Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 30.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на осми септември през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3285
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: *** против
против
*** ***, в която се твърди,
че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 1279/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът
е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
за периода 01.11.2009г-31.1.2016г. топлинна енергия в размер на 4705,2лв, от която
3516,33 лв. представляваща главница и сумата 1188,87 лв лихва за забава за периода 05.01.2010г.-
22.02.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1632,56 лв, от която 1440,91 лв. представляваща главница за
периода 01.02.2013г-31.1.2016г. и сумата 191,65 лв лихва за забава за периода 02.04.2013г.-
22.02.2016г. , ведно
със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен
отговор, в който оспорва предявения иск . Твърди, че името и е ***., а не ***. Твърди,
че предявения иск е недопустим.Поддържа
възражението за изтекла давност
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и
размера, като и размера на претендирата лихва за
забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 1279/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията
при продажба на топлинна енергия между ***, наричана “продавач” и потребителите
за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество .
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 26642 и е използвал
доставяната от *** топлинна енергия за процесния
период.Според заключението размера на главницата за периода 01.02.2013г.- 31.01.2016
е 1440,91 лв, а размера на лихвата за забава за периода
02.04.2013г.- 02.02.2016г. върху главницата от 1440,91лв
е 53,30 лв.
По делото е представено
платежно нареждане, от което е видно че на 22.08.2016г. ответникът е заплатил
по сметка на ищеца сумата 2396,78 лв представляваща
главница, лихви разноски по гр.№ 3285/16г.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на *** гр. *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. Видно от заключението на вещото
лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, че размера на главницата за периода 01.02.2013г.- 31.01.2016 е
1440,91 лв, а размера на лихвата за забава за периода
02.04.2013г.- 02.02.2016г. върху главницата от
1440,91лв е 53,30 лв. По делото са представени доказателства, че на 22.08.2016г
сумата е заплатена напълно от ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да се съобрази
направеното плащане в хода на делото следва да бъде прекратен като погасен чрез
плащане.
По
разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото не е представен
списък на разноските, а и от направеното изявление от ответника е видно че са заплатени разноските
по водене на делото, поради което не следва да бъдат присъждани разноски за
водене на исковото производство.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати и сумата 127,25 лв представляваща
направени разноски в заповедното производство съобразно претендираната сума
в исковото производство.
Следва да бъде обезсилена
издадената заповед по ч.гр.д.№1279/2016г.
за разликата от 1440,91 лв до 3516,33 лв представляваща главница за периода 01.11.2009г.- 1.02.2013, както и за разликата от 191,65лв
до 1188,87 лв представляваща
лихва за забава за периода 5.01.2010г.- 02.04.2013г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, *** ЕИК *** против *** ЕГН ********** *** иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че *** ЕГН **********
*** дължи на кредитора ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** сумата 1632,56 лв,
от която 1440,91 лв. представляваща главница за периода 01.02.2013г-31.1.2016г.
и сумата 191,65 лв лихва за забава за периода
02.04.2013г.- 22.02.2016г. , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1279/2016г
по описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК *** ЕГН ********** *** да заплати на *** гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 127,25 лв
представляваща деловодни разноски направени в заповедното производство
съобразно уважената част от иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 831/01.03.2016г. по ч. гр.д.№
1279/2016г. по описа на ПлРС за разликата от 1440,91 лв до 3516,33 лв представляваща
главница за периода 01.11.2009г.-
1.02.2013, както и за разликата от 191,65лв до 1188,87 лв
представляваща лихва за забава за периода 5.01.2010г.- 02.04.2013г.
решението подлежи на обжалване
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: