Решение по дело №1458/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20191730101458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Радомир, 25.11.2020 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 27 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                    Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1458 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422,ал.1, вр. с чл. 415 ГПК.

 

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ ., със седалище/адрес на управление:***, със законен представител И. Н. В., е предявил обективно съединени искове срещу Д.Е.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на водоснабдителното дружество за незаплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води по партида с абонатен № 5049010, за адрес: гр. Радомир, ж.к. „Тракия“, бл.2, вх. А, ап. 24, следните суми:

сумата от 2637.16 (две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки) лева - главница, представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 06.07.2016 г. до 06.08.2019 г.;

сумата от 485.83 (четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) лева - лихва за периода от 11.09.2016 г. до 15.10.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производство разноски.

За сумите е издадена заповед за изпълнение № 763/24.10.2019 г., по ч.гр.д. № 1057/2019 г. по описа на РдРС.

Ответницата е призована по реда на чл.47 ГПк, като в срок не се е явила да получи книжата по делото. Назначен й е е особен представител на разноски на ищеца- адв.К.И. ***, която е направила възражения, свързани с това, че за процесния период ответницата не е била ползвател на имота, както и това, че е налице частично погасяване на дълга поради изтекла погасителна давност.

Районен съд- Радомир, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , приема за установено и доказано следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 1057/2019 г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена заповед за изпълнение  по реда на чл.410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като, предвид призовававнето на длъжницата по реда на чл.47 ГПК и неявяването й да получи книата, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПк, съдът е дал указания за предявяване на иск в едномесечен срок.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите. Това  следва от разпоредбата на чл. 415, ал.2 от ГПК, която предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след предявяване на иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато иска не бъде предявен в едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, които са публикувани и са влезли в сила, както и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал.1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящия случай е налице договор за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен между страните, като същият е приложен към исковата молба и е приет като доказателство по делото. Съгласно договора, който е с № 685/30.04.2014 г., водоснабдителното дружество се е задължило да доставя на потребителя вода с питейни качества за жилище на посочения адрес: гр.Радомир, ж.к. „Тракия“, бл.2, вх. А, ап. 24. Ответницата от своя страна се е съгласила да заплаща ползваните услуги в сроковете по договора.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- икономическа експертиза, като вещото лице е дало отговор на поставените от страните въпроси. От извършената проверка по документи в дружество експертът е установил следното:

В карнетките които се водят от инкасатора за отчитане на консумираната питейна вода е извършвано на база на Наредба № 4. В имота на абоната от 06,07,2016 г до 06,08,2019 г., консумираната вода е отчитана по среден разход и служебно по норматив и разпределение от общ водомер. При отчитането на водомерите от инкасатора показанията са записвани в карнетите по месеци и водомер, и след това са издавани фактурите.

В счетоводството на ищцовото дружество няма отразени плащания от страна на ответницата. Счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, като фактурите са издавани ежемесечно и са записвани по хронологичен ред. Задълженията на ответницата са осчетоводени в счетоводните дневници, сметки и регистри през процесния период, издадените фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищеца, както и в справки- декларации по ЗДДС.

В счетоводството на ищцовото дружество няма отразени плащания от страна на ответника. В счетоводството на ищцовото дружество, според експерта, е водено редовно, като фактурите са издавани ежемесечно и са записвани по хронологичен ред. Задълженията на ответника са осчетоводени в счетоводните дневници, сметки и регистри през процесния период, издадените фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищеца, както и в справки- декларации по ЗДДС. Изготвяни са фактури в които е отразено количеството ползвана питейна вода и стойността й.

По констатации експертът е дал следните отговори:

1.  В карнетките които се водят от инкасатора за отчитане на консумираната питейна вода, извършвано на база на Наредба № 4. в имота на абоната от 06,07,2016 г до 06,08,2019 г консумираната вода е отчитана по среден разход и служебно по норматив и разпределение от общ водомер.

При отчитането на водомерите от инкасатора показанията са записвани в карнетите по месеци и водомер, и след това са издавани фактурите.

2.  Стойността на доставената вода от „В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена от Д.Е. *** за имот с адрес ж. к. .„Тракия“ бл.2 ап.24 ет.8 вх.А абонатен № 5049010 за периода от 06,07,2016 г., до 06,08,2019 година - за целия период по исковата молба е в размер на 2637,16 лева.

Издадени са данъчни фактури подробно описани в Таблица Приложение № 1 за абонатен № 5049010 за консумирани 1352 куб м студена вода на стойност от 2197,63 лева плюс 439,53 лева ДДС или общо 3 637.16 лева с ДДС.

Законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 11,09,2016 година до 15,10,2019 г. върху месечните суми или общо сумата от 2637,16 лева е в размер на 485,83 лева.

По гражданско дело 1057/2019 г е издадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23,10,2019 г. В този смисъл експертът е установил, че тригодишният период извън погасителната давност е до 23,10,2016 г., като погасени по давност се явяват сумите да периода 06.07.16 г.-08.08.16 г.- 92.74 лв.- главница и  29.11- лихва и за периода 08.08.16 г.-08.09.16 г.-        92.74 лв.- главница и 28.26 лв.- лихва.

Предвид орното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени в така установените от вещото лице размери, като в останалата им част следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по запоредното и исковото производство, съразмерно уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в размер на 143.03 лв.- по исковото производство и 112.46 лв.- по заповедното. Съразмерно уважената част на иска, която се равнява на 92.26 %, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 131.96 лв.- по исковото и сумата от 103.36 лв.- по заповедното произведство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Е.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ ., със седалище/адрес на управление:***, със законен представител И. Н. В., за незаплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води по партида с абонатен № 5049010, за адрес: гр. Радомир, ж.к. „Тракия“, бл.2, вх. А, ап. 24, следните суми:

- сумата от 2452.68 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и две лева и шестдесет и осем стотинки/- главница, представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 11.01.2016 г. до 06.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност претенцията до цялата претендирана главница от 2637.16 (две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки) лева, за периода от 06.07.2016 г., до 11.10.2016 г.

- сумата от 428.46 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/- лихва за периода от 11.11.2016 г. до 15.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност претенцията до цялата претендирана главница от 485.83 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) - лихва върху отхвърлената главница,

ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА Д.Е.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ ., със седалище/адрес на управление:***, със законен представител И.Н. В., сумата от 131.96 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/- направени разноски по исковото прозводство и сумата от 103.36 лв. /сто и три лева и тридесет и шест стотинки/- направени разноски по заповедното производство.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 1057/2020 г. по описа на РдРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Районен съдия: