Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико
Търново , 19.11.2018 год.
Великотърновски районен съд в публично съдебно заседание на 18.10.2018 г.:
Районен съдия: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3210
по описа на съда за
Обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Ц.С.Д. и Я.М.Д. твърдят, че между тях и
банката действа договор за банков кредит сключен на 13.02.2007 година. С влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№ 673/2012 г. на ВТРС съдът прогласил за нищожни някой от клаузите
на договора- чл. 11.1. б."а" т.1 и чл.11.1.1.1. в цитираните части и е осъдил банката на
основание чл.55, ал.1 пр.първо от ЗЗД да
им заплати сумата от 4929,70 лева, представляваща разлика между дадената без
основание сума за лихви и дължимата такава в съответствие със съдебното решение,
ведно със законната лихва върху главницата. Твърдят, че въпреки съдебното
решение кредиторът продължава да начислява суми за лихви, по-големи от
дължимите по договора за кредит. Молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати сумата от 2898,36 лева получена от ответника без
основание за периода 1.10.2012 г.- 18.07.2014 г. ведно със законна лихва върху
главницата ; сумата от 2939,36 лева получена от ответника без основание за периода
19.07.2014 г.-28.09.2017 г. , ведно със законна лихва върху главницата ;
законна лихва в размер на 977,07 лева от датата на получаване на поканата по
чл. 84,ал.2 от ЗЗД - 29.07.2014 г. до 28.09.2017 г. В съдебно заседание е допуснато изменение на
исковите претенции чрез тяхното намаляване. Ищцата Ц.С.Д. претендира да и бъде
заплатена получената без основание сума от 2861,30 лева за периода 01.10.2012
г.- 18.07.2014 г. ; получената без основание сума от 2517,20 лева за периода 19.07.2014
г.- 26.09.2017 г.; законна лихва в размер на 919,80 лева за периода 29.07.2017
г.- 26.09.2017 г. , ведно със законна
лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното изплащане. Моли
съда за решение, с което да уважи исковите претенции. Допуснато е изменение на
исковите претенции на ищеца Я.М.Д. направено с писмена молба, според която
същият претендира сумите от 2861,30 лева за периода 1.10.2012 г.- 18.07.2014
г.; сумата от 2909,53 лева за периода от
19.07.2014 г.-26.09.2017 г.; сумата от
919,80 лева законна лихва за периода 29.07.2014 г.- 26.09.2017 г. ,ведно със
законна лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът "Уникредит Булбанк
" АД гр.София, чрез пълномощника си адв.Т. *** в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Твърди, че иска е процесуално
недопустим , тъй като е налице влязло в сила съдебно решение между страните,
които ищците целяли да пререшат, твърдейки, че банката формира лихвен процент
по правилата на чл. 4.1 от договора, което било в нарушение на постановеното
съдебно решение. Твърди, че в случай на допустимост на иска, същият е
неоснователен. Заявява, че в съответствие със съдебното решение банката е
преизчислила задълженията на ищците и е възстановила надвнесените суми към
31.07.2014 г., към която дата им е платила сумата от 6612,49 лева , включваща
главница, лихви и разноски по делата. Навежда, че банката е привела начина на
формиране на лихвените проценти и лихвите в съответствие със съдебното решение.
В съдебно заседание моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери
установено следното:
По делото не се спори, че на 13.02.2007 година ищците са сключили
договор за банков ипотечен кредит № 011/13.02.2007 година с "Булбанк" АД, понастоящем "Уникредит
Булбанк" АД, за сумата от 50 000 лева със срок
на погасяване 20.02.2032 година, с погасителен план за ипотечен кредит
приложение към договор № 11/14.02.2007 г. Не се спори , че със съдебно решение № 739 от 16.07.2013 г. по
гр.д. № 673/2012 г. на ВТРС, потвърдено с Решение № 598/21.11.2013 г. по
в.гр.д.№ 1196/2013 г. на ВТОС, влязло в законна сила на 2.12.2014 година са прогласени за нищожни като противоречащи на закона - чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, вр. с чл.26,ал.1,пр.
първо от ЗЗД следните клаузи от Договор за банков кредит № 11/13.02.2007 г.,
сключен между страните: "чл.
11.1, б. „а”, т. 1, касаеща текста: „…определен от УС на „Булбанк”
АД, съответно оторизираните да го определят органи и/или служители на Банката…”
и чл. 11.1.1.1, в частта „… и не
се променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост до
увеличаването му най-малко с 2 пункта”." Предявеният иск е отхвърлен в частта за прогласяване нищожността на чл. 11.1, б. „а”, т. 2; чл.
11.1.1, в частта: „…за договорения лихвен период от лихвения план да се
поддържа общ лихвен процент в размера, установен в чл. 4.1а…” и чл. 11.1.1.1 в
частта: „При кредити, изплащани чрез анюитетни
вноски/еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната анюитетна
вноска/ общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се
фиксира в размер по т. 4.1а…” от Договор за банков кредит №
11/13.02.2007 г". Банката е осъдена на основание чл. 55, ал.
1, пр.първо от ЗЗД да заплати на Ц.С.Д. и Я.М.Д. сумата
от 4 929,70 лева /четири хиляди деветстотин двадесет и девет лева и
седемдесет стотинки/ дадена без основание и представляваща разликата между реално
платената сума за лихви и дължимата такава по Договор за банков кредит № 11/13.02.2007 г. за периода 13.02.2007 г. –
30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението и за сумата от 431,85 лева /четиристотин тридесет и
един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете. По делото като доказателства
са приети извлечения по кредита на ищците с информация за годишния лихвен
процент към съответната дата за редовна главница, за просрочена главница и лихвен процент върху целия дълг при просрочие на главница и/или лихва ; остатъчен размер на
главницата; дължими и погасени суми за главница и лихви, за периода от
25.09.2012 г. до 25.09.2017 година. На 23.07.2014 година ищците са изпратили
покана на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД да им бъде възстановена сумата от 3031,51
лева, представляваща получени без основание по-големи лихви от банката , несъответстващи на влязлото в сила съдебно решение по
гр.д.№ 673/2012 г. на ВТРС за периода от 1.10.2012 г. до 18.07.2014 г. Поканата е получена на 29.07.2014 година. С
писмо изх.№ 0911-16-003996 от 18.08.2014 година банката е уведомила ищците за
изплатени напълно присъдените суми съгласно решението на съда, ведно със
законна лихва и разноски. Предвид горното банката счита, че няма други
задължения към ищците. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза се констатира, че за периода 1.10.2012 година- 18.07.2014 година
ищците са платили лихва в размер на 5887,50 лева при преизчислени лихви в размер на 3026,20
лева , ако се приеме БЛПБ /ОЛП +0,74% +3,13% /. Разликата е 2861,30 лева. За
периода 19.07.2014 г.- 28.09.2017 г. платената лихва е 8074,21 лева,
преизчислената лихва е 5164,68 лева, разликата е 2909,53 лева. След извършени
корекции и възстановяване на надплатено разликата след 10.03.2015 г. е 2517,20
лева. Налице е преизчисляване на задълженията на ищците към банката съобразно
въвеждането от "Уникредит Булбанк"
на прилагане на единна формула за определяне на годишния лихвен процент по
ипотечните и потребителските кредити, считано от 23.07.2014 г. Съгласно
"Методология за определяне на лихвените проценти по кредити" , ГЛП е
равен на БЛП плюс твърда надбавка. За кредити отпуснати преди 23.07.2014 г. БЛП
се формира като сбор от пазарен лихвен
индекс / SOFIBOR, EUROBOR, LIBOR/ и
премия. Премията се определя от УС на банката и може да бъде променяна при
промяна на нормативната база или други обективни обстоятелства, водещи до
съществено повишаване разходите на банката. Промяната привежда базовия лихвен
процент в съответствие с пазарните условия към съответния момент. Твърдата
надбавка по договора не се променя за целия срок на кредита. Преизчислителният погасителен план е започнал да се прилага
от 20.04.2015 г. Изплатената сума от 6612,49 лева по банкова сметка ***,70 лева
съгласно Решение №739/16.07.2013 г. по гр.д.№
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Ищците твърдят разместване в имуществената сфера, при
което въпреки постановеното съдебно решение, с което част от договорните клаузи
относно формирането на дължимите лихви са обявени за нищожни, банката е
продължила да олихвява кредита по начин, несъответен
на постановеното решение, в резултат на
което се е обогатила неоснователно, за
сметка на което те са обеднели. Според банката
ищците целят да пререшат спор,
който вече е решен от съда, поради което е процесуално недопустим . Заявява, че
банката е привела начина на формиране на лихвените проценти и лихвите съобразно
съдебното решение много преди да се заведе настоящото производство. Навежда
доводи за недължимост поради спазване клаузите на
договора и плащане на дължимата по съдебното решение сума от 6612,49 лева. Обсъждайки
възраженията на ответника съдът намира същите за неоснователни. Макар да има идентичност между страните в
производството, то правния спор касае връщане на неоснователно получени според
ищците суми за периоди, следващи периода
, за който им е присъдена сумата от 4929,70 лева съгласно Решение
№739/16.07.2013 г. по гр.д.№ 673/2012 г. на ВТРС. Ищците извеждат претенциите
си именно от съдебния акт, по силата на който част от клаузите са прогласени за
нищожни, но останалите , включително договореното в чл. 4 .1а относно начина на формиране на
годишната лихва / годишен лихвен процент
равен на БЛПБ обвързан с обективния измерител основен лихвен процент за
съответния измерител +0,74% и фиксирана надбавка от 3,13%/ действат между
страните. Ирелевантно за спора е плащането на сумата
от 6612, 49 лева, представляваща присъдена недължимо
платена сума, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба и разноски
по делото, което не се оспорва от ищците. От заключението на вещото лице по СИЕ
и допълнителното заключение към него, прието и не оспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и обосновано се установява по безспорен
начин, че за процесните периоди банката ответник е
прилагала две ставки при формиране на годишен размер на лихвата, като и двете
ставки се отклоняват от договореното за формиране на годишната лихва и
съобразно влязлото в сила съдебно решение. От заключението и изготвеното приложение неразделна част от него, както и
от извлеченията по кредита изпращани от
банката до ищцата се констатира, че от 20.10.2012 г. до 20.03.2015 г. прилаганият
лихвен процент е 7,58%. От 20.04.2015 г.
ставката е 5,58%. В приложената справка за преизчислени лихви по договора за
банков кредит № 011/от 13.02.2007 година е видно какъв е бил ОЛП помесечно и съответно какъв е лихвеният процент, изчислен
по формулата базов лихвен процент +твърда надбавка / ОЛП +0,74+3,13%/,
съответно какви суми са платени при прилаганата ставка от 7,58 %, впоследствие
5,58% и каква е разликата след преизчисляването им съгласно договора и
съдебното решение. Така например за падежна дата 20.10.2012 г. приложеният
лихвен процент е 7,58, при 0,03 ОЛП и
лихвен процент , формиран като ОЛП
+0,74%+3,13%, равен на 3,90%. Платената лихва е 285,99 лева, преизчислената лихва е
147,15 лева. Съобразно горното за процесния период
1.10.2012 г. - 18.07.2014 година разликата между платената и преизчислената
лихва е 2861,30 лева. За периода 19.07.2014 г.- 28.09.2017 г. разликата между
платената и преизчислена лихва съобразена с извършена корекция и възстановяване
на надплатена сума е 2517,20 лева. От
изложеното по- горе съдът намира, че ищците доказаха плащането на суми
за лихви на банката в размер по-голям от
този, който би следвало да се начислява съгласно договора за кредит и
постановеното съдебно решение. Според чл.55,ал.1 пр.първо от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. Ищците доказаха факта на имущественото
разместване между страните , а ответникът от своя страна не доказа годно
основание, на което да е начислявал оспорените суми. Макар банката да е
променила методиката на изчислението на лихвения процент от 20.07.2014 година, при прилаганите две ставки съответно 7,58% и 5,58% се
наблюдава отклонение от начина на формиране на ГЛП заложен в договора и
съдебното решение. Горното е довело до получаване на суми за лихви от
банката по-големи от дължимите от
ищците. Съобразно тези изводи на съда за основателност на претенцията и
съобразявайки експертизата, за първия процесен период дадената без основание сума представляваща
разликата между начислените и платени лихви за периода 1.10.2012 г.- 18.07.2014
г. и дължимите по договора за кредит №011/13.02.2007 г. е 2861,30 лева и до този размер претенцията и
на двамата ищци следва да се уважи. По
отношение ищцата претенцията за връщане на дадената без основание сума от
2517,20 лева за периода 19.07.2014 г.-26.09.2017 г., представляваща разликата
между платените и дължими лихви по договора за кредит №011/13.02.2017 г. е
основателна и следва да се уважи. Видно от заключението на вещото лице макар
същото да обхваща периода до 28.09.2017 г.
датата, до която са направени изчисленията е 20.09.2017 година-падежната
дата по погасителния план, тоест разликата от два дни съобразно претенцията и
заключението на експертизата не оказва влияние при формиране на сумата. Ищецът е направил изменение на претенцията в
тази и част, чрез нейното намаление до
сумата от 2909,53 лева с писмена молба от 5.09.2018 г. и поради
неявяването си в съдебно заседание преди приключване на съдебното дирене
съдът е допуснал изменение на иска
спрямо него съобразно тази молба , но същата е основателна и доказана до
размера от 2517,20 лева, до който следва да се уважи. За разликата от 392,33
лева до пълния претендиран
размер от 2909,53 лева следва да се отхвърли, като неоснователна. По отношение
претенцията на двамата ищци за сумата от 919,80 лева, представляваща законна
лихва върху неоснователно получена сума от 2861,30 лева от датата на поканата по чл.84,ал.2 от ЗЗД-
29.07.2014 г. до завеждане на иска-26.09.2017 г. : От доказателствата по делото
се установява , че ищците са изпратили покана до банката за възстановяване на
сумата от 3031,51 лева, представляваща получени без основание по-големи лихви
за периода 1.10.2012 г.-18.07.2014 г. Същата е заведена в банката на 29.07.2014
година, без да е последвало плащане. Изхождайки от акцесорния
характер на претенцията при уважаване на главния иск, приемайки неоснователно
плащане на главницата от 2861,53 лева за процесния
период, основателна е претенцията за присъждане на мораторна
лихва върху главницата в размер на законната лихва по реда на чл. 84,ал.2 от ЗЗД. При използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва за
периода от получаване на поканата до завеждане на исковата молба същата възлиза
в размер на 920,52 лева. Ищците претендират 919,80 лева, до който размер
претенцията следва да се уважи. Следва да се присъди и законна лихва върху получените без основание
суми от завеждане на иска -26.09.2017 г. до окончателното изплащане. При този
изход на делото претенцията за присъждане на разноски на ищците съобразно
приложен списък по чл.80 от ГПК е частично основателна и те следва са изчислят
по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК. Съдът
счита, че претендираното от ищците адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева по договор за правна защита и съдействие №
0075523 не се дължи и не следва да се включва като разход, направен
от ищците. Видно от материалите по
делото те не са упълномощавали адвокат Т.
*** да ги представлява по делото. Няма пълномощно по делото, удостоверяващо
представителната власт на адв.Т. да осъществява
процесуално представителство по гр.д.№ 3210/2017 г. на ВТРС. Адвокатът не е
присъствал на нито едно от проведените съдебни заседания, което е лишило ищците
от възможността да го упълномощят впоследствие. Приложеният договор за правна
помощ удостоверява вътрешните отношения между клиентите и адвоката по повод
процесуално представителство по дело за неоснователно обогатяване срещу "Уникредит
Булбанк", но не дава представителната власт по пълномощие съобразно
разпоредбите на чл. 33 от ГПК . Поради горното съдът счита, че направените
разноски от ищците възлизат на заплатените суми за държавни такси и депозит за
вещо лице в общ размер от 383,50 лева. Съобразно уважената част от предявените
субективно и обективно съединени искове ответникът следва да заплати на ищците
разноски в размер на 266,87 лева. На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 64,50 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, пл."Света Неделя" 7 представляван от Левон
Хампарцумян и Андреа Казини да заплати на
Ц.С.Д. с ЕГН ********** и Я.М.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 2861,30 /две хиляди
осемстотин шестдесет и един лева и 30 ст./ лева представляваща платена без
основание сума за лихви по договор за кредит № 011/13.02.2007 г. за периода 1.10.2012 г.- 18.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 26.09.2017 г. до
окончателното изплащане; сумата от 919,80
/деветстотин и деветнадесет лева и 80 ст./
лева, представляваща мораторна лихва върху неоснователно получена сума от 2861,30
лева в размер на законната лихва, от датата на поканата по чл.84,ал.2 от ЗЗД- 29.07.2014 г. до 26.09.2017 г.; сумата
от 2517,20 /две хиляди петстотин и
седемнадесет лева и 20 ст./ лева представляваща платена без основание сума
за лихви по договора за кредит
№011/13.02.2017 г. за периода 19.07.2014
г.- 26.09.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
иска 26.09.2017 г. до окончателното изплащане , като за разликата от 392,33 /триста деветдесет и два лева и 33 ст./
лева до пълния претендиран
размер от 2909,53 /две хиляди деветстотин и девет лева и 53 ст./ от Я.М.Д., иска следва да се отхвърли, като неоснователен .
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, пл."Света Неделя" 7 представляван от Левон
Хампарцумян и Андреа Казини да заплати на
Ц.С.Д. с ЕГН ********** и Я.М.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 266,87 /двеста шестдесет и
шест лева и 87 ст./ направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Ц.С.Д. с ЕГН
********** и Я.М.Д. с ЕГН ********** ***
да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл."Света
Неделя" 7 представляван от Левон Хампарцумян и Андреа Казини сумата от 64,50 /шестдесет и четири лева и 50 ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: