№ 390
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100601997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 13.04.2022 г. по НОХД № 1582/2022 г. Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 107 състав е признал подсъдимия Л. С.С. за
виновен по повдигнатите му обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1, алт. 1 НК, като му е наложил наказания лишаване от свобода за
срок от 2 години /за първото/ и глоба от 1 000 лева /за второто/. Определил е
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което е
постановил да се изтърпи при първоначален строг режим и към него е
присъединил изцяло наказанието глоба от 1 000 лева.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия,
в която се излагат съображения, че обвиненията не са доказани от субективна
страна, тъй като той страдал от параноидна шизофрения и към датата на
деянията не е бил вменяем. Иска въззивния съд да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае
1
по обвиненията. Алтернативно, иска се намаляване на наложеното наказание
лишаване от свобода, а по отношения на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК
се поддържа, че е налице чл. 9, ал. 2 НК.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП.
Въззивният съд не е допуснал разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.
Счита, че неправилно е прието, че подсъдимият може да ръководи
постъпките си и да носи наказателна отговорност. Моли присъдата на СРС да
бъде отменена и да се постанови нова – оправдателна. Алтернативно, иска
изменението й, като приема, че СРС не е съобразил по – ниската обществена
опасност на деянията с оглед предмета, ниската му стойност и механизма на
извършване, както и, че две деяния са извършени преди изтърпяване на
последното наказание и не е имало възможност да се прояви поправителният
ефект.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.
Софийска градска прокуратура оспорва жалбата. Счита присъдата за
правилна, а мотивите за обективни и изчерпателни, като се доказва, че
подсъдимият е извършил престъпленията. Сочи, е от тройна СППЕ е видно,
че той е бил вменяем към момента на извършване на престъпленията.
Поддържа, че не да допуснати съществени процесуални нарушения в
първоинстанционното производство. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият излага доводи, че е задържан за
маловажно престъпление и не бива да е затвора.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд
фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на
2
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя
изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Л. С.С. е роден на ******* в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, адрес в гр.
София, ж.к. *******х. ******* ЕГН: **********.
Л.С. страда от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинираната употреба на психоактивни вещества, синдром на зависимост
към хероин и вредна употреба на канабиноиди. При него е налице
дългогодишна употреба на психо - активни вещества, което състояние не е
приравнено на разстройство на съзнанието по смисъла на 33 ал. 1 НК. Към
инкриминирания период от време същият е могъл да разбира свойството на
извършеното и да ръководи постъпките си.
С присъда на СРС, 116 състав по НОХД № 20618/ 2011 г., влязла в сила
на 21.10. 2013 г., на С. било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години, изпълнението на което било отложено за срок от пет години.
На 29.11.2018 г./след изтичане на изпитателния срок/ подс. С. извършил
престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, за което с присъда на СРС по НОХД №
10108/2019 г., в сила от 24.07. 2019 г., му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 8 месеца.
На 20.07.2020 г. подсъдимият посетил магазин „Била“, находящ се в гр.
София, ул. „Пиротска“, взел вещи, които не предоставил за маркиране,
респективно не заплатил, преминавайки през касовата зона. С. бил задържан и
материалите били докладвани в СРП / пр. пр. № 35313/ 2020 г./. С
постановление от 18.08.2020 г. било отказано образуването на досъдебно
производство предвид ниската стойност на инкриминираните вещи.
На 27.08.2020 г. подсъдимият посетил магазин „Била“, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, взел вещи, които не предоставил за маркиране,
респективно не заплатил, преминавайки през касовата зона. С. бил задържан и
материалите били докладвани в СРП / пр. пр. № 37723/ 2020 г./. С
постановление от 28.09.2020 г. било отказано образуването на досъдебно
производство предвид ниската стойност на инкриминираните вещи.
На неустановена дата преди 29.10.2020 г. при направена проверка от
служители на 07 РУ-СДВР у подсъдимия били намерени вещи, за които той
3
направил извънпроцесуални изявления, че е отнел от гаражна клетка,
разположена в гр. София ж.к. „Студентски град . Полицейските служители
установили пострадалия К.К., който разпознал вещите си. По случая било
образувано досъдебно производство /пр. пр. № 38694/ 2020 г./, което било
спряно с постановление от 17.02. 2021 г. поради неразкриване на извършителя
на деянието.
Към инкриминираната дата 27.12.2020 г. пострадалият М.В. К.
съхранявал лични вещи, в това число и газова бутилка с вместимост 15 литра,
графитено черна на цвят, с цена 4.00 /четири/ лева в гараж № 5, находящ се в
жилищна кооперация с административен адрес гр. София, ж.к. „*******
Гаражът е собственост на сестрата на К. - Е.В. К.а-Б., която трайно живее
извън пределите на Р. България и която била отдала гаража под наем на
португалския гражданин- пострадалия К.Д.Д.С.Ф. и жената, с която той живее
на семейни начела - св. Л.С.Й.. Наемателите също съхранявали техни лични
вещи в гаража, в това число платнена шапка, цвят екрю, с периферия и синя
лента с надпис „Bulgaria“ на стойност 7,00 /седем/ лева и горнище на анцуг от
тъмно син полиестер, марка „Adidas“ на стойност 16,00 /шестнадесет/ лева-
собственост на Ф.. Вратата на гаража се заключвала. Наемателите и К. имали
достъп до гаража. След последното посещение на гаража наемателите
затворили вратата и заключили ключалката.
Свидетелят О.Л.С. живее в гр. София ж.к. *******. Той е собственик на
гараж № 13 в същата жилищна кооперация. Входната врата на гаражната
клетка е тип ролетна и пострадалият С. я отварял, респективно затварял само
с дистанционно управление. В гаража свидетелят съхранявал лични вещи, в
това число раница на стойност /двадесет/ лева и съдържащите се в нея
покривало за легло на стойност /десет/ лева, войнишко платнище на стойност
15.00 /петнадесет/ лева. 2 бр. малки туристически брадвички, всяка на
стойност 5.00 /пет/ лева, а също така куфарче с гидоре на стойност 144.00 /сто
четиридесет и четири/ лева, куфарче с акумулаторна ударо-пробивна
бормашина марка „Парксайд” на стойност 78.00 /седемдесет и осем/ лева и
лед работна лампа на стойност 20.00 /двадесет/ лева. Домоуправител на
жилищната кооперация на бл. ******* находяща се в гр. София, ж. к.
’’Младост“ е св. Р.Х.Ш.. На фасадата на жилищната кооперация са монтирани
охранителни камери.
4
В ранните часове на инкриминираната дата 27.12.2020 г. подсъдимият Л.
С.С. се намирал пред жилищната кооперация - бл. ******* находяща се в гр.
София, ж.к. „Младост“. Подсъдимият взел решение да отнеме чужди движи
вещи, които непознати за него случайни граждани съхранявали в имотите си.
В изпълнение на така взетото решение подсъдимият се опитал да преодолее
/отвори/ входната врата на жилищната кооперация. Понеже не успял, се
насочил към гаражните клетки към жилищната кооперация и започнал да се
опитва да ги отвори. По неустановен по делото начин успял да отвори врата
на гаражна клетка № 13, собственост на св. О.Л.С.. От същата взел раница, в
която С. били поставил покривало за легло, войнишко платнище, малка
туристическа брадвичка, а също така куфарче с гидоре, куфарче с
акумулаторна ударопробивна машина марка „Парксайд“ и лед работна лампа,
които пострадалият също съхранявал в гаража. Отдалечил се от имота и се
разпоредил с инкриминираните вещи по неустановен по делото начин.
По- късно съшия ден подсъдимият взел ново решение да отнеме още
вещи, които се съхраняват в гаражите на близките жилищни кооперации.
Насочил се към близкия бл. **, където по неустановен начин проникнал в
гаражна клетка № 5. От същата взел газова бутилка е вместимост 15 литра,
графитено черна на цвят, собственост на М.В. К. и платнена шапка цвят екрю,
с периферия и синя лента с надпис „Bulgaria“ и горнище на анцуг от тъмно
син полиестер марка „Adidas”, собственост на св. К.Д.Д.С.Ф..
Междувременно св. Ш., преглеждайки записите от охранителните
камери, монтирани на фасадата на бл. 153, възприел извършените от
подсъдимия действия, в това число и напускането на гараж № 13, ведно е
инкриминираните вещи, собственост на О.Л.С.. Излязъл и започнал да
обикаля съседните улици. Забелязал, че подсъдимият, който към този момент
не познавал, но чиито действия бил възприел от записите на охранителните
камери, в този момент излиза от подхода към гаражите на бл. **, носейки
голям хартиен плик и голям черен чувал. Осъществил контакт със свои
съседи и тръгнал след С., без да го изпуска от поглед.
В района на близката метростанция подсъдимият бил спрян от Ш. и
неговите съседи и бил принуден да изчака идването на полицейските
служители М.Е.М. и Б.Г. К./АП 161/162 при 07 РУ-СДВР), който реагирали
на място и установили самоличността му. Подсъдимият бил задържан за срок
5
до 24 часа по реда на ЗМВР /заповед № 3382зз 1598/27.12.2020 г./ С протокол
за доброволно предаване от 27.12.2020 г. подсъдимият предал на разследващ
полицай А.Р. - веществени доказателства - инкриминираните горнище на
анцуг и шапка, които заедно с отвертка с черна пластмасова дръжка,
портфейл цвят бордо с надпис „ Bond“ и портфейл с надпис „Queen Nefertiti“,
били запечатани в плик с картон за ВД серия А 0421134 и СП 701 МЕКД
СДВР и черен найлонов чувал, съдържащ газова графитена бутилка с
вместимост 15 литра, запечатана в плик с картон за ВД серия А 0421135 и СП
701 НЕКД СДВР. За същите С. обяснил, че е отнел от гараж, разположен в гр.
София, ж.к. „******* бл. **. Посочените по- горе вещи - отвертка с черна
пластмасова дръжка, портфейл цвят бордо с надпис „Bond“ и портфейл с
надпис „Queen Nefertiti“ били предявени на св. М.В. К., К. Д.Д..С. Ф. и О.Л.С.,
които отричат да са тяхна собственост. Не е установено същите да са предмет
на престъпление. Предадените от обвиняемия вещи били огледани по реда на
чл.155 НПК и на 23.11.2021 г. тези, собственост на К. Д.Д..С. Ф., били
върнати на същия, за което действие била приложена разписка.
На 13.02.2021 г. подсъдимият посетил магазин Кауфланд, находящ се в
гр. София, ул. ******* взел вещи, които не предоставил за маркиране,
респективно не заплатил, преминавайки през касовата зона. С. бил задържан и
материалите били докладвани в СРП / пр. пр. № 9473/ 2021 г./. С
постановление от 09.04.2021 г. било отказано образуването на досъдебно
производство предвид ниската стойност на инкриминираните вещи - 110.14
лева.
На 17.03.2021 г. подсъдимият Л. С.С. извършил нова кражба от гаражна
клетка, този път находяща се в гр. София ж.к. „Студентски град“, за което на
основание чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ НК с
определение на СРС, влязло в сила на 02.06.2021 г. по НОХД 6978/ 2021 г., му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да
се изтърпи при първоначален строг режим.
На 06.07.2021 г. Л. С.С., ЕГН ********** бил привлечен към наказателна
отговорност за извършеното на 27.12.2020 г. престъпление /досъдебно
производство № 1949/2020 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 50747/20 г
по описа на СРП/. На същия не била взета мярка за неотклонение, доколкото
към този момент търпял наложеното му наказание лишаване от свобода за
6
срок от 6 месеца. На 17.09.2021 г . подс. С. бил освободен от Затвора гр.
София поради изтърпяване на наложеното му наказание.
На инкриминираната дата 25.11.2021 г. подс. С. влязъл в магазин
,Лидъл“, находящ се в гр. София, ул. „******* с управител св. Ц.Ц.В.. Взел от
щандовете 2 /два/ броя суджуци, марка „Горнооряховски суджук“ на
единична цена 6,99 лв. /шест лева и деветдесет и девет стотинки/ и 2 /два /
броя луканки, марка „Панагюрска - Родна стряха“- всичко на единична цена
6.99 лв. /шест лева и деветдесет и девет стотинки/, всичко на обща стойност
27,96 лв. Преминал през касовата зона, без да ги предостави за маркиране,
респективно без да ги заплати. При напускане на касовата зона алармената
система се задействала. Св. Д. Р.Р. - охранител в магазина, който до този
момент наблюдавал действията на подсъдимия, предвид странното му
поведение, се насочил към него и го помолил да го последва за проверка. При
извършване на същата подсъдимия признал за извършеното и предал
инкриминираната стока на управителя на магазина. Реагиралите на място
полицейски служители И.Д. Д. и К. Р.С./ АП 44 при 05 РУ-СДВР/ установили
самоличността на С. и го задържали за срок до 24 часа по реда на ЗМВР/
заповед № 223зз 1740/25.11.2021г./ При извършения обиск с правно
основание чл. 80 от ЗМВР у подсъдимия била установена сумата от 5 лева и
110 сръбски динара. С протокол за доброволно предаване същият, вече
намирайки се в сградата на 05 РУ СДВР, предал 1 ( един) брой спринцовка,
съдържаща течнообразно кафеникаво вещество. В хода на разследването е
изготвена физико-химична експертиза, чрез която е установено, че
веществото в спринцовката е 0, 074 грама хероин със съдържание на активния
компонент - диацетилморфин - 10 %. Същото е на стойност 3.70 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка районният съд е възприел след като е
провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, в рамките на която
процедура е съобразил направеното от подсъдимия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правилно е приел,
че то се подкрепя от и събраните на досъдебното производство гласни и
7
писмени доказателства: показания на св. И.Д. Д. /л. 30, том № 2/, показания на
св. К. Р.С. /л. 31, том № 2/, показания на св. Д. Р.Р. /л. 32, том № 2/, показания
на св. Ц.Ц.В. /л. 32-34, 35, том № 2/, показания на св. Р.Х.Ш. /л. 32, 33 и л.
158. том № 1/, показания на св. Ф.О. С. /л. 34, 35, том № 1/, показания на св.
М.В. К. /л. 36, 37 и л. 167, том № 1/, показания на св. О.Л.С. /л. 38 и л. 168,
том № 1/, показания на св. Л.С.Й. /л. 39, 40, том № 2/, показания на св. К.
Д.Д..С. Ф. /л. 41, 42 и л. 169, том № 1/, показания на св. М.Е.М. /л. 43, том №
1 /, показания на св. Б.Г. К. /л. 44, том № 1 /; заключение на СОЕ /л. 36-39,
том № 2/, заключение на физико- химична експертиза № 853-Х/2021 г. /л. 77-
85, том № 2/, протокол за оценка на наркотични вещества /л. 86, том № 2,
заключение на фототехническа експертиза № 86/ 2021 г. /л. 49-51, том № 1/,
заключение на СОЕ /л. 59-65, том № 1/, заключение на КСППЕ /л. № 92-109,
том № 1/, заключение на КСППЕ /л. 66-91, том № 1/; протокол за оглед на
веществени доказателства /л. 53-58, том № 1/, протокол за доброволно
предаване от 25.11.2021 г./л. 13, том № 2/, протокол за доброволно предаване
от 28.12.20г./л. 126, том № 1 /, протокол за доброволно предаване от
28.12.2020г. /л. 129, том № 1 /, протокол за доброволно предаване от
27.12.2020г. /л. 130, том № 1 /, разписка от 23.11.2021 г. /л. 17, том № 1/ ,
справка за съдимост /л. 68-70, том № 2 и съд.д./ справка ГДИН /л. 160, том №
1/.
Както е посочил и първостепенният съд всички събрани по делото на
досъдебна фаза доказателства по един непротиворечив и несъмнен начин
установяват еднопосочно фактическата обстановка по делото, доколкото са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си. Тъй
като събраният доказателствен материал подкрепя направеното от
подсъдимия признание на фактите в обвинителния акт, въззивният съд
намира, че не следва да обсъжда подробно същия.
Във връзка с възраженията в жалбата и в хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция, СГС приема, че е вярна преценката на първостепенния
съд, че следва да се кредитира заключението на тройната КСППЕ, а не това
на двойната СППЕ, тъй като е изготвена от повече вещи лица, които са
работили с по–голям набор от медицински документи. Експертизата дава
подробен и мотивиран отговор на поставените задачи и от нея се установява,
че подсъдимият е ,могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към извършване на деянията и към момента.
8
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на
инкриминираните деяния:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Подсъдимият е отнел от владението на различни лица чужди движими
вещи:
- от владението на св. С. - 1 бр. раница, на стойност 20 лева; 1 бр.
покривало за легло, на стойност 10 лева; 1 бр. войнишко платнище, на
стойност 15 лева; 2 бр. малки туристически брадвички, на единична стойност
5 лева; 1 бр. куфарче с гидоре, на стойност 144 лева; 1 бр. куфарче с
акумулаторна ударопробивна бормашина марка „Парксайд”, на стойност 78
лева и 1 бр. лед работна лампа, на стойност 20 лева, всичко на обща стойност
297 лева
- от владението на св. К. - 1 бр. газова бутилка, с вместимост 15 литра, на
стойност 4 лева.
- от владението на св. Ф. - 1 бр. платнена шапка с периферия, цвят екрю,
със синя лента с надписи „Bulgaria“, на стойност 7 лева и 1 бр. горнище на
анцуг „Adidas", тъмносин, полиестерен, на стойност 16 лева.
Подсъдимият е взел тези вещи е напуснал с тях мястото на деянието.
Съдът прие, че е налице прекъсване на фактическата власт на всеки
досегашен владелец, без негово съгласие върху инкриминираните вещи, като
подсъдимият е успял да установи върху тях своя трайна фактическа власт,
така че да се разпорежда с тях безпрепятствено и както намери за добре. Ето
защо според съда в случая е настъпил и визираният от закона
общественоопасен резултат.
Направил и опит да отнеме от владението на св. В. 2 бр. /два броя/
суджуци марка „Горнооряховски суджук“ на единична цена 6.99 лв. и 2 бр.
луканки марка „Панагюрска - Родна стряха“ на единична цена 6,99 лева,
всичко на обща стойност 27,96 лв. Подсъдимият се опитал да прекъсне
9
фактическата власт на досегашния владелец върху вещите, без негово
съгласие, но не е успял да установи своя трайна фактическа власт и да се
отдалечи с тях от местопрестъплението, така че да се разпорежда със същите
безпрепятствено и, както намери за добре. Ето защо, в случая не е успял да
настъпи и визираният от закона общественоопасен резултат. Предвид това,
деянието е недовършено, т.е. касае се за опит,. Деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини – действията му са били
прекъснати от друго лице - бил спрян след касова зона от охранител в
магазина.
Правилно първата инстанция е установила, че в случая е налице едно
продължавано престъпление, а не няколко отделни такива, защото действията
по взимането на вещите от страна на подсъдимия, принадлежащи на
различните пострадали по своите характеристики от обективна и субективна
страна осъществяват състава на едно и също престъпление - това на кражбата,
като тези действия са извършени през непродължителен период от време.
Отделните деяния по взимане на вещите са извършени при една и съща
фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на деянията
и при еднородност на вината, поради което действията на подсъдимия по
взимане на вещите от различните пострадали се явяват от обективна и
субективна страна продължение на всяко предходно такова. Това дава
основание да се прецени, че в случая е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 НК и
подсъдимият следва да носи отговорност за извършването на продължавано
престъпление.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия
по отношение и на квалифициращия признак по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „Б” НК, доколкото към деня на извършване на деянието по
настоящето дело, подсъдимият е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а
именно: с присъда по НОХД 20618/ 2011 г. по описа на СРС, в сила от
21.10.2013 г. с което му е наложно наказание лишаване от свобода в размер на
3 години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок
от 5 години; с присъда по НОХД № 10108/ 2019 г., влязла в сила на 24.07.2019
г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца
и с определение за одобряване на споразумение по НОХД №
10
20211110206978/2021 г. по описа на СРС в сила от 02.06.2021 г.г,. с което му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца.
Не са налице пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 НК за приложението на
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „Б” НК, доколкото към деня на
извършване на деянието по настоящето дело не са били минали 5 години от
изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия по предходните му
осъждания.
Районният съд обаче е допуснал грешка, като е приел, че е налице пасен
рецидив и по хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „А” НК - подсъдимият да е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.
Подобно наказание не му е било наложено по никое от делата, по които е бил
осъден.
От субективна страна:
Районният съд правилно е отчел, че деянието е извършено при пряк
умисъл от подсъдимия - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял те да настъпят. Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, като по
неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт е установил свое
владение върху тях - т.е. установил своя трайна фактическа власт върху
вещите.
От субективна страна умисълът на подсъдимия е обхващал и
квалифициращите признаци по чл.196, ал.1, т. 1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „Б” НК, тъй като е съзнавал, че към деня на извършване на деянието вече
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено.
Както първата инстанция е приела, налице е било и специфичното за този
вид престъпления намерение-да се присвоят противозаконно вещите предмет
на престъплението.
Правилно районният съд е приел, че подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
момента на извършване на инкриминираното деяние.
11
Поради това, правилно първата инстанция е признала подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.
„Б” НК, но неправилно е приела, че е налице и опасен рецидив по чл. 29, ал.
1, б. „А” НК. Това налага присъдата на първата инстанция да бъде коригирана
относно това обстоятелство.
Относно престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1
НК:
От обективна страна:
Подсъдимият е държал в себе си на инкриминираното място и
инкриминираното време инкриминираното наркотично вещество. То
представлява хероин с нето тегло 0.074 грама и процентно съдържание на
активния компонент диацетилморфин 10% на стойност 3.70 лева.
Съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, хероинът е в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Той е наркотично
вещество и подлежи на контрол според Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП. Подлежи
на особен разрешителен режим.
За (придобиването) и държането на инкриминираното наркотично
вещество подсъдимият не е разполагал със съответното разрешение.
Правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че деянието на
подсъдимия от обективна страна представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, съгласно който маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид. Фактът, че става въпрос за малко количество
наркотично вещество на ниска стойност, сочи на сравнително много по- ниска
степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на дееца.
Въззивната инстанция не споделя становището на защитника, че
деянието следва да попадне в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно
цитираната разпоредба „не е престъпно деянието, което макар формално и да
12
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна”. Малозначителността на едно деяние съгласно трайната
съдебна практика се обуславя не само и единствено от предмета на
престъплението и по- конкретно от неговото количество и стойност. При
преценка дали се касае за малозначително деяние се взимат предвид и всички
останали признаци от обективната и субективната страна на деянието, които
влияят на обществената опасност на същото. В конкретния случай
действително наркотикът е в много малко количество, което изключва
възможността да е бил предназначен за разпространение - за продажба или за
друго отчуждение, а сочи че е бил предназначен за лична употреба. Въпреки
това, не се касае за деяние, при което изобщо липсват вредни последици или
те са незначителни. В случая следва да се отчете, че наред с това деяние,
подсъдимият е извършил и други престъпления. Тоест, касае се за по-висока
степен на обществена опасност на дееца. Освен това, е държал наркотика, към
момента, в който е извършил едното от деянията, включени в
продължаваното престъпление по чл. 196 вр. чл. 194 НК, което дава
основание да се счита, че именно употребата на наркотични вещества,
каквато при него е установена, значително е улеснила извършения опит за
кражба, а и е причина и за извършването на другите деяния, с оглед нуждата
от пари за набавяне именно на наркотици.
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Съзнавал е, че
държи наркотично вещество без да има надлежно разрешение за това.
И тук правилно районният съд е приел, че подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Ето защо въззивният съд счита, че резонно СРС е признал подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1,
алт. 1 НК.
13
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 2
до 10 години.
СРС е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство осъжданията
на подсъдимия, извън тези, които обуславят правната квалификация. Следва
да се отчете обаче, че такива осъждания не са налице, тъй като и трите,
постановени спрямо него предпоставят опасния рецидив, по който му е
повдигнато обвинението и са включени в него.
Правилно обаче, първата инстанция е определила наказанието в размер
близък до минималния – три години, тъй като общата стойност на отнетите
вещи /от всички деяния в състава на продължаваното престъпление/ не е
особено висока. В този смисъл, налагането на наказание в по-висок размер не
би било подходящо в случая и адекватно на обществената опасност на
деянието и дееца. Същевременно, резонно СРС не е индивидуализирал
наказанието в абсолютния му минимум, тъй като се касае за продължавана
престъпна дейност, включваща три отделни деяния и са били причинени
вреди на няколко лица, което сочи, че тази обществена опасност не е съвсем
ниска. В този смисъл, въззивният съд не счита за основателни възраженията
на защитника, че предвид ниската стойност на предмета на престъплението,
наказанието следва да е по-ниско. Относно довода, че две деяния са
извършени преди изтърпяване на последното наказание и не е имало
възможност да се прояви поправителният ефект, следва да се посочи, че
подсъдимият до този момент е бил търпял и друго наказание лишаване от
свобода, макар и с отложено изпълнение. Тоест, спрямо него е била прилагана
държавна принуда и е имало възможност той да осъзнае ролята на
наложеното му наказание.
С оглед това, че съдебното следствие пред районния съд е протекло по
реда на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 НПК, правилно СРС е приложил чл. 58а,
ал. 1 НК и е намалил определеното от него наказание лишаване от свобода с
1/3 и е наложил същото в размер от 2 години.
С оглед това, че подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода и
не са изминали 5 години от изтърпяването, правилно е определен
14
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.
Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 27.12.2016 г. и по реда на
НПК.
СРС обаче е пропуснал да приспадне задържането на подсъдимия по
ЗМВР на 27.12.2020 г., поради което това следва да стори настоящата
инстанция.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 НК:
За това престъпление е предвидено наказание глоба в размер до 1 000
лева.
СГС намира, че правилно първостепенния съд е наложил това наказание
в максимума, независимо от изключително ниската стойност на предмета на
престъплението. В случая е налице още едно извършено престъпление /по 196
НК/. Освен това, както бе посочено по-горе, подсъдимият е държал
наркотичното вещество, към момента, в който е извършил едното от
деянията, включени в продължаваното престъпление по чл. 196 НК, което
дава основание да се счита, че именно употребата на наркотични вещества,
каквато при него е установена, значително е улеснила извършения опит за
кражба, а и е причина и за извършването на другите деяния, с оглед нуждата
от пари за набавяне именно на наркотици.
Ето защо, въззивният съд приема, че заслуженото наказание в случая е
именно определеното от СРС.
СРС е подходил законосъобразно, като е определил по реда на чл. 23, ал.
1 НК едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, към което е присъединил изцяло наказанието глоба от 1 000 лева.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в
тежест на подсъдимия.
15
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което
същата следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, с която е
прието, че деянието по чл. 196 НК е извършено при опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1, б. „А” НК, а в останалата част - потвърдена. Следва да се приложи и чл.
59 НК относно задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР на 27.12.2020 г.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
107 състав от 13.04.2022 г., постановена по НОХД № 1582/2022 г. като я
ОТМЕНЯ в частта, с която е прието, че деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 НК е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.
1, б. „А“ НК, като ПРИЗНАВА подсъдимия Л. С.С. за НЕВИНОВЕН и го
ОПРАВДАВА за това да е извършил престъплението в условията на чл. 29,
ал. 1, б. „А“ НК.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 НК от наложеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, времето, през
което подсъдимият С. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на
27.12.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16