходи от оперативна дейност и не е в състояние да покрива
задълженията си с текущите си приходи.
Извършените погашения на задължения са посредством плащания от страна на „Мари
Хаус” ООД във връзка с договора за факторинг. От анализа на паричните потоци за
2015г. и 2016г. е видно, че през 2015г. дружеството е извършило погашения на
стойност 22 000лв., от които 2 000лв. свързани с контрагенти и
20 000лв. свързани с трудови възнаграждения. През 2016г. са отчетени
плащания към търговски контрагенти в размер на 1000лв.
В
т.12 от заключението отново е направен извод, че общата стойност на водените
парични средства не е достатъчна за покриване на задълженията към кредиторите с
текущи вземания.
Анализа на счетоводните записвания на
дружеството, с корекциите направени в съдебно заседание, поради допуснатите
технически грешки при попълване на таблица 7-1, показват, че съобразно
изготвената документация коефициентът на обща ликвидност за целия период от
2011г. до 2016г. е със стойност над препоръчителната /1-2/, като към датата на
изготвяне на заключението е 9.5019, което не сочи на неспособност на
дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични средства, с които
да покрива текущите си задължения. Към датата на изготвяне на заключението
изчислените от вещото лице коефициенти за платежоспособност на ответника са
както следва: коефициентът на бърза ликвидност е 8.3941, при препоръчителна
0,5-1; коефициентът за незабавна ликвидност е бил трайно нисък през целия
период до 2016г., когато е със стойност 0.1343 и за 2017г. със стойност 0,1004
/при препоръчителна стойност от 0,5-0,7/; коефициентът за абсолютна ликвидност
през целия период е бил под референтните стойности, а за 2017г. е 0.0121 /при
препоръчителен от 0,3000,/; коефициентът на задлъжнялост за целия период е под
референтните стойности, като през 2017г. е 0.1177 /при препоръчителна стойност
над 3-5/; коефициентът на финансова автономност е трайно над препоръчителните
стойности, а за 2017г. е 8.4981 /при препоръчителна стойност 0,3300/.
От изготвената от вещото лице
сравнителна таблица се установява още, че през целия период докато дружеството
е осъществявало дейност – 2011г. до 2014г. финансовия му резултат е отрицателна
величина. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби е бил
отрицателна величина до 2014г., а след това и към 2017г. не може да бъде
изчислен, поради липса на стойност за приходите или разходите на дружеството.
Коефициентите на рентабилност на
собствения капитал, рентабилност на пасивите и капитализация на активите са
били отрицателна величина за периода на осъществяване дейност от дружеството.
След преустановяването й са в рамките на препоръчителната стойност, а към
2017г. са равни на 0.
Коефициентът на ефективност на
разходите е бил под препоръчителната стойност /над 1/ за целия период на
осъществявана дейност. След преустановяването й е над нея, а към датата на
изготвяне на заключението не може да бъде изчислен. Съответно коефициентът на
рентабилност на разходите за периода на активна дейност /2011г. до 2014г./ е
над препоръчителната стойност /под 1/, след преустановяване на дейността е в
препоръчителната стойност, а към 2017г. не може да бъде изчислен.
Вещото
лице посочва, че високата стойност на коефициентите на обща и бърза ликвидност
се дължи на високия размер на осчетоводените вземания на ответника. Високата
стойност на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост се дължи на
високата стойност на собствения капитал, записан в таблица 7.1, ред 3, стр.7,
която е резултат от отчитани допълнителни резерви формирани преди 01.01.2008г.
и за които не са налице данни дали представляват действителен източник на
ресурси, с които предприятието би могло да обезпечи задълженията си или самите
резерви представляват задължения към съдружници.
Съобразно
посоченото от вещото лице /стр.8 от заключението/ през целия изследван период
дружеството е отчитало в балансите си достатъчно краткотрайни активи за
погасяване на текущите си задължения, но дейността му е била нерентабилна и
неефективна с оглед отчитане отрицателните финансови резултати до 2014г. –
докато е осъществявало оперативна дейност. В периода 2015-2016г. са отчетени
положителни финансови резултати, чиято стойност не е достатъчна за покриване на
натрупаните загуби от предходни периоди.
С оглед установената фактическа
обстановка, при преценка значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност
за определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по
несъстоятелност настоящият състав съобразява трайно установената съдебна
практика, обективирана в решения по т.д. №685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д.
№4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о, т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д.
№2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о и други. В същите е прието, че простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за
ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на
платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата
ликвидност. Поради това при наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания,
в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ засилено служебно начало
в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 от ТЗ, съдът дължи
комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно
преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за
установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника.
В решение по т.д. №4254/2013г. на ВКС,
ТК, І т.о., е прието, че „по правило коефициентът на обща ликвидност се явява
основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните
материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост
или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им
са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е
този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при
изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в
парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели
на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в
бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи,
което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на
предприятието.
Ниският коефициент на бърза, незабавна
или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател
на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови
активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на
краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно
бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и
абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се
докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на
ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови
активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като
икономически показатели”.
В решение по т.д. №284/2016г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания,
например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват
материалните запаси и краткосрочните вземания.
Предвид изложеното съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е налице разминаване в
счетоводните записвания на дружеството – вписаните краткотрайни активи и
действителното фактическо положение, доколкото вещото лице не е установило
ликвидност на същите. За целия изследван период 2011г. – 2017г. краткотрайните
активи се състоят почти изцяло от вземания, подробно посочени, за които няма
данни за събираемостта им. Напротив, предвид датата на възникването им преди
2011г. съществува вероятност същите да са погасени по давност, доколкото не са
налични данни за реализиране на действия по събирането им. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че по получената информация от счетоводството на
ответника лицето Ивайло Зарков е бил в затвора, като не са предоставени никакви
данни на какво основание тези вземания продължават за се водят като текущи.
Следва да се вземе предвид неустановеността на падежната дата на двете вземания
/поради липсата на представени от ответника данни/, както и забавата на
длъжниците, която е повече от седем години.
Аналогично е състоянието на ответника
и по отношение на останалата част на водените в счетоводството краткотрайни
материални запаси – същите не са налични, а представляват само балансова
стойност.
По отношение на паричните средства на
дружеството съдът намира, че такива са установени единствено в размер на
8 000лв., за които е налице наложен запор по банковата сметка на
ответника. Останалите посочени като „касова наличност” не могат да бъдат приети
като реално съществуващи, доколкото не са установени от вещото лице.
Ето защо, настоящият състав на съда
намира, че следва да направи преизчисление на коефициентите за ликвидност, като
изключи от състава на краткотрайните активи несъбираемите вземания и
неустановените материални запаси и касова наличност. Необходимостта от
преизчисляване на коефициентите за ликвидност се обосновава и от
обстоятелството, че за целия период на осъществявана търговска дейност от
ответното дружество същото е реализирало загуби, а показателите за ликвидност
за били над или под референтните стойности. Едва след преустановяване на
търговската дейност, същите са влезли в референтните стойности, на основа на
водените счетоводни записвания, а преценката за наличие или липса на състояние
на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на действителното
фактическо състояние на търговеца, а не единствено на база изготвените от същия
баланси.
Предвид изложеното съдът намира, че за
2015г. и 2016г. коефициентът за обща
ликвидност е 0,0398 /при размер на
краткосрочните задължения в размер на 201 000лв., в който не са
осчетоводени задълженията от 68 483,12лв./, а за 2017г., след отчитане на
посочените задължения същият е 0.0296 /определен като съотношение между
краткотрайните активи – само паричните средства по банковата сметка от
8 000лв. към краткосрочните задължения 269 483,12лв./.
Коефициентът за бърза ликвидност е
0,0398 за 2015г. и 2016г. и 0,0296 за 2017г., предвид съвпадане на числителя му
с предходния, с оглед изключване материалните запаси, краткосрочните вземания и
неустановените парични средства. В този смисъл е и обяснението на вещото лице в
съдебно заседание – краткотрайните активи, от които са изключени материалните
запаси, са посочени в таблица 3.1 и това са само вземания и парични средства.
Коефициентът на незабавна ликвидност е
0,0398 за 2015г. и 2016г. и 0,0296 за 2017г., предвид съвпадане числителя на
съотношението с предходните, доколкото дружеството не разполага с финансови
активи. В този смисъл е и обяснението на вещото лице дадено в съдебно
заседание.
Коефициентът за абсолютна ликвидност
/парични средства върху текущи задължения/ е идентичен на предходните, предвид
съвпадане на показателите за изчисляването му.
Коефициентът на финансова автономност
/собствен капитал върху пасивите/ е 0,0742 за 2016г. и 0,0553 за 2017г.
Коефициентът на задлъжнялост /пасивите
към собствения капитал/ е 13,4655 за 2016г. и 18,0534 за 2017г.
След извършеното преизчисление на
коефициентите за ликвидност, съдът констатира, че стойността на същите
потвърждава направения от вещото лице извод, че за целия проверяван период
дейността на дружеството е била нерентабилна и неефективна до спирането й през
януари 2014г., а след това /в периода 2015г.–2016г./ отчетените положителни
финансови резултати са със стойност недостатъчна за покриване на натрупаните
през годините загуби.
Вещото лице посочва, че от
представените данни за реализираните приходи за проверявания период се
установява, че след януари 2014г. дружеството е преустановило дейността си и не
е било в състояние да покрива задълженията си с текущите приходи. Затрудненията
на длъжника имат траен и необратим характер предвид липсата на налични парични
средства.
Най–ранният момент, към който се
доказва неплатежоспособността на длъжника е 01.02.2014г., когато текущия
финансов резултат е отрицателна величина /- 14 000лв./, нетните приходи са
в размер на 2 000лв., показателите за рентабилност на приходите от
продажби, на собствения капитал, рентабилност на пасивите и капитализация на
активите са отрицателни величини, а положителните стойности на коефициентите за
ликвидност се дължат единствено на записаните текущи вземания, материални
запаси и парични средства, които не са документално обосновани и налични.
Предвид изложеното съдът намира, че за
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме именно 01.02.2014г.,
тъй като към тази дата дружеството е преустановило дейността си и не е било в
състояние да покрива задълженията си, доколкото не е разполагало с налични
парични средства. Извършените погасявания на текущи задължения са извършвани от
молителя – кредитор в изпълнение на действалия към посочения момент договор за
факторинг. Дружеството не разполага и с активи, от които да бъдат удовлетворени
всичките му кредитори, като е налице траен и необратим характер на това
състояние, предвид липсата на данни за източници на средства за финансиране на
дейността.
Вещото лице е направило и извод за
липса на парични средства у ответното дружество за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност е наличието на изискуемо и
установено по основание парично задължение, произтичащо или от търговска сделка
или от публично правно задължение.
От събраните поделото
доказателства се установява по безспорен начин, че молителят има качеството
кредитор на ответното дружество за изискуемо вземане по търговска сделка –
договор за факторинг.
Установява се още, че
ответното дружество не е в състояние за изпълни задълженията си по сключената
търговска сделка, не притежава свободни парични средства, нито възможност да
набави такива. Състоянието на ответника понастоящем е дълбоко и необратимо,
съобразно анализа на вещото лице и направените преизчисления на коефициентите
за ликвидност, като същият не притежава движимо, недвижимо имущество, нито
краткотрайни активи достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите,
както и за разноските по несъстоятелността, предвид липсата на данни за
източници на средства за финансиране на дейността, поради което са налице
условията на чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ и е налице обективното състояние на
неплатежоспособност на ответното дружество.
При определяне началната
дата на неплатежоспособността съдът прави преценка на момента, към който
ответникът не е бил в състояние да изпълнява задълженията си към всички
кредитори, а не към момента, в който е налице спиране на плащането към отделен
кредитор /в този смисъл и решение по т.д.№1453/2013г. на ВКС, 2-ро т.о.,
решение по т.д.№1565/2014г. на ВКС, 1-во т.о., решение по т.д.№4356/2013г. на
ВКС, 2-ро т.о. и др./.
С оглед констатацията на
вещото лице, относно момента в който дружеството не е било в състояние да
изпълни парично задължение по търговска сделка, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 01.02.2014г., тъй като от края на месец януари 2014г.
дейността на дружеството е преустановена.
При
липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските и
предвид обстоятелството, че в указания
от съда по реда на чл.629б ал.1 от ТЗ срок, заинтересованите лица и длъжника,
не са изявили желание да предплатят необходимата сума за разноски по
производството, съдът намира, че длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632 ал.1 ТЗ.
Имуществото,
което ще бъде открито след решението по чл.632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено
за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството. Следва
да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, КК „Златни пясъци”, хотел Палма,
представлявано от управителя Мария Петровна Гудкова, с начална дата на неплатежоспособността 01.02.2014г., на основание
чл.630, ал.1 от ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци”, хотел Палма, представлявано от
управителя Мария Петровна Гудкова.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци”, хотел Палма, представлявано от
управителя Мария Петровна Гудкова.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК
„Златни пясъци”, хотел Палма, представлявано
от управителя Мария Петровна Гудкова.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци”, хотел Палма, представлявано от
управителя Мария Петровна Гудкова.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци”, хотел Палма, представлявано от
управителя Мария Петровна Гудкова, при обявяване на фирмата си да прибави
добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК
„Златни пясъци”, хотел Палма,
представлявано от управителя Мария Петровна Гудкова, на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
Указва на
осн. чл. 632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или кредитор/, че в
срок от 1-година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителя удостовери, че е открито
достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 7000лв за покриване
на текущи и начални разноски.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл.634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ
настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: