Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2015 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.12. 2014 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Х.З.
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 146
по описа за 2014 година.
за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано въз основа на искова молба предявена от ЗК “Л.” АД гр. С., бул. “*” № *, ЕИК * против Н. К. М.,***, ЕГН ********** с цена на
исковете 79 305, 78 лв. и с правно основание чл.274 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2009 г., на
път 1-5, на 120 метра северно от с. С., община- С., МПС марка „Ф.", модел
„Г.", с per. № *,"
управлявано от ответника Н. К. М., с концентрация на алкохол над допустимото по
закон (0.93 промила), навлязло в платно за насрещно движение и станало причина
за тежко пътнотранспортно произшествие с МПС марка „О.", модел „В.",
с per. № *,
собственост и управлявано от Е.Х.Г., за когото са последвали множество
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост, лява
петна кост, дясна петна кост, както и гръдна травма, с контузия на бял дроб.
Ищецът твърди, че вината на водача -
ответник в производството е безспорно установена чрез споразумение по НОХД №
96/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което ответникът Н. К. М. се
признал за виновен за това, че на 21.09.2009 г., на път 1-5, при управление на
л.а. марка „Ф.", модел „Г.", с per. № *, в нетрезво състояние, с концентрация на алкохол
(0.93 промила), е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е
причинил ПТП с насрещно движещото се МПС „О.", модел „В., с per. № *, следствие на което е последвала смъртта на П.Г.Г.
и множество средни телесни повреди за Е.Х.Г..
Посочва се, че постановеното от наказателния съд споразумение имало
сила на влязла в сила присъда и обвързвало гражданския съд разглеждащ гражданско-правните
последици от деянието досежно деянието, неговата противоправност и дееца, по
аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
В резултат от виновното поведение на ответника Н. К. М. и при
осъществяване на механизма на процесното пътнотранспортно произшествие били
причинени множество телесни увреждания на лицето управлявало л.а. „О.",
модел „В., с per. № * - Е.Х.Г..
Застрахователна компания "Л." АД била сключила договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
полица № 223099502240, с период на валидност от 19.09.2009 г. до 18.09.2010 г.
по отношение вредите, които водачът на лек автомобил марка „Ф.", модел „Г.",
с per. № *, би причинил на трети
лица и за които отговаря съгласно българското законодателство.
ЗК „Л." АД, определило и изплатило сумата в размер на 17 000лв. (седемнадесет хиляди
лева) по
щета: 701334/2010 г.
Във връзка с претърпените от Е.Х.Г., болки и страдания, същият предявил
искова претенция за репариране на търпените от него неимуществени вреди с
искане за присъждане на справедлив размер на обезщетение, във връзка с което
било образувано т.д. № 122/2012г. по описа на Окръжен съд - Хасково. Ответник
по делото е ЗК „Л." АД, а като подпомагаща страна на ответника е
конституиран виновният водач Н. К. М..
В исковата молба се посочва, че с решение на Окръжен съд - Хасково по
т.д. № 122/2012 г.. била определена парична сума като еквивалент на
претърпените от ищцеца Е.Х.Г. неимуществени вреди, в
размер от още 19000 лв. (деветнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано
от 25.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като останалата част до
пълния размер от предявени 43000.00 лв. (четиридесет и три хиляди лева),
получени след приспадане на доброволно платените от ЗК „Л." АД - 17000.00
лв. от претенция в размер на 60000.00 лв. била отхвърлена. Решението било
обжалвано пред Апелативен съд - гр. Пловдив, във връзка с което е образувано
в.т.д. № 766/2013 г., по което с Решение № 495, Пловдивски Апелативен съд,
изменил първоинстанционното решение, като доприсъдил разликата до 43000 лв., в
размер на 24000
лв. (двадесет и четири хиляди лева), ведно с със законната лихва, считано от 25.09.2009г.
до окончателното изплащане на сумата. Решението не е обжалвано пред ВКС.
В производството по т.д. № 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково
бил конституиран и участвал като подпомагаща
страна Н. К. М.. Ищецът посочва,че предвид императивната норма на чл.223, ал. 2
от ГПК, установеното в мотивите на влязлото в сила решение по гражданското дело
имало обвързваща сила по отношение на подпомагащата страна в производството Н. К.
М..
Въз основа
на постановения съдебен акт на въззивната инстанция и на основание чл. 404 и
чл. 405 от ГПК, Окръжен съд - Хасково е издал изпълнителен лист в полза на
ищцеца Е.Х.Г. на 06.01.2014г., за сумата в размер от общо 43000.00 лв.
(четиридесет и три хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от
25.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист на 06.01.2014г., ищцецът Е.Х.Г. е образувал
изпълнително дело при ЧСИ С.П., per. № 874, под ИД № 20148740400024, по което
Застрахователна компания „Л." АД в качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност"-полица № 223099502240, изплатило
парична сума в размер на 72303.36 лв. чрез Преводно нареждане BORD01755177 от 19.02.2014г. Посочената
парична сума включвала присъдената главница съобразно диспозитива на съда в
размер на 43000
лв. , ведно
със законна лихва от 25.09.2009г, чийто размер към момента на поканата за
доброволно изпълнение възлизал на 19305.78лв.. Платената парична сума по сметка на съдебния
изпълнител включвала и такси - разноски по изпълнителното дело в размер на
1120.00 лв., както и такса съгласно т. 26 от ЗЧСИ в размер от 4657.25 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 4220.23 лв.
Тъй като ответникът
Н. К. М. причинил пътнотранспортно произшествие, при което са последвали
неимуществени вреди за Е.Х.Г., при наличие на алкохол в кръвта над допустимото
по закон, за което е признат за виновен по образуваното НОХД № 96/2010 г. по
описа на ОС - Стара Загора, наказателна колегия, на основание разпоредбата на
чл. 247, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Кодекса за застраховането, ищецът в
настоящото производство-ЗК "Л." АД придобил право на регрес срещу
виновния водач до размера на изплатеното обезщетение, като възниквал правен
интерес от възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 79 305.78 лв. формирана като сбор от следните суми:
- 17 000.00 лв. - одобрени и платени съобразно
доклад по щета: 701334 /2010 г., както и
- 43 000.00 лв., представляващи
доприсъдено обезщетение за репариране на претърпените от Е.Х.Г. неимуществени вреди, както и
- 19305.78 лв., представляващи присъдена
законна лихва върху главницата в размер на 43000.00 лв., считано от 25.09.2009
г. до датата на получената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.П. -
28.01.2014 г.
Въз основа
на изложеното в исковата молба моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника - Н. К. М., ЕГН **********, да заплати на ЗК”Л.”АД, гр. С.
сумата 79 305.78лв. формирана като сбор
от следните суми:
- 17000.00
лв. / седемнадесет хиляди лева / - одобрени и платени съобразно доклад по щета:
701334 / 2010 г., както и
- 43000.00 лв. /четиридесет и
три хиляди лева/, представляващи доприсъденото обезщетение за репариране на
претърпените от Е.Х.Г. неимуществени вреди, както и
- 19305.78 лв. /деветнадесет хиляди триста и
пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи присъдена законна лихва
върху главницата в размер на 43000.00 лв., считано от 25.09.2009 г. до датата
на получената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.П. - 28.01.2014 г.
Ищецът претендира и законната лихва върху
претендираната сума в настоящото производство от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените
съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника. За с.з. на 10.11.14
г. същият редовно призован по чл. 40 ал.2 ГПК не се явява и не взема становище.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства установи:
Предявен е иск с правно основание чл.274 ал.1
т.1 предл.1 от КЗ.
Постъпила
е молба с дата 25.10.2014г. от ищеца ЗК Л.” АД, гр. С., с която заявява ,че
поддържа исковата молба и направеното доказателствено искане, поради факта че
ответникът не е подал писмен отговор и не е взел становище в случай,
че същия не се яви в първото съдебно заседание моли да се постанови
неприсъствено решение съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице посочва в заключението си, че посочената банкова сметка ***уми посочени
в преводното нареждане и поканата за доброволно изпълнение от 28.01.2014 г.
Също така посочва, че от страна на ищеца е изплатено обезщетение в полза на
взискателя Е.Х.Г. на 20.07.2012 г. в размер на 17 000 лв. и законната
лихва върху главницата в размер на 43 000 лв. за периода от 25.09.2009 г.
до 28.01.2014 г. в размер на 19 025, 06 лв.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от
материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника.
Второто изискване, съгласно чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че предявения иск
е основателен.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 6
323 лв., представляваща направените по
делото разноски, включително
възнаграждение за един адвокат.
С оглед на
тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 239, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ГПК
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Н. К. М.,***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на “ЗК “Л.” АД гр. С., бул. “*”
№ *Д, ЕИК * сумата 79
305.78лв.,/седемдесет и девет хиляди триста и пет лева и седемдесет и осем
стотинки/,от които сумата 17000.00 лв. / седемнадесет хиляди лева / - одобрени
и платени съобразно доклад по щета: 701334 / 2010 г., ,сумата 43 000.00 лв.
/четиридесет и три хиляди лева/, представляващи доприсъдено обезщетение за
репариране на претърпените от Е.Х.Г. неимуществени
вреди, сумата 19 305.78 лв.
/деветнадесет хиляди триста и пет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляващи присъдена законна лихва върху главницата в размер на 43000.00
лв., считано от 25.09.2009 г. до дата на получената покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ С.П. - 28.01.2014 г. ведно със законната лихва върху сумата
79 305.78лв.,считано от 26.05.14 г. –датата на исковата молба до окончателното
изплащане
ОСЪЖДА Н. К. М.,***, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на “ЗК “Л.” АД гр. С., бул. “*”
№ 51Д, ЕИК * сумата от 6 323 лева /шест хиляди триста двадесет и три лева/,
представляваща направените по делото разноски, включително възнаграждение за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: