Решение по дело №4229/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260109
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110204229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер …………             Година  2021                Град Варна

                  

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               ХХІХ състав

На двадесет и първи януари  Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                      

    СЪДИЯ: Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4229 по описа на съда за 2020 г.,

          за се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.М.К., против НП № 538345-F566400/23.09.2020год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС му е било наложено административно наказание Глоба в размер на 500лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се явява незаконосъобразно. Сочи се, че били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй  като в АУАН и НП не са описани съществени факти относими към съставомерността на приетото за извършено нарушение и неговата правна квалификация.В условията на евентуалност се излагат аргументи относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, както и че нарушението не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

В хода на извършвана проверка с оглед основания за регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД ЕИК ********* с представляващ въззивника К. Кънев, възложена с резолюция № 032692002095651/19.06.20201год. свид. В. – инспектор по приходите установила следното: Констатирала, че дружеството осъществявало дейност свързана с предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък от обект Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „А.Сахаров“ №1. От представените в хода на проверката документи от страна на дружеството, свид. В. установила, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 (регистрирано на 12.08.2015год.), както и че ЗЛ е сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 850лв. с основание „върнато капаро поради отказ на клиент“, като е издало сторно касова бележка от кочан с № 12/03.06.2020год., като освен горното приела, че е следвало да се издаде документ от ФУ с № ZK068281 в срок до 07.07.2020год. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.

За констатираното нарушение, на 24.08.2020год. свид.В. съставила срещу въззивника К.М.К. АУАН в който посочила, че задълженото лице не е спазило разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.Тъй като възражения срещу АУАН не били депозирани и в законоустановения срок, на 23.09.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-1813.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от ЗДДС наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 500лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката С.В., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени касова бележка №13/04.06.2020год., разходен касов ордер от 10.06.2020год., покана № 33966/27.07.2020год. с адресат К.К. като управител на Ива 2015“ ДЗЗД, удостоверение за извършено връчване по ел. път на Ива 2015 с БУЛСТАТ ********* на покана с № 33966/27.07.2020гд., Резолюция за извършване на проверка № 032692002095651/19.06.2020год., Протокол № 031832002421309/27.07.2020год., удостоверение за извършено връчване по ел.път на „Ива 2015“ с БУЛСТАТ ********* на покана с № 031832002421309/27.07.2020год./27.07.2020год., съкратени отчети на фискалната памет.

Показанията на свид. В., както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло, тъй  като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки горното съдът  намира, че в хода на АНП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в АУАН така и в НП не се съдържат факти, описващи от обективна и субективна страна каквото и да било нарушение, извършено от въззивника К.. В обстоятелствената част на същите той е посочено единствено като представляващ „Ива“ ДЗЗД – дружеството на което е била извършена проверка, след което се съдържат факти единствено досежно дейността на това дружество като ЗЛ – ЗЛ било сторнирало сума, ЗЛ не било спазило процесните разпоредби  и т.н.. Факти, свързани с някакво осъществено от страна на въззивника поведение, било действие, било бездействие, не се съдържат в обстоятелствените части. Безспорно дружествата по ЗЗД са неперсонифицирани такива и не са самостоятелни субекти на адм.наказателна отговорност, ако и със специалните закони за тях да са създадени определени задължения. В тези случаи обаче намира приложение нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Посочената разпоредба нито е посочена в акта и НП, нито пък в обстоятелствените части се съдържат факти и обстоятелства, описващи от обективна и субективна страна нарушение, осъществено в тази хипотеза. Както е посочено по-горе, в случая в акта и НП е описано неправомерно поведение от дружеството като ЗЛ. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо съставомерни факти да бъдат установявани едва в хода на съдебното следствие, тъй като тези факти следва да фигурират в самото НП.

         На следващо място въззивното дружество е санкционирано за нарушение  на чл.31, ал.1 вр. чл.31, ал.4 от Наредбата. Съгласно първият цитиран текст сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Съгласно ал.4 сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства. От описаното в АУАН и НП не става ясно към коя от посочените в разпоредбите на чл.31, ал.1 от Наредбата четири хипотези / сторно операция при рекламация, сторно операция при връщане на стока, строрно операция при операторска грешка или сторно операция при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента/ актосъставителят и АНО са отнесли посочената сторно операция „връщане на капаро на клиента“. Посочването на конкретната сторно операция е необходимо с оглед различния времеви период за документиране на тази операция. На следващо място в ал.4 от наредбата е посочен скрок до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката единствено при сторно операция при операторска грешка. За останалите изброени сторно операции е предвидено, че следва да се документират в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Защо в случая АНО и актосъставителят са приели, че в случая при връщането на капаро, поради отказ на клиента, документирането е следвало да се извърши до 7-мо число на следващия месец само може да се гадае, тъй като факти и обстоятелства в тази връзка не са посочени. И тъй като не е посочена и конкретна дата на нарушението, съдът не би могъл да изложи повече мотиви досежно срок, в който е следвало да се документира съответната сторно операция- връщане на капаро, респективно относно наличието или липсата на извършено нарушение по тези текстове от наредбата. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение, а в случая безспорно не става ясно за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя.

          Липсата на  пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа  страна, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като  са ограничили правата на  нарушителя, който е бил лишен от възможността  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства  и по този начин адекватно да организира защитата си.

         По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във връзка с наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния закон. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд:

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ НП № 538345-F566400/23.09.2020год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС на К.М.К. е било наложено административно наказание Глоба в размер на 500лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.                 

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: