Решение по дело №208/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба на Община Видин против решение от 10.07.2020г.на Ръководител на управляващия орган на ОП "Околна среда 2014-2020“,в частта  с която не е верифицирана и не е одобрено плащането на 123 966, 83 лева от БФП и не са признати съответстващите от ДБФП средства в размер на 4 602,80 лева собствено финансиране. Твърди се в жалбата, че решението е издадено при липса на мотиви и в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски във връзка с производството по делото.

Ответникът по делото оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: С договор № АО-02-15- 201/04.10.2017г. с изпълнител „Хидрострой“ АД, по дейност № 1 Доизграждане и въвеждане в експлоатация на обект: Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) Видин е започнало реализирането на проект с европейски средства.  Към него е сключено Допълнително споразумение № АО-02-15-298/20.11.2018г. От община Видин е направено искане № 15 / 20.05.2020г. за  междинно плащане на 260 873,12 лв. В резултат на това е издадено оспореното решение в частта / т. 1 от решението/, която касае 123 966, 83 лева от БФП и не са признати съответстващите от ДБФП средства в размер на 4 602,80 лева собствено финансиране.

В производството са спазени процесуалните правила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Същото е немотивирано. Посочени са бланкетни норми от ЗУСЕСФ и Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Видно от преписката е, че са представени различни актове за установяване на всички видове СМР. В решението са цитирани заповеди № РД-ОЦ-25/08.03.2018г. на министъра на околната среда и водите и Заповед № РД-ОП-33/02.04.2018г.,  с които са изискани допълнителни документи и споразумения, без същите да са представени с преписката. Цитирано е  в решението като основание Допълнително споразумение № АО-02-l5 298/20.11.2018г. също не представено. Настоящият състав споделя направените в жалбата оплаквания в тази насока. Мотивите  административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени. Мотивите имат съществено значение и за съда, за да вземе правилното решение по заявения спор. Затова те са по правило неотменим реквизит на административния акт, съгласно общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Следователно, след като липсват мотиви, административния орган е допуснал съществено нарушение на закона.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на ръководителя на УО на ОП "Околна среда 2014-2020“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

От процесуалния представител на жалбоподателя са поискани разноски за процесуално представителство по делото в размер общо на 200 лева, представляващи ю.к. възнаграждение. Искането за разноски е основателно и следва да бъде уважено. Сумата от 1028,35 лева, представляваща Д.Т. на основание чл.27,ал.6 от ЗУСЕСИФ, според която при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес/ сума в  общ размер от 128 569,63/, също следва да бъде заплатена от ответната страна. Сумата следва да бъде внесена по сметка на АС Видин, тъй като първоначално не е била събрана от жалбоподателя.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

 

                                        Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение от 10.07.2020г.на Ръководител на управляващия орган на ОП "Околна среда 2014-2020“,в частта  с която не е верифицирана и не е одобрено плащането на 123 966, 83 лева от БФП и не са признати съответстващите от ДБФП средства в размер на 4 602,80 лева собствено финансиране.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Видин сумата от 200  лева, представляващи ю.к.възнаграждение.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите София да заплати по сметка на Административен съд Видин сумата от 1028,35 лева, представляваща Д.Т.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

Административен съдия: