Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII
състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря
Величка Велчева и в присъствието на прокурор
Явор Йорданов, след като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 3907 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано
е по внесено искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето Т.К.К. страда от някое от заболяванията, изброени в
разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с
оглед евентуалното му настаняване на лечение по принудителен ред при
стационарни условия.
В
открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище, че са
налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително
лечение в специализирано здравно заведение. Моли съда да се произнесе в този
смисъл като настани К. на стационарно лечение в УМБАЛ „Света Марина“ – Мъжко
отделение и за срока, предложен от вещото лице в СПЕ.
Защитникът на освидетелствано лице адв. Х.Я.
изразява становище, че не са налице предпоставки за принудително настаняване на
стационарно лечение, което не е в интерес на подзащитния
му предвид липсата на опасност за освидетелствания и за околните. Намира, че е
по-благоприятно лечението да бъде проведено в амбулаторни условия, а именно в
дневен стационар.
Лицето,
чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие заявява, че
смята, че няма психично заболяване, макар че са му поставени в годините две
различни диагнози. Твърди, че няма нужда да се лекува, тъй като се чувства
добре, не е агресивен и поради това не може да бъде подложен на принудително
лечение. В последната си дума моли да не бъде настаняван на принудително
лечение.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Лицето,
чието настаняване се иска Т.К.К. е роден на *** ***.
Същият е български гражданин, със средно образование, безработен и неосъждан.
През
1999 г. по време на обучението си във ВВМУ – Варна постъпил на два пъти в
Нервно-психиатричното отделение на Военноморска болница – Варна, където му била
поставена диагноза „Шизофрения – параноидна форма“.
След
проведеното лечение в Военноморска болница – Варна се прибрал вкъщи. След това
постъпил на лечение за един месец в УМБАЛ "Света Марина" в гр. Варна през 2000 г., като от тогава не
се е лекувал в лечебно заведение.
От
поставянето на диагнозата започнал лечение с лекарства, като при приемането им
се подобрявал, но няколко пъти ги спирал, при което се проявявали и проблеми в
поведението му. След това отново започвал да приема лекарствата.
През
настоящата година Т.К. за първи път не приемал лекарствата си в продължителен
период от време, а именно от 6 месеца. В този период през месец март 2018 г.
отишъл да живее в гр. Варна.
По
време на пребиваването му на адрес гр. Варна, ж.к. „Трошево“,
вх. Б, ет. 2, ап. 21 съседите се обадили на св. Ю.К. (майка на лицето, чието
настаняване на лечение се иска), като се оплакали, че синът й чупел, блъскал,
пускал музика. Освен това св. Кирчеви забелязали, че започнал да употребява
алкохол и да разпродава вещи.
През
месец август 2018 г. К. заживял при родителите си в гр. Долни чифлик, но от
месец септември 2018 г. отново се завърнал в гр. Варна.
По
време на престоя си в гр. Долни чифлик св. Ю.К. и съпругът й св. К.К. започнали да получават обаждания от хора в гр. Долни
чифлик, че синът им правел проблеми в заведенията, говорел на висок тон, ходел
да проси от посетителите. Започнал да се заканва в стаята си на някого,
блъскал, говорел и викал. Заканвал се „Ще му запаля бараката, ще го изгоря“. От
дома на св. Кирчеви изчезвали вещи и пари, а синът им започнал да употребява и
много алкохол.
През
цялото това време, освен еднократното поставяне на инжекция, преписана от
лекуващия му психиатър д-р Чакалова, Т.К. отказвал доброволно да приема
лекарства, като упреквал родителите си, че го тровят.
От
поставянето на диагнозата до настоящия момент родителите на Т.К. свидетелстват
и за трудностите му в социалната адаптация, като посочват, че не може да си
намери работа, а когато започне се застоявал най-много за около седмица.
Лекуващият
психиатър д - р Ч. му препоръчала посещения на дневен стационар, но Т.К.
отказал и това.
Освен,
че отказвал да приема лекарства, отказал да му бъде поставена и втората
предписана инжекция през месец август 2018 г.
По
делото е назначена комплексна съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение
се поддържа изцяло от вещото лице доктор К. и се кредитира от настоящия състав
на съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено.
От същото се установява, че освидетелстваният страда от Шизофрения, Параноидна форма. Вещото лице посочва, че при настоящото
освидетелстване психотичните изживявания на Т.К. са
актуални и болестно определят поведението му. Психозата е актуална и
освидетелстваният отказва доброволно лечение с медикаменти. Към настоящия
момент според вещото лице е налице медицинският критерий за задължително
настаняване и лечение в психиатричен стационар. Предлага задължителното лечение
да бъде за срок от 15 дни и да се проведе в УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна за
определяне на необходимото антипсихотично лечение и
дозите, както и адекватно амбулаторно поддържащо лечение. От заключението се
установява, че освидетелстваното лице не е в състояние да изразява информирано
съгласие за лечението си.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от заключението на назначената по
делото и приета от съда съдебно – психиатрична експертиза, от показанията на
свидетелите Ю.Г.К., К.Т.К., както и от останалите,
приложени по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които намери
за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се и съответни на
заключението на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС намира от
правна страна следното:
Чл.
155 ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица с психични разстройства по
смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си биха могли
да извършат престъпление, или действие, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото като цяло или биха могли да застрашат сериозно
здравето си.
От
наличните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният
Т.К.К. страда от Шизофрения, Параноидна
форма – психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗ. Същото
подлежи на лечение по принудителен ред, т.е. налице е медицинският критерий за
настаняване на лицето за лечение.
Наред
с това, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – родители на
лицето, чието настаняване се иска, от непосредствените впечатления на съда от
поведението на Т.К., както и от съдържанието на заключението по назначената
съдебно – психиатрична експертиза, поведението на Т.К. към настоящия момент е
изцяло подчинено на установеното у него психично заболяване, като ако не се
положат грижи за лечението му с цел благоприятното му повлияване за в бъдеще,
същото би могло да представлява опасност преди всичко за самия него и
по-конкретно за неговото физическо и психическо здраве.
Поради
изложеното съдът намира, че в случая е налице и социалният критерий, обуславящ
необходимостта от настаняване на лицето за лечение.
Към момента освидетелстваният няма съзнание за болест и не е в състояние
да дава информирано съгласие за лечението си, поради което и съдът намира, че
следва да назначи за лице, което да дава информирано съгласие вместо него -
длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна, предвид становището на
вещото лице за наличие на конфликт между него и родителите му.
Мотивиран
от горното съдът намира, че са налице законовите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 155 ЗЗ, за настаняване на освидетелствания Т.К.К. на задължително лечение в УМБАЛ „Света Марина“ – Мъжко отделение - гр. Варна за срок от 15
дни.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 ЗЗ Т.К.К., с ЕГН: **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, СТАЦИОНАРНА ФОРМА, в УМБАЛ „Света Марина“ – Мъжко Отделение
– гр. Варна за срок от 15 дни.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3
ЗЗ за лице, което да дава информирано съгласие за
лечението на Т.Т.К. -длъжностно лице, определено от
кмета на Община Варна.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от
днес.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: