Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
24.02.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Василка
Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на
прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1128 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №260017 от 03.11.2020 г., постановено по АНД №577
по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди,
че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на закона, като
същият бил приложен неправилно. На първо място се сочи, че по отношение на
фактическата страна, делото било безспорно изяснено. В съдебно заседание по
безспорен начин, с оглед на събраните по делото доказателства и показанията на
свидетелите, се
установило извършване на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.75а ал.1 от
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност от страна на И.Х.А., роден на
***г. (паспорт №U15254745/25.10.2017г.) като чужденец – гражданин на трета държава по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗТМТМ, а именно: В хода на проверката, извършена на
„Атина транс 2015“ ЕООД било констатирано, че И.Х.А. – гражданин на Република
Турция, роден на ***г. в гр. Г., Р. Т., с паспорт №…../25.10.2017г., като
„шофьор на товарен автомобил/международни превози/, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. без разрешен достъп до пазара на
труда е предоставял работната си сила в полза на „Атина транс 2015“ ЕООД. На
второ място се излагат съображения, че в чл.34 ал.1 от ЗАНН били предвидени две
възможности, касаещи сроковете за съставяне на АУАН, а именно три месеца от
откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Твърди
се, че контролният орган съставил АУАН изцяло съобразявайки се с тези срокове,
а именно в едногодишния. Наред с това нарушението следвало да се счита за
открито към момента на приключване на проверката.Откриването на нарушението,
респективно на нарушителя, по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се свързвало с
формалното провеждане и приключване на процедури или извършване на определени
такива служебни действия, а било фактически въпрос. Откриване било налице в
момента, когато информацията относно осъществяването на всички елементи от състава на нарушението е
достигнала до контролните органи. Продължаването на проверката по случая при
тези обстоятелства било вътрешноорганизационен въпрос на ведомството на
контролните органи и не засягало започналия да тече давностен срок за издаване
на АУАН. Още повече, че в настоящия случай обратната разписка за връчената
покана за явяване за съставяне на АУАН била върната в Д „ИТ“ Хасково към
момента на съставяне на акта и преди това да се случи не би могло да се
пристъпи към съставянето му, още повече, че нарушителят бил с адрес в Република
Турция. На трето място се сочи, че при извършване на тази проверка контролните
органи съставили освен актове и съответно били издадени наказателни
постановления както на лицата, в това число и на лицето И.Х.А., които без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. без
разрешен достъп до пазара на труда предоставяли работата си сила в полза на
„Атина транс 2015“ ЕООД, така и на самото дружество, че като работодател приело
предоставяне на работната им сила без съответното разрешение за това.
Наказателното постановление с нарушител цитираното дружество, касаещо лицето И.Х.А., било обжалвано и
съответно изменено в частта, относно
размера на наложената санкция. Видно от решението (Решение №41 от 06.03.2020г.
по АНД №82/2020г. по описа на РС – Свиленград) „Атина Транс 2015“ ЕООД се
явявало работодател на лицето И.Х.А., което било в абсолютно противоречие с
твърденията на обжалваното решение, като се има предвид, че се касаело за
извършването на една и съща проверка, а двете съдебни решения били в абсолютно
противоречие относно обстоятелството „Атина Транс 2015“ ЕООД работодател ли е
или не на горецитираното лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
процесуалният представител на касационния жалбоподател моли да бъде отменено
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да
бъде постановено ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – И.Х.А., в
представени чрез пълномощник писмени бележки моли да бъде потвърдено решението
на Районен съд – Свиленград. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред настоящата инстанция, съобразно приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260017
от 03.11.2020 г., постановено по АНД №577 по описа на Районен съд – Свиленград за
2020 г., съдът е отменил Наказателно постановление №26-000962 от 13.08.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с което, за
нарушение на чл.75а ал.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и
на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.75а ал.1 от Закон за трудовата миграция
и трудовата мобилност, на И.Х.А., роден на ***г. (паспорт №……/25.10.2017г.)
като чужденец – гражданин на трета държава по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗТМТМ
и адрес: гр. Газиантеп, Р. Турция е наложена глоба в размер на 5000 лева. Със
същото решение, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН съдът е осъдил Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с адрес: град С., бул. „К. Ал. Д.“ №.., да
заплати на И.Х.А. сумата от 580 лв., представляваща част от извършените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил искането за
разликата от 580 лв. до 600 лв. и е оставил без уважение искането на Дирекция „Инспекция
по труда“ Хасково за присъждане на разноски по делото.
За да постанови решението
си, съдът е приел, че по делото е безспорно, че
жалбоподателят няма Разрешение за достъп до пазара на труда Република България.
Липсата на посоченото Разрешение за достъп до пазара на труда била посочена в Писмо с вх. № 1911551 на Агенцията по заетостта, получено
от АНО на дата 27.11.2019 година. Така именно на тази дата – 27.11.2019 година,
следвало да се приеме, че са налични достатъчно данни
относно инкриминираното нарушение. Като бил съставен
АУАН на дата 28.02.2020 година - след изтичане на срока, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН (изтичащ на 27.02.2020 година), било допуснато съществено процесуално нарушение на правилата в
административнонаказателното производство. От 27.11.2019 година започнал да тече тримесечния срок, в който
компетентните органи били задължени да съставят надлежен
АУАН, но този срок в случая не бил спазен. За пълнота следвало да се посочи, че не се приема, че срокът за съставяне на
АУАН започвал да тече от дата 17.10.2019 година,
когато било получено писмото, ведно с констативния протокол на ОО „АА“ – град Хасково,
тъй като към този момент нямало данни за извършване на
инкриминираното нарушение, както и нямало яснота относно
субекта на деянието. На следващо място, от събраните по
делото доказателства не можело да се направи извода, че „Атина транс 2015“ ЕООД било работодател по смисъла на §1
т.1 от ДР на КТ на
турския гражданин, който имал сключен Трудов договор с „Ерас ложистик“ ООД, което турско дружество отдало под наем лицето в изпълнение на договореното в Договора за наем от 01.11.2018 година,
сключен между „Атина транс 2015“ ЕООД в качеството на наемател и „Ерас ложистик“ ООД в качеството на наемодател. Т. е. от приобщения доказателствен
материал се достигало до несъмнения извод, че
работодател на посоченото лице било именно турското дружество „Ерас ложистик“ ООД, а не „Атина транс 2015“ ЕООД. Ето защо и нямало как на наказаното лице да бъде вменено нарушението с правна
квалификация чл.75а ал.1 от ЗТМТМ, посочено в АУАН и в НП, а именно:
предоставяне на работна сила в полза на „Атина транс 2015“ ЕООД – работодател по смисъла на ЗТМТМ без
разрешение за достъп до пазара на труда в Република България от Агенцията по
заетостта, тъй като „Атина транс 2015“ ЕООД не се явявало работодател по смисъла на ЗТМТМ, поради което и жалбоподателят не можело да предостави
работна сила в негова полза. В този смисъл АУАН и НП се явявали издадени в нарушение на материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Споделя се крайният
извод на районния съд за наличие на основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление, при
следните съображения:
Правилен е изводът на районния съд, че при
съставянето на АУАН не е спазен тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН,
съгласно който не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
По делото е безспорно, че И.Х.А. няма
Разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, като липсата на коментираното
разрешение е посочена в Писмо с вх. № … на Агенцията по
заетостта, получено от АНО на дата 27.11.2019 година. Така именно на тази дата
– 27.11.2019 година, е следвало да се приеме, че са налични достатъчно данни
относно инкриминираното нарушение, както е приел и районният съд. Като е съставен
АУАН на дата 28.02.2020 година – т.е., след изтичане на срока, указан в чл.34,
ал.1 от ЗАНН (изтичащ на 27.02.2020 година), е допуснато съществено процесуално
нарушение на правилата в административнонаказателното производство. От
27.11.2019 година започва да тече
тримесечния срок, в който компетентните органи са задължени да съставят
надлежен АУАН, но този срок в случая не е спазен.
Допуснатото нарушение е дотолкова
съществено, че опорочава цялата административнонаказателна процедура, поради
което е достатъчно основание наказателното постановление да се отмени, без да
се изследват съображенията за неговата законосъобразност.
Предвид горното, като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение.
С оглед
горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да
се остави в сила.
При този изход на спора и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер
от 600
лева., предвид липса на
направено възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260017 от 03.11.2020 г., постановено по АНД
№577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково да
заплати на И.Х.А., роден на ***г. в гр. Г., Р. Турция, с паспорт №……/25.10.2017г.,
разноски по делото в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.