№ 2285
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110114255 по
описа за 2024 година
Предявени са три обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, - за недължимост на главница в размер на
3869.72 лв., лихва в размер на 531.26лв. за периода от 30.11.2012г. до 29.10.2015г., както и
разноски в размер на 472.05 лв., инкорпорирани в процесния ИЛ от 28.10.2016г., издаден
след влизане в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 68875/2015г. на СРС, поради
настъпване на давностен срок на материалното правоотношение след приключване на
съдебното дирене - издаване на ИЛ в случая.
Постъпил отговор на исковата молба в изискуемия срок. Ответникът оспорва иска, като
твърди да са предприемани действия, годни да прекъснат давностния срок, сочен за изтекъл
от ищеца.
Предявен е иск по чл. 439 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в тежест на ответника е да
докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия.
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
1
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното
дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет
установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако
възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І
ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416
ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ ... е видно, че погашения за сумите, предметна иска, не са правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде
2
понеблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г.
на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
С оглед горното, съдът намира за приложим общият петгодишен давностен срок, с
изтичането на който период от време, се погасява настоящото вземане.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме, като се считат
предприети от момента на искането.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи още, че в Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021
г., III г. о, е даден отговор на въпроса: „дали тече давност за вземането когато съдебният
изпълнител бездейства и не прилага исканите от взискателя изпълнителни способи за
събирането му“, като ВКС е счел, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато
3
при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай видно от приобщения препис на изпълнителното дело № 1610/2017г. ,
същото е образувано на 27.02.2017г.
По делото са постъпили молби на взискателя за назначаване на опис на движими вещи и
налагане на запори по банкови сметки и пенсия ( 21.05.2018г.; 03.09.2019г. 07.10.2021г. ),
които съдържат искане за предприемане на изпълнителни способи от категорията, годни да
прекъснат давността. Така с молба от 21.05.2018г. петгодишния давностен срок е прекъснат
и е започнала да тече нова давност, която би изтекла след 21.05.21.05.2023г. В рамките на
този срок, с молба на взискателя от 03.09.2019г., давностният срок е прекъснат и е започнал
да тече нов до 03.09.2024г., както и с молба от 07.10.2021г., последният отново е подновен
до 07.10.2026г., поради което и искова молба от 12.03.2024г. е подадена преждевременно.
Както вече бе разяснено, същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Несъмнено искането следва да бъде редовно заявено. В случай, че е нередовно, съдебният
изпълнител дължи даването на надлежни указания и срок за отстраняване на пороците. При
изпълнение на указанията от страна на взискателя, искането се счита за редовно заявено от
датата на дозирането му пред органа. Ако взискателят прояви процесуално бездействие и не
отстрани нередовностите на сезирането, ще понесе негативната последица, давността да не
се счита прекъсната дори и при бездействие на съдебния изпълнител. Не са налице давани
указания които да обосноват нередовност на молбите и бездействие на взискателя.
Освен горното, с Разпореждане от 16.11.2017г. на ЧСИ е насрочен опис на движими
вещи, както и с Разпореждане от 02.01.2019г. и Разпореждане от 18.10.2021г. - също.
Действията на ЧСИ по предприемане изпълнението на посочения от взискателя способ, са
от категорията да прекъснат давностния срок и да започнат началото на нов, като с
последното действие на ЧСИ, срокът е започнал да тече на 18.10.2021г. и би изтекъл на
18.10.2026г.
Дори и да се приеме, че е налице бездействие на съдебния изпълнител, като по делото
липсват данни съдебният изпълнител да е констатирал нередовност на сезиращата го молба,
да е давал нарочни указания и срок за отстраняването им. Липсват данни и за наличието на
други причини, зависещи пряко от волята на взискателя, които да са довели до неговото
неоправдано бездействие, горното не се отразява на взискателя, който с молби от
4
21.05.2018г.; 03.09.2019г. 07.10.2021г. е предприел действия, насочени към прилагане на
определен изпълнителен способ, годен да прекъсне течението на давностния срок.
С оглед горното , съдът счита, че изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, са
извършвани и предвидения в закона петгодишен давностен срок не е изтекъл към момента
на подаване на искова молба, поради което исковете са изцяло неоснователни.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. С. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу ... с искане за признаване на установено, че Л. К. С. с ЕГН: ********** не дължи на ...
сумата в размер 3869.72 лв., главницам, както и лихва в размер на 531.26лв. за периода от
30.11.2012г. до 29.10.2015г. и разноски в размер на 472.05 лв., инкорпорирани в издаден на
28.10.2016г., изпълнителен лист по ч. гр. д. № 68875/2015г. на СРС, послужил за образуване
на ИД № .... по описа на ЧСИ ... като погасено по давнност, като неосновтелен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. К. С. с ЕГН: ********** да заплати на ... сумата в размер на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, разноски, сторени в настоящото произовдство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5