Решение по дело №643/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№260116                                 

гр.Русе, 26.11.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Наталия Георгиева

                                                            Членове: Аглика Гавраилова

                                                                             Антоанета Атанасова

                               

            при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 643 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

           Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

 „И.м.” ЕООД Русе обжалва решение № 260088/8.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1631/2020 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният срещу него от К.Й.М. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Възразява срещу извода на районния съд, че в конкретния случай работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г., тъй като ищцата е трудоустроена по см. на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и не попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Навежда доводи, че с укриването на ЕР 0823/26.06.2018 г. на НЕЛК от работодателя, работникът го е възпрепятствал да изпълни задълженията си, свързани с трудоустрояването на лицето. Умишленото бездействие на ищцата да представи ЕР на НЕЛК на работодателя било виновно нейно поведение, от което било недопустимо да черпи права. Поради това намира, че наложеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно, тъй като дружеството-работодател обективно е било възпрепятствано да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

 Ответницата по жалбата К.Й.М. оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски на процесуалния й представител по чл. 38, ал. 2 ЗА.

 Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално право на жалба, в  законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

           Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

  Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 260088/8.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1631/2020 г. на Русенския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

  Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондират с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.

  Производството по делото е образувано по предявени от К.Й.М. против жалбоподателя иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение като К.Й.М. е заемала длъжността „шивач“ в ответното дружество. Със заповед № 37/06.04.2020 г. работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото й правоотношение. Като основание за прекратяване на трудовия договор, в оспорения акт е посочена разпоредбата на чл.190, ал. 1, т. 2 КТ, а като причина – неявяване на работа в периода 25.03.2020г. – 06.04.2020 г. Заповедта е връчена на ищцата на 6.04.2020 г.

Страните не спорят, че на ищцата е определена 52% ТНР и срок на инвалидност – 3 години, с водеща диагноза „последици от мозъчен инфаркт“ с ЕР № 0823/26.06.2018 г. Безспорно се установява също така, че работодателят й „И.м.“ ЕООД не е уведомяван по реда на чл. 26 АПК за издаденото ЕР на НЕЛК № 0823/26.06.2018 г.

           При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав приема, че въззивната жалба е неоснователна.  

            Съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства обосновава извод на въззивния съд за основателност на наведения от ищцата /въззиваема страна/ довод за незаконност на уволнението поради нарушаване на предвидената в чл. 333, ал.1, т. 2 КТ предварителна закрила, което налага отмяна на уволнението на формално основание - съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, без разглеждане на трудовия спор по същество.

        Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, касаеща трудоустроени работници или служители, е приложима в случаите по чл. 328, ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, т. е. и в настоящия случай. От представеното Експертно решение № 0823/ 26.06.2018 г. на НЕЛК се установява, че на К.М. А.Г. Б. /сега К./ е определена 52 % трайно намалена работоспособност /без чужда помощ/, при водеща диагноза: "Последици от мозъчен инфаркт" за срок от 3 години.

        Съгласно константната съдебна практика, когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.). Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е и дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени.

            Следователно към датата на издаване на Заповед № 37/6.04.2020 г. за прекратяване на процесното трудовото правоотношение и към датата на връчването й - също 6.04.2020 г., ищцата е имала качеството "трудоустроен служител", изискващо работодателят преди уволнението да поиска мнението на ТЕЛК съгласно чл. 333, ал. 2 КТ и предварително разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението съгласно чл. 333, ал.1, т. 2 КТ

. По делото не е установено такова мнение и разрешение да са били поискани и съответно дадени на работодателя. Липсата на мнение на ТЕЛК и на разрешение от Инспекцията по труда обуславя незаконосъобразност на издадената на 6.04.2020 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което и предявеният от ищцата конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.

           Ирелевантно в конкретния случай е знанието или незнанието на работодателя за състоянието, в което е била ищцата към датата на уволнението, тъй като преди издаването на заповедта той е бил длъжен да събере информация за евентуалното наличие на предпоставки по чл. 333 /във всичките му хипотези/, пораждащи право на предварителна закрила на служителката срещу уволнението. Тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да изиска посочената информация, бездействието на служителката да го уведоми за състоянието си, дори да е налице такова бездействие, е ирелевантно за преценката относно спазването на чл. 333, ал.1, т. 2 КТ. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване или не е в състояние, за което се предвижда закрила. В конкретния случай няма нито твърдения, нито данни за това. Работодателят не може да се позове на игнориране на закрилата, поради това, че не е бил предварително уведомен за състоянието на служителката /в този смисъл: Решение № 492/ 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/ 2010 г. на ВКС, ІV ГО, и Решение № 1017/ 22.12.2009 г. по гр. д. № 315/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, Определение № 533 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 999/2016 г., IV г. о., ГК/.

       При тези съображения, уволнението на К.М., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 37/6.04.2020 г. на управителя на И. м.“ ЕООД се явява незаконно и като такова подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.      

         Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.

         С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на пълномощника на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и съдействие, изрично уговорена в приложеното по делото пълномощно, което съдът определя в размер на 300 лв. 

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260088/8.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1631/2020 г. на Русенския районен съд.

  ОСЪЖДА „И. м.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „С. п.“ № *, представлявано от А. И. К. – управител да заплати на адв. З.Д.П. *** сумата от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата К.Й.М. по делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

  Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: