№ 606
гр. Кюстендил, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.414а ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „********“ ООД, с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление в с.Коняво, общ.Кюстендил, комплекс
„************************“, представлявано от управителя Иван Ковачев, подадена чрез
пълномощника адв.Т.Петкова от АК-Кюстендил, против определение с №582 от
03.06.2022г., постановено от РС-Кюстендил по ч.гр.д.№457/2022г., с което е била
обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
17.03.2022г., издадена по ч.гр.д.№457/2022г. по описа на РС-Кюстендил срещу „********“
ООД, с ЕИК ******** и е било прекратено производството по ч.гр.д.№457/2022г. по описа
на КнРС.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Твърди се, че за да приложи последиците на чл.414а ал.4 от ГПК,
районният съд неправилно е счел, че заявителят в заповедното производство надлежно е бил
уведомен за даденото му указание относно възможността да подаде становище и
преждевременно – преди да предприеме нужните действия по редовно връчване и оформяне
на съобщението – е прекратил производството по делото. Моли се отмяна на обжалвания
съдебен акт и се иска връщане на делото на РС-Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия в хипотезата на чл.414а ал.3 от ГПК.
Насрещната страна – „********“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул.„Бурин дол“ №5, представлявано от управителя АН.СТ., в
установения от закона срок е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище за
неоснователност на същата и моли оставянето й без уважение. Счита се, че съдът правилно
е приел, че в рамките на предоставения на заявителя в заповедното производство тридневен
срок по чл.414а ал.3 от ГПК същият не е подал становище, поради което и е обезсилил
издадената заповед за изпълнение. Възразява се, че оплакването на жалбоподателя, че
съобщението не му е било връчено надлежно не отговаря на данните по делото. Сочи се, че
в съответствие е приложимите правила на чл.50 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, дружеството –
1
заявител е било уведомено, като съобщението е било връчено в канцеларията на търговеца
на адреса му на управление и на лицето Антон Ковачев, което е баща на управителя на
търговското дружество и такова по смисъла на чл.50 ал.4 от ГПК, дало съгласие да получи
съобщението.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази
оплакванията в жалбата и възраженията в отговора, намира за установено следното:
Ч.гр.д.№457/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил е било образувано по
подадено от „********“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление в
с.Коняво, общ.Кюстендил, комплекс „************************“, представлявано от
управителя Иван Антонов Ковачев, чрез пълномощника адв.Т.Петкова от АК-Кюстендил,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „********“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„Бурин дол“ №5,
представлявано от управителя Анита Бойчева Стефанова за суми в общ размер на 6 345.11
лева, дължими на основание договор за продажба по издадени фактури, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
РС-Кюстендил е издал заповед за изпълнение от 17.03.2022г., като е уважил изцяло
подаденото заявление за сумата от 6 345.11 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2022г.
до изплащането, както и за сторените разноски в заповедното производство – 126.90 лева за
държавна такса и 580 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 08.04.2022г., а на
09.05.2022г. „********“ ООД, чрез управителя си, е подал възражение по чл.414а от ГПК, в
което е посочило, че е изпълнило изцяло задължението по заповедта за изпълнение в
едномесечния срок от връчването й и като доказателство е приложило платежно нареждане
за банков превод от дата 09.05.2022г. за сума в размер на 6345.11 лева.
С разпореждане с №1746 от 12.05.2022г. КнРС е постановил на заявителя да се
изпратят преписи от възражението и от приложенията към него и му е указал, че в 3-дневен
срок от получаването може да подаде становище, както и го е предупредил, че при
неподаване на становище съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение,
включително в частта за разноските.
До заявителя „Струма Петрол -1“ ООД, на адреса му на управление, е било
изпратено съобщение, възпроизвеждащо разпореждането на съда, с приложени към него
преписи от възражението и приложенията към него. От разписката за връчване е видно, че
съобщението е било връчено на 19.05.2022г. на лице Антон Ковачев.
С обжалваното определение РС-Кюстендил е констатирал, че в 3-дневения срок от
връчване на съобщението заявителят не е подал становище по повод погасяване на
вземането му и е приел, че е изпълнена хипотезата на чл.414а ал.4 от ГПК, в приложение на
която е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, издадена по делото, и е прекратил
производството по същото.
При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки
оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на
жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с
чл.414а ал.4 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за
формирания извод се заключват в следното:
Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт за
валиден и допустим такъв.
2
Същият, преценен по същество, е неправилен, поради допуснато от съда нарушение
на процесуалните правила, касаещи връчването на съобщения в рамките на съдебното
производство.
При подаденото в срока по чл.414а ал.1 във вр. с чл.412 т.8 от ГПК възражение от
длъжника в заповедното производство, КнРС законосъобразно е пристъпил ъм прилагане на
разпоредбата на чл.414а ал.3 от ГПК и е разпоредил възражението, ведно с приложенията
към него, да се изпрати на заявителя, с указание, че в 3-дневен срок от получаването може да
подаде становище. Както се посочи по-горе – съдът го е предупредил и за неблагоприятните
последици от неизпълнение на даденото указание, регламентирани в чл.414а ал.4 изр.1 от
ГПК, а именно – обезсилване, изцяло или частично на заповедта за изпълнение,
включително и в частта за разноските.
Законосъобразното прилагане на чл.414а ал.4 изр.1 от ГПК несъмнено е
предпоставено от надлежното връчване на заявителя на преписите и на съобщението с
указанията на съда и именно въпросът за това дали в конкретния случай заявителят „Струма
Петрол -1“ ООД надлежно е бил уведомен е съществен за преценката относно
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд счита, че изпратеното до заявителя съобщение не е оформено
редовно, според изискванията на процесуалния закон и не удостоверява надлежно връчване
на адресата, поради което съдът не е следвало да приложи нормата на чл.414а ал.4 изр.1 от
ГПК, а е бил длъжен да разпореди извършването на ново, съобразено със законовите
изисквания връчване.
Този извод, от една страна, се базира на разбирането, че доколкото адресатът е
юридическо лице, то приложими относно връчванията на съобщения, са били разпоредбите
на чл.50 ал.1 и ал.3 от ГПК, според които мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а
връчването на тези субекти става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на
връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Очевидно е в случая –
от разписката за връчване, че съобщението е връчено на лице Антон Ковачев без да е било
изпълнено предписанието на чл.50 ал.3 от ГПК, като не е посочена длъжността на
получателя. Нещо повече, в случая има данни, че получателят въобще не притежава
качеството на работник или служител в търговското дружество, а е баща на управителя,
което е в разрез с предписаните от закона правила. Или – налице е връчване, което не
съответства на изискванията на процесуалния закон, сторено е било ненадлежно и
дължимото от съда действие е било да разпореди изпращане на ново съобщение.
От друга страна и доколкото при проверка правилността на обжалваното
определение въззивният съд не е обвързан от оплакванията в частната жалба (така
Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк.д.№6/2017г., ОСГТК) настоящият
състав намира за потребно да отбележи още, че неправилно в конкретния случай въобще е
изпращането на съобщението на самото търговско дружество – заявител в заповедното
производство, тъй като същото е имало адвокат - пълномощник по делото.
Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по
връчване на коментираното съобщение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от
ГПК, когато страната е посочила съдебен адресат или е ангажирала пълномощник по делото,
съдът е длъжен да връчи съобщенията именно на тези лица, а не на адреса на страната. В
този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, намерила отражение в решение
№23/10.02.2015г. по гр.д.№5511/2014г. на ВКС, I г.о., и решение №292/13.10.2014г. по гр.д.
№2938/2014г. на ВКС, IV г.о. В определение №60359/19.10.2021г. по ч.гр.д.№3562/2021г. на
ВКС, е посочено, че предвиждайки възможност за връчване на представител, законодателят
е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на
3
достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини, не е в
състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице,
притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, с извършването на
необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове,
изготвяне на становища, предварителна подготовка. Посочено е още, че нормата на чл.39
ал.1 от ГПК, установява задължение за съда, когато страната е посочила съдебен адресат или
има пълномощник, връчването задължително да се извърши на тези лица. Тази разпоредба,
свързана с поредността на връчване, е в полза на страните в процеса и обезпечава правото
им на защита. Когато са налице предпоставките за прилагането й, е изключено прилагането
на общата разпоредба на чл.38 от ГПК и съдът няма основание да връчва книжа на адреса на
страната дори той да е известен по делото (определение №89 от 21.02.2020г. на ВКС по
ч.т.д.№262/2020г.). В този смисъл е и постановеното Решение №149 от 24.06.2019г. на ВКС
по гр.д.№1408/2019г., в което върховната инстанция е стигнала до извода, че когато страна
по делото има пълномощник с редовна представителна власт да извършва процесуални
действия пред съда, съдебните книжа трябва да се връчват на него, а не на страната. В
случая съобщението е било изпратено на адреса на адреса на страната, макар безспорно да е
по делото, че жалбоподателят е бил представляван в заповедното производство от
упълномощен от него процесуален представител в лицето на адв.Т.Петкова, с приложено
към заявлението по чл.410 от ГПК пълномощно.
При така изложените доводи въззивният съд приема, че е налице нередовно
връчване на съобщението по чл.414а ал.3 от ГПК и съдът е длъжен да го извърши отново.
Това от своя страна води до извод, че срокът за депозиране на становище от заявителя
изобщо не е започвал да тече, респективно постановеното определение е неправилно и
следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
извършване на редовно връчване по смисъла на чл.414а ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение с №582 от 03.06.2022г., постановено от РС-Кюстендил по
ч.гр.д.№457/2022г., с което е била обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 17.03.2022г., издадена по ч.гр.д.№457/2022г. по описа на
РС-Кюстендил срещу „********“ ООД, с ЕИК ******** и е било прекратено
производството по ч.гр.д.№457/2022г. по описа на КнРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за предприемане на действия по
редовно връчване на възражението по чл.414а от ГПК, подадено от длъжника, ведно с
приложенията към него на заявителя „Струма Петрол-1“ ООД, съобразно мотивите на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5