Определение по дело №596/2019 на Окръжен съд - Хасково

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

№ 730

 

гр.  Хасково, 16.09.2019  год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд…………….…………………........…..…… в закрито заседание на шестнадесети  септември  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТОШКА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  АННА ПЕТКОВА

                                                                    2. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

     при секретаря……………........................……………………………….и в присъствието на прокурора ……………….……………..……….........…………….като разгледа докладваното от съдия   И В А Н О В А ….................…в.ч.гр.д. № 596  по описа  за  2019  год., взе предвид следното:

 

                                               Производството е по  чл.248, ал.3, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

                                               ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М.С.С.  е останал  недоволен от определение № 516 от 18.07.2018 год., постановено по гр.д. № 17 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи подадената от него молба /именувана въззивна жалба/ за изменение на решение № 167 от 13.06.2019 год., постановено по същото дело, в частта за разноските.

                                               Постъпил е отговор от С.А.А. със съображения  за неоснователност на частната жалба.

                                               Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                               Производството по гр.д. № 17 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба, подадена от С.А.А. против М.С.С., с искане за изменение на издръжката, плащана от ответника в полза на детето Е.С.. Направено е и искане за присъждане на деловодни разноски. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е заявил признание на иска. С постановеното по делото решение, искът е уважен изцяло и ответникът - осъден да заплати на ищцата  сумата от 300 лева – разноски по делото.

                                               Решението е съобщено на ответника на 19.06.2019 год., от страна на който  в двуседмичния срок за обжалване е постъпила въззивна жалба, с искане за изменение на решението в частта за разноски, обосновано с това, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

                                               Обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил молбата  за изменение на решението в частта за разноските,  е съобщено на ответника на 25.07.2019 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 31.07.2019 год., от което следва извода, че е постъпила в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: В разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК са предвидени в кумулативна даденост предпоставките, при наличието на които отговорността на ответника за разноски не се реализира. Липсата на която и да е от тях обаче води до възлагане на разноските в тежест на ответника, в случаите на уважаване на иска – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Безспорно е, че от страна на ответника е заявено признание на иска, обективирано в подадения от него отговор на исковата молба и поддържано до приключване на устните състезания. По делото обаче не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че преди предявяване на иска за изменение на издръжката, ответникът  е заплащал или  е заявявал готовност да изплаща издръжка в поискания с молбата размер, от което следва извода за това, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Непредставянето на посочените доказателства обуславя извода за липсата на втората кумулативно дадена предпоставка, визирана в нормата на чл.78, ал.2 от ГПК и  неоснователност на молбата на ответника за изменение на решението в частта, с която е ангажирана отговорността му за разноски – възнаграждение за адвокат, направени от ищцата.

                                               Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

                                               Мотивиран така, съдът

 

                        О         П         Р         Е          Д         Е          Л         И

 

                                               ПОТВЪРЖДАВА Определение № 516 от 18.07.2019 год., постановено по гр.д. № 17 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

                                               Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: