Присъда по дело №785/2009 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД №785/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия В.Р.Д. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 7 във връзка във връзка с чл.26, ал.1 във връзка 28, ал.1 от НК.

Обвинението против подсъдимия В.Р.Д. е за това, че за времето от 12.01.2009 г. до 16.01.2009 г. в гр.П.,  условията на продължавано престъпление, чрез използване на технически средства /ключове/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен медальон с форма на риба, покрит с цветен емайл, 14 каратово злато и с тегло 7 грама, 1 бр. златен медальон с форма на пеперуда, покрит с цветен емайл, 14 карата и с тегло 5 грама, 1 бр. метална брошка с форма на пеперуда, 1 бр. сребърен синджир с кръст, инкрустиран с кристали, с тегло 20 грама, 1 чифт сребърни обеци с тегло 5 грама, 1 бр. сребърен медальон с форма на скорпион и тегло 5 грама, 1 бр. преносим компютър/лаптоп/, марка „MSI” МS-163С, с батерия и зарядно устройство, и 1 бр. цифров фотопарат „Olympus” Х-775, всичко на обща стойност 1245 лв, от владението на: А.Н.П. и А.Д.Р. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият В.Д. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ І-ВИ.

На 12.01.2009 г. през деня в гр.П. подсъдимият В.Д. се срещнал с Л. С.. Двамата били в автомобила на последния и разговаряли. Подсъдимият забелязал, че на седалката, на която се намирал, имало ключове. Това били ключовете за къщата, където живеел С.. Подсъдимият ги взел незабелязано и се разделил със С. с намерение по късно да извърши престъпление – кражба, тъй като употребявал наркотици и имал нужда от пари, за да си ги закупи.

Още на същия ден – 12.01.2009 г. за времето около 15:00 часа подсъдимият  В.Д. отишъл в дома на С., находящ се в гр.П., ул.„М.” №16. С помощта на взетия от автомобила на С. ключ подсъдимият Д. безпроблемно отворил металната входна врата на къщата и по стълбището отишъл на втория етаж, отключил вратата на апартамента и влязъл вътре От шкафче, в стаята на свидетелката А.Н.П., майка на С., подсъдимият Д. взел следните вещи: 1 бр. златен медальон с форма на риба, покрит с цветен емайл, 14 каратово злато и с тегло 7 грама, 1 бр. златен медальон с форма на пеперуда, покрит с цветен емайл, 14 карата и с тегло 5 грама, 1 бр. метална брошка с форма на пеперуда, 1 бр. сребърен синджир с кръст, инкрустиран с кристали с тегло 20 грама, 1 чифт сребърни обеци с тегло 5 грама и 1 бр. сребърен медальон с форма на скорпион и тегло 5 грама.

След като взел описаните предмети и ги сложил в джобовете на дрехите, по обратния път подсъдимият Д. си тръгнал в момент, когато свидетелката А.П. се прибирала. Това станало в 15:00 часа. Подсъдимият Д. чул шума от качващата се по стълбите свидетелка П. и симулирал, че звъни на входната на апартамента врата. Свидетелката П. го видяла и попитала как е влязъл през металната врата на къщата. Подсъдимият Д. отговорил, че тя е била отворена. Свидетелката П. повярвала на думите му, защото често се случвало нейният баща да забрави да я заключи. Подсъдимият обяснил, че търси Лазар С., защото бил забравил вещи в неговия автомобил. Вече на улицата подсъдимият Д. изхвърлил ключовете на С., а после отишъл при приятелката си свидетелката С. Д. и й подарил сребърното синджирче с кръст и двете сребърни обеци.

Когато свидетелката П. се прибрала, установила липсата на гореописаните предмети и уведомила органите на полицията. Били извършени издирвателни мероприятия, довели до разкриване на дееца.

С протокол от 04.02.2009 г. подсъдимият Д. доброволно предал в РУ на МВР гр. П. сребърния медальон с формата на скорпион. В протокола вписал, че го взел от дома на Лазар С..

С протокол от 05.02.2009 г. свидетелката Д. доброволно предала в РУ на МВР гр. П. сребърното синджирче с кръст и двете сребърни обеци. В протокола вписала, че получила вещите от В.Д. като подарък.

Останалите предмети подсъдимият продал в гр. П., а тези от тях, които били метални, изхвърлил.

Според заключението на изготвена и приета оценъчна експертиза, стойността на вещите от дома на свидетелката П. възлиза на 455 лв. Вредите не са възстановени.

ПУНКТ ІІ-РИ.

През месец януари 2009 г. свидетелят А.Р. гостувал в дома на подсъдимия Д., където забравил ключовете си. Подсъдимият Д. знаел за забравените ключове, но не съобщил на свидетеля Р., тъй като решил да извърши отново престъпление - кражба от дома на последния, за да си набави пари и да закупи наркотици.

На 16.01.2009 г. през деня в изпълнение на предварително взетото решение подсъдимият В.Д. отишъл и влязъл в дома на свидетеля Р. с помощта на един от ключовете му. От апартамента взел 1 бр. преносим компютър /лаптоп/, марка „MSI” МS-163С, с батерия и зарядно устройство, както и 1 бр. цифров фотоапарат „Olympus” Х-775. Вещите обвиняемият отнесъл в дома си. По-късно през деня той разговарял по телефона със свидетеля Р. и научил, че полицията издирва извършителя на кражбата. Подсъдимият Д. се изплашил от чутото, поради което не заложил вещите в гр. П..

На 24.01.2009 г. в гр.Б. подсъдимият В.Д. заложил лаптопа срещу сумата от 300 лв., а на 28.01.2009 г., отново в гр.Б., заложил цифровия фотоапарат срещу сумата от 40 лв. За целта използвал чужд документ за самоличност – личната карта на П Т. С., която обвиняемият взел от последния срещу 20 лв.

След разкриването на подсъдимия, той предал доброволно в РУ на МВР гр.Б. на 03.02.2009 г. личната карта на П. С..

С протокол от 04.02.2009 г. свидетелят Г.Х. предал доброволно в РУ на МВР гр. Б. 1 бр. преносим компютър /лаптоп/, марка „MSI. с батерия и зарядно устройство.

С протокол от 04.02.2009 г. свидетеля А.Б. предал доброволно в РУ на МВР гр.Б. 1 бр. цифров фотоапарат „Olympus” Х-775.

С разписка посочените вещи са върнати на свидетеля А. Р., майка на свидетеля А.Р. и съпруга на пострадалия А.Д.Р..

Според заключението на изготвена оценъчна експертиза, стойността на преносимия компютър /лаптоп/ и цифровия фотоапарат възлиза на 790 лв./седемстотин и деветдесет лева/, възстановени.

Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият В.Д. е осъждан за престъпление по чл.194 от НК с присъда по НОХД №3767/2005 г. по описа на Районен съд В., влязла в сила на 02.11.2005 г.

Поради това настоящото деяние е извършено от подсъдимия при условията на повторност.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  А.Р., А.П., А. Р., А.Р., А.Б., Г. Х., Т. Т., С. Д., Д. Л., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият В.Р.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 7 във връзка във връзка с чл.26, ал.1 във връзка 28, ал.1 от НК, като за времето от 12.01.2009 г. до 16.01.2009 г. в гр.П.,  условията на продължавано престъпление, чрез използване на технически средства /ключове/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен медальон с форма на риба, покрит с цветен емайл, 14 каратово злато и с тегло 7 грама, 1 бр. златен медальон с форма на пеперуда, покрит с цветен емайл, 14 карата и с тегло 5 грама, 1 бр. метална брошка с форма на пеперуда, 1 бр. сребърен синджир с кръст, инкрустиран с кристали, с тегло 20 грама, 1 чифт сребърни обеци с тегло 5 грама, 1 бр. сребърен медальон с форма на скорпион и тегло 5 грама, 1 бр. преносим компютър/лаптоп/, марка „MSI” МS-163С, с батерия и зарядно устройство, и 1 бр. цифров фотопарат „Olympus” Х-775, всичко на обща стойност 1245 лв, от владението на: А.Н.П. и А.Д.Р. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.

От самопризнанията на подсъдимия Д. е видно, че за да влезе в домовете на пострадалите А.П. и А.Р., подсъдимият е използвал оригинални ключове. С оглед на това съдът прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, а именно извършено чрез използване на техническо средство.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Двете деяния, извършени от подсъдимия Д. осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.Д. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване и стойността на обекта на престъплението.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Д. съдът прецени съдействието за изясняване на фактите по делото с оглед самопризнанието при проведеното съкратено съдебно следствие, възстановяване на част от вещите предмет на деянията със съдействието на подсъдимия, наркотичната зависимост, а като отегчаващи негативните характеристични данни и установените престъпни навици.

За постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи наказание на подсъдимия В.Р.Д. за престъплението при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия В.Д. и наркотичната му зависимост, както и че наложеното наказание е в размер близък до възможния законов максимум с оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. С предишната присъда е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Поради изтичане на изпитателния срок преди извършване на настоящото деяние, същият е реабилитиран по право по предишната присъда, поради което са налице условията за приложение на чл.66, ал. от НК.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия В.Д. е била взета мярка за неотклонение  Задържане под стража за периода 05.02.2009 г. – 27.05.2009 г.

Съдът постанови веществените доказателства – 1 бр. сребърен синджир с кръст инкрустиран с кристали, 1 чифт сребърни обеци и 1 бр. сребърен медальон с форма на скорпион да се върнат на собственика А.Н.П..

Вещественото доказателство - 1 бр. документ за самоличност – лична карта № ********* на П. Т. С. от с.З., ЕГН: **********, съдът постанови да се върне на притежателя П. Т.С..

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия В.Д. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 100 лева, платими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: