Р Е Ш Е Н И
Е № 575
гр. Пловдив, 19.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3916 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* против С.И.Л., ЕГН: **********
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 676,28 лв.- главница, дължима по договор за
стоков кредит с „***“ ЕАД от 05.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 104,96 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2017 г.
до 05.03.2018 г., сумата от 120,00 лв. – такса разход при изискуем кредит,
сумата от 138,16 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.10.2017 г. до
02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17286 по описа за 2018 г. на ПРС.
Ищецът сочи, че на
05.08.2017 г. между „***“ ЕАД, като кредитодател и С.И.Л.,
като кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № *** при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно т. 1 от Договора,
кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер
на 776,83 лв. за закупуването на следните стоки, продавани от „***“ ЕАД, а
именно: телевизор *** – 3 броя всеки с цена 249,00 лв. – общо: 747,00 лв.,
както и за сключване чрез „***“ ЕАД на застраховка с „***“ ЕАД и „***“ ЕАД по
пакет „***“ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер
на 29,83 лв. В т. 3 от Договора кредитополучателят се съгласил предоставеният
му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца – „***“ ЕАД. Кредитополучателят бил
декларирал, че е получил стоките предмет на Договора за кредит. За срока на
Договора кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент в размер на 39,27%,
като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се
заплащала месечно. Договорната лихва била в размер на 104,96 лв., а общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 881,79 лв.
Кредитополучателят се съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които „***“ ЕАД прилагала, като декларирал, че е
запознат с действащата тарифа. В настоящия случай такса разход при изискуем
кредит била в размер на 120,00 лв. Сочи се, че кредитополучателят се задължил
да върне сумата по кредита в срок от 7 месеца на 7 броя месечни погасителни
вноски, съгласно погасителен план към Договора, като всяка погасителна вноска
била в размер на 125,97 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил до 05.03.2018 г. Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към
Договора при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ
падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя била начислена лихва за забава за периода от 05.10.2017 г. до
02.11.2018 г. Общата стойност на начислената лихва била в размер на 138,16 лв.
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди се, че
длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасена до момента е в размер на 100,55 лв., с която била погасена
съответната част от главницата.
На 15.05.2018 г. между „***“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., по силата на
което вземането на „***“ ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит №***/05.08.2017
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. Сочи се, че длъжникът – ответник по делото
бил уведомен за извършената продажба на вземането с две последователни
уведомителни писма от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на пълномощник на цедента, изпратени с
известие за доставяне. Моли се алтернативно да се приеме като доказателство
уведомлението за извършена цесия с № ***/*** от 29.05.2018 г. и № ***/*** от
15.02.2019 г., изходящо от „Агенция за събиране на вземания“ АД, в качеството
му на пълномощник на цедента, което да бъде връчено
на длъжника ведно с исковата молба. Твърди се, че за „Агенция за събиране на
вземания“ АД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и
по образуваното ЧГД № 17286/2018 г. била издадена заповед за изпълнение,
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя подаването на
настоящата искова молба. Моли се настоящият установителен
иск за съществуване на вземането да бъде уважен. Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът е подал отговор чрез особен представител в законоустановения
срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Твърди, че ищецът няма материалноправна
легитимация, поради което предявеният установителен
иск е недопустим и моли да бъде отхвърлен. Сочи, че ответникът не е бил
надлежно уведомен за цесията поради което прехвърлянето на вземането нямало
действие спрямо него. Моли действителното уведомяване за цесия връчено на
длъжника с исковата молба да се отчете като нов факт настъпил в хода на
съдебното производство. Твърди, че особеният представител има делегиран
ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото се явявало настоящото
съобщаване за цесия. За да бъде съобщена цесията на особен представител било
необходимо да бъдат налице две условия – изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване и одобрение от съда. Сочи, че нито един
от тези два факта не са налице към настоящия случай. Цитира практика в тази
насока.
При условията на
евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отхвърли настоящите
искове като неоснователни поради следните съображения: предоставянето на сумата
по договора за заем директно на търговеца без изискване и необходимост от
доказване на факта, че стоката за чието финансиране е отпуснат кредита е реално
предадена на заемополучателя би означавало, че
договорът е сключен без основание, което обстоятелство би го направило нищожен,
респ. би довело до недопустимо и неоснователно разместване на блага. Оспорва дължимостта на вземането по Договора. Счита, че длъжник по
Договора е друго лице, различно от ответника. Възразява срещу валидността на
договора, поради липса на документи удостоверяващи предаването на стоката, за
чието закупуване е отпуснат кредитът. Твърди, че частичното плащане от страна
на ответника на задължение, което не е възникнало валидно не следва да бъде
ценено като извънсъдебно признание на задължение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация.
При условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Прието е като
доказателство искане за стоков кредит№ *** от 05.08.2017 г. в размер на 776,83
лв. за закупуване на посочените стоки и сключване на застраховки.
Представена е Декларация
за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, в което е отразено от
ответника, че живее на семейни начала, брой членове на семейството – 2,
собствено жилище, в което живее от 25 г. и чист нетен месечен доход 1050 лв.,
от които 750 лв. – свободна професия 300 лв. други и разходи 50 лв.- месечно.
Приети са като доказателства и декларации съгласие за обработка на личните
данни.
На 05.08.2017 г. между „***“ ЕАД, като кредитодател и С.И.Л., като кредитополучател, е сключен
Договор за стоков кредит № ***, по силата на който кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 776,83 лв. за
закупуването на следните стоки, продавани от „***“ ЕАД, а именно: телевизор ***
– 3 броя всеки с цена 249,00 лв. – общо: 747,00 лв., както и за сключване чрез
„***“ ЕАД на застраховка с „***“ ЕАД и „***“ ЕАД по пакет „***“ за лица от 18
до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер на 29,83 лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита 7
месеца, считано от неговото усвояване.
В т. 3 от Договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от
страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по
банковата сметка на търговеца – „***“ ЕАД, а сумата на кредита, предоставена за
финансиране на застраховка по т. 1 се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от застрахователите. Уговорена е падежна дата за издължаване на
месечните вноски – 5 – то число на месеца.
Посочена е сметката, по която следва да се погасява задължението по договора за кредит. В т. 6 от
договора за кредит е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 39,27 %
или 0,1091 % на ден. Уговорен е годишен процент на разходите по кредита 47,16
%. В т. 11 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага при извършвани услуги на
клиенти. Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към
деня на сключване на договора. Кредитополучателят е заявил, че е получил и
приема с подписване на договора и Общите условия, неразделна част от него. Към
договора е приложен подписан от страните по него погасителен план, в който са
посочени падежи, размер на вноските – лихва и главница, както и остатък от
главницата след погасяване на съответната вноска. Посочен е размер на кредита –
776,83 лв. и размер на лихвата – 104,96
лв.
Договорът, погасителният
план и общите условия са подписани от
двете страни по него. Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към Договора
при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната
дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща
главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в
размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 16 от общите условия кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Освен гореописаните
документи на 05.08.2017 г. ответникът е подписал и съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити, както и сертификат на застраховано лице
по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по
стокови кредити и в частност – стоков кредит № ***. В сертификата изрично е
отразено, че същият удостоверява, че застрахователите „***“ ЕАД и „***“ ЕАД срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват и застраховат съгласно
Груповия застрахователен договор за застраховане на кредитополучателя по
стоков кредит, подписан между С.И.Л. и ***
ЕАД със застрахована стока – мобилен телефон *** – 3 броя. Описани са покритите и изключени
рискове и ползващите се лица. Към сертификата и съгласието са приложени и общия
условия за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити, които на
същата дата 05.08.2017 г. са подписани от ответника, като той е заявил, че ги
получава и е съгласен с тях.
За установяване на
заплащането на стойността на стоките, предмет на договора за стоков кредит е
приета като доказателство Фактура на стойност 747 лв., в която е отразен начин
на плащане с платежно. (л.25)
В уведомително писмо от „***“
ЕАД към „***“ ЕАД е отразено сключването на договор за стоков кредит с предмет
– стоките по горецитираната фактура, като в писмото
се съдържа подписана от ответника декларация за получаване на стоките, предмет
на договора за стоков кредит, поради и което възраженията на особения
представител на ответника се явяват неоснователни.
На 11.04.2018 г. между „***“
ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на цесионер е сключен Рамков договор за покупко – продажба на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземания по договори за стокови кредити, включващи всички дължими на цедента – продавач суми по предоставените от него стокови кредити
на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се
погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приемо – предавателния протокол по чл. 1.6 от договора.
На 15.05.2018 г. между „***“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., по силата на
което вземането на „***“ ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит №***/05.08.2017
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения, като същото е отразено в Приемо
– предавателен протокол към споразумението.
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е упълномощена от „***“
ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по
вземания по кредити, които банката е цедирала с
Допълнително споразумение от 15.05.2018 г., като пълномощникът има право да
подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Уговорено е право на преупълномощаване на служители на пълномощника.
На 29.05.2018 г. от ***
ЕАД чрез ищцовото дружество е изпратено уведомително
писмо за извършеното прехвърляне на вземания по Договор за стоков кредит от
05.08.2017 г. до С.Л. на адрес ***. В съобщението, с което е върнато писмото е
отразено, че лицето се е преместило. На 15.02.2019 г. отново е изпратено
уведомително писмо до горния адрес, което отново е върнато, като е отбелязано,
че лицето не е намерено на адреса.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че на ответника е отпуснат кредит в общ
размер от 776,83 лв. по Договор за стоков кредит от 05. 08.2017 г., който
представлява сбор от следните компоненти – чиста стойност на кредита 747 лв. и
29,83 лв.- еднократна застрахователна премия, финансирана с кредита по сключена
Застраховка „***“. Чистата стойност на кредита 747 лв. е предоставена на
ответника в пълен размер на датата на сключване на договора, преведена е по
сметка на търговеца „***“ ЕАД на
05.08.2017 г. На същата дата сумата от
29,83 лв. за застраховка „***“ с еднократна застрахователна премия, сключена
чрез *** ЕАД – София е преведена по сметка на застраховател ЗК *** – стокови
кредити. Вещото лице е установило, че ответникът е платил обща сума в размер от
126 лв., с която е погасена главница в размер от 100,55 лв. и договорна лихва в
размер от 25,45 лв. Кредитополучателят е изпаднал в забава с неплащането на
втората месечна анюитетна вноска с падеж 05.10.2017
г. Размерът на остатъчното задължение по
процесния договор към датата на входиране
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, съгласно клаузите на
договора след приспадане на извършените плащания е в размер на 676,28 лв.-
главница и възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г. в размер от 79,51 лв. Установява се и размерът на обезщетението за
забава за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г. – 58,95 лв., който е
значително по – малък от претендирания размер от
138,16 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже
изправността на цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил
сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
Следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Съгласно Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о. и цитираното по – горе решение, изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез
пълномощник цесионера, и същото е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила
действие за длъжника,представляван от особен представител, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл.
290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да
предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата,
че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради
това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени
действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото,
за които се изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29,
ал. 5 от ГПК за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се
на разпореждане с предмета на делото,тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за
цесия по съдебен ред, поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за
цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да
плати.В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията
тогава, когато е платил на ненадлежен
кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се
установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за
цесия.
Съдът следи служебно и
за наличието на основания за недействителност на договора за заем, а именно:
противоречие със закона.
Договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
От ответника, освен
вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират
и такса разход при изискуем кредит. По отношение
на това вземане, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало
задължение за неговото заплащане, тъй като клаузата, която го урежда е нищожна.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен
смисъл са ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015г. по
гр.д. № 5252/2014г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011г. на II т.о.,ВКС и др.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с
ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от
съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в
нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Въведената в договора за кредит
отговорност за отнапред определени
разходи – чл. 11 от договора във връзка
с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, представлява по съществото си неустойка, дължима при
забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на
тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на
основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираната по - горе клауза на договора във връзка с
Тарифа, уреждаща задължение за заплащане на такса разход при изискуем кредит е
нищожна и като такава не пораждат права и задължения за страните по договора за
кредит. Следователно ответникът не дължи начислената от кредитора сума за такса разход при изискуем кредит в размер от
120 лв. и претенцията за установяване на дължимостта
й към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение следва да се отхвърли.
Още повече, че не се установява по какъв начин е определена тази сума,
доколкото не е представена цитираната в договора Тарифа.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че предоставената в заем сума е усвоена
съответно чрез заплащане на получената от ответника стока – мобилен телефон и
заплащане на застрахователна премия по сметка на застрахователя. В случая е налице и признание за сключения
договор, доколкото ответницата е заплатила част от претендираните
суми по договора за кредит.
С оглед на изложеното
съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и
прието заключение се установява, че е налице валидно сключен договор за
заем, като към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът дължи сумите, както
следва: сумата от 676,28 лв.- главница,
сумата от възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г. в размер от 79,51 лв. и
обезщетението за забава за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г. в размер от 58,95 лв. Исковете за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава следва да се уважат до тези размери, установени от вещото
лице, а за разликата до пълния размер на претенциите исковете следва да се
отхвърлят, като недоказани по размер. Съдът счита за основателно и искането за
присъждане на законна лихва.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и настоящото исково
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство са направени разноски за заплатена държавна такса -25 лв. и е
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв. с оглед на изричното искане в тази насока. От общият размер на
разноските, съразмерно на уважената част от исковите претенции следва да се
присъди сумата от 58, 50 лв.
В исковото производство
ищецът претендира съдебно – деловодни разноски, като е представил доказателства
за направени такива, изразяващи се в заплатена държавна такса от 175 лв.,
депозит за особен представител в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 150 лв. Липсва изрична претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а и дружеството не се представлява в откритите съдебни
заседания, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство. От общият размер на
направените съдебно – деловодни разноски в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 487,50 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Л.,
ЕГН: ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 676,28 лв.- главница,
дължима по договор за стоков кредит с „***“ ЕАД от 05.08.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 79,51 лв. – договорна лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г.
и сумата от 58,95 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.10.2017
г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17286 по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против С.И.Л., ЕГН: **********
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца разликата
между претендираната в размер от 104,96 лв. и
установената в размер от 79,51 лв. -
договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2018 г., сумата от 120,00
лв. – такса разход при изискуем кредит, разликата между претендираната
в размер от 138,16 лв. и установената в размер от 58,95 лв. – обезщетение за
забава за периода от 05.10.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17286
по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.И.Л.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА .„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 58,50 лв.- разноски
по съразмерност по ч.гр.д. № 17286 по описа за 2018 г. на ПРС и сумата от 487,50
лв.- разноски по съразмерност по гр.д. № 3916/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ