Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42 от 13.05.2022г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав,
На двадесет и осми април през
Две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Секретар: Ивайла Куманова
Прокурор:…………………
Като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА
Гр. дело № 39 по описа на
съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Х.Х.Х. ***, в която се твърди, че по силата на съдебно
решение № 187/09.01.1995 год., постановено по гр.дело № 172/1994 год. на РС – К.,
ищецът е признат за собственик на поземлен имот, представляващ нива в м. „Ак чешме“ с площ 3 000 кв.м.
при граници и съседи: Б.П., Хюсеин Бозов, Х.Б. и Х.Х..
Решението е влязло в сила на 20.01.1995 год. Същото не е обжалвано.
Твърди се, че към момента на постановяване
на цитираното решение, поземленият имот от 3.00 декара се е намирал в
регулацията на населеното място, в кв. 41, кадастрален № 827. Ищецът твърди, че
неколкократно е отправял искания към община К. за
защита на признатата му със съдебното решение собственост, но до настоящия
момент няма такова изпълнение.
Сочи се, че със Заповед №
11-11-284/08.12.2006 год., издадена от Областен управител е променено
предназначението на земеделските земи в такива, като общинска частна
собственост. Същите са актувани и за тях са издадени актове за частна общинска
собственост.
С молба от 01.02.2021г., депозирана по
делото, ищецът е конкретизирал петитума на всеки от
предявените искове, с оглед търсената защита.
Ищецът предявява ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, обосновавайки се с представеното съдебно решение по гр.
дело № 172/1994 год. на РС – К., като претендира да бъде признат за собственик
на нива от 3.00 декара в с.Ябланово, общ. К., върху която следва да му
бъде предадено владението.
Претендира се осъждане на ответната община
да заплати сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за ползването
на процесния имот без правно основание, която сума представлява наемна цена от
300 лв. за срок от шестдесет месеца преди предявяване на исковата молба.
Алтернативно по реда на чл. 97 от ЗС се
претендира заплащане от ответната община на сумата от 31 230 лв.,
представляваща пазарния паричен еквивалент на процесния имот.
Исковата молба е връчена редовно на
ответната община.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор. В
същият се навеждат възражения по редовността на исковата молба, допустимостта и
основателността на предявените искове. Сочи се, че постановеното съдебно
решение по гр. дело № 182/1994 год. на РС – К. е по производство по чл. 11 ал.
2 от ЗСПЗЗ. Това решение не може да установи правото на собственост върху
конкретен, съществуващ имот, нито може да възстанови собствеността като
конкретен имот. Същото установява само правото на възстановяване на внесени в
ТКЗС земеделски земи. Съгласно практиката на ВКС, решението по спор по чл. 11
ал. 2 от ЗСПЗЗ няма пряко действие по отношение самото възстановяване на
собствеността върху конкретен имот. Предвид това не може да се приеме, че
ищецът е собственик на посочения в исковата молба имот въз основа на посоченото
съдебно решение.
Твърди се още, че ищецът е представил пред
Общинска служба „Земеделие” решението на РС – К. с цел този орган да признае
правото му да реституира имотите. От там е получил отказ да му бъде признато
правото на възстановяване, който отказ няма данни да е бил обжалван. Тъй като
отказът на Общинска служба „Земеделие” да признае правото на възстановяване на
собствеността върху земеделските земи не е обжалван, е недопустимо
разглеждането на гражданско правните искове, включително и предявеният ревандикационен такъв.
Ищецът също така не е обжалвал и отказа да
му бъдат издадени документите по чл. 13 ал. 4 и чл. 5 от ППЗСПЗЗ и
установяването на обстоятелствата по тези документи в друго производство също е
недопустимо.
Предвид горното се твърди, че към момента
липсва завършен фактически състав на земеделска реституция, въз основа на който
ищецът да се легитимира като титуляр на правото на собственост.
Ответната община навежда възражение, че е
собственик на процесната земя на две основания в условията на евентуалност.
Първо, по силата на закона останалата след земеделската реституция и
невъзстановена земя става общинска собственост. Второ, ответната община е
станала собственик на процесния имот въз основа на придобивна
давност, тъй като е осъществявала владение върху земята, считано от 24.01.1995
год. до настоящия момент, в който период ответната община е владяла имота,
заявявайки собственически претенции и отблъсквала претенциите на други лица,
включително тези на ищеца.
По тези възражения се твърди на първо
място, че исковете са недопустими или евентуално неоснователни, като от съда се
иска да ги остави без разглеждане или да ги отхвърли.
В с.з. ищецът се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който моли съда да постанови решение, с
което уважи исковите претенции като изцяло основателни.
В с.з. ответната община се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който претендира отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни.
От фактическа страна се установява
следното :
По силата на съдебно решение №
187/09.01.1995 год., постановено по гр.дело № 172/1994 год. на РС – К., по
отношение на ищеца Х.Х.Х. е признато за установено,
че същият е собственик на поземлен имот, представляващ нива в м. Ак чешме с площ 3 000 кв.м.
при граници и съседи: Б.П., Хюсеин Бозов, Х.Б. и Х.Х..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 20.01.1995 год. В съдебното
решение имотите не са индивидуализирани като съществуващи или възстановими в
стари реални гранаци.
Въз основа на това съдебно решение, ищецът
Х.Х.Х. е подал заявление за реално възстановяване
собствеността върху имотите. Заявлението е разгледано по протокол №
24025/02.08.1995г. и прието решение по чл.18ж, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което не е
признато правото на възстановяване на собствеността в реални граници върху
процесния имот. Това решение е редовно съобщено на ищеца /представена е обратна
разписка стр.34/, като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. На
17.01.2001г. е подадена декларация от ищеца в която е заявено искане да бъде
възстановен отказания от ПК имот, попадащ в регулацията на населеното място с
площ 3.00 дка в местността Ак Чешме в реални граници, а не
да бъде дадено обезщетение с ПКБ.
С протокол № 82025 от 20.09.2001г. е
прието Решение на ОбСЗ – гр.К., с което се отказва да
се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
върху процесния имот – нива с площ от 3.200дка в м.Ак
Чешме поради липса на кадастрално заснемане на имота
за което е издадено удостоверение от Община К. /стр.49/. Решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Към момента на постановяване на цитираното
решение, поземленият имот от 3 декара се е намирал в регулацията на
населеното място, в кв. 41, кадастрален № 827.
Първият кадастрален и регулационен план на
с.Ябланово е одобрен със Заповед № 64/09.01.1964г. Съгласно този план кв.41 се
състои от два урегулирани поземлени имота УПИ – І за детски дом и УПИ ІІ за
детски ясли. За двата имота има съставени актове за държавна собственост : с
АДС № 5257/15.09.1978г. е актувано празно дворно място с площ от 1180 кв.м.,
съставляващо УПИ І кв.41 по ПУП от 1964г. отреден „за детски дом“, а с АДС №
5258/15.09.1978г. е актувано празно дворно място с площ от 4000кв.м.
съставляващо УПИ ІІ кв.41 по ПУП от 1964г. отреден „За детски ясли“. Със
заповед № РД11-11-284/08.12.2006г. на Областен управител на област Сливен имотите
са отписани от актовите книги за държавна собственост в полза на община К..
Съгласно действащия към момента ПУП на
с.Ябланово, одобрен със заповед № 116/31.07.2008г. територията на кв.41 по
плана от 1964г. попада в кв.110 за който са отредени урегулирани поземлени
имоти за жилищно застрояване от УПИ І до УПИ ХЭІІ. Имотите са общинска
собственост, с отстъпено право на строеж на трети заинтересовани лица.
При огледа на място, вещите лица са
установили, че в част от имотите има построени жилищни сгради. На терена няма
никакви трайни топографски елементи, които да очертават процесния претендиран имот във възстановими граници. При тези
обстоятелства не е възможно да се идентифицира земеделската земя, призната със
съдебно решение № 187/09.01.1995г. на районен съд – К., постановено по гр.д. №
172/1994г., като терен, квадратура и граници. Липсват доказателства, по които
да се направи извод за идентичност на имот от 3 дка в м.“Ак
чешма“ в землището на с.Ябланово с конкретен имот или части от имот по сега действащия
ПУП на с.Ябланово.
Вещите лица установяват, че стойността на
процесния имот „нива 3 дка в м.“Ак чешма“ в землището
на с.Ябланово към 1995г. възлиза на 150 деноминирани лева, а към 2020г. в
размер на 2 550лева.
Средният пазарен наем за период от 60
месеца преди предявяване на исковата молба, а именно от 07.12.2015г. до
07.12.2020г. възлиза на обща стойност 256 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
изцяло представеното експертно заключение, като изготвено от компетентни и
добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество:
Правна квалификация на претендираните
права – чл. 108 от ЗС, във вр. чл. 64 ал. 2 от Закона за общинската
собственост, заплащане на обезщетение за пропуснато ползване по реда на чл. 59
от ЗЗД.
В условията на алтернативност
е предявен иск с правно основание чл. 97 от ЗС за заплащане обезщетение за
присъединената част към главната вещ.
Искът с правно основание чл. 108 ЗС е
осъдителен по своя характер. Ищците по осъдителните искове винаги имат правен
интерес от предявяването им. Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена
една дължима престация или
вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената
част на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот, искът по
чл. 108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното от него
основание е въпрос, относим към
основателността, а не към допустимостта на иска.
Основанието на иска по чл. 108 ЗС с
предмет земеделска земя е принадлежността на правото на собственост към
настоящия момент, обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Изискване за
уважаване на ревандикационния иск
по чл. 108 ЗС е ищецът да докажe, че собствеността му произтича от
възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, което той не е сторил в настоящето
производство. Съгласно чл.11, ал.2 изр. последно от ЗСПЗЗ, въз основа на постановеното съдебно решение
общинската служба по земеделие при спазване изискванията на закона определя
земите, върху които се възстановява собствеността. Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е
издадено такова позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ОСЗ.
В разглеждания случай, правото на собственост на ищеца не е било възстановено с акт на компетентен орган
с конститутивно действие.
При липса на позитивно решение на общинската поземлена комисия за
възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ в реални граници, както и невъзможността към момента имота да се
идентифицира на място, исковата претенция по реда на чл.108 от ЗС се явява
неоснователна.
Искът,
който се разглежда в настоящото производство е осъдителен
иск за собственост. Ето защо, при недоказани вещни права от ищците,
за съда няма задължение да изследва правото на собственост на ответниците и валидността на актовете, които го
документират, защото това не би повлияло на крайния резултат по спора.
Липсата на
доказателства относно принадлежността на правото на собственост за ищеца, обосновава
неоснователността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
пропуснато от ищеца ползване на процесния имот по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Предявеният
иск с правно основание чл.97 от ЗС относно искане за присъждане на обезщетение
за присъединената част към главната вещ също е неоснователен. По делото не са
установени доказателства относно собственост върху реално обособена част от
процесния имот, която да е присъединена към конкретен имот или части от имот по
сега действащия ПУП на с.Ябланово, община К., за което вещите лица са
категорично в своето заключение.
С оглед изхода на
делото и правилата на чл. 78 от ГПК на ответната община К. следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно в размер от 1080 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Х.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, *** иск с
правно основание чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване
владението върху недвижим имот, представляващ нива от 3.00 декара в м. „Ак чешме“ на с.Ябланово, общ. К.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Х.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, *** иск за
заплащане на сумата от 18 000лева, представляваща обезщетение за
ползването без правно основание на процесния имот, представляващ нива от
3.00 декара в м. „Ак чешме“
на с.Ябланово, общ. К., която сума представлява наемна месечна цена от 300 лв.
за срок от шестдесет месеца преди предявяване на исковата молба, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, *** иск за заплащане на
сумата от 31 230 лв., представляваща пазарния паричен еквивалент на
процесния имот, представляващ нива от 3.00 декара в м. „Ак чешме“ на с.Ябланово, общ. К.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА – К.,
*** сумата в размер на 1080 лева - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Б..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :