МОТИВИ по НОХД № 1169/2015 г. по
описа на ***ски РС:
Обвинението е
срещу подсъдимия В.С.М., с ЕГН **********, за това, че на 01.04.2014г. в гр.***, като
извършител след като се сговорил предварително с лице с неустановена самоличност,
при условията на повторност и като се представили за длъжностни лица – данъчни
инспектори при ТД НАП-офис ***, както и че в това си качество извършват данъчна
проверка на търговски обект – магазин на хранителни стоки, находящ се на ул. „***
в гр.***, с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили у *** от гр.***
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 лева.
Престъпление чл.210 ал.І т.1,т.2 и т.4, вр. с
чл.209 ал.І, вр. с чл.28 ал.І от НК.
Съдът на
основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като
подсъдимия В.С.М., с ЕГН **********с участието на защитника си адв. Б.П. от
ПлАК е признал изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК
страните не са направили доказателствени искания.
Съдът с
определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК като е приел, че направените
самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано
по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА – потвърдена.
Представителят на Районна прокуратура – *** намира, че приобщените по делото
доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира при определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия същото да бъде при условията на чл. 58а ал.
4, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК и при отчитане на отегчаващо вината обстоятелства
- осъжданията на подсъдимия, които са извън осъждането което определя
повторността на неговото деяние, ниската стойност на причинената щета,
съдействието му в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, а като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия не намира
такива. Предлага на подсъдимия В.М. за престъплението извършено по чл.210 ал.І т.1,т.2 и т.4, вр. с чл.209 ал.І,
вр. с чл.28 ал.І от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
на три години, като съобразявайки
разпоредбата на чл. 58а от НК бъде намалено с една трета, като на подсъдимия бъде наложено наказание от
две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор.
Защитникът на подсъдимия В.М., адв. Б.П. от ПлАК се
солидаризира със становището на РП – *** досежно обстоятелството, че очертаната
в ОА фактическа обстановка е безспорно установена. Моли съда при определяне на
наказанието, да вземе предвид доброто процесуално поведение на подзащитният му,
направеното от негова страна
самопризнание, съгласието му за разглеждане на делото по реда на чл. 371 и сл.
от НПК, както и че активно са спомогнали в хода на досъдебното производство за
изясняване на обективната истина по делото, както и наложеното наказание да
бъде по-близко към минимума, а именно в рамките на около две години лишаване от
свобода и при условията на чл. 58а от НК да бъде редуцирано съответно с една
трета.
Подсъдимият В.С.М.
се явява в съдебно заседание, признава вината си. Изразява критично отношение
към извършеното, досежно наказанието се солидализира със становището на
защитника си.
В
наказателното производство няма конституиран граждански ищец и частен
обвинител.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият В.С.М.,
роден на ***г***, живее в гр.**, българин, български гражданин, със средно
образование, не работи, разведен,
осъждан, ЕГН **********.
Свидетелят ***
бил Управител на търговски обект – магазин за продажба на месо, находящ се в
гр.***,на ул. „***.
Подсъдимият В.М. не осъществявал
трудова дейност, като мотивиран от липсата на финансови средства, решил да си
набави такива по измамлив начин. За осъществяване на това си намерение същият
заедно с неустановено по делото лице предварително съгласували престъпното си
намерение да извършат престъпление, като се представят като данъчни служители и
под предлог, че извършват данъчни проверки, да въведат в заблуждение управител
на търговски обект относно това, че са съответни длъжностни лица и са
констатирали нарушения в проверявания обект и да предложат на проверяваното лице,
че ако им бъде предоставена парична сума няма да съставят съответен акт.
Подсъдимият М. и неустановеното лице съгласували помежду си действията си и
разпределили своето участие в извършването на измамата, като също така се
снабдили по неустановен начин със „служебни карти”.
На 01.04.2014г. двете лица посетили гр.***, като се
насочили към търговския обект, стопанисван от свидетеля ***. Неустановеното
лице влязло в магазина и попитало намиращия се в него продавач в лицето на
свидетеля дали предлага за продажба кокали.*** отговорил отрицателно и
неустановеното лице напуснало търговското помещение. След изминаването на около
двадесет минутен период от време подсъдимият В.М. на свой ред влязъл в същия
магазин и се легитимирал пред свидетеля *** като служител при ТД НАП - офис ***
посредством показването на „служебна карта”. Подсъдимият заявил на свидетеля ***,
че е необходимо да извърши данъчна проверка и поискал от него да му предостави
касовата книга и му окаже достъп до касовия апарат. В следващия момент в
магазина влязло и неустановеното лице и подсъдимият заявил на свидетеля ***
„ето го и колегата”, като свидетелят разпознал в него лицето, попитало го дали
продава кокали. Двете лица започнали да извършват „проверката”, като едното от
тях се запознало със съдържанието на касовата книга, а другото изкарало от
паметта на касовия апарат дневния отчет и поискало от свидетеля да преброи
паричните наличности за да установи дали отговарят на отчетената сума от
апарата. След като такава разлика не била „установена” от двете лица, същите
заявили на свидетеля, че повода за проверката им е обстоятелството, че касовия
апарат не отчита данни в данъчната служба. Подсъдимото лице провело разговор по
телефона и заявил на всеослушание, че се обажда в данъчната служба, като след
приключването на „разговора” заявил на ***, че от службата му отговорили, че „
нищо не дължи и че е платил всичко”. Двете лица запитали свидетеля дали
притежава документ от Общината относно това какъв вид е магазина – стационарен
или подвижен. *** отговорил, че няма такъв документ, тъй като според него не е
необходим. Подсъдимият М. и неустановеното лице заявили на свидетеля, че е
задължително да притежава такъв документ, а именно, че магазина е стационарен. Двете
лица предложили на свидетеля, за да не му напишат акт да им предостави сумата
от 200 лева, тъй като санкцията по евентуален акт би била на по-голяма
стойност. Лицата също така му заявили, че други техни „колеги” в момента „пишат
акт на друг магазин по-надолу”. Свидетелят *** в следствие на оказаното
въздействие на лицата върху неговото съзнание и въвеждането му в заблуждение,
че са данъчни служители, които извършват проверка при която са констатирали
неналичието на този документ и мотивиран
от „предложението” на подсъдимото и неустановеното лице да не му
съставят акт, решил да се възползва от него и им предоставил сумата от 200
лева. Подсъдимият М. взел паричните средства и заявил, че след две седмици ще
извършат нова проверка относно това дали искания от тях документ ще бъде
издаден, след което напуснали търговския обект, стопанисван от свидетеля ***. Последният
след изминаването на кратък период от време се усъмнил в истинността на
проверката и легитимността на лицата извършили я, като уведомил за това по
телефона негов познат, служител към ТД НАП - гр. Велико Търново, офис ***, отдел
„Оперативни проверки” – свидетеля ***. Последният своевременно се отправил към
мястото, където се намирал магазина, като след пристигането си бил уведомен в
детайли от *** относно извършената му „данъчна проверка” и това, че е
предоставил на мнимите данъчни служители сумата от 200 лева. Свидетелят ***
показал своята служебна карта, но *** не я разпознал като идентична с
предоставените му служебни карти от лицата. *** му заявил също така, че не му е
известно през деня да се извършват проверки от служители при ТД НАП -Велико
Търново, офис ***, като посъветвал *** да депозира жалба по случая.
На 03.04.2014г. свидетелят *** депозирал жалба пред ОД
МВР-гр. *** с оглед на която била извършена проверка. В последствие след
приключването на същата била получена от полицейския служител извършил
проверката – свидетеля ***, информация относно идентичен случай на извършването
на представяне на лица за данъчни служители при който в Първо РУП - гр.Стара
Загора е задържан подсъдимия В.М..
По повод на горното е проведено досъдебно производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното
производство обяснения на подсъдимия В.С.М., показанията на свидетелите ***, ***
*** и ** ***, кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност,
направеното от подсъдимия В.С.М., признание на фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите
писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-963/2014 г. по
описа на Районна прокуратура – ***, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, протокол за разпознаване на лица и предмети от 01.07.2014 г. на л. 41 и
л.42, албум за посетено
местопроизшествие-разпознаване на лица по снимков материал от 01.07.2014 г. на
л. 43 и л. 44, снимка на В.М. на л. 50, приложение
4 към чл. 19 на НАП на л. 53, характеристична справка за подс. М. на л. 57, свидетелство за
съдимост ведно с бюлетини към негона л. 58-л.62 издадено от БС при РС - гр. *** от досъдебно производство.
Направените от подсъдимия В.М. самопризнания са обективни, логични и
подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа и същият към момента
на деянието е могъл да разбират свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимия В.С.М., с ЕГН **********, на 01.04.2014г. в
гр.***, като извършител след като се сговорил предварително с лице с
неустановена самоличност, при условията на повторност и като се представили за
длъжностни лица – данъчни инспектори при ТД НАП-офис ***,както и че в това си
качество извършват данъчна проверка на търговски обект – магазин на хранителни
стоки, находящ се на ул. „*** в гр.***, с цел да набавят за себе си имотна
облага възбудили у *** от гр.*** заблуждение и с това му причинил имотна вреда
в размер на 200 лева
Престъпление по
чл. 210, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от страна подсъдимия чрез действие
прекратяване фактическата власт върху вещ, която до момента на деянието се е
осъществявала от собственика, без негово съгласие.
От обективна и
субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия при форма на вина –
пряк умисъл и користна цел.
Причина за
извършване на престъплението е стремежа на подсъдимия да набави за себе си имотна облага.
Деянието е
извършено от подсъдимия при условията на повторност и в немаловажен случай при
съобразяване на осъждането по НОХД №10078/2008г.
по описа на СРС което осъждане е обстоятелство квалифициращо деянието
като такова във вр. т.4 на чл.210 вр. чл.28 от НК.
При
определянето на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази като отегчаващо
вината обстоятелство невъзстановяването на щетата и предходните му осъждания от
една страна, а като смекчаващи вината обстоятелства - доброто
ум процесуално поведение, проявеното критично отношение към извършеното,
ниската стойност на причинената щета.
Ето защо и
като съобрази императивното приложение на чл.373 ал.2 от НПК съдът намери, че
следва на подсъдимия В.С.М., с ЕГН ********** да бъде определено на основание чл.210
ал.І т.1,т.2 и т.4, вр. с чл.209 ал.І, вр. с чл.28 ал.І от НК, вр. с чл. 54 ал.
І, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК наказание в размер две
години лишаване от свобода, което съдът намали с една трета и така го осъди на
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, което постанови да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Така наложеното наказание по вид и размер се явява достатъчно за подсъдимият
за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: