№ 57
гр. Свиленград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200431 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1277/2021 от 18.05.2021 година на
Началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция
„Митници”, с което на ГЮЛ. М. Т. с ЕГН ********** от град ************* на основание
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА” –Морски дарове/охладени миди/ -общо 902килограма бруто тегло всичко с
митническа стойност 5051,20лева; за нарушение на чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) на основание чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10102,40 лв. (пункт ІІ) и е
постановено на основание чл.233,ал.8 от ЗМ ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
превозното средство , послужило за превозване на стоките-предмет на митническата
контрабанда,а именно лек автомобил марка „ CHRYSLER VOYAGER“ с рег.№
Х1572КК,ведно с регистрационен талон част 2ра с №********* и един брой контактен
ключ на същият автомобил .
Жалбоподателят ГЮЛ. М. Т., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира
същия за незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и постановен при неправилно установена фактическа обстановка и в
1
противоречие на материалния закон. Твърди се ,че откритата стока не била с търговски
характер,като наложеното наказание било несъразмерно тежко и непропорционално на
извършеното нарушение.Твърди се още,че имало допуснати нарушение на чл.42, ,т.5 и
чл.57,ал.1,т.56 от ЗАНН.Отделно от това счита,че не следвало да бъде наложено наказание
по ЗМ,а по чл.42,ал.1 от ЗБХ , доколкото стоката,която била открита безспорно била храна.
Имало разминаване в описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Оспорва и
компетентността ,както на актосъставителя ,така и на АНО.По изложенити доводи моли
съда да отмени обжалванот НП.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят ГЮЛ. М. Т. не се явява и не
изпраща представител по делото.
В съдебната фаза не ангажира писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Отдел
“Митническо разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция „Митници”,
редовно призовани, изпращат процесуален представител , който счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована по реда
на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 28.04.2021 година около 22.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”,
област Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от Република Турция за
Р.България, пристигнал лек автомобил марка „ CHRYSLER VOYAGER“ с рег.№ Х1572КК,
управляван от жалбоподателя ГЮЛ. М. Т.,която пътувала сама.
Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа,
жалбоподателят бил устно поканен от митническия служител – свидетеля Д. В. Д. да
декларира носените от нея стоки, валутни ценности и лични вещи,но жалбоподателят
декларирал единствено 30китии цигари без акцизен бандерол и перилни препарати,които
били задържани с разписки за задържане №0197940/28.04.2021г. и №0197941/28.04.2021г.за
поставяне под Митнически режим
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
митническият служител – свидетелят Д. В. Д. била извършена митническа проверка на
провезното средство и багажа на водача при което били открити поставени по цялото
2
протежение на автомобила и скрити под декларираните от жалбоподателя стоки/перилни
препарати/ ,укрити и недекларирани морски дарове /миди/ .
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на св. Д. В. Д. бил
съставен протокол за извършена митническа проверка от 28.04.2021г. от св. Д. В. Д.,в
който били описани откритите вещи и начина им на укриване и в който било отразено,че
вещите предмет на административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който
протокол бил подписан , от митническият служител посочен по-горе,като жалбоподателя
подписал протокола,без да изложи възражения по него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в
което сочи, че били купени за лична употреба.
Укритите и недекларирани стоки били задържани с разписка №0197942 от 28.04.2021г.,а в
последствие предадени с приемо предевателен протокол на служител при АНО.
С разписка №0197943 били задържани от жалбоподателя- лек автомобил марка „
CHRYSLER VOYAGER“ с рег.№ Х1572КК,ведно с регистрационен талон част 2ра с
№********* и един брой контактен ключ на същият автомобил ,а в последствие
предадени с приемо предевателен протокол на служител при АНО.
Задържаните охладени миди били предадени по компетентност на БАБХ с протокол за
изземване №100/28.04.2021г.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на деянието и
неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет,
свидетелят Д. В. Д. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо
нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на
нарушителя, както и на свидетеля – Вл. В. Ч., след приключване на проверката ,която
започнала на 28.04.2021г. и завършила в ранните часове на 29.04.2021г.
В съставения АУАН № 893 от 29.04.2021г, актосъставителят Д. В. Д., изложил подробно
фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма/превозил стоки забранени
за внос през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи/,като
правно квалифицирал нарушението като такова по чл.233,ал.3 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ, и др.
обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение - по
вид и количество, индивидуализиран като–охладени миди-902кг бруто тегло.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на
3
саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване
надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е
вписал,че има възражения по него.
На същата дата е подадена молба от жалбоподателя,в която се претендира връщане на
задържания лек автомобил,с довод ,че същата е самотна майка с болно дете и спешно се
нуждаела от превозното средство.
В тридневния срок не е подадено писмено възражение от страна на жалбоподателя срещу
така съставения акт .
По АНПр е извършена оценка на стоките от вещо лице,включено в списъка за вещите лица
,като видно от заключението на същото,което съдът приема за компетентно и
безпристрастно дадено ,поради което се кредитира от съда с доверие – митническата
стойност- предмет на нарушението, охладени миди, е в общ размер на 5051,20лева на
основание чл.74 ,парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза.
В хода на административното производство и с оглед извършеното адманистративно
нарушение е била изготвена експертна оценка от вещото лице Стоян Къналиев с цел
определяне на реалната пазарна стойност на процесния лек автомобил,видно от която
същият е с реална пазарна стойност в размер на 3251,23лева към датата на извършване на
нарушението ,а митническата стойност на МПС ,вещото лице е определило в размер на
3205,80 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №1277/2021 от
18.05.2021 година на Началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” при Агенция „Митници”, с което на ГЮЛ. М. Т. с ЕГН ********** от град
************* на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Морски дарове/охладени миди/ -общо
902килограма бруто тегло всичко с митническа стойност 5051,20лева; за нарушение на чл.
233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
10102,40 лв. (пункт ІІ) и е постановено на основание чл.233,ал.8 от ЗМ ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА превозното средство , послужило за превозване на стоките-
предмет на митническата контрабанда,а именно лек автомобил марка „ CHRYSLER
VOYAGER“ с рег.№ Х1572КК,ведно с регистрационен талон част 2ра с №********* и
един брой контактен ключ на същият автомобил .
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 27.05.2021 година по пощата
с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано,
се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на
4
качеството на получателя му, а именно че е получено от жалбоподателя на адреса му.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта- нарушението и изпълнителната му форма е описана-
превозил стоки забранени за внос през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи,като правно е квалифицирано нарушението като такова по чл.233,ал.3
вр с чл.233,ал.1 от ЗМ.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32 – 156173 от
18.05.20121година на Началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” при Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на Началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна морска” при
Агенция „Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Началник
отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция „Митници”.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Д. В. Д. и
Вл. В. Ч.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се
възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява свидетелите Д. В. Д. и Вл. В. Ч. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е
видно, че свидетелят по Акта –Вл. В. Ч., е и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителя са в служебно
5
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл
е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на недеклариране на стоки, при преминаване през държавната граница. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С доверие се възприе и заключенията по извършените оценителна –авто-оценителна
експертиза, назначени във фазата развила се пред АНО. Въз основа на първата, се
установяват вида и качеството на стоките предмет на нарушението и митническата стойност
на процесните вещи на основание чл.74 парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза.
Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по
съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост. Поради
това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,
независимо от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите. Сходни са и мотивите за възприемане на
заключението на авто-оценителната експертиза,която установява действителната пазарна
стойност на превозното средство.
За пълнота на съдебният акт ,въпреки че от страна на жалбаподателят не се отпрява
доказателствено искане за назначаване на експертиза и съответно не се ангажират
доказателства оборващи направените изводи на вещите лица,следва да се посочи,че :При
невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при невъзможност да се приложи
метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, то
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност,
посочени в разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент. Безспорно по делото не
може да бъде определено митническата стойност на процесните стоки по първичния
метод,т.к. по делото не са ангажирани доказателства относно действителната стойност на
стоките закупени в Р.Турция/фактура напр./При това положение,както се посочи ,следва
стойността да бъде изчислена по вторичните методи посочени в чл.74 от Регламента.
Съгласно чл.74,параграф 1- Когато митническата стойност на стоките не може да се
определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г)
от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се
6
обръща, ако деклараторът поиска това.Парг.2. Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е : б.А договорната стойност на идентични стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване; б.Бдоговорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;.б.В
стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени
идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или б.Г
изчислената стойност, която се състои от сбора на б.и -разходите или стойността за
материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството
на внасяните стоки,съответно б.ИИ- сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на
тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като
стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната
на износа за износ в Съюз ,б.ИИИ разходите или стойността на елементите, посочени в член
71, параграф 1, буква д,Параграф 3. Когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и
общите разпоредби на всяко едно от следните:б.А - Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;б.Б член VII от Общото споразумение
за митата и търговията и б.В настоящата глава,като при това положение,съдът намира,че
правилно вещото лице е определило митническата стойност на основание чл.73,т.3,б.А от
горепосочения регламент.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат
следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
7
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230
от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от
ЗАНН.
Поради гореизложеното,съдът приема,че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя /да разбере в цялост
извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си /и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки,
забранени за внос, без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В
случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата
проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
8
От показания на разпитаните по делото свидетели – Д. В. Д. и Вл. В. Ч. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по
несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 28.04.2021 година около 22.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили” на път от Република Турция за България жалбоподателят е превозвал, т.е.
фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните –морски
дарове/охладени миди/-902кг. бруто тегло.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена
в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други
подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди,
потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – морски
дарове/охладени миди/-902кг. бруто тегло, както вече бе посочено.
Същите, установи се, ГЮЛ. М. Т. не е обявила и декларирала в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното,
стоките са били открити в превозното средство, което е управлявал жалбоподателят, като
реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на
контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна
на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените стоки,
който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на
свидетелите Д. В. Д. и Вл. В. Ч.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от
тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези
стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по
делото свидетели – Д. В. Д. и Вл. В. Ч., са формирали непосредствени възприятия относно
разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз
основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници,
пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните- морски дарове/охладени миди/-
902кг. бруто тегло в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на
държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и
разрешението на митническите органи.
9
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си
даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото
нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ -
основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна
информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена
изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната
граница, при влизане в страната, на стоки, по вид конкретно – морски дарове/охладени
миди/-902кг. бруто тегло, без знанието и разрешението на митническите органи. За
съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане
в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната
граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на
нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид
установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и
изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните
нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим,
подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в
чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно
създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока:
„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и
надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ.
изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
10
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото
не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа
декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието
от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е
изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от
обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване
на режима на Общността за митнически освобождавания се определят случаите, в които
поради особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане
за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън митническата
територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни сборове са посочени в 29
отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак; лично
имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на жилище,
което не е основно; принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно частно
лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване
на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от дейността на
селскостопански производители от Общността в имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и продукти за обработка на почвата ирастенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази страна;
стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни инструменти и апарати; и
др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11,
отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения
Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки
пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро.
Според разпоредбата на чл.41 от Регламент №1186/2009 на Съвета за установяване на
система на Общността за митнически освобождавания,стоките , съдържащи се в личния
багаж на пътниците, идващи от трети държави ,се допускат без да се облагат с вносно мито
при условие,че подобен внос е освободен от данък добавена стойност /ДДС/,съгласно
разпоредбите на националното законодателство
В идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че
вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е
11
освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл.
51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки,
различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в
левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година
относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в
отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество
показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или
лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък. Процесните стоки не
могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са
освободени от мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези
норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките /в частност тяхното
количество,сочещо на стоки с търговски характер и съобразно стойността им ,която
надвишава 300евро/те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на
деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави извод, че
предметите, открити при проверката на превозното средство, управлявано от жалбоподателя
са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя
пред митническата администрация при пристигането на МП. Именно с оглед определения от
закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по
уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е
без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен и закономерно обоснован от
събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на
жалбоподателя и предвид факта, че стоките са открити в управлявания от него автомобил,
липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента
на пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от съставомерните форми на
нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в
случая - морски дарове/охладени миди/-902кг. бруто тегло, на митническата територия на
12
страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася,респективно
превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с
другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите
органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното
внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и
съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във
формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само
когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и
неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си
фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не обосновава
изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда.
И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема
и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната,
както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233,
ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може
да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – морски дарове/охладени миди/-
902кг. бруто тегло.
Доказан е и квалифициращият признак на нарушението взиран в разпоредбата на
чл.233,ал.3 от ЗМ/стока забранена за внос/, с оглед вида и естеството на стоките – морски
дарове/охладени миди/-902кг. бруто тегло,които съгласно чл.2 от Регламент за изпълнение
/ЕС/№743/2013 на комисията от 31.07.2013г. за въвеждане на защитни мерки по отношение
на вноса на двучерупчести мекотели от Турция,предназначени за консумация от човека е
забранен вносът на живи охладени двучерупчести мекотели от Р.Турция и съгласно чл.7 от
делегиран Регламент 2019/2122 същите продукти са забранени съгласно част 2 на
13
Приложение I.
Видно от член 7 от Регламент 2019/2122 -Стоки, които са част от личния багаж на
пътниците и са предназначени за лична консумация или употреба, са
Продуктите от животински произход, съставните продукти, продуктите, производни от
странични продукти, растенията, растителните продукти и другите обекти, които са част от
личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация или употреба, се
освобождават от официален контрол на граничните контролни пунктове, при условие че
принадлежат към най-малко една от следните категории:
а/ стоките,които са изброени в част 1 от приложение I, при условие че тяхното общо
количество не надвишава ограничението за тегло от 2 kg;
б/ изкормени пресни рибни продукти или предварително обработени рибни продукти,
или преработени рибни продукти, при условие че тяхното общо количество не надвишава
ограничението за тегло от 20 kg или теглото на една риба, в зависимост от това кое от двете
е по-голямо;
в/ стоки, различни от посочените в букви а) и б) от настоящия член, и различни от
посочените в част 2 от приложение I, при условие че тяхното общо количество не надвишава
ограничението за тегло от 2 kg;
г/ растения, различни от растения за засаждане, растителни продукти и други обекти;
д/ стоки, различни от растения за засаждане, идващи от Андора, Исландия, Лихтенщайн,
Норвегия, Сан Марино или Швейцария;
е/ рибни продукти, идващи от Фарьорските острови или Гренландия;
ж/ стоки, различни от растения за засаждане и различни от рибни продукти, идващи от
Фарьорските острови или Гренландия, при условие че тяхното общо количество не
надвишава ограничението за тегло от 10 kg.
Безспорно откритите през процесният ден - морски дарове/охладени миди/-902кг. бруто
тегло не отговарят на критериите предвидени в чл.7 от посочения Регламент ,респективно
техният внос е забранен,без съответните документи за това, поради което напълно правилно,
според съда е била ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, на посоченото правно основание –чл.233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ.
14
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръко води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на/ общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за
деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при
митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало
да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите
пътници, според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е
определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на
доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността е определена
по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно: митническата стойност се определи въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията,
член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения
Регламент. Стойността е определена от митническите органи в размер на сумата
5051,20лева. - общо за цялото количество, според представеното заключение на вещото
лице,което както се посочи по горе се възприе от съда като компетентно и безпристрастно
дадено,поради което се кредитира от съда с доверие. При липса на обратни или други
доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна
цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе
посочената от вещото лице, т.е. не намери основания да не бъде приета така посочената от
АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Съгласно чл. 233, ал.3 вр. с ал. 1 от ЗМ -когато за извършване на нарушението по ал. 1
15
е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа
контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250
на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при
износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от
продажната им цена, а съгласно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия
собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав
НЕ разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или
пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване и предвид количеството на стоките, следва да се отчите за
завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като
релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В
този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка
за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук
правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като
предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с
тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното
16
митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства,
които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако
стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Настоящата инстанция намира, че изграждането на обоснован извод относно
правилността и законосъобразността на обжалваното НП в частта му относно отнемането на
процесното МПС се предопределя от следното условие – коя от визираните стойности
митническа или пазарна следва да бъде меродавна, както на пътното превозно средство
(ППС), така и на стоките - предмет на нарушението.
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и
преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.
В закона не е посочен критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка
налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от ЗМ където
митническата стойност е ръководеща за определяне размера на наказанието, то обективен
критерии за преценка би се явила именно тя (Решение № 96 от 21.02.2019 година по КАНД
№ 1266/2018 година на Административен съд – Хасково и др.).
Преценката на Съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче, следва да е
винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и не следва да изхожда
само от наличието или не на двукратно превишаване на едната спрямо другата, а като се
изхожда и от размера на всяка една стойност поотделно, но и размера на съответното
превишение, ако разбира се такова е налице.
Ръководна за митническия орган е единствено „митническата стойност” на дадена
стока, а не застрахователната или пазарната такава.
Следва да се посочи, че стойността, която определя органът на стоките - предмет на
нарушението, също е митническата им такава, а не застрахователна или пазарна. Само тези
две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да се сравняват при
преценяване дали е налице явно несъответствие между тях.
При обсъждане на НП в тази част Съдът възприема изцяло приетото от ВКС
тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по к.н.д.№ 772/2008
година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че аналогично на предвиденото в
чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и
17
когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта
на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвижда, че превозните и
преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В това Решение на ВКС подробно се анализират три
обстоятелства, като се правят и следните тълкувания: обстоятелството, че отделни елементи
на ППС могат да имат самостоятелна регистрация не е от значение при определянето му
като едно ППС, в случая, като „товарен автомобил”. То следва да се приема като едно ПС
тогава, когато даден елемент от него не може да бъде използван самостоятелно за превоз на
контрабандираните стоки, например ремаркето, полуремаркето, караваната, които следва да
бъдат теглени от съответно моторно ПС (МПС) (например от лек автомобил, от автобус),
доколкото не разполагат със самостоятелен двигател. Когато обаче в МПС-то („влекача”) са
укрити стоките, предмет на контрабандата и към това нямат отношение другите прикачени
към него елементи на пътната композиция (, в които може изобщо да няма стоки), то тогава
не може да се приеме, че и те подлежат на общо основание на отнемане на основание ал. 8
на чл. 242 от НК. В Решението на ВКС още се приема, че в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е
почти напълно възпроизведен текстът на ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с отнемането на
превозните и преносни средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността” на предмета на
тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на
административно нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за
съответствие.
Определената митническа стойност на МПС , е в размер на 3205,80 лв. Определената
митническа стойност на стоките - предмет на митническа контрабанда, е в размер на 5051.20
лв.
В случая не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности -
тази на стоките, и тази на отнетото МПС, тъй като стойността на МПС не надвишава
стойността на стоките, поради което Съдът намира, че подлежи на отнемане лекият
автомобил ,който е собственост на жалбоподателя. Т.е. правилно и унисон с разпоредбата на
ал. 8 на чл. 233 от ЗМ е отнет в полза на Държавата товарния автомобил.
Предвид обжалваното НП и в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се от страна на АНО – се претендира присъждане на юрисконсулстко
18
възнаграждение.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са
в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за
справедлив и съразмерен.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№1277/2021 от 18.05.2021 година на Началник отдел “Митническо разузнаване и
разследване Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на ГЮЛ. М. Т. с ЕГН
********** от град ************* на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от
ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Морски
дарове/охладени миди/ -общо 902килограма бруто тегло всичко с митническа стойност
5051,20лева; за нарушение на чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на
основание чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 10102,40 лв. (пункт ІІ) и е постановено на основание
чл.233,ал.8 от ЗМ ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА превозното средство ,
послужило за превозване на стоките-предмет на митническата контрабанда,а именно лек
автомобил марка „ CHRYSLER VOYAGER“ с рег.№ Х1572КК,ведно с регистрационен
талон част 2ра с №********* и един брой контактен ключ на същият автомобил .
ОСЪЖДА жалбоподателят ГЮЛ. М. Т. с ЕГН ********** от град ************* ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита по АНД
№431/2021г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Хасково в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19