Решение по дело №97/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 500
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20237050700097
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                  /11.04.2023 год., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 97 по описа за 2023г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.31, ал.4 от Наредба №5/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП, вр. чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Агро плод 85” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д., против Уведомително писмо изх.№02-250-2600/4824/01.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта, с която от оторизираната сума в размер на 26 363.01 лв. е прихваната сума в размер на 19 772.26 лв.

  Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения ИАА на основанията по чл.146, т.2 от АПК – поради неспазване на установената форма – липсата на мотиви, по чл.146 т.3 от АПК – поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, по чл.146 т.4 от АПК – поради противоречие с материалния закон. Излага съображения, че от посочените в уведомителното писмо четири основания за прихващане не става ясно кое от тях се твърди, че е налице. Уточнява, че дружеството няма изискуеми и ликвидни задължения към Държавен фонд „Земеделие”, поради което прихващането е незаконосъобразно. Навежда доводи, че в уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за наложени санкции, за да последва прихващане на установени недължимо платени суми. Пояснява, че в уведомителното писмо не е посочено основанието, на което се извършва прихващане – дали е резултат от санкции за предходни периоди, дали е дължимо оторизирана сума, за която вече е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане, или е приспадната сума от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Твърди, че оспореното уведомително писмо не отговаря на критериите за форма и съдържание по см.чл.59 ал.2 т.4 от АПК, доколкото същото е немотивирано - органът не е посочил в писмото необходимите фактически и правни основания за издаване на акт с такова съдържание; относно липсата на мотиви в оспореното писмо се позовава и на съдебна практика на Върховния административен съд.

Формулиран е петитум съдът да отмени Уведомително писмо изх.№02-250-2600/4824/01.12.2022 г. на Заместник Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта, с която от оторизираната сума в размер на 26 363.01 лв. е прихваната сума в размер на 19 772.26 лв.като незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на приложимите материални норми и административнопроизводствените правила на ЗУСЕФСУ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв. М.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. С писмени бележки пълномощникът на дружеството-жалбоподател излага съображения, че за да са налице предпоставки за прихващане, следва да са налице две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни – установени по размер и основание вземания. В този смисъл се е позовал на Регламент №885/2006 г. на Комисията /изм. с Регламент №1034/2008 г./. Навежда доводи, че според разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП публичните вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Претендира се и присъждане на разноски в размер на 1158.18 лева.

Ответникът по делото – Заместник Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, се представлява от главен юрисконсулт Д.М., която в съдебно заседание и с подробни писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, настоявайки съдът да я отхвърли; посочва, че прихващането, извършено с уведомителното писмо, е на основание чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 г. на Комисията; моли и за присъждане на разноски в полза на ответника.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаването на заявление за подпомагане с УИН 25/300419/09716 за кампания 2019 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. в размер на 26 363.01 лв., от която е прихваната сума в размер на 19 772.26 лв. В писмото не се съдържат правни основания или пояснения.

Неразделна част от уведомителното писмо е Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство”. В графа №14 е посочено, че от общия размер на оторизираната сума 26 363.01 лв. е извършено намаление и санкция за наддеклариране в размер на 250.56 лв. – в тази част дружеството не е оспорило Уведомителното писмо. В Таблица извършени плащания е посочена цитираната оторизирана сума и прихваната сума в размер на 19 772.26 лв. В пояснението към таблицата „*” е посочено, че Колона „прихваната сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Действително извършеното прихващане на сумата 19 772.26лв. въз основа на обжалваното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№02-250-2600/4824/01.12.2022 г. се удостоверява с Хронологичен опис сметка 48911, приложен по административната преписка.

С придружително писмо с.д. №1966/08.02.2023г по делото административният орган е представил Уведомителното писмо изх.№01-2600/6984/05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Според същото по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за кампания 2020, на „Агро Плод 85“ ЕООД са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СП (основна) – 25 188.20лв., и СП (други) – 9408.55 лв.; в забележка е посочено, че сумите се прихващат в съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията. По повод обжалването на Уведомителното писмо изх.№01-2600/6984/05.12.2022 г. от „Агро Плод 85“ ООД е образувано адм.д. №76/2023г по описа на Административен съд – Варна, приключило с решение №398/24.03.3023г за отмяна на Уведомителното писмо изх.№01-2600/6984/05.12.2022 г. в частта, с която на дружеството са наложени санкции за бъдещ период по СП (основна) в размер на 25 188.20 лв. и по СП (други) в размер на 9408.05 лв., и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспореното Уведомително писмо, в законоустановения срок И при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се преценява и като основателна.

Съобразно императивната норма на чл.168 ал.1 от АПК, в кръга на служебния съдебен контрол за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е той с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира особено съществен порок, който оспорващият не е посочил.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП пък предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Видно с т.І.1 на приложената по административната преписка Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. Изпълнителния директор  на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ Владислава Казакова правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления  по схеми и мерки за директни плащания, поради което оспореният ИАА е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл.59, ал.2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Мотивите на административният акт дават възможност на адресата да разбере волята на административния орган и да организира защитата на правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол.  Неизлагането на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В конкретния случай по отношение на прихванатата сума в размер на 19 772.26 лв. в Таблица – извършени плащания в оспореното Уведомително писмо, административният орган е посочил, че същата представлява приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“. Т.е. като правно основание за приспадането административния орган е изброил няколко различни хипотези, всяка от които с различен фактически състав. Така от съдържанието на УП остава напълно неясно от какво произтича това прихващане – дали от наложени финансови санкции от предходни периоди; или от издаден АУПДВ; или от приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“, всяко от които съставлява самостоятелно основание за прихващане, произтичащо от осъществяването на различни юридически факти; същевременно изброените основания за извършеното прихващане не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално биха допринесли за някаква конкретизация в тази насока. Така в оспорената част от съдържанието на ИАА не съществува никаква яснота за фактическите и правни основания за прихващане на сума в размер на 19 772.26 лв. от оторизираната сума, което препятства установяването както на какво основание е прихваната въпросната сума, така и какъв е фактическия състав за отказ от финансово подпомагане, респективно – за налагане на финансова корекция, а също и по кое от заявленията на дружеството-жалбоподател са възникнали тези задължения.

Освен в обстоятелствената част на оспореното Уведомително писмо,  мотиви за извършеното прихващане на сумата в размер на 19 772.26 лв., описана в Таблица – Извършени плащания, т.е. основание и размер, не се съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. За мотиви не могат да бъдат приети разясненията за съдържанието на отделните колони, поместени под таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ и Таблица за извършени плащания (в лева) в Уведомителното писмо. Такива мотиви не представляват и разясненията на първа страница от Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП; тези разяснения не изпълняват и изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на акта съгл. ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ.

Според цитираното задължително за съдилищата произнасяне мотивите на ИАА може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза –  в Уведомителното писмо липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание за прихващането; такива не са представени и като част от административната преписка. Мотиви относно прихващането са изложени едва в придружителното писмо от 08.02.2023г в хода на съдебното производство, но то представлява писмено становище на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу Уведомителното писмо, а не съпроводително писмо по изпращане на жалбата и преписката на по-горния административен орган съобразно приетото в ТР № 16/1975 на ОСГК на РБ. По смисъла на цитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. По същите съображения не може да се приеме, че мотиви за издаването на акта се съдържат в придружителното писмо вх.д. №613/16.01.2023г до съда, с което се изпраща жалбата и преписката.

Отделно от изложеното, за да се приеме, че мотивите са установими от съдържанието на други документи по преписката, актът следва да препраща към тях, а в случая уведомителното писмо не съдържа такова препращане. Това е обяснимо с факта, че Уведомителното писмо за извършено прихващане на сума в размер на 19 772.26лв. е издадено на 01.12.2022г, докато Уведомителното писмо изх.№01-2600/6984/05.12.2022 г. за налагане на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на СП (основна) – 25 188.20лв., и СП (други) – 9408.55 лв., на което издателят на оспорения ИАА се позовава в хода на съдебното производство, е издадено след него – на 05.12.2022г. Така към безспорната липса на мотиви на Уведомителното писмо от 01.12.2022г се добавя и липсата на доказателства за изискуемост и ликвидност на задължението в размер на 19 772.26лв, прихванато с акта, доколкото то не е идентично с това по последващото го Уведомителното писмо от 05.12.2022г, и липсват данни, твърдения и доказателства, че прихванатата с акта от 01.12.2022г сума представлява част от санкцията по акта от 05.12.2022г, както се поддържа в съдебното производство. 

Такъв извод впрочем не може да бъде изведен и от приложения по преписката Хронологичен опис задължения към други кредитори – ЕЗФРСР на „Агро плод 85“ ЕООД на схема М11 „Биологично земеделие“ кампания 2019 г – от него не става ясно от какво произтича прихванатото задължение, по какъв начин е установено, уведомено ли е дружеството за това свое задължение. Цитирани са единствено датата, на която е установено от системата на Разплащателния фонд, схемата и размера – в лева и евро на задължението, като няма данни дружеството да е било уведомено за установеното задължение, в какъвто смисъл е и едно от възраженията им.

След извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд Варна по адм.д. №76/2023г, образувано по жалбата на „Агро плод 85“ ЕООД против Уведомително писмо изх.№ 01-2600/6984/05.12.2022г. се установява, че същото е било получено от управителя на дружеството на 12.12.2022 г., докато Уведомителното писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, му е връчено на 10.12.2022 г. Изложеното означава, че прихващането е извършено както преди постановяване на акта за налагане на санкции за бъдещ период, така и преди уведомяване на дружеството за тях, съответно – преди то да може да упражни правото си на защита. Формулирано по различен начин – прихващането е извършено без да е налице влязъл в сила акт, с който е установено задължение, за да се пристъпи към прихващането му като последващ етап от административното производство. В тази насока следва да бъде посочено, че действително съгл.чл.27 ал.8 от ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Цитираната разпоредба обаче е неприложима към настоящия казус, тъй като и двете Уведомителни писма – от 01.12.22022г и от 05.12.2022г, не представляват АУПДВ. Така остава приложимо общото правило, че извършването на прихващане е предпоставено от влизане в сила на акт (административен или съдебен), с който вземането е установено по основание и размер. В конкретния казус това изискване не е изпълнено, тъй като решение за отмяна на Уведомителното писмо от 05.12.2022г по адм.д. №76/2023г на АС – Варна понастоящем е оспорено по касационен ред, т.е. липсва влязъл в сила акт, установяващ подлежащо на прихващане задължение на „Агро плод 85“ ЕООД. Тук отново следва да бъде подчертано, че изложеното за Уведомителното писмо от 05.12.2022г би било относимо към настоящия казус единствено при наличие на доказателства, че прихванатата сума с Уведомителното писмо от 01.12.2022г е част от приложените с последващото такова писмо санкции, което противоречи на формалната логика. При тези констатации следва еднозначен извод, че прихващането на сумата от 19 772.26лв. с оспореното в това производство Уведомително писмо от 01.12.2022г, е извършено без правно основание.

По изложените съображения съдът в този си състав намира, че досежно оспореното Уведомително писмо от 01.12.2022г за прихващане на сумата 19 772.26лв. от оторизираната сума от 26 363.01лв. са налице отменителните основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК – съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви на оспорения ИАА, и противоречие с материалноправни разпоредби, изразяващо се в извършено прихващане на сума, за която липсват доказателства да е ликвидна и изискуема. След отмяна на Уведомителното писмо преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 25/300419/09716 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРС 2014-2020 за кампания 2019г в тази му част, без произнасяне в частта за сумата от 250.56лв. за наддеклариране, която не е оспорена от дружеството-жалбоподател.

При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Основателно е искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски в доказания по делото размер от 1158.18 лв., от които 158.18 лв. – ДТ, и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-250-2600/4824/01.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019, в частта, с която от оторизираната сума в размер на 26 363.01 лв. на „Агро плод 85“ ЕООД – Варна е прихваната сума в размер на 19 772.26 лв.

ВРЪЩА преписка на административния орган за ново произнасяне в тази част от заявление за подпомагане с УИН 25/300419/09716 за кампания 2019 година, подадено от „Агро плод 85“ЕООД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на „Агро плод 85“ ЕООД - Варна, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 1158.18 (хиляда сто петдесет и осем лв. 18 ст.).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: