Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12731 по описа на
2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12731/2018 г по описа на СГС
е образувано по въззивна
жалба на “Р./Б./” ЕАД гр.София ЕИК ******срещу решение №227623 от 03.10.2017 г постановено по гр.д.№52707/2016 г на СРС , 143 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание
чл.79 ЗЗД да се осъди Г.И.И. *** да му заплати разликата
над 1912,81 лева до предявения размер от 4290,53 лева – главница по договор за студентски
кредит от 10.09.2010 г , изменен с анекси от 09.02.2012 г и от 03.10.2012 г ;
ведно със законната лихва от 17.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата . Решението се обжалва
и в частта за разноските.
Въззивните жалби на И. са върнати от СРС и СГС и
не подлежат на разглеждане .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на исковата молба на
ответника . Дори и да липсва предсрочна изискуемост то е настъпила изискуемост
на вноските до устните състезания пред СРС .
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и
твърди , че правителството е платило студентския кредит .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2017
г и е обжалвано в срок на 01.11.2017 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли частично иска за
главница СРС е приел , че липсва надлежно връчено съобщение до ответника
за обявяване на предсрочната изискуемост – писмото със съобщението е върнато
като „непотърсено“. На ищеца трябва да се присъдят падежиралите
вноски към датата на предявяване на исковата молба .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част.
Основателни са оплакванията във
въззивната жалба , че дори да не е налице надлежно връчено /преди образуване на
делото/ уведомление до длъжника-ответник за настъпване на предсрочна
изискуемост , то със самата искова молба
и съответното писмо -приложение към нея е била обявена предсрочната
изискуемост .
Следва да се отбележи , че процесният иск не е по чл.422 ГПК , а е
осъдителен . В практиката на съдилищата никога не е имало съмнения за
възможността да се вземат предвид съобщения/уведомления с връчването на препис
от исковата молба респ.да се вземат предвид и новонастъпили
факти /чл.235 ал.3 ГПК/ – изискуемостта
на част или на всички вноски по кредита , дори при липса на предсрочна
изискуемост .
Колебанията в практиката касаеха само
заповедното производство и исковете по чл.422 ГПК, но не и осъдителните искове , за които винаги се е приемало ,
че съществуването на вземането се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция чл.235
ал.3 ГПК . Изрично в мотивите на т.1 на Тълкувателно решение №8/2017 от
02.04.2019 г на ОСГТК на ВКС се посочи , че при исковете произтичащи от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение /или на исковата молба/ , не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени
между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях
анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка
вноска са определени в договора и при липса на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът
при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на
вече падежираните вноски. Присъждането на вноските с настъпил падеж,
когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима
подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията ,
защото предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора .
В случая не са съществували никакви
причини да се присъди само падежиралата главница към датата на исковата молба . Дори
да се приеме липса на предсрочна изискуемост , то СРС – според собственото му
тълкуване - е следвало да присъди поне падежиралата главница към датата на приключване на
съдебното дирене .
Както се посочи , настоящият съд счита
, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея /
включително писмо до ответника от 21.10.2015 г / е надлежно обявена на ответника предсрочната изискуемост на всичките му
задължения . Отделно , според ССЕ по кредита всички вноски са имали падеж най-късно до 20.06.2018 г , който срок
също вече е изтекъл . Не се доказа от ответника вноските по кредита да са
платени , включително и от „правителството“.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в
обжалваната отхвърлителна част и искът за главница се
уважи и в тази част . Следва да се посочи и правилна правна квалификация – чл.430
ал.1 ТЗ . Чл.79 ЗЗД е обща норма и подобно „правно квалифициране“ на иска е
на практика липса на правна квалификация .
С оглед изхода на делото разноските
пред СРС и СГС са в тежест на ответника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №227623 от 03.10.2017 г постановено по гр.д.№52707/2016 г на СРС , 143 състав , в частта ,
с която е отхвърлен иска на “Р./Б./” ЕАД гр.София ЕИК ******с правно основание чл.79 ЗЗД да се
осъди Г.И.И. *** да му заплати разликата над
1912,81 лева до предявения размер от 4290,53 лева – главница по договор за студентски кредит от 10.09.2010 г ,
изменен с анекси от 09.02.2012 г и от 03.10.2012 г ; ведно със законната лихва
от 17.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Г.И.И. *** да заплати на основание чл.430 ал.1 ТЗ на “Р./Б./”
ЕАД гр.София ЕИК ******разликата над 1912,81 лева до предявения размер от 4290,53 лева – главница по договор за студентски кредит от 10.09.2010 г ,
изменен с анекси от 09.02.2012 г и от 03.10.2012 г ; ведно със законната лихва
от 17.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Г.И.И. *** да заплати на “Р./Б./” ЕАД гр.София ЕИК ******допълнително още 425,23 лева
разноски пред СРС и сумата от 247,55 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.