ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500646 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от Община
Благоевград, представлявана от кмета М. Б., чрез гл.юрисконсулт М., срещу
Решение №312/28.04.2023 г. на Районен съд - Благоевград, постановено по
гражданско дело №973 по описа на съда за 2023 г.
В жалбата се твърди, че с обжалваното решение, първоинстанционния
съд неправилно е приел за установено, че ищцата е упражнявала
фактическата власт върху процените имоти от 2004 г., като десет годишния
давност срок е изтекъл към 2014 г., момент предхождащ датата на съставяне
на първите актове за частна общинска собственост. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установило, че в периода от 2001 г. до
2022 г., процесиите имоти не се ползват, същите представляват неподдържан
терен, изоставена нива, запустяла земя, довело до самозалесяване на същите.
На следващо място, намират за неправилен е изводът на съда, че няма
каквото и да основание да се приеме, че Общината е собственик на
процесиите имоти по силата на разпоредбата на чл. 6 от ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗС /редакция от 1951 г./ държавни стават имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик. Съгласно цитиранта разпоредба, в редакцията й както
към 1965 г., така и към 1986 г. държавата придобива имотите, които нямат
друг собственик. Дори да не е установено друго правно основание, ако не се
твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице,
разпоредбата на чл. 6 /отм./ ЗС съставлява правно основание за придобиване
на собствеността на държавата, след което по силата на разпоредбите на
Закона за общинската собственост, имотът е преминал в патримониума на
1
общината, за което е съставен акт за частна общинска собственост. Съгласно
чл. 6 от Закона за собствеността, редакция от 1951 г. до 1990 г., държавни са
имотите, които нямат друг собственик. Предвид факта, че ищцата не излага
твърдения в посока, че е своила процесния имот спрямо физическо лице,
може да се направи обоснованият извод, че същата е своила спрямо
държавата, респективно общината, а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда
забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че единствено владението на
имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на
императивната правна норма на чл. 86 от ЗС. От съществено значение за
изхода на делото е въпросът върху чий имот е била установена фактическата
власт, защото ако е завладян безстопанствен имот, който по силата на чл. 6,
предл. 2 от ЗС /изв., бр. 92/1951 г./ е станал държавна собственост, това
автоматично изключва приложното поле на придобивната давност поради
забраната на чл. 86 от ЗС /Изв., бр. 92/1951 г./ да се придобива по давност
вещ, която е социалистическа собственост, съответно - държавна или
общинска собственост /ДВ, бр. 31/1990 г./, а с изменението на нормата
съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. - публична държавна или
общинска собственост. Във връзка с горното, съгласно представения и приет,
като доказателство по делото, Разписен лист към Застроителния и
регулационен план на четвърти микрорайон от 2001 г., за имот с пл. №9022,
който обхваща процесиите имоти, липсва отразяване на собственик, както и
документ за собственост, поради което, за същия няма установен собственик
и може да се придобие от държавата, респективно общината като
безстопанствен такъв. Един имот няма друг собственик и като такъв се
придобива от държавата, респектовно общината на основание чл. 6, ал. 2 от
ЗС, основавайки се на проверка на данни за собствеността, извлечени от
кадастрални планове и разписни списъци към тях, както и от данъчните
книги.
Твърди се, че с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е
премахната възможността общините да притежават право на собственост
върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно
КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост,
изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били
предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС,
обществени организации, частни лица и земи собственост на кооперациите
или на частните физически или юридически лица.
На следващо място се заявява, че имотите не попадат в обхвата на
приложнотро поле на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно експертното заключение се
установило, че имотите през 1979 г. с Решение КЗ-9 от 28.05.1979 г. на
Министерски съвет, е отреден терен от 304 дка в местност „Баларбаши“, за
изграждане университет в Благоевград, в който попада и площта на спорните
имоти. Към този момент и преди одобряването на регулационния планна IV
микрорайон на гр. Благоевград от 1987 г., част от имота представлява нива,
2
блок на АПК, а за частта попадаща в стръмния терен, липсват поставени
планоснимачни номера и е поставен условен знак за общност. Излагат, че по
отношение извода на съда, че имотите не са предоставяни, отдавани за
ползване за земеделски нужди, се опроверга от констатациите на вещото
лице, обективирани в заключението, а именно, процените са предоставяни за
ползване на граждани с актове на Министерския съвет. От Картата на
възстановената собственост на землище Благоевград от 1998 г. е видно, че по
голямата част попада в имот №301001, терен по §4 от ЗСПЗЗ, т.е.
слабопродуктивни и пустеещи земи, раздавани на граждани за вечно
ползване, по различни постановления на Министерски съвет, след 1960 г.
Част от района попада в границите на имот №000532, Земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, т.е. земеделски земи - ниви, а много малка част попада в границите на
урбанизираната територия. Твърди се, че макар, с включването на спорните
имоти, в регулационния план на гр. Благоевград, същите да са загубили
земеделския си характер, процесиите подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Включване на имота в урбанизирана територия не отрича земеделския
характер на имота към правнорелевантния момент и не е пречка за
придобиване на собствеността от страна на общината на основание чл. 25, ал.
1 от ЗСПЗЗ. В производството по възстановяване на собствеността на
бившите собственици, е от значение земеделския характер на земите.
Твърди се, че в случая за ищцата не са налице признаците /както
обективния така и субективния/, съставляващи владението. Не е налице нито
фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент,
изразяващ се в държането на вещта като своя. С предприетите от страна на
ищцата действия, не могат да се тълкуват в посока, че е ищцата е
демонстрирала намерение за своене на имота. На ищцата е била известна, чия
е собствеността на процесиите имоти и по никакъв начин не е оспорила
правото на собственост на Община Благоевград. Съгласно експертно
заключение, изразява, че не се установява ищцата да е осъществявала
физическо присъствие в него, да е извършвала действия по стопанисването
му, като по този начин манифестира намерение за своене на спорните имоти.
Напротив, установява се изоставени имоти, неподдържани, запустяла земя и
на последно място, отпочнало самозалесяване. Излага, че в периода от 1954 г.
до 1996 г. е съществувала забрана за придобиване на имоти държавна
собственост по давност, а от 1996 г. и до 2022 г. е налице мораториум за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост. В този
смисъл предвид законовата забрана за придобиване на държавно и общинско
недвижимо имущество по давност от 01.06.1996 г. и действащия мораториум
за придобиване на имоти частна общинска собственост, до 2022 г., ищцата не
може да се легитимират като собственик на процесиите имоти на соченото от
нея оригинерно придобивно основание.
Счита, че решението на Районен съд - Благоевгрд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и
необосновано. Иска неговата отмяна.
3
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, за процесуално
представителство пред две инстанции.
В срока по чл.263 ГПК от адвокат С. Б. - пълномощник на Д. А. П. с ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул.“**“ №*, с адрес за призоваване и съобщения:
гр. Б., ул.“** “ №*, ет.*, е постъпил отговор по въззивната жалба.
В отговора се твърди, че първоинстанционният съд е извършил
съвкупен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и
правилно е приложил материалния закон, като е достигнал до верен и
обоснован извод, че доверителката ми е собственик на основание давностно
владение на процесните недвижими имоти. Намира за неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е
приел за недоказано наведеното от Община Благоевград твърдение, че
процесните имоти са били държавна собственост на основание чл. 6, ал. 2 от
ЗС в редакцията й от 1985 до 1991 год., от което ответника извежда и първия
елемент на фактическия състав на наведеното от него придобивно основание
по пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Съгласно чл.6 от ЗС в първоначалната му
редакция /ДВ бр. 92/1951г. държавата става собственик на имотите, които
придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг
собственик. По делото не са ангажирани доказателства към момента на
приемане на тази разпоредба през 1951 год., респ. до нейната отмяна имотите
да не са имали друг собственик, респ. да е бил съставян АДС за тях. В тази
връзка неоснователно във въззивната жалба Община Благоевград се позовава
на представения по делото Разписен лист към ЗРП на IV-ти микрорайон от
2001 год., който обхваща процесните имоти и в който липсвало отразяване на
собственик и документ за собственост. Това е така, тъй като към 2001 год.
вече разпоредбата на чл. 6 от ЗС е изцяло изменена и не предвижда
възможност държавата да придобива в собственост имотите, които нямат друг
собственик. В този смисъл за релевантния за спора период липсват каквито и
да е доказателства, от които да се установява, че процесните имоти не са
имали собственик и съответно са придобити от държавата на основание
цитираната разпоредба.
Изразява становище, че от приетите по делото доказателства се
установява, че през 1979г. е прието да се отчуждят имоти в процесната
местност за изграждане на ЮЗУ, както и че е определена общата сума на
вноските по чл.15 от ЗООЗП /Закон за опазване на обработваемата земя и
пасищата от 1973 год./, която е на стойност от 2 689 75 лв. Следователно
имотите не са били безстопанствени, след като е било предвидено заплащане
по закона за опазване на обработваемата земя. Отделно от това и в
Становището на лист 136 е посочено, че са уредени правата само върху 105
дка, като за останалата част не са правени вноски и следва да се направи
предложение за отмяна на решението, която следва да бъде върната на
бившите им собственици, а в Протокол от 07.12.1992 год. /листа 134 и 135 по
делото/, Комисия, назначена със Заповед № 243 от 04.12.1992 на Кмета на
4
Община Благоевград, определя нови граници на студентския комплекс, в
площта, която реално се ползва от Югозападния университет от 105 дка, с
предложение от предоставените 304 дка да отпаднат 199 дка, като при
необходимост от изграждане на третия блок на студентските общежития
следва собствениците на земята да бъдат отчуждени при новите условия.
Твърди, че от гласните доказателства се установява, че от 1954 год. до
настоящем имотите са владени и ползвани от дядото на ищцата, после от
нейната майка, а към момента и от самата ищца, поради което не може да се
приеме, че имотите са били безстопанствени и не са имали собственик,
независимо, че посочените лица към този момент не са разполагали с
документ за собственост.
Твърди, че съгласно заключението на вещото лице по приетата в
първата инстанция СТЕ при извършеното попълване на КП от 1996 год. на кв.
„Баларбаши“ на IV микрорайон на гр. Благоевград /на което ответника се
позовава в отговора/ процесните имоти не попадат в района на ЮЗУ и
представляват нива и отделни терени лозя и ниви.
Счита, че цитираната в акта за частна общинска собственост
разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да
придобие права на собственост - сделка, давност или по друг начин определен
със закон. В отговора по чл. 131 ГПК ответника се е позовал на първо място
се на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма
се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да
установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран,
изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи,
както и че не е държавен. Наведеното придобивно основание на първо място
се изключва от самите твърдения на ответника в отговора, а именно че
процесните имоти не са имали друг собственик и на основание чл. 6, ал. 2 от
ЗС в редакцията й от 1985 до 1991 год. са били държавна собственост.
Твърдението, че имотите са били държавна собственост на това основание
само по себе си автоматично изключва възможността общината да е
придобила същите по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като едно от
условията на това придобивно основание е имотите ДА НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ
НА ДЪРЖАВАТА.
Счита, че от заключението на вещото лице по приетата пред първата
инстанция СТЕ се установява, че за процесните имоти няма данни да са
внасяни в ТКЗС, няма подадени заявления за възстановяването им, както и
5
няма данни за признавателни и възстановителни решения от ПК/ОСЗ гр.
Благоевград за тези имоти.
Иска от съда да потвърди потвърдите обжалваното първоинстанционно
съдебно решение с всички произтичащи от това правни последици.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл.
262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата
отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи
произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с
оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към
жалбата. Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след
като е счел, че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С
въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС -
относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които
въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не намира за
нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата
да се призоват редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 26.09.24г. от 09.00 часа,
за която дата да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7