РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 05.11.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 200 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Г.Ц.Г., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ******, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34 от 06.12.1999 г***на пътници на Министъра на транспорта /Наредба № 34/99 МТ/ и на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на жалбоподателя са му наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на по 2000.00 /две хиляди/ лв. за всяко от нарушенията, за това, че на 13.04.2019 г. около ***на ***пред ***, управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ****** Жалбоподателя твърди, че не е извършил вменените му административни нарушения, като същите не са установени по законоустановения ред. Излагат се подробни доводи, че при издаването на атакуваното НП са нарушени материалния закон и процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата, като ангажира доказателства. Позовава се на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява и не релевира становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ****** е получено от жалбоподателя на 08.07.2019 г. Жалбата е подадена на 11.07.2019  г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производството е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

С Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ****** за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34/99 МТ и на основание чл.93, ал.1, т. 1 ЗАвПр на жалбоподателя са му наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на по 2000.00 /две хиляди/ лв. за всяко от нарушенията, за това, че на 13.04.2019 г. около ***на ***пред ***, управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ******

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Г.Ц.Г., който го обжалвал в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които от своя страна водят до опорочаване на административно наказателното производство. Счита, че са налице достатъчно основания за отмяна на НП. От приобщените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ***; Заповед № 8121з-515/2018 г.; Заповед РД-01-210/15.05.2015 г.; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА с бл. № 020587 от 13.04.2019 г. и Разрешение № 022 за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и от показанията на *** Л.Ц.В., свидетеля по съставяне на АУАН-а П.И.П., както и свидетеля допуснат по искане на жалбоподателя – И.К.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя живее на семейни начала със сестрата на св. И.К.И., който в качеството си на ******на територията на ***въз основа на Разрешение № 022 за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено от ***на основание Наредба № 34/99 МТ, със срок на валидност 31.12.2019 г. На 13.04.2019 г. около обяд жалбоподателя се обадил на И., че му трябва автомобил да отиде да вземе лекарства за жена си. И. в момента не бил на работа и му предоставил служебния си автомобил л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, който бил оборудван с опознавателни знаци и ***. Жалбоподателя бил правоспособен водач, се качил на автомобила и тръгнал към аптеката. Движейки се по ***, в района на ***та, бил спрян от служители на РУ Червен бряг, изпълнявайки служебните си задължения по КАТ. Поискали документите на водача и след като не представил ******“ му бил му съставен АУАН серия АА с бл. № 020587/13.04.2019 г. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34/99 МТ, въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, след като очевидно, че не са събрани безспорни доказателства обосноваващи несъмнено извършено от жалбоподателя нарушение. В тежест на наказващия орган е да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, поради липсата на достатъчна доказателствена съвкупност в тази насока.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ серия АА с бл. № 020587 от 13.04.2019 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около ***на ***пред ***, Л.В. управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ******

По сходен начин е описано установеното поведение и в наказателното постановление, което се обжалва, като там е отразена същата правна квалификация на нарушенията.

В качеството на свидетел по делото са разпитани актосъставителя В. и свидетелят по акта И., които потвърдили констатациите по същия, като посочили, че при самата проверка, в присъствие на нарушителя, бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. 

На базата на събраните по делото гласни и приетите писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и наказателното постановление фактическа обстановка е установена категорично.

Налице е действително установяване от страна на контролните органи при проверката, че се касае до управление на лек ***, с който не се установи водача да е бил извършвал превоз на пътници, доколкото липсва доказателства в тази насока от наличната в ***на автомобила електронна контролна лента. В тази насока и изложените от страна на жалбоподателя твърдения, че не е бил извършвал дейност ***, съдът възприема като основателни и съответстващи на действителността. При условие, че жалбоподателят В. е извършвал управление на ***, по отношение на него са възникнали и съществували и задължения за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба № 34/99 г***на пътници. Видно от приложеното по преписката разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено на ***и касаещо именно управлявания от жалбоподателя ***, същото е било валидно от 21.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и следователно действително към момента на проверката жалбоподателят не е носил валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, което е негово задължение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. Независимо от установеното и правилно квалифицираното поведение на водача на *** обаче, според съда неправилно е била ангажирана отговорността му от наказващия орган, като е посочена като основание за санкционирането му нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Последната визира изобщо извършване на дейността по превоз на пътници без наличието на редовно издадено разрешение. От приложеното към жалбата Разрешение № 022 издадено от ***на ***, става ясно, че валидно разрешително е било издадено по отношение на управлявания от жалбоподателя лек *** и то е със срок на действие от 21.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Следователно за този автомобил е имало валидно разрешително от ***към момента на проверката, което не е било представено на проверяващите от жалбоподателя. Ето защо и при наличие на възможност да провери това обстоятелство служебно, още повече, че именно такова възражение е вписал жалбоподателят в АУАН, наказващият орган е следвало да установи факта на наличие на редовно издадено последващо разрешение и при това положение да санкционира водача съобразно с нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр, която предвижда наказание за водач, извършващ обществен превоз на пътници, който не представи в момента на проверката издаденото му разрешително. При това положение и с оглед на установените действителни фактически положения, според съда наказващият орган е процедирал незаконосъобразно, като е наложил по -голямата по размер глоба на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, вместо по-малката такава, предвидена в съответната на установените факти норма на чл.93, ал.2 от ЗАвПр.

Досежно нарушението и съответно наложеното за него наказание по т.2 от наказателното постановление съдът счита, че следва да потвърди последното, като правилно и законосъобразно издадено. Съгласно чл.40 от Наредба № 34/99 г***на пътници водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Видно от приложената по преписката пътна книжка в последния пътен лист с № 071, който е следвало да се попълни от водача, не се съдържа попълване на нито един от предвидените реквизити и по-конкретно указаните в АУАН и наказателното постановление дата и име на водача. В тази насока и правилно поведението на водача е било квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба от Наредбата и е приложено съответното наказание по чл.105 от ЗАвПр, който предвижда наказание глоба в твърд размер от 200 лева за нарушение на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона, какъвто с явява посочената Наредба № 34 от 1999 г***на пътници, издадена на основание чл.12а, ал.4 от ЗАвПр.

Цитираната по-горе разпоредби пораждат задължение за ***да носи удостоверението и пътната книжка, когато управлява автомобила. От логическото и граматическото тълкуване на тези текстове става ясно, че за да е налице неизпълнение на задълженията, тези документи следва да са съставени и да съществуват в правния мир върху материален носител. Следователно, за да е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/99г. на МТ, ***следва да разполага с тези документи – ******”, но да не ги носи по време на управление на автомобила, респективно, да не е възможно да ги представи при проверка.

По мнение на Съда обаче, за така описаните в АУАН и НП нарушение била приложима санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр, съобразно която се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В същото време, без изобщо да са посочени основания за това, АНО приложил неотносимата към тези нарушения санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр. Тази разпоредба предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Т.е. наложените по този начин наказания не съответствали на приетите от актосъставителя и АНО за извършени нарушения. Това от своя страна представлява нарушение на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.7, вр. чл.27, ал.1 от ЗАНН.

В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че на жалбоподателя изобщо не било издавано ******” по реда на чл.18 и сл. от Наредбата и той не е притежавал такова. Тези обстоятелства се доказват от показанията на св.И.И., както и от представената и приета по делото Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници ***. Несъмнено, при така установеното било обективно невъзможно жалбоподателя Г. да носи и представи при извършената от компетентните органи проверка процесните документи.

По мнение на Съда, извършването на таксиметров превоз от водач, на когото не е издадено ******” представлява самостоятелно нарушение, за което обаче в настоящото административнонаказателно производство отговорността на виновното лице не била ангажирана.

В този смисъл е и константната практика на административните съдилища в Р.България - Решение № 154 от 29.01.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3742/2015 г.; Решение № 2440 от 22.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2092/2018 г.; Решение № 836 от 12.04.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 586/2019 г.; Решение от 9.10.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 216/2017 г. и др.

АНО е пренебрегнал задължението си по чл. 57, ал.1 т.5 за събиране на доказателства, които потвърждават нарушението. Извън снемането на самоличността на водача от същия не е снето обяснение. Нещо повече след вписването на възражението от страна на водача, че има удостоверение е следвало служителите извършващи проверката да изследват в пълнота и безспорно това обстоятелство. В съставения АУАН /диспозитива /липсват каквито и да било данни относно налице ли е валидно разрешително за извършване на ******. От направеното описание в АУАН не може да се направи безспорен извод за фактическото състояние в момента на извършваната проверка. От една страна се твърди, че е проверен водач на ***, а от друга в атакуванато НП е вписано, че автомобилът не е превозвал пътници. Направената квалификация на нарушението като такова по чл. 31, ал.1, т. 2 от Наредба № 34/99 МТ действително сочи за липса на ******”, но така квалифицирано нарушението следва да бъде за това, че водача не е изпълнил задължението си да го носи, а не за това, че при проверката „не представя” документите по ал.1 на чл. 31 от Наредба № 34/99 МТ и документите по чл.100 от ЗДвП. Използваният израз от АНО „без”: „Водача на лек *** не може да представи” очевидно смесва двата текста от закона по недопустим начин. Разпоредбата на чл. 31, ал. (1) от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ  (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) При управление на *** водачът е длъжен да носи: 1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разрешението за извършване на таксиметров превоз; 2. удостоверение "Водач на лек ***"; 3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2007 г.) контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия *** и картата за допълнителен преглед на лек ***; 4. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.);5. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2007 г., в сила от 7.03.2008 г.) пътна книжка, издадена от превозвача (приложение № 12);6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2000 г.) прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице; 7. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.);8. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверение за психологическа годност.“, с разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При проверка от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата.

Съществено процесуално нарушение допуснато от АНО е очевидната липса на точно описание на извършеното нарушение в диспозитива на АУАН и добавянето му в последствие в атакуваното НП но отново по един неясен и неразбираем начин. Смесването на изразите: „без”, „не може да представи” и „длъжен да носи” са различни по смисъл и съдържание. Задължението на АНО е до посочи, кое точно нарушение е извършено и следващата се за това санкция.

В тежест на АНО е установяването на релевантните за обвинението фактически обстоятелства , а това не бе сторено. Отговорите на актосъставителя и свидетеля очевидец като: „Не си спомням” , „Не мога да кажа”, присъствувах на съставянето на акта и го подписах.” сочат само и единствено на формално разбиране и прилагане на закона. Те по никакъв начин не закрепват крайният извод на АНО за наличието на доказателства относно извършено от Л.В. административно нарушение а го разколебават до степен на невъзможност и съдът да кредитира наличните такива като безспорни. Събраните доказателства не са обсъдени правилно и не е формулирано правилно извършеното административно нарушение със съставомерните му елементи с оглед нарушената императивна норма от закона. Констатираното от съдът нарушение е съществено тъй като възпрепятства правото на защита на жалбоподателя. То не е отстранимо в настоящото производство, тъй като съдът е контролна инстанция по същество и не може да изземе компетентността на наказващият орган по установяване на административното нарушение и налагането на наказание. Затова крайният извод на съдът е, че АНО е ангажирал незаконосъобразно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се отмени.

Обсъжданото процесуално нарушение е съществено, тъй като изцяло е опорочили производството по налагане на административно наказание на извършителя на нарушенията.

Освен това, в резултат от него се засяга в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и по конкретно възможността му да разбере за извършването на какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, в зависимост от което да организира и реализира в пълна степен защитата си.

По тези съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 356-0000143/03.07.2019 г. на ******, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.2 на Наредба № 34 от 06.12.1999 г***на пътници на Министъра на транспорта /Наредба № 34/99 МТ/ и на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на Г.Ц.Г., с ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на по 2000.00 /две хиляди/ лв. за всяко от нарушенията, за това, че на 13.04.2019 г. около ***на ***пред ***, управлява л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ***, собственост на И.К.И., като същия е с опознавателни знаци и ***, без разрешение за извършване ***„Водач на лек ***“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: