Р Е Ш Е Н И Е
№ 1769/06.04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12054 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** против Е.К.Т., ЕГН: **********,***, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ за установяване на дължимостта от
ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на PC-Варна е издадена
Заповед № * г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата от 661,32 лв.,
представляваща главница; сумата от 88,18 лв. договорна лихва за периода от
11.05.2016 г. до 06.04.2017 г.; сумата от 18,48 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода 07.04.2017 г. – 22.03.2018 г.; сумата от 316,84 лв.
представляваща гаранция по кредитната сделка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са заплатени от „Ф. Б.“ ЕООД по Договор за
гаранция, сключен между Е.К.Т. и „Ф. Б.“ ЕООД във връзка с
Договор за кредит № *,
като впоследствие вземанията по договора е прехвърлено от страна на „Ф.
Б.“ ЕООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД по силата на Приложение Г от 01.12.2017
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2017 г.
В исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД твърди, че по силата
на Договор за кредит № * г. сключен
между „Ф.
Б.“ ЕООД и ответника, на последния е предоставена в
заем сумата от 800,00 лв. срещу задължение за връщане в срок от 360 дни,
при уговорена възнаградителна лихва от 184,00 лв. Твърди се, че договорът е сключен от
разстояние чрез средства за масова комуникация под формата на електронен
документ. Навежда се, че заемателят е предоставил в полза на кредитора
обезпечение, чрез сключване Договор
за гаранция с № * с одобрено
от кредитора дружество - „Ф. Б."
ЕООД, по силата на който гарантът се задължава да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, като се задължава
солидарно с последния. Сочи, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитора може предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал изпълнение от заемателя. Твърди, че по силата на договора за гаранция
ответникът се е задължил да заплати на гаранта
„Ф. Б." ЕООД такса за предоставяне на гаранция в размер на 616,00
лв. Тъй като Е.Т. не изпълнил задължението си да върне отпуснатия кредит
в уговорения срок, заемодатетелят поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Ф. Б." ЕООД, което погасило дължимата сума в пълен
размер и встъпило в правата на удовлетворения кредитор за вземанията по
договора. Поддържа, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК * и „Ф. Б." ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е.К.Т.,
подала отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител
адв. В.С., в който се поддържа становище за недопустимост на исковете. В тази
връзка се сочи, че с право на иск за връщане на паричен заем има само банкова
институция. Твърди, че ответникът не е уведомен редовно за цесията. В
евентуалност се поддържа становище за неоснователност на претенциите. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено
становище.
В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда
особен представител.
Третото лице помагач „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД поддържа писмено становище, че се явява титуляр на
процесните вземания по силата на договор за цесия.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при
действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което
за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу
ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане
на исковете в тежест на ищеца е пълно и
главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва –1/ наличие
на валидна облигационна
връзка по Договор за кредит № * г. сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и Н. Д. П., включително осъщественото договаряне от разстояние;
2/ реалното предоставяне на заемната сума; 3/ изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4/ индивидуалното договаряне на условията по договора, както и
да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна)
неустойката и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 5/ валиден договор за гаранция, сключен
между „Ф. Б.“ ЕООД и „Ф. Б." ЕООД; 6/ извършеното изпълнение от
Гаранта в полза на кредитора; 7/ наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за цесия, по силата на което ищецът е придобил
процесните вземания срещу ответника; 8/ уведомяването на длъжника за цесията;
9/ че на цесионера/ ищец/ е учредена представителна власт от цедента да извърши уведомяване за цесията до цедирания длъжник.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2017 г. (л.8 и сл.), сключен
с „Ф. Б.“
ООД - страна по материалното
отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от
текста на чл. 3.1 от цитирания договор,
ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в
приложение към договора. В него - л. 20, е посочено
името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото
вземане. Възражения по отношение на действителността на договора за цесия и
неговото съобщаване на длъжника не са релевирани от ответната страна, поради
което съдът приема, че от формална страна ищецът се легитимира като титуляр на
претендираните права.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
кредитодателя „Ф. Б.“ ЕООД и ответника, ищецът е представил
заявка за отпускане
на кредит № * г., видно от който страните са се уговори дружеството да предостави
на Н. Д.П. заем в размер на сумата от 800,00 лева срещу задължение за връщане за срок от 360 дни.
Уговорен е общ размер на възнаградителната лихва от 184,00 лв. Посочено е, че
по кредита се дължи гаранция от 616,00 лв.
Доколкото
договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за
потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за
въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху
пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно
и пълно, което сочи, че на 11.04.2016 г. кредитът е бил предоставен в брой чрез
ePay, а на 14.05.2016
г., 10.06.2016 г., 17.08.2016 г. и 21.09.2016 г. ответникът е извършил погашения
от съответно 134,00 лв., 132,66 лв., 234,00 лв. и 133,00 лв. или общо 633,66
лв. Последното обстоятелство съдът
кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на
неизгодния за ответника факт, че е получил реално заемната сума. Следователно
по делото се установява усовяване на заемната сумата, противно на поддържаното
в отговора по чл. 131 от ГПК.
На следващо място
доколкото процесният заем е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК и е
сключен при действието на ЗПК, неговите клаузи следва да бъдат преценени от
съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в
защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП,
тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
При преценка на
императивните текстове на ЗПК в съвкупност със събраните доказателства съдът
намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и
потребителя е възникнала съобразно установените в закона задължителните правила
за страните по облигацаионната връзка.
Достатъчно да
аргументира този извод на съда е обстоятелството, че в кориците на делото не се
съдържа погасителен
план, от който да е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и
каква част представлява възнаградителна лихва. Последното
представлява нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на
кредитодателя да уреди в договора условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр. Наред с това в самия договор липсва информация и по чл. 11, т.9 от ЗПК за
това как стойността на референтния лихвен процент оскъпява заетите средства. Непредоставянето на тези видеве информация за крайните
параметри на заема, който поема води до невъзможност за потребителя
да вземе информирано решение при сключването на
сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, с който встъпва
в заемно правоотношение, и който се явява по-силната икономически страна. Именно за това в чл. 11, ал.1, т.9, т.11 и 12 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от необходима информация на
потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към финансовата институцията, а за нарушението на тези
закрилни норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна санкционна
последица недействителност на договора. Тази недействителност
е специална и сългасно чл. 23 от ЗПК влече пълна, а не е
частична недействителност на договора за кредит сключен от „Ф. Б.“ ЕООД, в това число и досежно договорната лихва и клаузата за заплащане на
такса гаранция. Следователно недействителна
е и последващата обусловена гаранционна сделка сключена от „Ф. Б.“
ООД, в частите за обезпечаване на недължимо начислените от кредитора суми за
договорна лихва и такса за гаранция. Респективно предявените от ищеца цесионер искове
за тези вземания следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Извършените от ответника плащания по тези
компоненти от кредита следва и да се отнесат към погасяване само на
действително възникналото задължение за връщане на усвоената сума.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата
ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че
кредитът е отпуснат в брой на * г., а първото и последното
погашение е на стойност общо 633,66 лв. Отчитайки тази сума се получава
непогасен остатък за главница от 166,34 лв., до която сума искът следва да се
уважи, а за разликата до пълния претендиран размер да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът
следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ
размер от 75,00 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с
оглед отхвърлената част от исковете до размер от 11,70 лв., която сума следва да се
присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от гпк. В настоящото
производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски за
държавна такса 125,00 лв. И
възнаграждение за особен представител от 300,00 лв., а предвид направеното с
исковата молба искане съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от гпк на
страната и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. След направените
изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената част от исковете
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 81,90 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Третото-лице помагач
е отправило искане за присъждане на разноски, което обаче се явява
неоснователно предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.К.Т., ЕГН:
**********,*** дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 166,34 лв., представляваща главница заплатена от „Ф. Б.“
ЕООД по Договор за гаранция, сключен между Е.К.Т. и „Ф. Б.“ ЕООД във връзка с Договор за кредит № *, като впоследствие вземанията по договора е прехвърлено от страна на „Ф.
Б.“ ЕООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД по силата на Приложение Г от * г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по
описа на PC-Варна, на основание чл. 422
от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница за разликата над сумата от 166,34 лв. до
предявения размер от 661,32 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на сумата от 88,18 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.05.2016 г. до 06.04.2017 г.,
както и на сумата от 316,84 лв., представляваща гаранция по кредитната
сделка.
ОСЪЖДА Е.К.Т., ЕГН:
**********,*** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** сумата 11,70 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 81,90 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис – Л., ет.*, офис *
като трето лице помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответницата за
внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: