РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Монтана, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Т. Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500381 по описа за 2022 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл.258 от ГПК е решение № 260073 от
15.08.2022 г., постановено от Районен съд - гр.Монтана по гр. дело № 2786/2019 г., с което
на основание чл.76 от ЗС К. К. С. и К. С. С. са осъдени да предадат на С. Д. Д., Н. П. Н., Т.
П. Г., С. Н. Н. и П. Н. Ч. владението върху недвижим имот с идентификатор 03928.12.54 по
кадастралната карта на гр. с площ от ххххкв.м., в местността ххх На лицата К. К. С. и К. С.
С. са наложени глоби от по 500,00 лв. на всеки от тях, като освен това са осъдени да
заплатят на ищците солидарно сумата от 2611,20 лева, представляваща разноски по делото.
С въззивна жалба К. К. С. и К. С. С., чрез пълномощника им адв. М. К., твърдят
неправилност на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да се
отхвърли предявеният иск. Поддържа се, че по делото не е установено владение от ищците,
тъй като липсва субективния елемент, а освен това имотът е общински. Твърди се, че в
случая са налице търпими действия, което изключва придобиване на владение. Излагат се
подробни доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с извършения оглед на
флаш-паметта. Твърди се, че изводът за автентичност на видеозаписът е необоснован и
противоречи на назначените в хода експертизи. Релевират се доводи за липса на отнето
владение по скрит начин. Направено е и искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
последната се оспорва като неоснователна.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
1
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните доводи за нередовност на
исковата молба МОС се произнесе с Определение №568/28.10.2022 г., с което ги прие за
неоснователни. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.76 от ЗС, а
при условията на евентуалност – иск по чл.75 от ЗС. За да уважи предявеният владелчески
иск районният съд е приел, че ищците са осъществили фактическа власт върху процесния
имот, като до този извод стигнал въз основа на показанията на свидетелите Р К , В П. и Д
както и въз основа на писмените доказателства, приложените преписки и НОХД
№1552/2017г. по описа на РС-Монтана. Показанията на другите разпитани свидетели не са
кредитирани от районния съд, тъй като били в противоречие с останалия доказателствен
материал. В решението е прието, че ищците владеят имота от 30 години без прекъсване,
което владение е отнето на 25.04.2019 г. чрез изграждане на ограда от ответниците и
недопускане на ищците до имота. Съдът приел, че процесния имот е отнет по скрит начин, а
твърденията на ответниците за предварително уведомяване на ищцата Снежана са останали
недоказани в хода на производството, поради което и уважил предявения иск.
Така постановеното решение е валидно , допустимо и правилно, като съдът е обсъдил в
тяхната взаимна връзка и логическо единство събраните по делото гласни и писмени
доказателства, включително заключенията на приетите експертизи и при спазване
процесуалните правила правилно е установил фактическата обстановка със съответното
приложение на материалния закон, като направените фактически и правни изводи ,
съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед
предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
На първо място, настоящата инстанция намира, че от доказателствения материал по
делото несъмнено се установява наличие на упражнявана от ищците фактическа власт върху
процесния имот. От показанията на св. Р К се установява, че още от преди 30 години са
обработвали имота, като същият е заграден първоначално от тях. В своите показания св.
Венета П. заявява, че ищците обработват имота повече от 20 години, като същия е заграден
от тях. Свидетелят Д Ст /син на ищцата С / в своите показания твърди, че в началото на 90-
те години той лично заградил имота и докарал вода от река Шабовица, за да се полива
имота. От неговите показания също се установява, че преди образуването на наказателно
производство неговите роднини са обработвали имота ежегодно. Анализираните дотук
доказателства са логични, последователни и безпротиворечиви, което налага съдът да ги
кредитира. От тях се установява, че ищците чрез едностранни действия са установили
фактическа власт върху процесния имот и започнали да го държат като свой, респ. са
2
придобили владението върху имота.
От показанията на св. В П. и св. Д С се установява, че след известен период от време
оградата на имота е съборена от К. С., след което последният поставил дървени колчета и
направил опит да постави нова ограда. Този опит е осуетен, тъй като ищцата С бутнала
дървените колчета. Впоследствие е образувано наказателно производство срещу С . В тази
връзка по делото е приложено НОХД №1552/2017 г. по описа на РС-Монтана, което е
приключило с влязло в сила решение №218/11.12.2018 г. на ВКС, съгласно което С Д. е
призната за невинна в това за времето от пролетта на 2016 г. до 01.03.2017 г. в местността
хххх“ в землището на гр.Б при условията на продължавано престъпление самоволно, не по
установения от закона ред, да е осъществила едно свое, оспорвано й от К. С. предполагаемо
право по отношение на имот с идентификационер номер 03928.12.54 по кадастралната карта
на гр.Б
По настоящото производство е приет за безспорен факта, че от 2017 г. до началото на
2019 г. ищците не са обработвали процесния имот. За този период св. Х Я в твърди, че е
допуснат в имота от К. С., за да коси трева за животните му, тъй като имотът никога не бил
обработван и представлявал ливада. Твърди, че през този период никой от ищците не
посещавал имота. В тази връзка районният съд извършил очни ставки между св. Я от една
страна и св. Р К и В Т от друга, предвид противоречивите им показания. От нея се
установява отклонение от първоначално дадените сведения от Я който първо твърди, че
никой от ищците не идвал в имота, а впоследствие заявява, че от 2017 г. до началото на 2019
г. 1,5 дка от имота са косени от дъщерята на ищцата. Предвид тези съществени
разминавания, досежно релевантни за спора факти, МОС намира, че показанията му не
следва да бъдат кредитирани.
Следващия спорен между страните етап е периода от края на месец март до началото на
месец април 2019 г. От показанията на свидетелите Р ръстева, В П. и Д С се установява, че
през този период ищците Н. и С изорали имота и засадили царевица, боб и тикви. В тяхно
противоречие са показанията на св. Г Г С Т , П П и А С които твърдят, че имотът не бил
изоран и в него не е садено. Съдът дава вяра на първата група свидетели, тъй като от
извършения по реда на чл.204 от ГПК оглед на флаш-памет, която съдържа видеозапис, се
установява, че в този период имотът е изоран и видимо няма тревна площ, която да го
окачестви като ливада. Предвид това се стига до извода, че в този период ищците са
упражнявали фактическа власт върху вещта и са си служили с нея като със своя. В тази
връзка МОС намира за неоснователни доводите за нарушение на съдопроизводствените
правила, доколкото огледът е извършен надлежно от съда в присъствието на двете страни,
като по време и след извършването му страните са заявили какво желаят да се впише в
протокола и съдът е уважил исканията им /л.144-146 от делото при МРС/. Единствено
ответната страна е изразила съмнения за манипулиране на датата и часа на записа, поради
което районният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, с оглед изясняване на тези
обстоятелства. Това само по себе си опровергава твърденията във въззивната жалба, че е
нарушен принципът на публичност и непосредственост при разглеждане на делата.
3
Твърденията, че флаш-паметта възпроизвежда електронни документи също се явяват
неоснователни, доколкото няма съмнение, че при възпроизвеждане на съдържанието й е
видно, че файлът представлява видеозапис, който както първата, така и настоящата
инстанция цени с оглед всички останали доказателства по делото.
На следващо място, по отношение на владението е важно се отбележи, че веднъж
придобитото владение продължава докато не се изгуби, а за да се изгуби е нужно трайно
владелецът да е лишен от възможността да упражнява фактическа власт. Освен това в
разпоредбата на чл.83 от ЗС е предвидена презумпция, съгласно която „който докаже, че е
владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното“. Съобразно изложеното МОС намира, че ищците са владели имота
непрекъснато от около 30 години назад във времето, като в периода 2017-2018 г. владението
им не е прекъснато. Релевираните в жалбата доводи, че имотът е общинска собственост са
неотносими в конкретния случай, доколкото в производството е ирелевантен фактът чия
собственост е имота.
Неоснователни са и наведените в жалбата твърдения, че липса субективния момент на
владението и че са налице търпими действия. В производството по чл. 76 ЗС подлежи на
установяване наличието на трайна и постоянна фактическа власт, тъй като предмет на
защита е фактическо състояние, а не владение върху имот с намерение за своене, съответно
и държането може да се защитава с този иск, поради което и е без значение кога и как е
завладян имота, с какво намерение е упражнявана фактическата власт и допустимо ли е
придобиването му по давност. От друга страна , с оглед данните по делото не може да се
стигне до извод за липса на субективния елемент, предвид факта, че ищците са заградили
имота, обработвали са го, а впоследствие са отблъснали опита на ответника К. С. да им
загради имота. Явно е, че ищците са упражнявали фактическа власт със съзнанието, че са
собственици на процесния имот. Освен това в разпоредбата на чл.69 от ЗС е предвидена
презумпция, според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго“. Оборването на тази презумпция е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си, като в
случая, съобразно приетата фактическата обстановка, съдът намира, че тази презумпция не е
оборена. По делото не се установи да са налице и търпими действия. Същите се отличават с
това, че лицето, което ги извършва не се позовава на свои субективни права. Тези действия
се характеризират с тяхната откъслечност, несистемност и обикновено са израз на
добросъседски отношения. В случая се установи, че ищците са осъществявали фактическа
власт върху имота със съзнание, че той е техен и са го бранили от чужди посегателства,
поради което следва да се приеме, че владението им е трайно, непрекъснато и явно.
Следващият спорен факт в производството, е този за отнемането на владението. По-
конкретно, спори се на коя дата е станало и дали е извършено по скрит начин. В тази връзка
от показанията на свидетелите Г Г и А С се установява, че на 14 април 2019 г. по заявка на
ответниците отишли заедно с тях да огледат имота, с оглед предстоящото вдигане на ограда,
а на 15 април трасирали имота и започнали работа. Показанията и на двамата свидетели са
4
еднопосочни досежно факта, че процесът на работа продължил около 5-6 дни, тъй като
имало уговорка работата да се свърши преди Великден, понеже на К. С. му предстояло
пътуване. По делото обаче е приложен протокол за трасиране на границите от 18.04.2019г. ,
с оглед който очевидно неверни са показанията, че работата по поставяне на оградата е
започнала на 15.04.2019г..Също така са налице и доказателства /докладна записка л. 57 от
делото и сведение на К. С. на л. 60, част от приложената прокурорска преписка № 531/2019г.
на РП Б , че към 30.04.2019г. работата по ограждане на имота е продължавала. Предвид
изложеното МОС намира, че показанията на свидетелите Г и С не следва да бъдат
кредитирани в частта досежно датата на започване на издигане на оградата. Следователно,
съдът намира за установено, че ответниците са отнели владението на 25.04.2019 г., тъй като
тази дата в най-пълна степен кореспондира с датата на заснемане на видеозаписът, който
съобразно двете експертизи е автентичен, както и с приложените писмени доказателства за
извършено трасиране на границите на 18.04.2019г. и продължаваща работа по ограждането
му към 30.04.2019г.. Предвид това съдът намира, че искът е предявен в срок, тъй като
исковата молба е подадена по пощата на 21.10.2019 г..
Доводите, че владението не е отнето по скрит начин са неоснователни, доколкото
твърдението на ответникът, че предупредил ищцата за предстоящото ограждане на имота
останаха недоказани в производството. Дори от показанията на св. Г Г , П П и А С се
установява, че чак след като започнали да заграждат имота се появила ищцата Снежана.
Същата заявила, че имота е неин и започнала да бута издигнатите колове. Видно е, че в
случая ищците не са присъствали в момента на нарушението (отнемането), а то им е станало
известно на по-късен етап. Още повече предвид данните по делото за продължаващ в
годините спора относно имота, предвид приложеното НДОХ, то отнемането на
фактическата власт от ищците чрез заграждане на имота от ответниците очевидно не е
станало по предвидения за това ред.
За искът по чл.76 от ЗС е характерно, че защитава както владелецът, така и държателят
на движима или недвижима вещ, като предмет на защита е фактическо състояние-трайна и
постоянна фактическа власт върху вещ. Времето, през което е продължило конкретното
фактическо състояние, е без значение за този иск, нито е от значение намерението за своене
на вещта . Ирелевантно е и обстоятелството засягащо основанието, на което почива
владението/държанието – дали тези състояния са правомерни или не, а за владението – дали
същото е добросъвестно или недобросъвестно. Важно е фактическата власт върху вещта да е
упражнявана по време на отнемането чрез насилие или по скрит начин, т.е за разлика от
иска по чл.75 от ЗС тук няма изискване владението да е продължило за определен период от
време. Затова дори настоящата инстанция да приеме, че ищците са обработвали имота
единствено през края на март и началото на април месец 2019 г., то последните отново
могат да се ползват от защитата, която искът по чл.76 от ЗС им предоставя.
В обобщение, МОС намира, че ищците са упражнявали по отношение на процесния
имот трайна и постоянна фактическа власт, която на 25.04.2019 г. им е отнета от
ответниците по скрит начин чрез заграждането на имота, респ. осъществени са всички
5
елементи от фактическия състав на искът по чл.76 от ЗС, което налага и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззивниците следва да
заплатят на въззиваемите солидарно сумата от 600 лева разноски по делото, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Предвид цената на иска 3150 лева, определена на основание чл. 69,ал.1,т.3 ГПК като
1/4 от данъчната оценка на имота, установена на 12601.50 лева, то настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 на Районен съд-Монтана от 15.08.2022 г.
постановено по гр. дело № 2786/2019 г. по описа на същия съд, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. К. С. с ЕГН ********** и К. С. С. с ЕГН
********** – двамата с адрес: гр.Б , ул. „Н , бл. ххх, вх. „х,хх ет.хх, ап.ххда ЗАПЛАТЯТ на
С. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Берковица, ул. „Щ № а, Н. П. Н. с ЕГН **********,
с адрес: гр.Б , ул. „хх“ №хх, Т. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Соххкв. „ххх хх“, блххх
вх. „хх, етх хап.хх С. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.С , кв. ххх, ул. хх“ №х, вх. „х,
ахп.хх и П. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.М ул. „ххх“ №хх ет.ххсумата от 600 лева
въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6