Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 81/20.1.2020г.
Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На шестнадесети януари Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
5887 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№23-0000594/01.11.2019г. на Началник Областен отдел „АА“в ГД“АИ“ гр. Варна, с
което на В.С.А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева
на основание чл.177 ал.3 предл.ІІ от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** да заплати на ГД „АА“ – Варна, ОО «АА» на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36
ал.2 от ЗАдвокатурата , вр.
чл.18 ал.3 от НМРАВ №1/09.07.2004г.
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В.С.А.
против НП, с което му е наложено административно наказание „глоба”.
В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че след извършване на проверката, са били извършени
две контролни замервания на теглото. Предвид измерените стойности, установеното
от проверяващите завишение не би могло да е с такава висока стойност. В НП
липсва относима информация относно начина на
извършване на претеглянето. Не става ясно всяка ос отделно ли е замервана или
цялата композиция е претеглена едновременно, като тези обстоятелства е
категорично недопустима да се установяват в съдебно заседание. Нарушението не е
доказано по безспорен начин. Неправилно е определено административнонаказателно
отговорното лице, доколкото лицата, които извършват превозите са превозвачите.
Дори и да се приеме, че е извършено нарушение, то превишението
е едва 260 килограма, поради което не може да се квалифицира като „тежко“. По
отношение размера на наказанието се възразява, че същото е явно несправедливо.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна, наведени
с жалбата.
Представител на
органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.08.2019г.
служители към ОО“АА” Варна, сред които св. К., извършвали рутинни проверки на
водачи, осъществяващи обществени превози на товари.
КПП-то било
устроено в района на ЗПЗ , срещу КРЗ Варна - изток, в посока към ПЧМВ.
Към мястото, където извършвали проверките приближил
влекач „Волво“,
с прикачено полуремарке, управляван от въззивника
А., извършвайки превоз на товар- пшеница.
На въззивника бил подаден
сигнал да преустанови движението си, след което служителите на АА пристъпили
към проверка. По време на проверката от
страна на служителите на АА били поискани документите на въззивника.
Въз основа на представените документи служителите на ОО
„АА“ установили, че същото се движи по маршрут с. Ветрино – гр. Варна.
Масата на превозното средство била измерена с техническо
средство- мобилна везна и възлязла на 42 390 кг. като превишавала с 2390
килограма максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване. Въззивника А. не представил квитанция от АПИ за
претоварване.
При това св. К. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна
квалификация на същото. В съдържанието на акта въззивника
вписал, че няма възражения. Възражения постъпили в тридневен срок, но били преценени като
неоснователни.
На 01.11.2019г.
било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна
квалификация по чл.139 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДП вр. чл.6
ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ
и въззивника бил санкциониран на основание
ЗДП, като му било наложено административно наказание глоба към минимално
предвидения размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел К.
и приложените по административонаказателната преписка
и делото доказателства- АУАН, който представлява годно доказателство по делото,
съобразно чл.189 ал.2 от ЗДП; товарителница; пътен лист; тахографска
шайба; бон, отразяващ показанията от измерване на тежестта на превозното
средство посредством дигитална везна; заявление за периодична проверка на
техническото средство и др.
Показанията на св. К. са такива на свидетел- очевидец,
който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното средство,
превозвания товар, съдържанието на предоставените документи , както и размера
на превишението на товара.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с
отразеното в съставения АУАН, както и с писменото доказателство по делото –
бон, отразяващ показанията от измерване на тежестта на превозното средство
посредством дигитална везна.
За да се произнесе
по жалбата, съдът взе предвид следното:
Проведеното администратинвонаказателно производство е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално
правните норми. И актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията
си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е
бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДП и
вида на административното наказание.
Съдът намери, че
при определяне размера на административното наказание правилно е бил отчетен
значителния размер на превишението и правилно е било
преценено, че размер над минималния се явява адекватен на извършеното
административно нарушение. Именно такъв размер способства за постигане на целите
на генералната и специалната превенция.
Що се отнася до
доводите на въззивника за отмяна на наказателното
постановление, наведени с жалбата , съдът не споделя същите, предвид на
следното:
В жалбата си въззивника счита, че измерването на превозното средство е
извършено неправилно. Сочи, че след извършване на проверката, са били извършени
две контролни замервания на теглото. Предвид измерените стойности, установеното
от проверяващите завишение не би могло да е с такава висока стойност. В НП
липсва относима информация относно начина на
извършване на претеглянето. Не става ясно всяка ос отделно ли е замервана или
цялата композиция е претеглена едновременно, като тези обстоятелства е
категорично недопустимо да се установяват в съдебно заседание.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че от
всички доказателства по делото се установява правилното измерване на масата на
превозното средство- св. К. е категоричен по отношение начина на измерване с
техническото средство, а видно от приложеното заявление за последваща
периодична проверка, техническото средство е преминало метрологичен контрол.
В хода на въззивното
производство е допустимо събирането на доказателства, поради което и конкретния
начин на извършване на замерването е изяснен с допустими от закона средства.
Счета се, че
нарушението не е доказано по безспорен начин. Неправилно е определено административнонаказателно отговорното лице, доколкото
лицата, които извършват превозите са превозвачите.
Съдът, изхождайки от съдържанието на АУАН и НП
констатира, че превозното средство е било конкретизирано в достатъчна степен по
своята марка и регистрационен номер. Същите съвпадат с посочените в
товарителницата, пътния лист и тахографската шайба,
поради което и не възниква каквото и да било съмнение, че именно това е
превозното средство, осъществило превоза.
Конкретизация на собственик на ППС-то и кой е дружеството
– превозвач в настоящия казус не е необходима, доколкото се касае за ангажиране
на отговорността на конкретния водач, осъществил превоза, без значение с чие
превозно средство и за чия сметка.
Счита се, че дори и
да се приеме, че е извършено нарушение, то превишението
е едва 260 килограма, поради което не може да се квалифицира като „тежко“.
Доколкото
установеното превишение в настоящия казус възлиза на
2390 килограма, съдът намери възражението за неоснователно.
На последно място
по отношение размера на наказанието се възразява, че същото е явно
несправедливо.
Доколкото превишението е значително, както и предвид на факта, че
наказанието е било определено значително към минималния размер, съдът намери,
че същото е правилно определено и е съответно на тежестта на извършеното
административно нарушение.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че следва
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно
издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: