№ 10058
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110101880 по описа за 2022 година
при участието на секретаря РАДКА ХРИСТОВА, взе предвид следното :
Производството е образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу К. Л. Р., ЕГН ********** , с адрес: гр.
София, ..............., с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество
желае да бъде прието за установено, че ответницата му дължи притезателно субективно
право , а именно - вземането в размер на 1087,55 лв. - главница, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 02.12.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 23.11.2020г. в размер на 166,27 лв., сумата в размер на 25,39 лв. -
главница, представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение през
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 02.12.2020г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 23.11.2020г., в
размер на 5,45 лв., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.02.2021 г. по ч.
гр. дело № 60449/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.е
Ищецът - „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение
с ответницата, по силата на което й е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.
София, ..............., аб. № 324113, като същата в качеството й на клиент на топлинна енергия
дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответницата не е заплатила в
определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, като
зявлението е уважено и в полза на заявителя, заповедният съд е издал заповед за изпълнение
за сумата от 1087,55 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
1
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от
02.12.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 23
.01.2020г. в размер на 166,27 лв., сумата в размер на 25,39 лв. - главница, представляваща
цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва от 02Л2.2020г, до изплащане на вземането, и
мораторна лихва за периода от 3102.2017г. до 23Л 1.2020г. в размер на 5,45 лв.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в
срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който се признават исковете по основание и размер и
се сочи, че за претендираните суми е сключил извънсъдебно споразумение за тяхното
заплащане.
Ищецът в с.з. изрично изразява становище , че сумите за които се иска установяване
съществуване на вземането са заплатени от ответника и моли се съдът да постанови
решение при условията на чл. 237 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да бъдат
присъдени единствено разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника
решение при признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за отхвърляне на установителния иск /доколкото и двете страни не
спорят по признатато право , че сумите са заплатени на ищеца в хода на съдебното
производство - л. 67 /, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си/подаване на възражение по заповедното производство/ е
станал причина за завеждане на делото, заради което ищецът е инициирал настоящото
производство и е направил разноски за държавна такса в размер на 25.69 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.Дължимо се явява и заплащането на юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 50 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в хода на съдебното
2
производство , а именно сумата от 50 лева , както и внесената държавна такса в исковто
производство , която е в размер на 100.69 лева
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Видно от приложените към настоящото производство доказателства за извършено
плащане от ответника на сумата в размер на 1535.29 лева/л. 67/, която е и призната от ищеца
, с тази сума се явяват платени и разноските сторени в заповедното и исковото
производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, поради което и в тази част
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу К. Л. Р., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ...............,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде
прието за установено, че ответницата му дължи притезателно субективно право , а именно -
вземането в размер на 1087,55 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна
лихва от 02.12.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 23.11.2020г. в размер на 166,27 лв., сумата в размер на 25,39 лв. - главница,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 02.12.2020г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 23.11.2020г., в размер на 5,45
лв., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.02.2021 г. по ч. гр. дело №
60449/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.е , поради извършено плащане в хода на съдебното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– Техем Сървисис“ ЕООД.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4