МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 2 646/2020г. по описа на СГС, НО, 23
състав
Срещу подсъД.ия А.М.Й. е внесен обвинителен акт и същият е предаден на съд
за това, че през периода 14.08.2013 год. -
16.09.2013 год. в гр.София, в качеството си на едноличен собственик на капитала
и управител на търговско дружество „Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********, при условията на
продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е избегнал установяване и плащане
на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС, в особено големи размери на обща
стойност 102 827.78 лв. /сто и две хиляди и осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки /, като:
-потвърдил
неистина в подавани месечни Справки- декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, пред
ТД на НАП - София град, офис „Център”, с адрес: гр.София, ул.“*****, относно дължим и платен данък добавена
стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците: „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“
ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“ ЕООД,
-използвал
документи с невярно съдържание /отчетни регистри/, дневници за покупки на „Г.М Т.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1 и ал.3 от 3ДДС и посочените в тях документи с невярно съдържание -
фактури за доставки на стоки и услуги от „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД
и „П.БГ“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени,
приспаднал неследващ се данъчен кредит, както
следва:
1.
на 14.08.2013г., в гр.София, в качеството си на едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „Г.М Т.“, ЕИК ********, е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС, в особено
големи размери на обща стойност 46 482.49лв., като в Справка-декларация /СД/ по
ЗДДС с вх.№ 22102067396/14.08.2013г„ подадена по електронен път, чрез КЕП на А.М.Й.,***,
офис „Център“, за данъчен период месец юли 2013 г., потвърдил неистина относно
размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1343.37 лв. в раздел „Б“ на декларацията, а
действително установеният размер е 46 482.49 лв. и при воденето на
счетоводството използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на „Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по
данъчни фактури:
-фактура №**********/11.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 63344.88 лв. и ДДС
12668.98 лв.;
-фактура №**********/19.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27586.31 лв. и ДДС
5517.26 лв.;
-фактура
№**********/26.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО
27476.40 лв. и ДДС 5495.28 лв.;
-фактура №**********/30.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27476.40 лв. и ДДС
5495.28 лв.;
-фактура
№**********/01.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО
19238.76 лв. и ДДС 3847.75 лв.;
-фактура
№**********/05.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО
56106.54 лв. и ДДС 11221.31 лв.;
- фактура
№**********/17.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 11183.13 лв. и ДДС
2236.63 лв. и като приспаднал неследващ се
данъчен кредит /упражнил право на данъчен
кредит, който не му се следва/ за м. юли 2013 г. в размер
на 46 482.49лв. /четиридесет и шест хиляди и четиристотин
осемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, начислен по доставки от „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, които не
са извършени реално;
2.на 16.09.2013г., в гр.София, в качеството си на едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********, е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС, в особено
големи размери на обща стойност 56 345.29лв., като в Справка-декларация /СД/ по
ЗДДС с вх.№ 22102086342/16.09.2013г., подадена по електронен път, чрез КЕП на А.М.Й.,***,
офис „Център“, за данъчен период месец август 2013 г., потвърдил неистина
относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2302.46 лв. в раздел „Б“ на декларацията, а
действително установеният размер е 56 345.29 лв. и при воденето на
счетоводството използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на „Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по
данъчни фактури:
-фактура №**********/06.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27065.78 лв. и ДДС
5413.16 лв.;
-фактура №**********/23.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27148.65 лв. и ДДС
5429.73 лв.;
-фактура №**********/27.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27476.40 лв. и ДДС
5495.28 лв.;
-фактура №**********/27.08.2013 г. е издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 35326.80 лв. и ДДС
7065.36 лв.;
-фактура №**********/28.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 28073.03 лв. и ДДС
5614.61 лв.;
-фактура №**********/23.08.2013 г. с издател „Г.П.К.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, е ДО 26349.46 лв. и ДДС
5269.89 лв.;
-фактура №**********/15.08.2013 г. с издател „Щ.О.ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 53928.00 лв. и ДДС
10785.60 лв.;
-фактура №**********/27.08.2013 г. с издател „П.БГ“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 56358.32 лв. и ДДС
11271.66 лв. и като приспаднал неследващ се данъчен
кредит /упражнил право на данъчен
кредит, който не му се следва/ за м. август 2013 г. в размер
на 56 345.29лв. /петдесет и шест хиляди и триста
четиридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки /, начислен по доставки от „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“ ЕООД, които не са извършени
реално,
престъпление по чл.
255, ал.3, вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъД.ия А.М.Й. на осн. чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като на осн. чл.372, ал.4 НПК съгласието му
е одобрено от съда.
В съдебно заседание,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие е доказана категорично изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като
признае подсъД.ият за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и определи наказание
при условията на чл. 58а от НК в предвидения от закона минимум, което да
бъде редуцирано с 1/3 и да му бъде наложено наказание от 2 ( две) години „лишаване от свобода“,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от 4 ( четири) години.
Представителят на държавното обвинение предлага да не бъде налагано
кумулативното наказание „ конфискация“.
Упълномощеният защитник на подс. Й. - адв. А.В. концентрира пледоарията
си върху следващото се на подзащитния й наказание, като счита, че същото следва
да бъде определено при условията на чл.55 от НК. В тази насока определя като
многобройни смекчаващи отговорността на подсъД.ия обстоятелства направените
пълни самопризнания, съдействието му за установяване на обективната истина по
делото, доброто му процесуално поведение, критичното отношение към извършеното,
изразеното искрено разкаяние, желанието му за бъдещо правомерно поведение и
необремененото му съдебно минало. Прави искане за налагане на минимално
предвиденото в закона наказание.
В хода на съдебните
прения подс. Й. не излага съображения, различни от тези на защитника си, като
поддържа доводите на адв. В..
В последна дума подс. Й. изразява
съжаление и моли за налагането на възможно най – лекото наказание.
С оглед на
направеното от подсъД.ия самопризнание и съобразно императивната разпоредба на
чл. 373, ал.3 НПК съдът намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
ПодсъД.ият А.М.Й. е роден на *** г. в гр. К.,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен,
работещ в „Е.Б.“, живущ ***, с ЕГН **********.
Търговско дружество
„Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище:гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*****,
било вписано в Търговския регистър на 27.03.2013г., като на 31.05.2013г. подс. А.М.Й.
придобил всичките му дружествени дялове и бил вписан като
управител. Дружеството имало основен предмет на дейност покупка и продажба на
горива. Същото било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ в ТД на НАП- София град, Офис „Център“, с административен адрес:
гр.София, ул.“*****. Последвала е служебна дерегистрация по ЗДДС от
24.06.2014г., като непосредствено след това, подсъД.ият е прехвърлил
собствеността върху дружеството на св.Николай Костадинов Нушков, който не бил
запознат с дружествените дела.
Съгласно чл.2 от ЗДДС,
с данък върху добавената стойност се облагат 1 .всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга; 2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по
този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място
на изпълнение на територията на страната; 4. всяко възмездно вътреобщностно
придобиване е място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, което не е регистрирано по този закон; 5. вносът на стоки.
По чл.125 от ЗДДС и
чл. 116 от ППЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице е длъжно за всеки данъчен период
да подаде справка-декларация /СД/ по образец, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС. СД се подава и в случаите, когато данък не следва
да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не
е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
съответния данъчен период. Регистрираното лице подава в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите СД до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като
представя заедно е нея и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. СД е по
образец, като в Раздел „Б“ на декларацията се декларира ДДС на доставките с
право на пълен данъчен кредит, а в раздел „В“ - дължимия ДДС за внасяне за
периода.
Съгласно ЗДДС,
търговско дружество „Г.М Т.“ЕООД, ЕИК ********, като всяко регистрирано данъчно -
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, следвало да води двустранно
счетоводно записване, като за всеки един отчетен период по ЗДДС, който е
месечен и съвпада с календария месец, данъчно- задълженото лице /ДЗЛ/ подава
справка-декларация /СД/ по реда на чл.125 от ЗДДС и чл.116,ал.1 от ППЗДДС,
съставена въз основа на данните, отразени в приложените към нея дневник за
покупките/ съдържащ информация за получените стоки и услуги с право на данъчен
кредит /ДК/ и без право на данъчен кредит за отчетния период/ и дневник за
продажбите/ съдържащ информация за стоките и услугите, по които ДЗЛ е доставчик
и за начисления ДДС по тях/, които следва да води в съответствие е изискванията
на чл.124, ал.1 от ЗДДС. Данъчен кредит/ДК/ е сумата на данъка, която
регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка или извършено плащане
преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Съгласно чл. 6
от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на ЗДДС е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, като за доставка на стока за
целите на този закон се смята и: прехвърлянето на право на собственост или
друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или
местен орган или на основание на закон срещу обезщетение; фактическото предоставяне на стока по договор,
в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под
отлагателно условие или срок; фактическото предоставяне на стока по договор
за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост
върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е
уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката; фактическото предоставяне на стока на лице,
което действа от свое име и за чужда сметка.
Съгласно третата алинея на чл.6 ЗДДС /съгласно
действащата тогава редакция/ за възмездна доставка на стока за целите на този
закон се смята и: отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване
или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници
и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на
данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или
придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; безвъзмездното
прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица,
когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или
частично данъчен кредит;
изпращането или
транспортирането на стоки, произведени, извлечени,обработени, закупени,
придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в
рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или
транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова
сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 9 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за доставка на
услуга се смята и: продажбата или
прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за
неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд,
включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален
актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на
изпълнителя; извършването на услуга от
държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за
ползване актив.
Съгласно третата
алинея на чл.9 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и: предоставянето на услуга за личните нужди на
данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за
цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото
лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса
или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; безвъзмездното предоставяне на услуга за лични
нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и
служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на
данъчно задълженото лице; безвъзмездното извършване на услуга от
държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по ЗДДС лица, вътреобщностното придобиване /ВОП/, както и
вносът на стоки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем и се упражнява, като ДЗЛ включи
размера на данъчния кредит при определяне на резултата за периода в справката -
декларация. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен
период, на базата на извършените и получените от него доставки и ВОП за всеки
данъчен период. Според чл.88, ал.1 и 2 от ЗДДС резултатът за данъчния период е
разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този
данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото
на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава
данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода- данък за внасяне и
обратно- при превишение на данъчния кредит над начисления данък, резултатът е
ДДС за възстановяване. В чл.89, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че когато е налице
резултат за периода- данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе
данъка в Държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за
подаване на справката- декларация за този данъчен период. Фактурата е основен
документ, който поражда облагаем доход /пряко- по ЗКПО и косвено- по ЗДДС/ за
издателя- доставчика/продавача и представлява първичен счетоводен и данъчен
документ, с който доставчик /продавач/ документира продажба на стоки или
извършени услуги към получател /купувач/клиент/.
Подс. А.М.Й.
лично инициирал придобиването на дружествените дялове и
вписването на промените в Търговския регистър. На 07.06.2013г. лично подал
заявление за издаване на КЕП, сключил договор за удостоверителни услуги с
„Борика-Банксервиз“АД и лично получил сертификат за КЕП. Бил е единствен
представляващ и управляващ търговското дружество, като е нямал пълномощници
затова. Той организирал счетоводното обслужване и данъчно отчитане, на „Г.М Т.“ ЕООД,
единствено и само той извършвал търговската дейност, сключвал търговски договори, лично той открил банкова сметка *** „Инвестбанк“ЕАД и оперирал с Ф. му.
Търговско дружество
„К.Е.Д.“ ЕООД не развивало реална
търговска дейност през 2013 година. То не притежавало дълготрайни материални
активи - собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови
договори. Т.е. нямало необхоД.ата обезпеченост за реално извършване на каквито
и да било доставки към съкотрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец“,
през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител е свидетелят Д.итър
Красимиров Стоянов, който е с нисък социален статус, безработен, без
образование и е учредил дружеството срещу заплащане, без да е наясно с
последиците от това.
Търговско дружество
„Г.П.К.“ ЕООД също не развивало
реална търговска дейност през 2013 година. То не притежавало дълготрайни
материални активи - собствени или под наем, складова база или лица, наети на
трудови договори. Т.е. нямало необхоД.ата обезпеченост за реално извършване на
каквито и да било доставки към съкотрагенти. То е било с профил на „липсващ
търговец“, през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител е Б.А.Б..
По неустановен начин подс. А.М.Й.
се сдобил със следните фактури:
-фактура №**********/11.07.2013
г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 63344.88 лв. и ДДС 12668.98 лв.;
-фактура
№**********/19.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с ДО 27586.31 лв. и ДДС 5517.26 лв.;
- фактура
№**********/26.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 27476.40 лв. и ДДС 5495.28 лв.;
- фактура №**********/30.07.2013 г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 27476.40 лв. и ДДС 5495.28 лв.;
- фактура №**********/01.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 19238.76 лв. и ДДС 3847.75 лв.;
- фактура №**********/05.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 56106.54 лв. и ДДС 11221.31 лв.;
- фактура №**********/17.07.2013 г. с издател „Г.П.К.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО 11183.13 лв. и ДДС 2236.63
лв.. като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки че те не отразявали реални доставки.
С вписването на тези фактури „Г.М Т.“ ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и
съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, за съответния месец.
СД по ЗДДС, с Вх. №
22102067396/14.08.2013г. ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния
период - от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъД.ия в ТД
на НАП София град, офис „Център”, с административен адрес: гр.София, ул.“*****.
По посочения начин
- чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на
информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно
съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит, в размер на 46
482.49лв. /четиридесет и шест хиляди и четиристотин осемдесет и два лева и
четиридесет и девет стотинки/ и избегнато плащане на ДДС в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните
задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъД.ия.
Търговско дружество
„Щ.О.ЕООД не развивало реална
търговска дейност през 2013 година. То не притежавало дълготрайни материални
активи - собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови
договори. Т.е. нямало необхоД.ата обезпеченост за реално извършване на каквито
и да било доставки към съкотрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец“,
през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител е свидетелят
Ивайло Й. Енчев, който е с нисък социален статус, безработен, осъждан, с
намалена работоспособност, с основно образование и дружеството му е учредено
срещу заплащане, без да е наясно с последиците от това.
Търговско дружество
„П.БГ“ ЕООД също не развивало
реална търговска дейност през 2013 година. То не притежавало дълготрайни
материални активи - собствени или под наем, складова база или лица, наети на
трудови договори. Т.е. нямало необхоД.ата обезпеченост за реално извършване на
каквито и да било доставки към съкотрагенти. То е било с профил на „липсващ
търговец“, през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител е Н.Г.Р..
По неустановен начин подс. А.М.Й. ce сдобил със следните фактури:
-фактура №**********/06.08.2013
г. с издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с ДО
27065.78 лв. и ДДС 5413.16 лв.;
-фактура №**********/23.08.2013 г. с
издател „К.Е.Д.“ ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с
ДО 27148.65 лв. и ДДС 5429.73 лв.;
-фактура
№**********/27.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с
ДО 27476.40 лв. и ДДС 5495.28 лв.;
-фактура №**********/27.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с
ДО 35326.80 лв. и ДДС 7065.36 лв.;
-фактура №**********/28.08.2013 г. с издател „К.Е.Д.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с
ДО 28073.03 лв. и ДДС 5614.61 лв.;
-фактура №**********/23.08.2013 г. с издател „Г.П.К.“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ЕООД, с
ДО 26349.46 лв. и ДДС 5269.89 лв.;
-фактура №**********/15.08.2013 г. с издател „Щ.О.ЕООД
и получател „Г.М Т.“ЕООД, с
ДО 53928.00 лв. и ДДС 10785.60 лв.;
-фактура №**********/27.08.2013 г. с издател „П.БГ“
ЕООД и получател „Г.М Т.“ ЕООД, с
ДО 56358.32 лв. и ДДС 11271.66 лв. като ги включил в дневника за покупки за
съответния отчетен период, въпреки че те не отразявали реални доставки.
С вписването на
тези фактури „Г.М Т.“ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и
съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери през съответния месец.
СД по ЗДДС, с Вх. № 22102086342/16.09.2013г. ведно е приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния
период - от 01.08.2013г. до 30.08.2013г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъД.ия
в ТД на НАП София град, офис „Център”, с
административен адрес: гр.София, ул.“*****.
По посочения начин
- чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и
платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на
счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез
вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит, в размер на 56
345.29лв. /петдесет и шест хиляди и триста четиридесет и пет лева и двадесет и
девет стотинки / и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно
избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството
по ЗДДС, била целта на подсъД.ия.
По описания
механизъм, през периода от 14.08.2013 год. - 16.09.2013., в гр.София, при
условията на продължавано престъпление е две отделни деяния, които осъществяват
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, в качеството му на едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „Г.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
подс. А.М.Й. е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо в
размер на 102 827.78 лв. /сто и две хиляди и осемстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки /, като потвърдил неистина в
подавани месечни Справки - декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, пред ТД на НАП -
София град, офис „Център”, с адрес: гр.София, ул.“*****, относно
дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от
доставчиците: „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“ ЕООД, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ - дневници за покупки на „Г.М Т.“ЕООД по
чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ЗДДС и посочените в тях документи с невярно съдържание - фактури за
доставки на стоки и услуги от „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“
ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, и приспаднал неследващ се данъчен кредит.
След извършена
данъчна ревизия на дружеството бил издаден Ревизононен доклад /РД/ №Р-22002314000887-092-001/16.03.2014г.
и Ревизионен акт /РА/
№Р-22002314000887-091-001/21.04.2015г., с който са определени данъчни
задължения в особено големи размери. Данъчните органи не са признали правото на
ползване на данъчен кредит на „Г.М Т.“ ЕООД по
изброените по-горе фиктивни доставки от съконтрагенти, поради констатирана при
извършените насрещни проверки, липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС, което да е предмет на облагане е ДДС, т.е. липса на реална
доставка по чл.6 и чл.9 от ЗДДС. На ревизиращите не са представени и каквито и
да било счетоводни документи. В хода на ревизията, след констатиране на
основанията по чл.176 и чл.106 от ЗДДС, е бил издаден Акт за дерегистрация по
ЗДДС, като непосредствено след това, подсъД.ият е прехвърлил собствеността
върху дружеството на св. Николай Костадинов Нушков, който не бил запознат е
дружествените дела.
Според заключението
на назначената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза
размерът на избегнатите данъчни задължения за данъчен период - м.юли 2013г. на
дружеството възлизат на 46 482.49лв., за м.август 2013г. - 56 345.29лв., или общо 102 827.78 лв. /сто и две хиляди и
осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки /.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие
изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от
подсъД.ия самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК и подкрепящите го
доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно - разпитите на св. М. В., св. М.П.,
св. Т. Т., св. И. Е., св. И. С. Ф., св. В. А., св. А. Ч., св. А. А. и св. Д. В., заключенията изготвената съдебно –
счетоводна експертиза от в.л. П. А., писмените доказателства и доказателствени
средства – фактури №**********/11.07.2013 г., №**********/19.07.2013 г. ,
№ **********/26.07.2013 г., №**********/30.07.2013 г., №********** / 01.07.2013
г., №**********/05.07.2013 г. ,№**********/17.07.2013
г., № ********** / 06.08.2013 г. №**********/23.08.2013
г., №**********/ 27.08.2013 г. №**********/27.08.2013 г., №**********/28.08.2013
г., №**********/ 23.08.2013 г., №**********/15.08.2013 г. ,№**********/ 27.08.2013 г., договори и анекси към тях, справки- декларации и дневници за продажби,
писма от НАП и „Информационно обслужване“ АД, ревизионни актове и решение от 26.08.14г.
на Директор на Дирекция „Обжалване“ при НАП, протоколи за насрещни проверки, определение
на АС – София град от 19.08.2019г., решение на СРС от 01.11.2019г., писмо от
„Инвестбанк“ АД с банково извлечение, свидетелство за съД.ост на подсъД.ия.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и
процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С
повторното уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени
в предмета на доказване, съдът отбелязва, че подсъД.ият признава именно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава
съгласие да не се събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага
с принципната възможност да релевира съгласието на подсъД.ия към различни
фактически обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно
посочени), дори за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното
производство доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе
делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъД.ия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
Приетата
за установена въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка,
мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Деянието
на подсъД.ия Й. се субсумира под състава на чл. 255,
ал.3, вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Извършването
на т.нар. данъчни престъпления, при които избягването на установяването и плащането
на данъчни задължения е обективен признак от състава на престъплението, засяга
обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране
на данъчната система, като пряко се въздейства върху конституционно закрепеното
задължение на гражданите да заплащат определените със закони данъци. Данъчните
задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в
конкретния данъчен закон падеж. Субекти на тези престъпления са данъчно задължените по
силата на съответния данъчен закон лица, които следва да определят и заплащат
определен от този закон данък по реда и в сроковете, предвидени в него.
Нарушенията на тези задължения, когато разкриват определена степен на
обществена опасност, са криминализирани чрез посочените наказателноправни
норми.
Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнителното деяние.
Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно или в
различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на
правно забранена дейност, а други – в пропускане да се извърши правно вменена
дейност. Във всички случаи обаче е необхоД.о настъпването на посочения в
нормата определен престъпен резултат – избягване установяването или плащането
на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва
с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия
данък. Има само довършено престъпление по тази норма на закона. Ако деецът
извърши някое/някои от посочените в нормата деяния (действия или бездействия),
но в предвидения в съответния данъчен закон срок плати надлежно и в точния
размер своите данъци, той няма да извърши данъчно престъпление по чл. 255 от НК.
Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на
основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена
престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични двуактни или
нетипични такива. Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното
задължение за извършване на определени действия (подаване на данъчна
декларация, справка – декларация и т.н. при това с вярно съдържание) или
правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване и пр.
на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на изискванията на
счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в наказателния закон, а
извън него. Отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за
данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени
срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице
дължи определено поведение, свързано, със съобщаване на правно значими за
съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване
на декларация - било ежегодно (по ЗОДФЛ) или ежемесечно / по ЗДДС/.
В конкретния случай управляваното и представлявано от подс.
Й. юридическо лице - „Г.М Т.“ ЕООД - е било данъчно
задължено лице по см. на чл.3 от ЗДДС, тъй като е извършвало независима икономическа дейност и е било регистрирано по глава
ІХ на ЗДДС. Предвид правно-организационната форма на юридическото лице / ЕООД/,
избраният начин на управление и представителство / от подсъД.ия/ и
обстоятелството, че волеизявленията от
името на ЕООД се извършват от физическото лице, което е негов представляващ – в
случая подс. Й., следва извода, че подсъД.ият в посоченото качество е бил
страна във възникналите данъчни правоотношения с държавата.
Подс. Й. е
осъществил изпълнителното деяние на състава на чл. 255, ал.1 от НК, като е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения. Същият по начина, визиран в чл. 255,ал.1, т.2 и т.6 от НК – като е потвърдил неистина в подадени справки декларации по електронен път, с електронен подпис
и чрез използване
на неистински документи ( инкриминираните фактури, изброени изчерпателно по –
горе в изложението) е реализирал престъпния резултат. Посочените и
инкриминирани по делото фактури
представляват неистински документи по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй като им е придаден вид, че
представляват изявление на доставчиците „К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“ ЕООД, а не на лицето, което действително ги е съставило. Относно избягване установяването и плащането на данъчните
задължения следва да бъде направо уточнението, че подсъД.ият Й. лично е декларирал
пред данъчните органи обстоятелствата, свързани с възникването на материалното
правоотношение, изхождайки от данните, който
е знаел, че не отговарят на действителността.
Подс. Й. е избегнал
плащането на данъчни задължения, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит
по см. на чл. 255, ал.1, т.7 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който
е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит,
за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период,
респективно - когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата
представлява резултат за периода - данък за внасяне /ал.2/ или когато данъчният
кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода -
данък за възстановяване /ал.3/, като регистрираното лице определя само
резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет
или данък за възстановяване от републиканския бюджет /ал.4/. В случая подс. Й.
в периода от 14.08.2013 г. до 16.09.2013г. , като е приспаднал неследващ се данъчен кредит, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС на „Г.М Т.“ ЕООД в общ размер на 102 827.78 лв.
Тук
следва да бъде посочено, че правото на
данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал.1,т.1 от ЗДДС данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по
облагаеми доставки по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че правото на
данъчен кредит съгласно чл.68 от ЗДДС
възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, тоест в момента на
настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл.25 от ЗДДС доставката, извършена от
задълженото лице се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването
на събитието се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно
свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му
данък. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице
фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен
кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал.1,т.1, вр. чл. 6, ал.1 от ЗДДС. За
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно
единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл.114 и чл. 115 от ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването
да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната
и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит е наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или
услуги по облагаеми доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело
С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните
условия за възникване на правото на приспадане на ДДС включват следното: 1)
доставчикът, както и получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това
си качество); 2) получените стоки или
услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на
собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура,
удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните,
уредени в чл.226 от Директива 2006/112/ЕО. Правото на приспадане на данъчен
кредит възниква за получателя по доставката на стоки или услуги, само когато по
категоричен начин е доказана нейната реалност.
В
настоящият случай се категорично се установи, че единствено са изготвени
инкриминираните фактури (посочени по-горе в изложението ) и е начислен данък, без да са налице фактически
извършени стопански операции. Обстоятелството на фиктивно ( без настъпването на
всички правопораждащи претендираното право на данъчен кредит положителни факти
и най-вече реални доставки на стока или услуга)
се установява категорично от обективната невъзможност на
посочените фирми („К.Е.Д.“ ЕООД, „Г.П.К.“ ЕООД, „Щ.О.ЕООД и „П.БГ“ ЕООД ) да осъществяват търговска дейност и в частност да изпълнят процесните
доставки предвид липсата на материални активи и персонален състав ( установи се
по делото, че става дума за т.нар. „кухи“ фирми – създадени с цел извършването
на данъчни измами ).
Настоящият съдебен състав е запознат с
практиката на СЕС, който е последователен в решенията си ( решение по съединени
дела C-80/11 и C-142/11/, C‑285/11), че правото на приспадане е
неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да се доказва въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай обективните данни за
наличие на недобросъвестност от страна на подсъД.ия са извоД.и от вписаните във
инкриминираните фактури реквизити – имената на дружествата – доставчици и
юридически вписаните им управители ( за които
по делото е несъмнено установено, че са не извършват търговска дейност, а са
фиктивни такива ), неистинността на
подписите им, описването на фактурите
в СД по ДДС и в дневниците за покупки и продажби за съответните данъчни
периоди на доставчиците ( което сочи на координираност на поведението на подсъД.ия
и неустановените по делото лица, действащи от името на дружествата – „
кухи“ фирми ), както и липсата на
доказателства за включването на описаните във фактурите доставки в последващи
облагаеми такива на „Г.М Т.“ ЕООД. Настоящият съдебен състав е запознат с практиката на СЕС
( р. С-438/09, D), според която данъчно - задълженото лице има право на
признаване на данъчен кредит за доставки от други данъчно - задължени лица,
които не са регистрирани за целите на този данък, когато фактурите за тези
доставки съдържат цялата информация и в частност тази за идентифициране на
издателя на фактурите и естеството на предоставените услуги, поради което и не
обсъжда добросъвестността на подсъД.ия с оглед обстоятелството дали вписаните
му „съконтрахенти“ са били регистрирани или не по ЗДДС, а изследва въпроса за
реалното осъществяване на доставките, послужили като основание за приспадане на
данъчен кредит.
В обобщение, установените по-горе факти, преценени в
своята съвкупност и кумулативна даденост водят до единствения възможен извод –
налице е данъчна измама, с която подс. Й. е целял до промяна на данъчния резултат и дължимия данък за внасяне без да са
налице материално – правните предпоставки за това ( без да е действително престирано изпълнение на доставка).
Данъчните
задължения в размер на 102 827.78 лв. представляват „особено големи размери” по
см. на чл. 93, т.14 от НК.
Тъй като се касае до
две отделни данъчни задължения всяко за
съответен данъчен период - данъчен период по смисъла на ЗДДС е периодът от време,
след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде
справка-декларация с резултата за този данъчен период; данъчният период е
едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец – чл. 87,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС – подс. Й. чрез потвърждаване на неистина в подадените ежемесечни справки
декларации и използване на неистински
документи е упражнил правото на приспадане на неследващ му се данъчен кредит
/срв. чл. 72 от ЗДДС/, се касае до повече от две деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъпление по чл.
255, ал.3, вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК. Последното мотивира съда да приеме,
че престъпната дейност на подсъД.ия следва да се квалифицира като продължавана
такава с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, съгласно която, в конкретния
случай, деянията на подсъД.ия,
осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време /два последователни данъчни периода/, при една
и съща обстановка, при еднородна форма на вината-пряк умисъл, като и двете
деяния, от обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща
което и да е от тях да се определи като продължение на другото, тоест деянията
на подсъД.ия се определят като едно продължавано престъпление и следва да
намери приложение именно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъД.ият Й. е
действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл Съдържанието на тази форма на вината
се доказва посредством изясняване на характера и последователността на
изпълнителната му дейност. За съда няма съмнение, че подсъД.ият Й. е притежавал интелектуалния и волеви
капацитет за коректно възприемане на всички елементи от действителността,
свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си
поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за накърняване на
обществените отношения, гарантиращи правилното установяване и плащане на
данъчните задължения от управляваното и представлявано от него юридическо лице.
Съзнавал е и неправомерността на поведението си с насоченост към ощетяване на
фиска посредством неправомерно ползване на данъчен кредит съответно намаляване
на печалбата на „Г.М Т.“ ЕООД за периода от м. 08.2013г. до м.09.2013г. именно посредством представянето на документи с невярно съдържание, т.е. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото време пряко е
целял неправомерното обогатяване на „Г.М Т.“ ЕООД, а посредством това и своето. Така подсъД.ият
Й. е съзнавал, че в подписаните от него документи, подадени пред данъчните
органи - справки-декларации са включени посочените счетоводни документи -
(фактури), които отразяват несъществуващи сделки ( неосъществени доставки) на
много висока стойност. ПодсъД.ият е знаел, че подавайки декларациите, изготвени
с използването на неистинските счетоводни документи, променя в своя полза
данъчния резултат и по този начин осуетява установяването на реално съществуващи
за „Г.М Т.“ ЕООД данъчни задължения,
като е целял именно това осуетяване. ПодсъД.ият е желаел настъпването на
общественоопасните последици от неговото престъпление - посоченото осуетяване
на заплащане на дължим от „Г.М Т.“ ЕООД
данък добавена стойност
Предвид изложеното
подсъД.ият Й. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, извършено от подс. Й. са
предвидени наказания лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на
част или цялото имущество на дееца.
В съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК. Съобразявайки вида на предвидените наказания, между
които и лишаване от свобода, както и необремененото съдебно минало на подс. Й.,
добрите характеристични данни за същия, трудова ангажираност и изразеното
съжаление за извършеното, противостоящи на завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние при настоящите социално-икономически условия в
държавата, съдът счете за съответно на
престъплението определянето на наказанието при условията на чл. 58а,ал.4, вр.
чл.55 от НК – при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство съдът
отчете посоченото по-горе и в частност
размера на неустановените и неплатени данъчни
задължения, който многократно надвишава особено големите размери, а като
смекчаващи отговорността на Й. – фактът, че не е осъждан, трудовата ангажираност, изразеното съжаление
за извършеното, коректното му процесуално поведение в д.п. и съдебната фаза на
процеса и добрите характеристични данни. Ето защо съдът счете за справедливо и
съответно на престъплението /чл. 35,ал.3 от НК/ налагането на наказание при
условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК – под най-ниския предвиден в закона предел,
а именно 1 ( една) година „лишаване
от свобода”. По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът
прецени, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението му
отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК. Деецът е неосъждан, трудово ангажиран, данните за личността му са добри, поради което и ефективно изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” би демотивирало Й. от постигане на
благоприятните за бъдещото му личностово развитие цели. Ето защо и като
съобрази и формалното наличие на предпоставките за приложение на чл. 66,ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години, считано
от влизане на присъдата в сила, като счете, че и минималната продължителност на
изпитателния срок ще изиграе в достатъчна степен превъзпитателна и превантивна
роля при бъдещото му поведение.
На осн. чл. 55, ал.3
от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото с наказанието „лишаване от
свобода” наказание – в случая „конфискация”, още повече, че липсват и данни за
налично имущество, което да бъде предмет на това наказание и в този смисъл е
налице пречката за налагането му, предвидена в чл. 45,ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на подсъД.ия Й. бяха
възложени направените деловодни разноски
( в д.п. и по сметка на СДВР) в размер
на сумата от 672.00 лв. (шестстотин седемдесет
и два лева) и на осн. чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5 лв. за служебно издаване
на 1бр. изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: