МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 584/2018г. НА ДнРС
Районна прокуратура гр.Дупница е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.М.В. за престъпление по чл.343б,ал.2 НК.
В обвинителния акт се сочи, че на
15.10.2017 г. около 00.05 часа в с. Ресилово, обл. Кюстендил по ул. ,,Омуртаг“
пред дом № 36 в посока гробищния парк управлява МПС – лек автомобил
,,Мерцедес Ц 240“ с рег. № КН 2833ВН с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.76 на хиляда
установено по надлежния ред с техническо средство съгласно чл. 3 от наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние по ал. 1 /със споразумение № 292/20.09.2011 г. по НОХД № 1160/2011 г. по
описа на ДнРС, в сила от 20.11.2011 г.
обвиняемият В. бил осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години/.
Прокурора поддържа обвинението и
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за
срок от една година и четири месеца, при първоначален ,,общ“ режим на изтърпяване,
както и да му бъдат наложени наказания ,,глоба“ в справедлив размер с оглед
социалния му статус и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Подсъдимият не се признава за
виновен, не е дал обяснения по обвинението, производството по отношение на
същия е проведено при усл. на чл.269,ал.3,т.3 НПК.
Защитникът на
подсъдимия поддържа становище, че обвинението не е доказано по безспорен начин,
тъй като не е спазен реда за установяване на употребата на алкохол от водачите
на МПС съгласно Наредба № 1 от 28.07.2017 г. Релевира доводи, че не е доказано
кой от двамата полицейски служители е извършил проверката за употреба на
алкохол на подсъдимия, както и че са били спазени Методическите указания
относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо
средство Dreger
7510.
Моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави алтернативно искане в
случай, че съдът не приеме гореизложените доводи, при определяне на наказанията
да бъде взето предвид тежкото семейно положение на подсъдимия.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.М.В. е роден на ***г***,
българин, гражданин на Р България, със
средно специално образование, женен, осъждан, ЕГН **********.
Със споразумение № 292/20.09.2011
г. на Районен съд Дупница, в сила от 20.09.2011 г. по НОХД № 1160/2011 г. по
описа на ДнРС, В.М.В. е признат за виновен в това, че на 07.09.2011 г.
07.09.2011г. около 00.43 ч. в с. Ресилово от НК „Лишаване от свобода” за срок от
три месеца, на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години средство – лек
автомобил марка „КИА” модел „Спортидж” с ДК № КН 6898 АТ с по ул. „Захари
Зограф” с посока на движение към ул. „Борче” управлява моторно превозно
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 1,85 на
хиляда /промила/ установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
7410 Дрегер” с фабричен № 0269 / в съответствие с чл. 6 пр.2 от Наредба №
30/27.06.2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС/ - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК,
за което му е наложено наказание,
при условията на чл. 54, ал. 1, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7
от НК подсъдимият В. е лишен от правото
да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 07.09.2011 г.
На 14.10.2017 г. вечерта в с.
Ресилово, обл. Кюстендил подсъдимият В.
управлявал МПС - лек автомобил ,,Мерцедес Ц 240“ с рег. № 2833ВН, като в
автомобила се намирал и св. С.В., с който по-рано същата вечер консумирали
алкохол в дома на подсъдимия. На 15.10.2017 г. около 00.05 часа, движейки се по
ул. ,,Омуртаг“ пред дом № 36 в посока гробищния парк в с. Ресилово, В. бил
спрян за проверка от служителите на РУ гр. Дупница – свидетелите И.П. и Д..
След като водачът бил спрян за проверка полицейските служители усетили мирис на
алкохол поради, което В. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство ,,Алкотест 7510“ с фабр. № 0269, при което уредът отчел наличие на
1.76 на хиляда алкохол в издишания от него въздух. Проверката била извършена в
присъствието на св. В., който също бил в автомобила, управляван от В.. На
подсъдимия бил съставен АУАН № 188596/15.10.2017 г., който той подписал без да
изложи възражения. Полицейските служители издали талон за медицинско изследване
на кръвта за наличие на алкохол № 0352052, на гърба на който подсъдимият
вписал, че ,,няма да даде кръв“.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели П. и Д. се установява, че подсъдимият бил спрян
за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била положителна. На В. бил съставен АУАН, както и талон за медицинско
изследване, но същият отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Същите заявявате, че превозното средство преди спирането му за проверка е
управлявано от подсъдимия, като в автомобила се намирало и друго лице, което
при проверката било установено, че е свидетеля С.В..
Последният в
показанията си твърди, че двамата с подсъдимия се намирали в автомобила, който
не бил в движение пред къщата на В., когато пред тях спрял патрулен автомобил.
Полицейските служители поискали документите за самоличност на В., но същия не
ги носел в себе си, тъй като се намирал в автомобила пред дома си. Документите
били донесени от неговата дъщеря и представени на служителите на реда. След
това на подсъдимия била извършена проверка за установяване употребата на
алкохол. Свидетелят твърди, че първоначално били в дома на В., където се
почерпили, след което слезли в автомобила да пушат и разговарят, като В. изобщо
не е имал намерение да управлява автомобила, тъй като документите не били у
него. По-рано същата вечер подсъдимият е управлявал автомобила в с. Ресилово,
но непосредствено преди проверката не е управлявал автомобила. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В. в тази им част, тъй като същите са в
пълно противоречие с показанията на свидетелите П. и Д., които непосредствено
са възприели управлението на автомобила от подсъдимия.
Съдът счита, че следва изцяло да
се даде вяра на показанията на служителите на РУ гр. Дупница - свидетелите П. и
Д.. Същите са извършили проверката и дават подробни, логични, непротиворечиви и
взаимно допълващи се показания. Посочените свидетели хронологично и детайлно
описват обстоятелствата, при които са констатирали нарушението, времето,
мястото и начинът на извършване на инкриминираното деяние. Липсват причини,
поради които да се постави под съмнение тяхната надеждност и достоверността на
показанията им. От показанията на същите се опровергават
по категоричен начин показанията на св. В.. Видно от
показанията на свидетелите П. и Д., след като подсъдимият е спрян за проверка,
същите са констатирали, че той е “видимо пиян“, поради което са предприели
извършването на проверка с техническо средство за употреба на алкохол от
водача. В случая предвид времето, мястото и начина, по който посочените
служители с процедирали по отношение на нарушителя, не могат да се направят
изводи, че изложените в показанията им факти и обстоятелства са недостоверни.
При гореизложеното съдът приема показанията на свидетеля В.
в частта им относно твърденията, че подсъдимият не е управлявал автомобила на
инкриминираната дата и място, за недостоверни. В останалата им част съдът
приема, че няма пречка показанията му да бъдат кредитирани доколкото същите не
противоречат на останалия доказателствен материал и допринасят за изясняването
на важни обстоятелства включени в предмета на доказване по настоящото дело.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена като взе предвид показанията
на разпитаните свидетели – полицейските служители П. и Д., отчасти на
показанията на свидетеля С.В. и писмените доказателства приобщени в хода на
производството: АУАН серия Д № 188596 от 15.10.2017 г., талон за медицинско
изследване № 0352052, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, план за
провеждане на специализирана полицейска операция на територията обслужвана от
РУ гр. Дупница с рег. № 11096/11.10.2017 г., Методически указания за работа с
техническо средство, списък на средствата за измерване преминали последваща
проверка на 29.05.2017г. и писмо рег. №348000-10851/18.12.2017 г. на Началника
на РУ гр. Дупница.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият В. не е осъществил състава на престъплението по
чл.343б, ал.2 НК, по следните съображения:
Съдът намира, че от
събраните в хода на производството доказателства, не може да бъде обоснован
единственият възможен извод, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд, тъй като концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимия не е установена по надлежния ред, предвиден в Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
В конкретния случай
деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е извършено на
15.10.2017 г., поради което приложима е именно посочената Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В същата
наредба, изрично и детайлно са разписани начините за установяване
концентрацията на алкохол от водачите на МПС, като самата тя разграничава
установяване на концентрация, обосноваваща административнонаказателна и
наказателна отговорност, както лимитативно посочва хипотезите, при които
концентрацията на алкохол е допустимо да бъде установена въз основа на
показанията на техническо средство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, в случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва
в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или
теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване. В случай, че не
приема показанията на техническото средство за установяване употребата на
алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване,
се приемат отчетените показания от техническото средство (по арг. от чл.6, ал. 4). Съдът приема, че в настоящия случай е
налице нарушение по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, изразяващо се в собственоръчно
вписване в талона за изследване дали лицето приема показанията на техническото
средство. Видно от талона за медицинско изследване същият не отговаря на
изискванията на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
/обн., ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ Представения по делото
талон за медицинско изследване представлява
образец съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба №
30/27.06.2001 г./отм. бр. 61/28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г./ На гърба на
талона за медицинско изследване е
записано ,,не желая да дам кръв“, като с изписването на този текст не е спазено
изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за собственоръчно вписване в талона за
изследване дали лицето приема показанията на техническото средство. Едва при
стриктно спазване на чл.6, ал. 3 от Наредбата и лицето не приеме показанията на
техническото средство, избира дали установяването да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере
един от двата начина на установяване, се
приемат отчетените показания от техническото средство (по арг. от
чл.6, ал. 4). Изложеното
обосновава извод за невъзможността да бъдат приети показанията на техническото
средство и въз основа на същите да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, когато с техническо средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда (какъвто е настоящия случай), полицейският орган отвежда лицето до
мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. В чл. 11 са посочени местата, където се извършва медицинското
изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично
лабораторно изследване, а именно в спешните отделения на многопрофилните
лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна
медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове. Съгласно
чл. 12, ал. 1 медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра,
акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. В ал. 3 на същия член е
посочено, че когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва
документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, като в ал.
4, изрично е предвидено, че в тези случаи се приемат показанията на
техническото средство или теста, с което е установена употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, като в самия протокол за медицинско
изследване като причина за неизвършване на изследването се отразява
обстоятелството по ал. 3. В конкретния случай по делото липсва Протокол за
медицинско изследване, съгласно Приложение № 4 от Наредбата, издаден от лице по
чл. 12, ал. 1, в който да са отразени, причините, поради които не е извършено
медицинско изследване, за да могат да се приемат показанията на техническото
средство, по силата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата. Липсват и данни такъв
протокол да е бил съставян. Изразеното съгласие на подсъдимия с показанията на
техническото средство, следва да намери приложение само и единствено при
установена концентрация на алкохол над 0,5 до 1,2 на хиляда, което следва от
буквалното и систематично тълкуване на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, в която хипотеза
е предвидено, че концентрацията в този случай не се установява с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване, а се
приемат показанията на техническото средство. Този ред е неприложим при
установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, където с оглед
обстоятелството, че се касае за състав на престъпление от общ характер е
предвиден различен ред, при който установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта само и единствено въз основа на показанията на техническото средство е
предвидено като изключение и то в изрично предвидените в същата наредба хипотези.
Нормата на чл. 7 е императивна и поради обстоятелството, че в частта и за
доказателствените анализатори, същата влиза в сила от 01.07.2018 г. е следвало
подсъдимият да бъде отведен от полицейския орган до мястото за извършване на
медицинско изследване. Този извод се налага и при съпоставка с разпоредбите на
отменената Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, в
чл. 4 от която беше изрично предвидено, че длъжностното лице от службата за
контрол може да придружи водача до лечебното заведение, като в съдебната
практика беше прието, че това се извършва само и единствено по преценка на
полицейските служители. В настоящата наредба липсва възможност за такава
преценка, именно с оглед императивния характер на чл. 7. Отделно от това, ако
беше допустимо и при концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда да бъде
използван реда, предвиден в чл. 6 от Наредбата, това щеше да бъде детайлно
разписано, както е разписано в чл. 6 или в самата наредба да няма диференциация
между концентрация над 0,5 на хиляда и над 1,2 на хиляда. Липсата на приложен
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, съгласно Приложение № 4 от
Наредбата, издаден от лице по чл. 12, ал. 1, в който да са отразени причините,
поради които лицето не е дало кръв, съгласно чл. 12, ал. 4, обосновава извод за
невъзможността да бъдат приети показанията на техническото средство и въз основа
на същите да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца, тъй като в
самата Наредба - чл. 12, ал. 4, изрично е предвидено в кои случаи при
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда е допустимо концентрацията
да бъде установена въз основа на показанията на техническото средство и
конкретният ред, по който тези факти се установяват - Протокол за медицинско
изследване, съгласно Приложение № 4 от Наредбата. Отказът на лицето да даде
кръв, също следва да бъде удостоверен по реда разписан в Наредбата в цитирания
Протокол за медицинско изследване, издаден от лицето по чл. 12, ал. 1.
С оглед гореизложеното съдът
прие, че обвинението не е доказано от обективна страна, тъй като не е
установено по безспорен и несъмнен начин с предвидените от закона средства и по
надлежния ред концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, поради което
съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и го оправда по повдигнатото му
обвинение (в този смисъл е Решение № 46 от 16.02.1999 г. на ВКС по н.д. №
443/98 г. на III н.о. и Решение № 143 от
23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 64/2011 г., I н. о., НК).
С оглед задължителните указания
на въззивния съд в отменителното решение, съда следва да изложи съображения за приложението
на чл.301,ал.4 НПК,макар и настоящия съдебен състав да не споделя доводите на въззивния съд,че за престъплението по чл.343б НК са предвидени
идентични състави на административни нарушения по ЗДвП.Действително,чл.174,ал. ЗДвП и квалифицирания такъв по ал.2 ,ангажират административно наказателна
отговорност на водачите, управлявали МПС, след употреба на алкохол, но
законодателят е ограничил тази отговорност ,съобразно концентрацията на алкохол
в кръвта от 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
и е криминализирал тази над 1,2 на хиляда т.е в случая не може да има
идентичност на съставите на нарушението по чл.174 ЗДвП ,доколкото нормативно
определената стойност на съдържание на алкохол в кръвта,което е обективен
елемент, отграничава деянието дали е
административно нарушение или престъпление.
Настоящия съдебен състав счита,че
въпроса по чл.301,ал.4 НПК следва да се обсъжда само в случаите, при които законодателят е предвидил
едновременно административна и наказателна отговорност за дадено деяние/ при пълна идентичност на всички
обективни и субективни елементи/ ,като разграничението между административното нарушение и престъплението следва да се прави на базата
на сравнението на обществената опасност като елемент от характеристиката, както
на престъпленията, така също и на административните нарушения, а не на различни обективни
признаци.
Предвид изложеното, разпоредбата
на чл.305,ал.6 НПК е неприложима в настоящия случай.
По горните съображения, съдът
постанови мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: