Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.03.2020 г.

                                                                                     

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                                                   

    При участието на секретар Нина Светославова, ато разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2177/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 365, т.1 ГПК.

    СГС е сезиран с искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която е предявен срещу „Б.К.” ООД иск с правно основание чл.517 ал.3 ГПК. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на В.О.М., а за принудителното събиране на дълга по изп.лист от 18.07.2017 г. по ч.гр.дело 46968/17 г. е образувано изп.дело N 20178840400510 на ЧСИ М.А.. Сочи се, че е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника В.О.М.дружествени дялове„Б.К.” ООД, а на дружеството е било връчено изявление на ищеца в качеството на взискател за прекратяване участието на съдружника длъжник М., след което с постановление на съдебния изпълнител от 16.07.2019 г. ищецът е овластен да предяви иска за прекратяване на ответното дружество. Иска се от ищеца ответното търговско дружество да бъде прекратено.

      Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по иска.

     Представен е изпълнителен лист от 18.07.2017 г. на СРС, 128 с-в, по гр.дело N 46968/17 г., с който В.О.М. заедно с още петима длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“ АД,  сега „Ю.Б.“ АД, сумата от 292 864,47 лв. ведно със законната лихва, възнаградителна лихва от 3877,85 лв., наказателна лихва от 1883,14 лв., сумата от 390 лв. – разноски за нот.покана, както и съдебни разноски от 6130,43 лв.

   Представено е постановление от 16.07.2019  г. по изп.дело N 20178840400510 на ЧСИ М.А., от което  се установява, че ищецът е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на ответното дружество.

     От извършена служебно проверка за вписванията по партидата на ответника в ТР се установява, че на 24.08.2017 г. е вписан  запор върху притежаваните от съдружника В.О.М. дружествени дялове.

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.517 ал.3 ГПК.

 

     Установи се от постановление от 16.07.2019  г. по изп.дело N 20178840400510 на ЧСИ М.А., че съдебният изпълнител е овластил ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното търговско дружество, в което част от дружествените дялове са  собственост на длъжника по изпълнението  В.О.М.. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е овластил ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, легитимира ищеца да води иска с правно основание чл.517 ал.3 ГПК.

    От извършена служебна проверка за вписванията в ТР по партидата на ответника се установи, че вписаният на 24.08.2017 г. в ТР запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника по изпълнението В.О.М., не е заличен към момента. Целта на наложения запор върху дружествените дялове на  В.О.М. да е подготви удовлетворение на ищеца в качеството на взискател по изпълнението, по което длъжник е съдружникът В.О.М..

 

     От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че вземанията на ищеца по изпълнителното дело са удовлетворени – дори не се твърди този факт. Ето защо съдът приема за доказано, че към момента е налице неудовлетворено вземане на взискателя ищец срещу длъжника В.О.М..

    Не се установи и че дружеството е изплатило на ищеца - взискател припадащата се на съдружника длъжник В.О.М. част от имуществото, определена съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ – дори не се твърди този факт.

 

      Като краен извод – не е погасено натрупаното към момента задължение на длъжника по изпълнението В.О.М., който е  собственик на част от дяловете от капитала на ответника, както и на ищеца не е изплатена припадащата се на длъжника част от имуществото, определена съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ, поради което искът на взискателя по чл.517 ал.3 ГПК е основателен. Именно фактът, че взискателят по изпълнението /ищецът/ не е удовлетворен, обуславя прекратяване на ответното дружество, за да може неговото имущество да се осребри в производството по ликвидация и стойността на припадащата се на длъжника по изпълнението В.О.М. част от капитала да послужи за удовлетворение на непогасените вземания на ищеца, който е негов кредитор и неудовлетворен взискател в изпълнението.

      Прекратяването по съдебен ред на ответното дружество е основание за откриване на производство по неговата ликвидация, което обаче представлява несъдебно производство, поради което съдът намира, че това производство следва да се открие от АВ, която следва да назначи и ликвидатор.

    С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.517 ал.3 ГПК е основателен.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.3 ГПК „Б.К.” ООД, ***, по предявен иск от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, гр.София, ул. „**********.

     ОСЪЖДА „Б.К.” ООД, ***, да заплати на “Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдeбни разноски от 80 лв.

 

   След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в ТР, за откриване на производство по ликвидация на „Б.К.” ООД, ЕИК ********* и за назначаване на ликвидатор.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: