Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 14.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
И. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3086/2020 год. по описа на
Добрички районен съд и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 3086 /
2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД
град София с ЕИК *********, с която срещу П.И.В. с ЕГН ********** са предявени искове за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр.д. № 2230/2020 г. на Добрички районен съд за следните суми :
-1000.00 лева , представляваща
дължима главница по договор за паричен
заем № **** от 15.01.2019 г. ,сключен между „Аксес Файненс „ в качеството на кредитор и П.И.В. в
качеството на кредитополучател,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане ;
-56.40 лева –договорна лихва за
периода 25.01.2019 г. -08.05.2019 г. ;
-78.73 лева – обезщетение за
забава за периода 09.05.2019 г. -27.08.2020 г.
Претендират се разноските по
делото и направените в заповедното производство .
Предявените искове черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни срока по чл. 422 от ГПК .
Излагат се следните обстоятелства :
На 15.01.2019 П.И.В. е сключил с „Аксес Файненс „ ООД
договор за кредит „**** „ с № ****, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер от 1000.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит .
П.И.В. е усвоил сума в общ размер на 1000.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит .
Твърди се ,че е налице непогасена главница по кредита в
размер на 1000.00 лева .
Кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София.
Инициирано е заповедно производство по ч. гр.д. №2230/2020
г. на Добрички районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя и ищец в настоящото производство на заповед за изпълнение на паричино задължение
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника .
Изразява становище в производството чрез упълномощен адвокат ,че е уведомен за
предсрочна изискуемост на кредита с връчване на препис от исковата молба и
приложенията
На следващо място
оспорва действителността на сключения договор за кредит поради неспазване на императивните
изисквания , залегнали в чл. 11 , ал. 1 , т. 10 от ЗПК .Твърди се ,че
кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по
заема , ГПР на заема и годишното му оскъпяване .Липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .
Твърди се нействителност
на съглашението и поради това,че
уговореният размер на възнаградителната
лихва надвишава многократно основния лихвен процент
,което се явява нарушение на добрите
нрави .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства
, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения „
ЕООД град София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу П.И.В. е образувано ч. гр.д. № 22230/2020 г. на Добрички
районен съд .
На основание чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №969/03.09.2020 г. за следните суми :
-1000.00 лева , представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **** от
15.01.2019 г. ,сключен между „Аксес Файненс „
в качеството на кредитор и П.И.В. в качеството на кредитополучател,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 01.09.2020г. до окончателното
изплащане ;
-56.40 лева –договорна лихва за периода 25.01.2019 г. -08.05.2019 г. ;
-78.73 лева – обезщетение за забава за периода 09.05.2019 г. -27.08.2020 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение. С разпореждане от 11.11.2019г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В дадения едномесечен срок е депозирана исковата
молба по настоящото дело .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. ,
сключен между кредитора „Аксес Файненс „ в качеството му на цедент и „Агенция
за контрол на просрочени задължения „ ЕООД в качеството му на цесионер ,
цедентът се задължава да прехвърля възмездно срещу покупна цена на
цесионера вземания,
индивидуализирани съгласно Приложение №
1 .
На 27.12.2019 г. е подписано приложение № 1 , с което е прехвърлено
вземането от длъжника П.И.В.,
произтичащо от сключения договор за кредит „**** „ с № **** /15.01.2019 г.
Акт на надлежно съобщаване на цесията е връчването на ответника на уведомително писмо като
приложение към исковата молба .В този смисъл ищецът е доказал
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата
на договора за цесия , за който длъжникът е редовно уведомен.
Източник на вземането е договор за потребителски кредит .
Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи
хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и разбираем начин, всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид
и формат шрифт.
Съобразно разпоредбите на ЗПК Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по
кредита на потребителя , настоящи или
бъдещи / лихви ,други преки или косвени
разходи , в т. ч и тези,дължими на
посредниците при сключване на договори / ,представлявайки общ израз на всички
дължимо по кредита .В процесния случа е налице яснота относно посочените
обстоятелства .
В договора за кредит са посочени по разбираем за кредитополучателя начин
дължимите разходи- уговорените лихви ,
такси съобразно тарифа.
С оглед изложеното съдът приема ,че не е налице твърдяната от
ответника неяснота относно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .
Годишният процент на разходите не е извън границите , посочени в чл. 19 ,
ал. 4 от ЗПК , при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в
сила от 01.01.2015 г. , за определяне размера на законната лихва по просрочени прични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора .
В чл. 19 , ал.4 от ЗПК е предвидено следното :“Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , определена с
постановление на МС на РБългария „.
Цитираният текст е насочен към избягване възлагането на несъразмерни
тежести върху икомически по-слабата старана-потребител от страна на търговеца
.За да възприеме като законов критерий ГПР , законодателят е отчел , че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне средства на
потребителя не винаги е меродавен , защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси ,
комисиони , други разносдки и те да увеличат кредитната тежест на
кредитополучателя .За да се избегне подобна злоупотреба законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът , до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и
на добрите нрави общото оскъпяване на кредита .
С оглед изложеното не се установява нищожност на уговорената възнаградителна
лихва .
Вещото лице Е.Й. установява в
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,че по сключения договор за заем е налице
неплатена главница в размер на 1000.00 лева .
Установява се още от заключението на вещото лице , че размерът на
договорната лихва за периода 23.03.2019г. до 27.12.2019 г. вкл. е в размер на
56.40 лева , а обезщетението за забава за периода 09.05.2019г. -27.08.2020 г. е
в размер на 78.73 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице ,
притежаващо необходимата квалификация и знания .
Ищецът в настоящото производство
твърди,че е обявил предсрочна изискуемост на кредита на 08.05.2019 г.
Относно настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита :
Съобразно приетото в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост по същността си
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който
длъжникът е получил уведомлението. Този факт не се установява от доказателствата
по делото. Приложено е писмото, адресирано до длъжника, но липсват
доказателства за получаването му. С оглед на това процесният кредит не е станал
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Независимо от това задълженията на длъжника по договора са станали изискуеми с връчване на препис от
исковата молба до ответника на
18.12.2020 г.
Този факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235,ал. 3 от ГПК .
При това положение и с оглед
настъпилата в хода на производството изискуемост, се налага извода, че
претенциите за главница в размер на 1000.00 лева и договорна лихва за периода 23.03.2019г. -
27.12.2019 г. вкл. в размер на 56.40
лева са основателни и следва да бъдат уважени .
В полза на ищеца се дължи и
законна лихва върху главницата от 1000.00 лева от подаване на заявлението 01.09.2020
г. до окончателното изплащане .
Обезщетението за забава в размер
на 78.73 лева се претендира за периода 09.05.2019 г. – 27.08.2020 г.
Както стана ясно по-горе,
изискуемостта на вземането е настъпила след този период, на 18.12.2020 г.
Поради тази причина обезщетение за забава за процесния период не се дължи и
искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват сторените по делото разноски в производството по настоящото
гражданско дело и в производството по ч. гр.д. № 2230/2020 г. на Добрички
районен съд съразмерно с уважената част
от исковете .
Ответникът не е поискал
присъждане на разноски .
В полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД следва да се присъдят разноски в производството по
гр.д. № 3086/2020 г. на Добрички районен съд в размер на 118.76 лева държавна
такса , 232.66 лева хонорар вещо лице и 93.06 лева юрисконсултско
възнаграждение и разноски в
производството по ч. гр.д. № 2230/2020 г. на Добрички районен съд в размер на
58.81 лева / държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София с ЕИК ********* и П.И.В.
с ЕГН ********** , че П.И.В. с
ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град
София с ЕИК ********* по заповед за
изпълнение на парично задължение с
№969/03.09.2020 г. за следните суми :
-1000.00 лева , представляваща
дължима главница по договор за паричен
заем № **** от 15.01.2019 г. ,сключен между „Аксес Файненс „ в качеството на кредитор и П.И.В. в
качеството на кредитополучател,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 01.09.2020г. до окончателното изплащане ;
-56.40 лева –договорна лихва за
периода 25.01.2019 г. -08.05.2019 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 78.73
лева – обезщетение за забава за периода 09.05.2019 г. -27.08.2020 г.
ОСЪЖДА П.И.В. с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София с ЕИК ********* разноски в
производството по гр.д. № 3086/2020 г. на Добрички айонен съд в размер на 118.76
лева държавна такса , 232.66 лева хонорар вещо лице и 93.06 лева юрисконсултско
възнаграждение .
ОСЪЖДА П.И.В. с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София с ЕИК ********* разноски в
производството по ч. гр.д. № 2230/2020 г. на Добрички районен съд в размер на
58.81 лева / държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :