Р Е
Ш Е Н
И Е
№
399
гр. Габрово, 20.12. 2013
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на
седми ноември през две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 34 по описа за
2013 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Ч.”*** против А.И.А. с правно основание чл.87
ал.3 ЗЗД.
Твърди
се, че ищецът и ответницата сключили договор за покупко – продажба на недвижим
имот, подробно описан в молбата, намиращ се в местността Раилево, село
Враниловци, община Габрово. По силата на този договор, обективиран в НА № 11,
том І, рег. № 242, дело № 9 от 24.01.2012 г. на нотариус П.К. ищцовото
дружество, в качеството на продавач прехвърлило собствеността на недвижимия
имот на купувача и настоящ ответник А.А. за цената от 107 000 лева.
Посочената цена следвало да бъде заплатена от купувача на месечни вноски по
банков път при условията и в сроковете на договор за банков кредит „Продукт
Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 19878 от 30.07.2008 година
с остатък 107 000 лева, сключен между „Юробанк И ЕФ Джи България” АД –
кредитор и кредитополучател „Ч.” ЕООД. На 04.04.2013 година ищецът получил
покана за изпълнение от „Юробанк И ЕФ Джи България” АД, с която го уведомявали,
че дружеството е прекратило плащанията, произтичащи от договор за банков кредит
№ BL 19878 от 30.07.2008 година и същият е в трайно просрочие. В същата
покана било посочено, че поради непогасяване на формираните просрочия,
възлизащи на 14 587.37 лева банката обявява същия за изцяло предсрочно изискуем.
Със същата покана бил даден срок за доброволно погасяване на задълженията с
определен срок. След получаване на поканата ищецът направил справка в банката –
кредитор за внасяните суми и установил, че от датата на сключване на договора
за покупко – продажба до предявяване на иска, ищцата била заплатила само
10 992 лева, което не покривало дължимата сума за същия период. С оглед на
това ищецът счита, че неплащането на месечните вноски от страна на ответницата
по договора за кредит е неизпълнение на задължението и за заплащането на цената
по договора за покупко – продажба на недвижим имот. Иска се на основание член
87, ал. 3 ЗЗД договорът да бъде развален, като бъдат присъдени направените
съдебни и деловодни разноски.
В законния срок е постъпил
писмен отговор, с който ответницата оспорва иска. Заявява, че е правила
месечните си вноски по кредита, като последната по тях била на 12.03.2013
година, т.е. тя не била преустановила изпълнението на месечните задължения за
внасяне на вноски, но те не били в пълен размер. Поканата за изпълнение била
изпратена на ищеца от банката – кредитор като титуляр по договора. Такава
покана или уведомление до ответницата не било изпращано от банката – кредитор.
Тя счита, че преди завеждане на делото ищецът следвало да я уведоми за
обстоятелството, касаещо неизпълнение на задължението и да и посочи срока за
изпълнение. Тъй като правилата на член 87 ЗЗД изисквали отправяне на писмено
предупреждение от изправната по договора страна до неизправната с даване срок
за подходящо изпълнение. Ответницата веднага след получаване на исковата молба
и запознаването си с поканата за изпълнение до ищеца извършила съответните
справки по договора за кредит и шест дни по-късно, на 14.05.2013 година
извършила съответните доплащания по кредита. Във връзка с тези плащания от
страна на банката и било издадено удостоверение от същата дата, че кредитът на
„Ч.” ЕООД към 14.05.2013 година няма просрочие. Това само по себе си
означавало, че договорът за кредит не е прекратен и не е предсрочно изискуем, а
продължава действието си съобразно посочените в него срокове и погасителен
план.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:
Безспорно е между страните,
че на 24.01.2012 година ищцовото дружество „Ч.” ЕООД е продало на ответницата А.И.А. недвижим имот, подробно описан в НА № 11 от
24.01.2012 година на нотариус П.К.. Не се спори също, че страните са уговорили
продажната цена да бъде платена от купувача на равни месечни вноски по банков
път при условията и в сроковете на Договор за банков кредит „Продукт Бизнес
револвираща линия – плюс” № BL 19878 от 30.07.2008
година, сключен между „Юробанк И ЕФ Джи България” АД – кредитор и
кредитополучател „Ч.” ЕООД. На 09.04.2013 година В.Х.Ч. получил покана изх. № 514 – 0965 от банката,
с която го уведомяват в качеството му на поръчител по кредит на фирма „Ч.”
ЕООД, че дружеството е прекратило плащанията, произтичащи от договора за банков
кредит и е в трайно просрочие. Поради непогасяване на формираните просрочия в
размер на 14 587.37 лева банката обявява договора за изцяло предсрочно
изискуем.Ч. е поканен доброволно да погаси задълженията си към банката в
седемдневен срок.
По делото е представено удостоверение
с изх. № 514 – 6156 от 14.05.2013 година на банката – кредитор, с което тя
удостоверява, че по кредит № BL 19878
от 30.07.2008 година към 14.05.2013 година няма просрочие. Представени са и
други две удостоверения съответно вх. № 514 – 6267 от 07.08.2013 година и
удостоверение вх. № 514 – 6499 от 17.10.2013 година, като в първото се сочи, че
към 07.08.2013 година договорът за кредит на „Ч.” ЕООД няма просрочия, а във
второто е посочено, че към 16.10.2013 година е налице просрочие в размер на
2518.60 лева, което включва просрочена главница, лихва, такса и просрочена
застраховка „Имот”. Ответницата в последното съдебно заседание представи
удостоверение с изх. № 514 – 6507 от 18.10.2013 година на банката – кредитор, в
което е посочено, че към 18.10.2013 година договорът за кредит между банката и
„Ч.” ЕООД няма просрочие. Отразено е също, че съгласно погасителния план по
кредита вноската по кредита трябва да бъде внесена до 21 число, като изрично е
посочено, че кредитът не е предсрочно изискуем.
По делото е допусната и приета съдебно –
икономическа експертиза, която съдът приема като мотивирана и компетентна.
Данните от експертизата сочат, че за периода 17.02.2012 година – 14.05.2013
година по кредита са извършени плащания в размер на 27 820 лева, като до
момента на предявяване на исковата молба – 11.04.2013 година са внасяни месечни
вноски в различен размер, несъответстващи в определените в погасителния план. В
крайна сметка към момента на изготвяне на експертизата вещото лице е отразило, че по договора за кредит няма
просрочие, като през месец май 2013 година, след предявяване на иска
ответницата е внесла общо сумата 16 825 лева, юни – 2 130 лева, юли
2 140 и август 2 200 лева. В заключението си вещото лице сочи също,
че задълженията по договора за кредит не са погасявани в размер и в срок
съобразно дължимите месечни вноски и погасителния план, като по години са
отразени просрочените вноски.
В съдебно заседание
ищцовото дружество е направило уточнение, че поддържа искането за разваляне на договора
поради неизпълнение, тъй като с оглед интересите на кредитора ищецът няма
повече интерес от договора, тъй като с просрочване на вноските ответницата
нарушила кредитния му рейтинг. В тази връзка е изискано удостоверение от БНБ -
Централния кредитен регистър. С писмо изх. № 11 – 0145 от 09.10.2013 година на
БНБ е изпратена разпечатка на обслужването по месеци на договора за кредит,
посочено е също, че за съответния период по отношение на „Ч.” ЕООД има данни за
просрочие по погасени кредити, предоставени от „Прокредит Банк – България” АД и
ОББ – АД. Представена е и справка от ЧСИ З.В., от която е видно, че по
отношение на „Ч.” ЕООД има четири висящи изпълнителни дела, по които дружеството
е длъжник.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, развалянето на договорите,
с които се прехвърлят вещни права върху недвижим имот става по съдебен ред,
като ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да
даде според обстоятелствата срок за това.
В настоящият случай
ответницата е придобила чрез покупка от ищцовото дружество недвижим имот за
цената от 107 000 лв. Страните са уговорили заплащането на цената да се
осъществи, като купувача заплаща месечните вноски по договор за кредит сключен
между продавача и „Юробанк и ЕФ ДЖИ България” АД до окончателното му
погасяване, при условията и сроковете, посочени в него. Безспорно е установено
по делото, че ответницата не е заплащала в срок и в пълен размер дължимите
вноски. Поради допуснатото просрочие на В.Ч., в качеството му на поръчител по
кредита, е изпратена покана за изпълнение, в която е отразено, че кредита се
обявява за предсрочно изискуем. Безспорно е между страните, че ищецът не е
отправил уведомление до ответницата относно допуснатото просрочие.Установено е,
че е налице неизпълнение от страна на ответницата на сключения между нея и
ищеца договор за покупко продажба, като не е заплащала цена в срок и при
условията, при които е договорена по причина, за която тя отговаря.Съгласно
разпоредбата на чл.87 ал. ЗЗД, когато длъжника по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на
срока ще смята договора за развален. Няма твърдения и не се сочат доказателства
такова писмено предупреждение да е отправяно до ответницата с даване срок за
изпълнение. В случая не са налице изключенията, посочени в разпоредбата на
чл.87 ал.2 ЗЗД, като такива твърдения не се и заявяват от ищеца. Ищецът счита,
че няма интерес от продължаване на договорните отношения, тъй като с поведението
си ответницата е влошила кредитния му рейтинг, позовавайки се на разпоредбата
на чл.87 ал.4 ЗЗД. Тази разпоредба не би могла да се приложи в случая, тъй като
има предвид случаи, когато неизпълнената част от договора е незначителна, като
преценката за незначителността се извършва с оглед интересите на кредитора,
какъвто не е настоящият случай. Твърденията за липса на интерес могат да бъдат
отнесени в хипотезата на чл.87 ал.2 – изпълнението да е станало безполезно
поради нарушен кредитен рейтинг..Доказателствата по делото сочат, че още преди
сключване на процесния договор ищцовото дружество не е обслужвало кредита си и
е изпадало в просрочие, което е наложило последващо предоговаряне с анекси № 1
и 2. Данните от Централния кредитен регистър сочат и на други просрочени
кредити по договори с „Прокредит банк :България/” АД и „ОББ” АД. От справката
на ЧСИ се установява, че дружеството ищец е длъжник по четири висящи
изпълнителни дела. От изложеното следва извода, че кредитния рейтинг на
ищцовото дружество е бил в недобро състояние много преди допуснатото от ищцата
просрочие.
Съгласно разпоредбата на
чл.87 ал.3 пр.последно ЗЗД, ако ответникът предложи изпълнение в хода на
процеса, съдът може да даде срок срок за това според обстоятелствата. В настоящият
случай, след получаване на исковата молба, ответницата е погасила просрочените
вноски. В течение на делото е представено удостоверение за отново просрочена
вноска към 16.10.2013 г. На 18.10.2013
г. е издадено ново удостоверение от банката, от което е видно, че към датата на издаването му, по
кредита няма просрочия. Посочено е също, че вноските се дължат на 21 число,
което означава, че към момента на издаване на удостоверението от 17.10.2013 г.
падежът още не е бил настъпил. В удостоверението е посочено, че кредитът не е
предсрочно изискуем, което означава, че банката е преразгледала позицията си и
е приела плащането да продължи съгласно изготвения погасителен план. От своя
страна кредиторът по договора за покупко продажба, ищец по делото, не е отказал
да приеме забавеното изпълнение, направено след подаване на исковата молба т.е.
да заяви на ответницата, че не приема направените от нея вноски по кредита или
да депозира изявлението си в банката кредитор или пък той самия да започне
обслужване на кредита, което би означавало, че не приема извършените от
ответницата плащания по него, тъй като са забавени.
Имайки предвид изложеното,
съдът намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен,
тъй като развалянето на договора е крайна мярка, която не може да бъде предпочетена
пред изпълнението. В случая е налице неизправно поведение на ответницата, която
не е заплатила точно и в срок договорената цена.От своя страна ищецът не е
изпълнил задължението си да отправи писмено предупреждение до неизправната
страна със срок за изпълнение. За такова би могла да се счита исковата молба,
като веднага след получаването й ответницата изпълнява изцяло задълженията си,
поради което не е било необходимо да се иска от съда предоставяне на срок за
изпълнение.
С оглед изхода на спора ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените от нея
разноски в размер на 2050 лв.Вярно е, че ответницата е изпълнила задължението
си след предявяване на исковата молба, но както вече се посочи, ищецът не е
изпълнил своето задължение да изпрати писмено предупреждение, както изисква
закона,за предоставяне срок за
изпълнение. Поради тези обстоятелства съдът намира, че на ответницата се
дължат разноски.
На основание изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Ч.” ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, ул. *****” № 1 съд.адрес гр. Габрово, ул. ***** №
30 против А.И.А. ЕГН ********** *** за разваляне на договор за
покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт 11 том І рег. № 242,
дело № 9/24.01.2012 г. на нотариус П.К. рег. № *** на НК, вписан в службата по
вписванията с вх. №109 от 24.01.2012 г.акт № 58 том І дело №61 парт. книга
23163, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ч.” ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. *****” № 1 съд.адрес гр. Габрово, ул. ***** № 30 да заплати на
А.И.А. ЕГН ********** *** сумата
2 500 лв. / две хиляди и петстотин/, направени разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: