Решение по дело №172/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2344/29.5.2019г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 172 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 931/ 07.01.2019 г. от К.Б.Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, бул. „*, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3483.56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи размера на извършените разходи за ремонт на МПС рег. № *, настъпили на 19.11.2018 год., в резултат от удар от капак на шахта, намираща се гр. Варна, на кръстовището между ул. „*“ и ул. „*“, ведно със законната лихва, считано от датата на вредата – 19.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и извършените в производството разноски.

 

         В исковата молба се излага, че на 19.11.2018 год. при движение в гр. Варна, при преминаване по кръстовището между ул. „*“ и ул. „*“, ищецът преминава през шахта с отворен капак, след което установява повреди по автомобила си. Непосредствено след инцидента, ищецът установява увреждания по картера и носачите на автомобила. За произшествието от полицейските органи е съставен протокол. В автосервиз са установени увреждания и са подменени s- образен ляв носач, долян ляв носач и лява главина на лагер. За ремонта ищецът е заплатил сумата от 3483.56 лв., от които: 1742.22 лв. – за картер, 396.95 лв. – за s- образен ляв носач, 391.86 лв. – за долен ляв носач и 371.94 лв. – за главина на лагер. Твърди се още, че имота в който се е осъществило ПТП – то е част от улица, задължението за стопанисването и поддържането на която е възложено на Община Варна. В тази връзка, се позовава на бездействие на ответника във връзка с изпълнение на тези задължения, довели до настъпване на процесния инцидент.

 

         Ответникът – Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, а също и наличието на причинно – следствена връзка между произшествието и настъпилите вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради движение на автомобила с несъобразена скорост. Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като намира, че същото е завишено спрямо стойността на действително претърпените вреди. Отправя искане за отхвърляне на иска.

 

         Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна и правна следното:

 

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 49, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: пътно транспортно произшествие, настъпило в следствие на противоправното бездействие на ответника, в резултат на което са причините описаните вреди.

         В тежест на ответника е да установи възраженията си – правоунищожаващи, правоизключващи и правопогасяващи.

         Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.

В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка на местопроизшествието, като предмет на спора е наличието на причинно – следствена връзка между него и настъпилите вреди.

За да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което ответника е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са причинени при или по повод изпълнението, а вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;преминават в собственост на общините, В чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок., като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

         В настоящата хипотеза, факта на настъпване на ПТП, на посочените дата, място и час, се установява от протокола за ПТП и ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Г.П., кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи преки и непосредствени впечатления.

От същите се установява и наличието дълбока дупка на пътното платно. Вярно е, че в тази част протоколът не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, но доколко ответникът не ангажира доказателства, годни да опровергаят неговото съдържание, то няма причина същият да не се цени относно констатациите на съставителя, който не само е установил факта на процесната дупка на пътното платно, но и повредата на автомобила непосредствено след инцидента. Още повече, че тези констатации кореспондират със събраните по делото свидетелски показания, а и със експертното заключение.

         На следващо място - от заключението на експерта И.И., кредитирано от съда като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че процесното произшествие е настъпило в резултат на попадане на несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, в резултат на което са увредени преден s- образен ляв носач, долян ляв носач, картер и лява главина на лагер на автомобила.

         Същевременно ответникът не ангажира доказателства, годни да опровергаят депозираните свидетелски показания.

След като на пътното платно, част от общинската пътна мрежа, се е намирала несигнализирана и необезопасена шахта, създаваща опасност за движещите се превозни следство, то Община Варна не е изпълнила си задълженията си по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на пътната настилка в изправно състояние, за сигнализиране за препятствия по пътя, както и за тяхното отстраняване. Нещо повече – от показанията на свидетеля П. се установява, че към момента на инцидента е липсвала сигнализация за конкретното препятствие на пътя.

Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че ищеца е възникнало правото да иска престиране от страна на деликвента стойността на претърпените вреди.

Същевременно, от заключението по изготвената съдебно – автотехническа експертиза се установява, че стойността на труда и резервните части, които следва да бъдат вложени за ремонта на автомобила, по средни пазарни цени, възлиза на 3483.56 лева. Експертното заключение, в частта, досежно стойността на ремонта на автомобила се потвърждава и приобщената на л. 8 фактура. От същата се установява, че на 21.11.2018 год. (т. е. след датата на инцидента), ищецът е извършил разходи за s- образен ляв носач, долян ляв носач, картер и комплект лагер на лява главина, на обща стойност 3483.56 лв. с ДДС.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претецията на присъждане на обезщетени за имуществени вреди, като същата следва да бъде уважена изцяло, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

На основание, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за периода от датата на деликта – 19.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1219.34 лева, представляващи извършени за водене на производството разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА Община Варна, със съдебен адрес ***, представлявана от Кмета – И. П. да заплати на К.Б.Е., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 3483.56 лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи размера на извършените разходи за ремонт на МПС рег. № *, настъпили на 19.11.2018 год., в резултат от удар от капак на шахта, намираща се гр. Варна, на кръстовището между ул. „*“ и ул. „*“, изразяващи се в преден s- образен ляв носач, долян ляв носач, картер и лява главина на лагер на автомобила ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА Община Варна, със съдебен адрес ***, представлявана от Кмета – И. П. да заплати на К.Б.Е., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1219.34 лв. (хиляда двеста и деветнадесет лева и тридесети и четири стотинки), представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: