Решение по дело №1065/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260215
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20201510201065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

09.06.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV н.о.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

20 април

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

 

1065

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

        Производството е образувано е по жалба на Г.К.К., с ЕГН:**********,***, срещу Наказателно постановление № 20-0348-000439 от 21.07.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

 

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява вместо него адвокат С., който поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното постановление да бъде отменено така незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

            За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2020г., около 19.53  часа в гр.Дупница,на ул.”Самоковско шосе”,в посока гр.Дупница,като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Голф, с рег.№СО9707АВ,жалбоподателя е управлявал посочения лек автомобил,негова със скорост от 101 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.Нарушението е било установено и заснето със система за видеоконтрол TFR1-M,№563 с номер на клип 5724. Предоставен е и снимков материал на клип №5724, TFR1-M,№563.

 

           С описаните по – горе действия жалбоподателят е извършил нарушението както следва:

1) водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДВП.

 

 

Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №20-0348-000439 от 21.07.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.Съдът кредитира показанията на разпитаните по време на съдебното следствие актосъставител, и свидетел,тъй като същите са обективни логични,подкрепят се от събраните по делото доказателства,дадени са от лице без интерес от изхода на делото,а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в своя подкрепа,освен разпит на един свидетел-Стойчо И. Стойчев,чийто показания съдът не кредитира, тъй като не са подкрепят от събраните доказателства по делото-писмени и гласни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да се отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, обосновават извода за чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.

 

Неоснователни се явяват и направените оставили възражения от страна на защитата.

 

       Нарушението, описано в НП, правилно е квалифицирано като такива по чл.21, ал.1 ЗДвП, която норма въвежда задължение за водача при избиране скоростта на движение да не превишава посочените в тази норма стойности на скоростта. Съдът намира също така, че нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.182, ал.1, т.6, от ЗДвП, която предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място.

 

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта за движение на водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на описания в НП автомобил. В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС е било въведено ограничение за скорост от 50 км/час, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, който е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 54км/ч. От приложеният снимков материал и дадените показания на свидетеля И., се доказа, че на посоченият пътен отрязък е била позиционирана система за ведеоконтрол TFR1-M,с радар TR4D№563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал на клип №5724 като същия е показан на водача с дата и час.

Нарушението е запаметено в системата с дата и час на фиксиране-14.05.2020г., час 19.53.13,клип №5724.

Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.

От така посочените свидетелски показания безспорно се установява на следващо място, че въведеното в този пътен участък ограничение на скоростта за движение е 50км./ч.

В същото време по делото е налична, декларация подписана от жалбоподателят, в която последният изрично заявява, че именно той е  управлявал автомобила.

 От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, което задължение обаче в казуса съзнателно не е спазил.

За извършените и доказани нарушения, съдът счита, че правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.21, ал.1 ЗДвП, след прилагането на санкционната норма по чл.182, ал.1, т.6, от този закон, при отчитане, че превишението на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният случай е над 54км/ч.

 За такова деяние, законодателят е предвидил в цитираната санкционна норма две по вид административни санкции, а именно наложените такива с обжалвания акт - "Глоба" в размер на 700.00 лева., и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

  Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложените с него санкции съответни на тежестта на конкретните нарушения, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0348-000439 от 21.07.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на Г.К.К., с ЕГН:**********,***,на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца ,като законосъобразно.

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                               

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: