№ 12128
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110136535 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 63
вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.
60, ал. 5 ЗНСО.
Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца А. А. С., ЕГН
**********, срещу [***], БУЛСТАТ [***], с която моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 21 500 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., на основание чл. 176 ЗМВР,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 6545 лв., представляваща мораторна лихва
върху неплатеното трудово възнаграждение, за периода от първо число след изтичане на
всеки тримесечен период при сумирано изчисляване на работното време до датата на
подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност предявява и осъдителен иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 21 500 лв., представляваща неплатено
допълнително възнаграждение за извънреден/нощен труд, положен през периода от
02.05.2020 г. до 02.05.2023 г.
Ищецът А. А. С., ЕГН **********, твърди, че на 27.04.2015 г. между него и ответника
бил сключен безсрочен договор за военна служба, съгласно който ищецът работил като
„сътрудник по охраната“. Сочи, че със Заповед № [***] от 27.04.2023 г. на [***] било
прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 02.05.2023 г. Посочва,
че за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. изцяло е работил на 24-часови смени, средно
по 10 смени месечно, общо 300 смени за 30-месечния период или 7200 часа, като за
процесния период ищецът е ползвал по два месеца платен годишен отпуск годишно. Твърди
да му е заплащано възнаграждение за 168 часа на месец, а не за реално положени 240 часа.
Разликата от 72 часа месечно или 2160 часа общо за процесния период не била изплатена
нито като дневен, нито като нощен, нито като извънреден труд, и се равнявала на 21 500 лв.
1
След предприето изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК ищеца претендира ответника
да му заплати сумата от 27 196,14 лв. по главния или по евентуалния иск. Претендира
мораторна лихва върху сумата по главницата, като след предприето изменение в размера на
иска по чл.86 от ЗЗД, ищеца претендира лихва в размер на 3 984, 11 лв., но само върху
главницата по главния иск, за трудово възнаграждение. В случай, че се разгледа и уважи
евентуалния му иск, присъдената сума се претендира само със законната лихва от завеждане
на исковата молба в съда. Претендират се и съдебните разноски в производството.
С исковата молба ищецът е приложил относими писмени доказателства, които са
приети като неоспорени от ответника, а последния по реда на чл.190 от ГПК е представил по
делото заповедите за наряд за процесния период, справка за отработените часове по
заповеди за назначаване състав на охрана за процесния период и заповед № [***]/05.11.2013
г. на [***] при Президента на РБългария, с която е утвърдена продължителността на
служебното време на военнослужещите в [***], намалено служебно време, увеличената
нормална продължителност на служебното време, а всички ведомости за заплатени
възнаграждения са предоставени на вещото лице, което след анализа им на тяхна база е
изготвило и възложената му експертиза, която също е приета без възражения от страните.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], БУЛСТАТ [***], депозира отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Сочи, че служебното правоотношение на офицери и сержанти в [***] се регламентира в
ЗНСО, а не в ЗМВР, на които разпоредби ищеца се е позовал в исковата си молба. Оспорва
размера на главния иск за неплатено трудово възнаграждение. Поддържа, че със Заповед №
[***]/23.11.2015 г. на [***] правоотношението с ищеца било преобразувано, като бил
прекратен договорът за военна служба № [***]/27.04.2015 г. и ищецът бил назначен на
длъжност „сътрудник по охраната“ с определено основно възнаграждение в размер на 845
лв., към което се начислявани и допълнителни такива от 38 % за продължителна служба и 20
% за специфични условия на труд, които са начислявани във ведомости за заплати и редовно
изплащани на ищеца по банков път. Твърди, че със Заповед № [***]/08.09.2020 г. ищецът
бил повишен в длъжност, с оглед което му било увеличено и възнаграждението до размер на
1060 лв., както и допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд. Считано
от 28.01.2021 г., със Заповед № [***]/28.01.2021 г. ищецът бил преназначен на длъжност
„главен технически сътрудник“- охранител в друго структурно звено на [***]. Поддържа, че
за времето на съществуване на правоотношението между страните и до прекратяването му
със Заповед № [***] от 27.04.2023 г., на ищеца са били изплатени всички дължими
възнаграждения, по банков път. Твърди, че е недоказано дори частично неизпълнение на
задълженията на ответника. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва.
Оспорва и евентуалния иск /неправилно квалифициран от ищеца по ЗМВР/, като счита
същия за недопустим, с оглед наличието на специален закон - ЗНСО. Поддържа тезата, че
ищецът не е полагал 24-часови смени, нито е работил по 240 часа на месец. Твърди, че
нормалната продължителност на работното време в [***] е 8 часа дневно и 40 часа
седмично. Сочи, че ищецът е полагал 12-часови смени с 12 часа за почивка на същата смяна.
Излага твърдение, че с оглед длъжностите, които ищецът е заемал в процесния период, не
били налице функционални задължения за полагане на дежурства. Посочва, че при охрана за
период от 24 часа служебните задължения не се изпълнявали последователно, а на 3 пъти по
4 часа с почивки 3 пъти по 4 часа, като по време на почивката на един служител, охраната се
осъществявала от друг. По време на почивка ищецът не изпълнявал служебни задължения,
поради което това време не се считало за полагане на труд. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорно между тях, че същите са били обвързани по безсрочен договор за
военна служба, съгласно който ищецът е заемал длъжността „сътрудник по охраната“. Със
Заповед № [***] от 27.04.2023 г. на [***] е прекратено служебното правоотношение между
страните, считано от 02.05.2023 г. по взаимно съгласие.
С доклада по делото, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните
по отношение на релевантните за исковете факти, като е указал на ищеца, че той дължи
доказване на съществуването на служебно правоотношение с ответника и полагането на
труд за твърдения период при посоченото от него разпределение на работното време –
дежурства на 24 часови смени или полагане на извънреден труд, разпореден от работодателя
за времето, извън нормалната продължителност на служебното време, размера на
уговореното възнаграждение (ОТВ + ДТВ), падежа на това задължение и настъпването на
забавата. В случай, че ищеца установи възложените му в тежест факти, на ответника е
указано, че следва да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми в
уговорените срокове, както и заявените правоизключващи възражения.
От приетата по делото Справка за отработени часове от заповеди за назначаване състав
за охрана, съгласно ЗНСО на А. А. С., за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., их. №
1501/04.09.2023 г., издадена и подпечатана от ответника [***], се установява безспорно, че
ищеца С. за целия процесен период е полагал дежурства по 24 часа, от 08,00 ч. до 08,00 ч.,
въз основа на индивидуално издадени заповеди за наряд, посочени срещу всяко от
дежурствата.
От приетата като доказателство Заповед № [***]/05.11.2013 г. на [***] при Президента
на РБългария се установява, че нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите се в [***] е 8 часа, при 5-дневна работна седмица, с 60 минути обедна
почивка. В раздел VII от заповедта е регламентирано увеличаването на нормалната дневна
продължителност на служебното време, като такова увеличаване се допуска по изключение
и при обоснована необходимост за осигуряване изпълнението на основните функции и
задачи на структурните звена от [***].
С т.3 от този раздел е регламентирано, че на военнослужещите изпълняващи
задълженията си на 24 часови смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за
храна и почивка. В раздел IX е регламентирано, че трудът, положен над установеното
служебно време по т. VII се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен
брой почивни дни, като броят им се определя от прекия ръководител, утвърждава се от
ресорен началник, а ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни
дни. По делото няма доказателства с колко допълнителни почивни дни е бил компенсиран
ищеца за положения над установеното служебно време, труд.
От приетото по делото Удостоверение изх. № [***]/08.09.2023 г., издадено от
ответника се установява, че за процесния период на ищеца С. са изплатени общо 82 293, 13
лв. под формата на месечни трудови възнаграждения, както и 43 992,00 лв. обезщетение по
чл.121, ал.1 от ЗНСО.
От приетата кадрова справка се установява, че служебния стаж на ищеца е започнал
през 1998 г., когато е приет на кадрова военна служба в [***], като е назначен на длъжност
„сътрудник по охраната“ в отдел [***] „Охранител“ считано от 01.07.1998 г. Със Заповед №
[***]/23.11.2015 г., т.е. след влизане в сила на ЗНСО, ищеца е назначен на длъжност
„Сътрудник по охраната“ в [***] Сектор [***] считано от 01.11.2015 г. С последващи
заповеди № 1317/12.07.2016 г.; № 145/28.01.2019 г.; № 1811/31.10.2019 г. и №
[***]/28.01.2021 г. е бил преназначаван на идентични длъжности „сътрудник/старши
сътрудник/главен технически сътрудник по охраната/охранител“ в различни сектори и
3
отдели към [***]. Със заповед № [***]/27.04.2023 г., считано от 02.05.2023 г. е прекратено
служебното правоотношение на ищеца – главен старшина – I клас А. С., заемащ към този
момент длъжността „Главен технически сътрудник – охранител в група [***] в сектор [***]
на отдел [***], като са му начислени и изплатени съответно дължимите му се обезщетения
по чл.121, ал.1 и 5 от ЗНСО и по чл.78, ал.2 и 3 от ЗНСО.
С договор за военна служба № BG-[***]/27.04.2015 г., сключен между А. С. и [***],
приет по делото като доказателство на л.31-34, на осн. чл.134а от ЗОВСРБ ищеца е назначен
на военна служба в [***] със звание „старшина“ при безсрочен договор, с който договор се
регламентират всички основни права и задължения на страните по него, в т.ч. работното
време, почивките и отпуските на които има право военнослужещия. Видно от цитирания
договор /т.6 е т.7/ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещия е
8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на
служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ нормалната дневна
продължителност на служебното време /тоест 12 часа/. Посочено е, че времето за почивка на
военнослужещия не се включва в продължителността на служебното време. В т.7 е
посочено, че военнослужещия може да бъде назначаван за носене на дежурства при условия
и по ред, определени от [***], като максималната продължителност на дежурството по т.6
не може да превишава 24 часа, а общо за месец – 168 часа. Времето за дежурство е служебно
време.
От показанията на разпитаните свидетели И. Х. /на ищеца/ и Г. РА. /на ответника/ се
установява, че същите, както и ищеца С. са работили като охранители към [***], като за
процесния период ищеца е работил охрана на обект [***], а преди това е работил на [***] до
2019 г. Ищецът и св. Х. през периода от 2019 г. до 2023 г., когато са напуснали службата, са
работили на един и същи обект, а често и в една и съща смяна. Свидетелите сочат
безпротиворечиво, че смените са с продължителност от 24 часа, като всяка смяна протича по
един и същи начин: В 7,30 ч. следва да са на работното си място за развод, въпреки че
формално работния ден е с начало 08,00 ч., когато застъпват вече на пост. На всеки пост се
въртят по двама часови, през 4 часа. Така първия, който застъпва на пост в 8,00 ч. стои до
12,00 ч., когато е сменян от втория пост, а първия отива в почивка до 16,00 ч. и така през 4
часа се въртят двамата от смяната. На път към поста и след като сдаде поста, всеки часови
прави задължителен обход по определен маршрут, което е част от задълженията на
постовия. Дори в часовете, когато служителят е в стаята за отдих, той не напуска района на
обекта /освен при необходимост, с изрично разрешение на прекия началник/ и е на
разположение на заповедите на началниците. След всяко такова дежурство, охранителите
имали право на два дни почивка. Единственото противоречие между двамата свидетели е
във времетраенето на т.нар. „обход“ преди застъпване на пост и след сдаване на пост, като
сп. св. Х. това продължава между 10 мин. и 30-40 мин., в зависимост от климатичните
условия и натовареността, а сп. Свидетеля РА., този обход продължава не повече от 5-10
минути. Според свидетелите за цялото 24 ч. дежурство, на пост са 12 ч., а другите 12 ч. са в
почивка, която прекарват в стаята за отдих, където могат да се хранят, спят, тренират, а св.
РА. дори е учил и полагал онлайн изпити по време на Ковид-19 кризата. И двамата
свидетели са категорични, че естеството на работата и характера на службата им /военна/
предполага да са винаги на разположение на заповедите на началниците им, независимо
дали да са в почивка в рамките на обекта, който охраняват или са в междудневната почивка,
която им се полага след всяко 24 часово дежурство.
От заключението на експертизата, прието без възражения от страните и кредитирано
от съда като обективно и компетентно изготвено се установява също, че за периода от
02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. ищеца е положил 292 броя 24-часови смени, 1 смяна редовна от
8 часа и е участвал в едно мероприятие с продължителност 7 часа, което прави общо 7023
часа отработени, без да се отчитат почивките. При отчитане на почивките /от 2983,50 часа/,
които по закон не се включват в рамките на служебното време, положения от ищеца труд
4
възлизал на 4039, 5 часа. В случай, че не се приспадат почивките тези 7023 часа се поделят
на 4687 часа дневен труд и 2336 ч. нощен труд, при вариант на 24 часова смяна с 8 ч. нощен
труд в нея. При ответника, в.л. е установило, че са приспадани почивките и така получения
положен труд от ищеца в размер на 4039,5 ч. е заплащан като 2 682, 5 ч. дневен труд и 1357
ч. нощен труд, с вкл. 2983, 50 ч. почивки по време на дежурство. За така отработеното
служебно време на ищеца е заплащано месечно трудово възнаграждение, съгласно
уговореното с договора и при норматив по закон от 4872 часа. Тоест на ищеца е заплащано
възнаграждение независимо, че в някой от месеците не е достигал като отработени часове,
норматива по закон /от макс. 12 ч. дневен труд и 8 часа – нощен/. От заключението става
ясно, че независимо, че ищеца не е заработил 832, 5 ч. от минимално установеното по закон,
служебно време, на същия всеки месец е изплащано брутно трудово възнаграждение вкл.
ОТВ и ДТВ с постоянен характер за продължителна служба – 40 % и за специфични условия
на труд в [***] – 20 %, както и порцион.
Съдът не кредитира представения от в.л. вариант на експертизата, в който са
извършени изчисления прилагайки разпоредбите на ЗМВР /чл.187, ал.6 и сл./, като намира,
че тази нормативна уредба не е приложима в случая, тъй като служебните отношения между
страните в производството за процесния период са регламентирани от специалния Закон за
НСО, а при непълноти в същия, следва по аналогия да намери приложение ЗОВСРБ, който е
регламентирал военната кадрова служба на ищеца преди приемането на специалния закон за
НСО.
В тази връзка, съдът кредитира заключението на в.л. Й., по разработените от нея
варианти по ЗНСО и Заповедта на [***] при Президента на РБългария № [***]/05.11.2013 г.
относно реда за разпределение и отчитане на служебното време на военнослужещите от
[***] при президента на РБългария изд. На осн. чл.194, ал.7 от ЗОВСРБ, във вр. с § 1 от ПЗР
на ЗОВСРБ, на осн. чл.24, т.4 от ППДНСОРБ, с които се определя отчитането на работното
време, като 24 часовото дежурство се зачита за 16 часа отработено време и 8 часа за хранене
и почивка. Прилагайки тези разпоредби и изрично разписаното в ЗНСО, че почивките не се
включват в служебното време по време на 24 часови смени, вещото лице е достигнало до
извода, че ищеца не формира положен труд над нормативно установеното служебно време
и няма незаплатен труд за процесния период, съгласно приложените заповеди на [***]
относно назначаването и преназначаването на ищеца и определените в тях ОТВ и ДТВ с
постоянен характер. От приетата по делото справка за положените от ищеца дежурства в
процесния период е видно, че във всяко 24 часово дежурство, което той е положил, часовете
на пост са 12 ч. и часовете в почивка са 12 ч., а съгласно заповедта на [***], при 24 часово
дежурство на всеки постови се зачитат 16 часа отработено време и само 8 ч. в почивка!
От правна страна:
По иска по чл. 63 вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и евентуалния иск по чл.60, ал.5 от
ЗНСО вр. чл. 194, ал. 3, вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ:
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че през процесния период страните по делото били обвързани от валидно
служебно правоотношение по ЗНСО, в рамките на което ищецът заемал длъжността
„сътрудник по охраната“ в сектор [***] на отдел [***] към [***], като е осъществявал
функционалните си задължения да носи непрекъснато 24 часово дежурство по график на
обект [***] в гр. София.
Нормата на чл. 195, ал. 1 ЗОВСРБ разпорежда, че военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на
въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от Министъра
на отбраната. Съобразно ал. 2 на същия текст максималната продължителност на
дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Ал. 3
предвижда, че времето за дежурство е служебно време. Алинея 5 на чл.194 от ЗОВСРБ
5
предвижда, че служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено
служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната/респ. [***],
доколкото идентични разпоредби са възпроизведени в договора за кадрова военна служба
сключен между ищеца и [***].
От посочените разпоредби на приложимия закон /специалния ЗНСО и общия
ЗОВСРБ/ се установява, че нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, като
се допуска при работа на смени, да се дават дежурства, които не могат да превишават 24
часа. В случаите на превишаване продължителността на служебното време е предвидено на
военнослужещия да се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от
ЗОВСРБ /допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното
служебно времеизпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време/.
Същевременно, чл.195, ал.5 от ЗОВСРБ разпорежда, че при дежурство не се прилага чл.194,
ал.3 и ал.4 от с.з. предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение.
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно времеПредвид установената
задължителна практика на ВКС, изразена в постановени решения по чл. 290 ГПК - решение
№ 128 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г., IV г.о.; решение № 389 от 31.05.2010 г. по гр.
д. № 194/09 г., III г.о.; решение № 439 от 1.07.2010 г. по гр. д. № 1733/09 г., IV г.о; решение
№ 696 от 23.11.2010. по гр. д. № 887/09 г., ВКС, IV г.о., и даденото тълкуване на правните
норми във връзка с полагането на труд над нормалната до увеличената продължителност на
служебното време, когато се носи дежурство по график, удълженото служебно време при 24
часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВС (отм.), респ. чл.
194 ЗОВСРБ.
В конкретния случай по главния иск не се установи ищеца да има неплатено трудово
възнаграждение, като дори се констатира не отработване на нормативно установения
минимум за отработеното служебно време през месеците, включени в процесния период /не
отработени повече от 830 часа по норматив/. Няма спор, че в изплащаното на ищеца брутно
трудово възнаграждение, освен заложеното ОТВ е изплащано и допълнително такова за
„специфични условия на труд в Националната служба за охрана /съгласно разп. на чл.64,
ал.4, т.2 от ЗНСО/, определено в договора на ищеца, в размер на 20% от ОТВ. Следователно,
отработените в повече часове, тези които съставляват 8 часа почивка в рамките на 24
часово дежурство, според съда, са компенсирани на ищеца посредством това допълнително
възнаграждение с постоянен характер. Както бе посочено, в разп. на чл.195, ал.5 от ЗОВСРБ
изрично е забранено при дежурство да не се прилагат разпоредбите на чл.194, ал.3 и 4 от
закона, предвиждащи изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време, т.е. за възнаграждение за
извънреден труд. До същия извод е достигнало и вещото лице в експертизата си, като
изрично е посочило, че съгласно ЗНСО няма утвърдена методика, която да сочи как трябва
да се заплаща труда, положен над нормативно установения размер, при прекратяване на
служебното правоотношение - дали като обезщетение за неизползвана компенсация или
като неизползван платен годишен отпуск, още повече при платено допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд към ОТВ, което допълнително
възнаграждение съгласно ЗНСО е регламентирано именно като такова за компенсиране на
труда, положен над нормативно установения. В този смисъл, установените от в.л. 8 ч.
положен труд от ищеца, над нормативно установения за м. април 2023 г. следва да се счете,
че също са платени от ответника, съобразно уговореното в договора и при съобразяване на
относимите норми на специалния ЗНСО.
Видно от заключението на ССчЕ, единствено при вариант на изчисление на
формиран извънреден труд при прилагане нормите на ЗМВР, на които ищеца се е позовал и
в ИМ, се формира извънреден труд за процесния период от 910 часа, за което евентуално се
6
дължи и възнаграждение в размер на 10 433, 32 лв. Този вариант обаче, както по-горе съдът
посочи, не се кредитира от съда и не следва да се обсъжда тъй като е изготвен на база
нормативен акт, който не е приложимо право в настоящия случай.
Следва да се отбележи също, че претендираното от ищеца допълнително
възнаграждение, съгл. чл.196 от ЗОВСРБ се дължи само, когато военнослужещият изпълнява
дежурство, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в
основните му функционални задължения, какъвто не е конкретния случай.
В заключение, по изложените мотиви, предявените искове - главен с пр. основание
чл. 63 вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и евентуален иск с правно основание чл. 60, ал. 5 ЗНСО
вр. с чл. 194, ал. 3, вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на неплатено трудово
възнаграждение/респ. заплащане на положен извънреден труд от ищеца А. С. в периода от
02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., в заявени размери от 27 196, 14 лв., като неоснователни и
недоказани, следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид акцесорния характер на иска по чл.86 от ЗЗД, отхвърлянето на главния иск
предпоставя и изхода по иска за обезщетение, т.е. иска за мораторна лихва в заявен размер
от 3984,11 лв., след изменението му, ще следва съдбата на главния иск и също ще следва да
се отхвърли. След като не е формиран главен дълг, то няма как да се дължи и обезщетение за
забавата му.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответника. Той претендира
такива единствено за юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че следва да е в
минимален размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца А. А. С., ЕГН **********, срещу [***],
БУЛСТАТ [***] искове, на основание чл. 63 вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и евентуален иск с
правно основание чл. 60, ал. 5 ЗНСО вр. с чл. 194, ал. 3, вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за
заплащане на сумата от 27 196,14 лева, представляваща дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 02.05.2020г. до 02.05.2023г., вкл., евентуално възнаграждение
за положен извънреден труд в същия период, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 30.06.2023г. до окончателното погасяване и иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху претендираното трудово възнаграждение/допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, от 27196,14 лв., в размер на 3 984,11 лв.,
дължимо за периода на забавата от 01-во число на всеки тримесечен отчетен период на
сумарно изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба в съда,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК А. А. С., ЕГН ********** да заплати на [***],
БУЛСТАТ [***] сумата от 100 лв. представляваща съдебни разноски, сторени от ответника в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8