Р Е Ш
Е Н И
Е № 192
гр.
Пловдив, 07.07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 146/2020 год. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 662 от 04.12.2019 година, постановено по т.
дело № 740/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „З.д.Е.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.И. В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 115
500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна полица № ***, с период на покритие
от 31.03.2017г., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на травматични увреждания,
причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2017 г. при 121
км. на път II-66 /с. М.-с. М./,причинено противоправно от Д.М.Д., при
управление на товарен автомобил марка „**“, модел „М.“, с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 03.04.2018г. до
окончателното му изплащане. Предявеният иск за неимуществени вреди за разликата
над 115 500лв. до пълния заявен размер от
550 000лв. , както и искането за присъждане на лихва за забава върху
сумата от 550 000лв. за периода от 17.09.2017г. до 03.04.2018г. са отхвърлени като
неоснователни.
Осъдено е „З.д.Е.“ АД, ЕИК***, да заплати на адвокат И.С.М.,
ЕГН **********, от САС, с №***, с адрес на кантората: гр. С., ул. „А.К.“ № 29
А, ет.3, ап.12, сума в размер на 2631 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ на ищеца В.И. В., ЕГН **********, по т.д.№740/2018г.
Осъден е В.И. В., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Е.“
АД, ЕИК ***, сума в размер на 1088 лв. - разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
Осъдено е „ЗД Е.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд,
сумата 4620 лева -дължимата за
производството държавна такса, както и сумата от 181,27 лева изплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ, АТЕ, комплексна
СППЕ и съдебно-токсикологична експертиза, изчислени съобразно уважената част на
иска.
Така постановеното решение е
обжалвано с две въззивни жалби.
Ищецът в първоинстанционното
производство В.И. В. чрез процесуалния си представител адвокат М. е подал жалба
срещу решението в отхвърлителната му част за разликата над 115 500 лева до
550 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на ПТП – 17.09.2017 година до окончателното изплащане на сумата.
Оплакванията са, че присъденото обезщетение е в силно занижен размер, като не
са съобразени всички причинени на ищеца увреждания и тяхното отражение върху
начина му на живот, върху психическото му здраве, както и неблагоприятната
прогноза за възстановяването му. При определяне размера на обезщетението не
били съобразени и конкретните икономически условия, при които е настъпило ПТП,
обективен белег за които били лимитите по застраховката „Гражданска
отговорност“, темповете на увеличение на средната работна заплата в страната,
инфлационните процеси и постъпването на живота. По тези съображения се
поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52
от ЗЗД и при несъобразяване на съдебната практика. С въззивната жалба се поддържа и оплакване за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия и то в размер на 50%. Твърди се, че по
делото липсвали доказателства конската двуколка, управлявана от пострадалия В. В.
да е била без светлоотразители и че В. я е управлявал без светлоотразителна
жилетка. Освен това е посочено, че водачите на ППС с животинска тяга нямат
задължение да носят светлоотразителни жилетки. Липсвали безспорни доказателства
за конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да
е способствал за появата на вредоносния
резултат, за да се приложи чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Не било установено при условията
на пълно и главно доказване нито извършено от страна на пострадалия нарушение,
нито наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и
вредоносния резултат. При тези оплаквания е формулирано искане да се отмени
решението в отхвърлителната му част
за разликата над 115500 лева до
550000 лева и да се присъди на жалбоподателя допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 434500 лева, както и разноски, включително
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в пълен размер. Поискано е
присъждане на законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане, както и разноски за въззивното производство, включително адвокатско
възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от „З.д.Е.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност.
В писмения отговор се твърди, че съдът правилно е приел съпричиняване поради
наличието на алкохол 1,02 промила в кръвта на пострадалия, както и нарушение на
правилата за движение – чл. 71 ал. 1 и чл. 106 ал. 2 от ЗДвП, довели до ПТП.
Посочено е също, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед
конкретните икономически и социални условия на живот в Б.. Претендира се
присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът в първоинстанционното
производство „З.д.Е.“ АД е обжалвал решението на ОС – Пловдив в осъдителната му
част, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
115 500 лева ведно със законната лихва от 03.04.2018 година и разноски. Оплакванията
са, че определеният размер на обезщетението е изключително завишен, не е
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с установените по делото вреди, претърпени от
ищеца, с факта, че затрудненията, които контузиите са му причинявали, са
изчезнали след приключване на оздравителния процес. Не били преценени и
конкретните икономически и социални условия в Б., стандарта на живот и
предназначението на обезщетението да възмезди увреденото лице за болките и
страданията му, но не и да доведе до неоправданото му обогатяване. Поддържа се, че процентът на съпричиняване –
50% е правилно определен от съда с оглед данните за наличие на алкохол в кръвта
на пострадалия и за нарушаване на правилата за движение. Искането е да се
отмени решението в обжалваната част, като се присъдят на жалбоподателя разноски
за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба на „З.д.Е.“АД
е подаден писмен отговор от адвокат И.М. като процесуален представител на ищеца
В. В. с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите за неправилно приложение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Изброени са всички увреждания, които са причинени на В., физическите
и свързаните с тях психически болки и страдания, за които се твърди, че
продължават и до момента и тяхното отражение върху начина му на живот и семейството
му. По отношение на съпричиняването се поддържат изложените и във въззивната
жалба на В. доводи, че с оглед установените по делото обстоятелства не може да
се направи извод за наличие на такова.
Пред въззивната инстанция не са
направени нови доказателствени искания.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу решението в отхвърлителната му
част и от ответника срещу решението в осъдителната му част, като при
подаването на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Разгледани по същество,
въззивните жалби са неоснователни.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищецът В.И. В. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, станало на 17.09.2017 година, причинено от Д.М.Д. при управлението на товарен автомобил
„Р.М. “ с рег № ***, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна
полица № ***, валидна от 31.03.2017 година. Застрахователната претенция е с вх. № 6015/03.04.2018 година. От доказателствата по делото е видно,
че по тази претенция застрахователят е определил и изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в общ размер
на 34500 лева, като в уведомителни писма
за тези обезщетения / определени
двукратно – първоначално 30 000 лева и допълнително 4500 лева/ е посочено,
че засрахователят приема 70% съпричиняване от страна на пострадалия.
При несъгласие на ищеца с определената и получена сума от
застрахователя по заведената от него застрахователна претенция, предявеният пред
съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивните жалби, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.
Първото оплакване е за необоснованост
и незаконосъобразност на изводите на съда за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалия, както и за определения процент на съпричиняването.
Срещу водача на товарния
автомобил Д.М.Д., който е участвал в процесното ПТП на 17.09.2017 година, няма
постановена и влязла в сила присъда, която да е задължителна за съда, разглеждащ
настоящия спор, поради което с решението
си съдът следва да се произнесе по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. За изясняване на тези въпроси, както и
за наличието на съпричиняване по страна на пострадалия, по делото е допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза. Свидетелските показания на свидетеля Д.Д., разпитан
в съдебно заседание на 07.03.2019 година също имат отношение към решаването на
посочените въпроси. Протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР, представен
като доказателство по делото, се ползва с материална доказателствена сила като
официален свидетелстващ документ и също следва да бъде преценяван при
изясняване на механизма на настъпване на ПТП.
При съвкупната преценка на
посочените доказателства съдът приема за установено следното: Процесното ПТП е станало
на 17.09.2017 година около 20,40 часа, т.е. в тъмната част на денонощието.
Управляваният от Д.Д. товарен автомобил
е ударил с предната си дясна част
в задната лява част движещата се пред него в същата посока двуколка, теглена от кон, на която се е намирал
ищецът В. В.. Водачът на товарния
автомобил е забелязал двуколката на разстояние около 56 метра според вещото лице
и е отклонил автомобила наляво със задействане на спирачната система, но
въпреки това се е стигнало до удара. Преди удара товарният автомобил се е
движел със скорост 108 километра в час / при разрешени 90 километра в час извън
населено място съгласно чл. 21 от ЗДвП/, като според вещото лице при тази
скорост на движение той не е бил в състояние да спре автомобила преди удара.
Водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстР.спиране, ако в момента, в който е видял двуколката с
ищеца и е реагирал, се е движел със
скорост по-малка от 66 километра в час. Причината за удара между двете превозни
средства според вещото лице е фактът, че
двуколката се е движела през нощта, без да е оборудвана отзад вляво със светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина и без водачът ѝ
да е имал светлоотразителна жилетка, поради което тя е била трудно забележима
на платното за движение.
Заключението на вещото лице е
изготвено въз основа на съдържащите в досъдебно производство № 717/2017 година на РУ – А.материали. Отразените в заключението
обстоятелства за движение на двуколката без светещо тяло отзад и без
светлоотразителна жилетка на водача ѝ са оспорени от ищеца. В хода на настоящото дело обаче ищецът никъде
не е твърдял, че двуколката му е била оборудвана със светлоотразителни
светлини, светещо тяло отзад в ляво и че той е бил със светлоотразителна
жилетка. Посочените от вещото лице в експертизата факти за движение на
двуколката без светлини и без светлоотразителна жилетка не се опровергават от други доказателства по
делото. Напротив, от показанията на водача на товарния автомобил Д.Д. се
установява, че е възприел двуколката
непосредствено пред себе си след като се е разминал с насрещно движещ се
автомобил на фарове, при което е реагирал веднага. Той установява, че преди
това двуколката не се е виждала, било е тъмно и не знае кога и от къде тя се е
появила на пътя. Свидетелят твърди, че се е движел нормално на къси светлини в средата на
пътната лента. Той установява, че не е имало светлоотразителни светлини и че
при наличието на такива би видял двуколката.
От заключението на
автотехническата експертиза е видно, че при движение на къси светлини, на
каквито се е движел товарния автомобил заради наличие на насрещни превозни средства, както установява свидетелят
Д.Д., осветената зона пред автомобила е
около 70-80 метра. При това положение съобразената с пътните условия скорост на движение, при
която би могло да се спре на
разстоянието, осветено от фаровете, е 76 километра в час. Дистанцията между товарния автомобил и двуколката от момента на началото на реакцията на шофьора му
до удара според вещото лице е 62,91 метра. В заключението е отразено, че
обикновено ППС без никакви светлоотразители се забелязва на
къси светлини на разстояние около 35 метра,
ППС с червен светлоотразител отзад се забелязва на къси светлини на
разстояние 67 метра, а при наличие на
светлоотразителна жилетка – на около 140 метра. Разстоянието от 140 метра е
по-голямо от дължината на опасната зона на товарен автомобил „Р.М.“, с какъвто е причинено ПТП,
която е 125,28 метра в конкретната пътно-климатична обстановка и при движение
със скорост 108 километра в час. При
движение със скорост 90 километра в час дължината на пълния спирачен път
/ опасна зона/ според вещото лице е
95,51 метра.
По делото е безспорно установено
от приетата съдебно токсикологична експертиза,
че към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът В. В. е бил
под въздействие на алкохол, като кръвната проба, взета след 22 часа на
17.09.2017 година е показала наличие на алкохол в кръвта от 1,02 промила. Това според вещото лице е лека степен на алкохолно
опиянение, характеризираща се с лека до изразена психомоторна възбуда и
еуфория, впоследствие залитане и сънливост. Вещото лице е отразило в
заключението си, че под въздействие на алкохол се опростяват сложните стимули и реакции и способността на нервната
система да се справя със сложни ситуации, каквито могат да възникнат при
шофиране, понижава се активното внимание и се установява забавяне на рефлексите,
нараства допускането на грешки, нарушава се мускулния тонус и се стеснява
периферното зрение, повишава се времето на реакция спрямо шум и светлина,
намалява зрителната острота. Заключението на проф. д-р Я.И. съдържа информация
за въздействието на алкохола върху реакциите на водачите на ППС по принцип. По делото обаче не са събрани доказателства за
конкретни действия или бездействия на пострадалия В. В., дължащи се на
употребата на алкохол, с които той да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Поради това настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че сама по себе си употребата на алкохол в конкретния
случай не може да бъде взета предвид при решаване на въпроса за
съпричиняване от страна на пострадалия.
Не така стоят нещата обаче с
липсата на светлини на управляваната от пострадалия двуколка, както и с липсата
на светлоотразителна жилетка. По-горе, при анализа на събраните доказателства, съдът изложи мотивите, с които приема, че
двуколката е била без светлини и водачът
ѝ е бил без светлоотразителна жилетка. Това поведение на пострадалия е
противоправно. То е в нарушение на разпоредбата на чл. 71 ал. 1 от ЗДвП, според която всяко пътно превозно средство с животинска тяга
трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Ищецът
се е движил в нарушение и на разпоредбата на чл. 106 ал. 2 от ЗДвП /нова – ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, според която през тъмната част на денонощието водачите на
пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки. Съобразявайки тази разпоредба и датата
ѝ на влизане в сила, съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ищеца, които се поддържат както пред първата инстанция, така и
в подадената въззивна жалба и в писмения отговор на въззивната жалба на ЗД „Е.“ АД, че за ищеца не е съществувало
установено със закон задължение да бъде със светлоотразителна жилетка.
Спазването на посочените
изисквания, установени със закона, би позволило на водача на товарния автомобил
да възприеме двуколката на пътя от разстояние 140 метра и да спре
автомобила със скоростта, с която се е
движил, а именно 108 километра в час, преди да удари двуколката, в каквато
насока е обсъдената по-горе съдебна автотехническа експертиза. Безспорно е, че
водачът на товарния автомобил също е допуснал нарушения на установени със закон
задължения. Става дума за общата разпоредба на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, установяваща
максимално разрешена скорост при движение извън населено място от 90 километра
в час, както и за разпоредбата на 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая от заключението на вещото лице е видно, че в
тъмната част на денонощието, при движение на къси светлини, като се има предвид
разстоянието, което те осветяват, скоростта на движение, която би позволила на
водача да спре при поява на препятствие в осветяваната зона, е 76 километра в
час.
Имайки предвид механизма на
настъпване на ПТП и обсъдените по-горе нарушения на всеки един от двамата
участници, съдът намира, че двамата има равен принос за ПТП
- по 50%. Движението с превишена и несъобразена с пътните условия скорост
от страна на водача на товарния автомобил
от една страна, а от друга –
непоставянето на светлини и неносенето на светоотразителна жилетка от страна на пострадалия, което е попречило на
водача на товарния автомобил да го възприеме своевременно и да спре преди
удара, са допринесли в равна степен за настъпването на ПТП. В случая са
установени предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
/ съгласно т. 7 от ППВС 17/63 година/, а именно наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат.
Досежно вида и интензитета на
причинените неимуществени вреди – болки и страдания на ищеца, по делото е
установено следното:
От представената медицинска документация,
както и от неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца В. В. са
причинени следните телесни увреждания: открито изкълчване на лявото коляно,
счупване на малеолите на голямата и малка пищялни кости на лявата подбедрица,
счупване на крило на лявата хълбочна кост, контузия на главата, мозъчно
сътресение, закрито счупване на ацетабулума, последици от счупване на бедро,
състояние след операция по повод счупване на дъното на лявата тазобедрена
става, старо изкълчване на лявата колянна става, изкълчване на капачката,
последици от ЧМТ, счупване на лявата лопатка, контузия на бял дроб, счупване на
бодлести израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, оток на мозъка, кръвонасядане
на главата вдясно теменно, рана в областта на челото и дясната вежда, множество
охлузвания и контузии по крайниците и гръдния кош.
Според вещото лице черепно-мозъчната травма и контузията на
белите дробове са застрашавали живота на ищеца. Черепно-мозъчната травма се е
изявила с коматозно състояние, в което пострадалият е бил непосредствено след
ПТП и под формата на тежък оток на
мозъка, който е притискал мозъчните центрове. Непосредствено след инцидента
пострадалият В. е изпитвал значителни до нетърпими по сила и интезитет болки и
страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване на
оздравителния процес. В заключението е
посочено, че оздравителният процес все още не е приключил и може да се очаква и
за в бъдеще ищецът да изпитва някакви болки и страдания до пълното си
възстановяване.
Болничният престой и проведеното
болнично лечение на ищеца включва лечение през периода от 18.09.2017 година до
30.10.2017 година в болницата в град С.З., Клиника по ортопедия и травматология,
където са проведени три процедури – на 21.09.2017 година – закрито наместване
на дислокация на коляното, на 25.09.2017 година – дебридман на мястото на
открита фрактура, тибия и фибула и на 17.10.2017 година - открито наместване на счупването с вътрешна
фиксация, тибия и фибула. През периода от 22.11.2017 година до 25.11.2017
година ищецът е бил на лечение в същата болница, в Клиниката по Неврохирургия.
През периода от 24.04.2018 година до 14.05.2018 година е бил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД – С., където на
08.05.2018 година е претърпял операция за възстановяване на счупването на
дъното на лявата тазобедрена става. В същата клиника е бил на лечение и през
периода от 03.07.2018 година до 18.07.2018 година, като на 09.07.2018 година е извършена
операция за частична смяна на лява ТБС. В тази клиника ищецът е постъпил на
лечение и на 30.10.2018 година до 20.11.2018 година, като на 05.11.2018 годна е
извършено повторно отваряне на лява колянна става, а на 12.11.2018 година е
извършена артролиза. На 10.04.2019 година ищецът отново постъпва в тази болница
за период до 24.04.2019 година, като на 16.04. 2019 година е извършена операция
за премахване на образували се калцификати и възстановяване обема на движенията
в лявата тазобедрена става. И до момента според вещото лице ищецът не може да
се движи сам, а се придвижва с
проходилка. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че операциите, които са извършени
на ищеца, са успешни, движението в тазобедрената му става е възстановено и след
извършване на предстояща операция, която
ще освободи движението на лявата му
колянна става, той ще може да се придвижва и самостоятелно, след провеждане на
необходимите рехабилитация и физиотерапия. Установено е от експертизата, че вследствие
на получените телесни увреждания са останали белези по тялото и главата на
пострадалия.
По делото е прието и заключение
на комплексна съдебно-психилогична и психиатрична експертиза. От него се
установява, че при ищеца В. е налице постконтузионен синдром, усложнен с
поведенчески и личностови особености, паметови смущения, дължащи се на
обективизираните вследствие на травмата органични мозъчни нарушения. Получените при ПТП увреждания и последващото лечение предизвикват у В. неудоволствени изживявания на ограниченост,
принуда и нарушен обичаен начин на
живот. Церебрастенната тревожност, емоционалната лабилност, раздразнителността,
пониженият фрустрационен толеранс затрудняват комуникативността му и справянето
с обичайни и сложни житейски ситуации. Церебрастенният синдром не е преодолян и
повлиява емоционалните реакции на В.. Не се установява значима клинична
динамика в посока на подобрение, както и изразена тежест, налагаща специфично
лечение. Според вещите лица не може да се даде категорична прогноза за
състоянието на ищеца, тъй като то търпи динамика под влияние на външни фактори.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели на ищеца И.А. и Р.А.– негови родители, се установяват вида на
травмите и периодите на проведените лечения, описани по-горе. Свидетелите
твърдят, че докато е бил в болница първия път след катастрофата, ищецът е бил
първоначално в кома, а след това в реанимация, поради което близките му не са
допускани до него. Първоначално състоянието на ищеца било много тежко, той бил
в кома, не познавал близките си. След
изписването му ищецът не можел да се обслужва сам – да се движи, да се
храни и да се грижи за тоалета си, а се
налагало грижите да се поемат изцяло от неговите близки, най- вече от неговата
майка, която била негов асистент. Ищецът започнал да се движи по малко около
четири-пет месеца след ПТП, като се
придвижвал с проходилка и до момента. Преди катастрофата ищецът имал постоянна работа,
издържал семейството си. След случилото се той
бил нетрудоспособен, с призната 92% загуба на работоспособността, поради
което издръжката на децата му била поета
от неговия баща. Преди ищецът имал много приятели, с които се събирал често, бил
душата на компанията. След ПТП той преустановил контактите си, не можел да
излиза, имал проблеми и с говора. Освен това се променило поведението му, той
станал агресивен, включително и към
децата си и майка си. Свидетелят А. твърди, че след ПТП жената, с
която ищецът живеел на съпружески
начала и с която имали две деца, го е
напуснала. Показанията в тази им част, касаеща отношенията на ищеца с жена му, се опровергават от показанията на разпитания в
съдебно заседание на 24.04.2019 година свидетел И.А. – братовчед на бащата на ищеца.
Този свидетел установява, че за ищеца се грижат
и жена му и неговата майка, която ходи при него всеки ден,
защото живее в друго жилище. От неговите показания също се установява, че след
катастрофата ищецът бил много зле - не
можел да говори, да се движи, да
разпознава хората. След изписването му от болница той се нуждаел
непрекъснато от чужда помощ, включително
за да се храни и да отиде до тоалетна. Свидетелят установява, че и до момента
ищецът се придвижвал трудно, с проходилка, а освен това бил много притеснен от
състоянието си, много нервен, избухвал, карал се с близките си.
По въпроса за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки обсъдените по-горе
доказателства, съдът намира следното:
Принципът на справедливост,
въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а
е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи
при всеки отделен случай обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете на първо място действителния размер на моралните вреди, с оглед вида, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките и страданията и прогнозите за пълно
излекуване.
В случая е установено, че става
дума за многобройни, силни като
интензитет и продължителни болки и
страдания за ищеца в резултат на причинените му травми при ПТП, които не са отшумели напълно, но
с благоприятна прогнозата
да настъпи подобряване в състоянието му и той да може да ходи сам.
При събраните доказателства
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 300
000 лева е справедлив. Той е съобразен с
характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, подробно описани по-горе, продължителността
на тяхното лечение, необходимостта от
чужда помощ, промяната в начина на живот, включително в трудовата ангажираност и социалните контакти,
както и отражението върху психическото състояние на ищеца от една страна, а от
друга със сравнително благоприятната
прогноза, свързана с възможността ищецът да ходи сам след предстоящата
хирургична интервенция. Този размер отчита възрастта на ищцата. Става дума за млад мъж,
който заради причинените му увреждания е лишен от възможността за дълъг период от време да работи, да се грижи и издържа семейството
си. Вместо това той е подложен на многократни медицински интервенции, няма
никаква самостоятелност поради невъзможността да се придвижва сам, а разчита на
помощта на близки хора. Установена е по
делото възможност той да проходи сам за в бъдеще, след провеждане на хирургическа интервенция и
след рехабилитация и физиотерапия. Що се отнася до психическото му състояние обаче,
видно от приетата експертиза, не може да се направи категорична прогноза за
подобряване или влошаване.
Съдът не споделя изложеното във
въззивните жалби, че при определяне
размера на обезщетението съдът не е съобразил конкретните икономически и социални
условия на живот в страната. Определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразено с
обществено-икономическите условия на живот в страната, за които може да се съди по обективните
статически данни за икономически растеж, стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, съпоставени с тези за предходни години.
Определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди отчита и нормативно определените лимити на отговорност по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ Лимитите, макар и не абсолютен критерий, са индиция за икономическите условия в страната и в този
смисъл следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти
ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече
лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР
на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало
лице и от 5 000 000 лева при две или
повече пострадали лица. Съгласно
чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към спора по настоящото дело,
в чл. 492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –
10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
По изложените до тук съображения съдът намира, че първоинстанционното решение в
частта, с която на ищеца е определено и
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 115500 лева / получено
след намаляване на дължимото обезщетение от 300 000 лева с 50%, колкото е
съпричиняването от страна на пострадалия и със сумата от 34500 лева, която вече му е изплатена от застрахователя/, ведно
със законната лихва от датата 03.04.2018 година, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Следва да се потвърди
решението и в обжалваната част от ищеца отхвърлителна част / за разликата от 115500 лева до 550000 лева/.
По въпроса за началния момент, от
който се дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се посочи следното: Обезщетението от 115500 лева
е присъдено от първоинстанционния съд със законна лихва от 03.04.2018 година - датата на предявяване на претенцията от
пострадалия пред застрахователя. С исковата молба законната лихва е поискана от
датата на увреждането – 17.09.2017 година. Акцесорната претенция за законна лихва е отхвърлена за периода от
17.09.2017 година до 03.04.2018 година. С въззивната жалба на В. В., макар да не са изложени конкретни
оплаквания, е формулирано искане за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане. Съдът намира, че това искане е неоснователно,
респ. че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията
за законна лихва за периода от 17.09.2017 година до 03.04.2018 година е
правилно. В случая става дума за претенция за лихвите като част от застрахователното обезщетение,
дължимо от прекия причинител на вредата
при ангажиране на неговата
отговорност, което се покрива от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
основание чл. 493, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. Това са приложимите разпоредби от КЗ, поради
което и съобразявайки ал. 3 на чл. 429 от КЗ, доколкото няма данни за по-ранна
дата на уведомяване на застрахователя от
застрахования или от пострадалия, съдът намира, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 03.04.2018
година.
По изложените съображения съдът намира, че и двете въззивни
жалби, с които първоинстанционното решение е обжалвано във всичките му части, са неоснователни, а първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция и претенциите на страните за разноски, съдът намира за
основателно искането на адвокат И.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на В. В. пред въззивната инстанция в
качеството му на ответник по подадената от „ ЗД Е.“ АД въззивна жалба.
Обжалваемият интерес по тази въззивна жалба е 115500 лева, поради което и
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение е 3840 лева.
Неоснователна е и жалбата на В. В.,
по която обжалваемият интерес е 434500 лева. В качеството си на ответник по
тази жалба „ЗД Е.“ АД има право на юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение се
дължи съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, като
неговият размер се определя по реда на чл. 37 ал. 1 от Закона за правната
помощ в размерите, посочени в чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 25 ал. 1 от
НЗПП, които следва да бъдат заплатени от В. В. на „ЗД Е.“ АД.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 662 от 04.12.2019 година,
постановено по т. дело № 740/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив .
ОСЪЖДА „З.д.Е.“
АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат И.С.М., ЕГН **********, от САС, с №***, с
адрес на кантората: гр. С., ул. „А.К.“ № 29 А, ет.3, ап.12, сума в размер на 3840
лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на В.И.
В., ЕГН **********, в качеството му на
ответник по въззивната жалба на „ЗД Е.“
АД, подадена по в.т.д. № 146/2020 година по описа на АС – Пловдив.
ОСЪЖДА В.И. В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение като ответник по въззивната жалба, подадена от В.И.
В. по в.т. дело № 146/2020 година по описа на АС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.