Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………….09.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1673 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 1673 по описа за 2018 година на Окръжен съд град Варна е образувано по искова
молба на Н.П.Л. с ЕГН **********
*** 25, чрез пълномощник адв. С.З. ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор Александров“ 18,
представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т. – изпълнителен
директор,
с която е предявен иск с правно осн. чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 76 750 лева -
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за
л.а. „***”, рег.№ ***, рама № *****за настъпил на 09.07.2016г.
за времето от 15.00 до 00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на действителна пазарна цена
на вещта и представляваща разликата между дължимото
обезщетение от 78 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева,
присъдена на ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д.
№6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът има с ответното застрахователно дружество сключен
договор за застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***,
рама № *****със срок на действие от 00.00 часа на 08 януари 2016 г. до 24.00
часа на 07 януари 2017 г. При сключването на засраховката автомобилът е бил
оценен на 78 000 лв. клауза „А" - пълно Каско. По искане на ответника на 08.01.2016г. е било
монтирано допълнително защитно устройство. Застрахователната стойност била
определена в размер на 78 000 лв., а дължимата застрахователна премия в размер
на 1 074.06 лв., всяка, платима на
4 разсрочени вноски.
Твърди се, че на 09.07.2016г. за времето
от 15.00 часа до 00.00 часа, Н.П.Л. паркирал автомобила в гр. Варна, Търговски
център Двете кули до служебния вход, като при излизане от сградата установява,
че автомобилът е откраднат. За застрахователното събитие е уведомено Трето РУ,
за което е издадено Удостоверение № 439000 - 15096/15.07.2016г. За
застрахователното събитие е уведомен и ответника, като в същия ден е съставен
приемо - предавателен протокол за свидетелство за регистрация част 1 и 2,
ключове с имобилайзер - 2 броя и застрахователна полица в оригинал 16001111361,
приети от служител на ответника - В.К.. Сочи се, че досъдебното производство е
спряно.
Ищецът излага,
че с писмо изх.№ 3960/27.10.2016г. е уведомен от застрахователното дружество,
че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно
т. 6.8. от ОУ, а именно - „При сключване на застраховката МПС е било обект на
престъпление и/или обявено за издирване от компетентните органи, като противозаконно
отнето в или извън страната“, както и, че
в резултат на извършена проверка от страна на ответника, при която се установява, че автомобил *** c рама ***** е регистриран в Русия, като липсва
информация за напускането му от територията на Русия. Сочи се, че и след
повторно изискана справка относно основанието за отказ с вх. № 11/16.03.2017 г., полученото от застрахователя писмо с изх. № 1667/27.03.2017 г. не дава отговор.
Твърди се, че с влязло в законна сила решение
по гр.д. № 6359/2017г. на Районен съд Варна „Застрахователна компания
Уника" АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща частичен иск от
сума в размер на 78000 лева, дължимо
застрахователно обезщетение по щетата от 11.07.2016г. по застрахователна
полица 16001111361, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 16.05.2017г.
Доколкото вещото лице по назначената в хода на исковото производство САТЕ
оценява автомобила при средна пазарна цена на 78 400 лева в настоящото
производство ищецът настоява за присъждане на
разликата от 76 750 лв. между дължимото застрахователно обезщетение на
автомобила по застрахователна полица 16001111361 в размер на 78 000 лева и
сумата от 1250 лева - присъдена с решението по гр.д. № 6359/2017г. на Районен
съд Варна. Сочи се, че неизпълнението на застрахователния договор между
страните за изплащане на дължимото обезщетение, поражда правния интерес от
предявяване на иска.
Ответникът в срока по чл. 367 от ГПК депозира писмен отговор, в който излага
становище по допустимостта и основателността на иска. Оспорва иска по основание и
размер.
Според ответника
не е налице покрит риск, като се позовава на
т.6.5.16, т.6.5.17 б."з" и т.6.8 от ОУ по застраховка Каско на
МПС, приети с решение на УС на ЗК Уника АД от 11.05.2015г. Изнася, че след заявяване на претенцията за изплащане на обезщетение на 11.07.2016г.
ответното дружество е образувало щета №16110010212, по която е извършило
проучване, вкл. събиране на документи и допълнителна информация, от които да се
направи обоснована преценка за наличието или липсата на основание за изплащане
на обезщетение. Съгласно получен сертификат Provin за извършена проверка на
произхода на МПС-то, издаден от „Цебиа" ЕООД е констатирано, че автомобил
с номер на шаси ***** е произведено
на 03.05.2012г. за пазара в Русия и към момента е регистрирано в гр.Сургут с
рег.№ ***. С оглед на така установеното обстоятелство ответното дружество е
счело, че застрахованият автомобил не е този за който се твърди да е
застрахован т.е. касае се за два различни автомобила, като застрахователя е бил
въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение. Твърди се,
че ако застрахователят е знаел за обстоятелството че представеният пред него
автомобил е с рама, която отговаря на друг от същата марка и модел, но
регистриран и управляван в друга държава, то той не би сключил договора.
Въведено е възражение за нищожност на застрахователния договор, на осн.
по чл.26 ал.1 от ЗЗД, състоящо се в това, че застрахователят е въведен в
заблуждение по отношение на действителното фактическо положение, застраховайки
автомобил с явно подправена/заменена рама, като се твърди, че налице е
невъзможен предмет, доколкото при наличие на данни за неавтентичен
идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена
застраховка на МПС, следва да се направи извод, че индивидуализираното с този
основен белег МПС /чл.399 от КЗ/, като предмет на застрахователна закрила не
съществува. Цитирана е практика на ВКС
/така Решение №21/01.07.2015 по дело №6057/2014 на ВКС, ГК, II г.о.;
№95/0907.2015 г. по т.д. №2416/2014 г. по описа на II ТО на ВКС/. Твърди се, че съгласно
приложения сертификат PROVIN се установява съществуването на
същата марка и модел автомобил и същия номер на рама, но с друг регистрационен
номер, надлежно регистриран в гр.Сургут, Руска Федерация, с рег.№ ***, т.е.
налице са данни за неавтентичен идентификационен номер на процесният лек
автомобил, което води до обективна невъзможност за индивидуализиране на вещта
по процесната застрахователната полица и обуславя нищожност на застрахователния
договор, който не е породил валидни права и задължения за страните по него.
Въведено е възражение за нищожност на Договор за покупко - продажба от 17.12.2015г.,
тъй като същият не е сключен в предвидената от закона форма (писмен договор с
нотариална заверка на подписите), със същият се цели заобикаляне на закона,
избягване на данъци и такси (сключен е за сумата от 10 000 евро при положение,
че действителната пазарна стойност на автомобила се твърди да е 78 000 лева) и
същият се явява с невъзможен предмет, както е и привиден по съдържание. Според
ответника именно сумата от 10 000 евро, доколкото автомобилът е закупен за
тази сума на свободния нерегулиран пазар, която дори и да е по -ниска от
пазарната на сходни автомобили е тази на която страните са оценили процесния
автомобил, ищецът следва да бъде обезщетен за реално претърпените вреди. Тези
действия на застрахования също попадат в обхвата на предвидените в т.6.5.16 от
ОУ изключения.
Въвежда се възражение относно претендирания размер на обезщетението като
прекомерно завишен. Сочи се, че при определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в ОУ
/т.12.8/, която е в съответствие с чл. 203, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. В чл. 203, ал.
2 от КЗ е посочено, че действителната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. С оглед
трайната съдебна практика, се приема, че за действителната се смята стойността
срещу която вместо застрахования автомобил може да се купи друг от същата
марка, модел и година на производство, т.е в нейните предели застрахованият
може да замести отнетото имущество с еквивалентно по вид и качество. В този
смисъл е и Решение на ВКС № 115/09.07.2009 год., II т.о. което предвижда, че
пазарната стойност е тази, която е достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на имущество от същия вид. Действителна стойност от своя страна, не
може да бъде по-голяма от пазарната стойност към деня на настъпване на
застрахователното събитие /Решение №79 от 02.09.2009г. на ВКС, ТК/.
Възразява се, че действителната стойност на автомобила към датата на
сключване на застрахователния договор е значително по - ниска от
застрахователната сума, като се твърди, че е налице надзастраховане по смисъла
на чл. 204 от КЗ.
На следващо място се настоява да бъдат приспаднати от обезщетението
последните две неплатени вноски, доколкото същите са дължими от застрахования в
размер на 1 074.06 лева всяка. Позовава се на т.12.15.1 от ОУ, съгласно която
разсрочените вноски стават предсрочно изискуеми при заявяване на щета и
т.12.15.2, съгласно която застрахователя може да прихване тези вноски при
изплащане на щетата.
Възразява се относно акцесорния иск за лихва, освен поради
неоснователност на главния иск и на самостоятелно основание, поради това, че
ответника не е изпаднал в забава. Мотивира се с обстоятелството, че
застрахованият не е изпълнил задължението си да свали от отчет в КАТ автомобила
съгл. т.12.9 от ОУ. Позовава се на трайна съдебна практика, обективирана в
Решение №59 от 12.06.2015г. на ВКС по т.д.№1256/2014г., II т.о. и Решение №44
от 02.06.2015г. на ВКС, I т.о. по т.д.№775/2014г./., с която е дадено
разрешението, че в случай на непрекратена регистрация на МПС застрахователят не
изпада в забава.
С допълнителната искова молба ищецът релевира допълнителни доводи в
подкрепа на изложените такива в исковата молба.
На първо място се твърди, че при внос
на автомобили бутиков клас (какъвто е процесния) задължително преминават
проверка допълнителна „комисия"
(извършваща се веднъж седмично) в отдел „Регистрация" при
МВР преди да бъдат одобрени документите за регистрация. При подаване на
заявление за регистрация се предават документите на служител в отдел
„Регистрация" към МВР, който обработва същите и насочва към най-близката
дата за допълнителна комисия.
След преминаване на експертно обследване от страна на експертите на допълнителната
комисия, отдел „Регистрация" и подписване, че МПС е годно да бъде
регистрирано в Република България, същото се придвижва за следваща проверка, а
именно на документи от дежурен офицер в отдел „Регистрация". След
преминаване и на втората процедура по проверка на документи от офицера, като
първата процедура проверя документи и физически
представеният автомобил, същият преминава към получаване на
български регистрационни табели и свидетелства за регистрация част I и II. Ако
съответната комисия или офицера преценят, че са налице компрометирани данни
относно документалното или физическо състояние (проверка с различни химични
вещества по идентификационния номер) на автомобила бива отказана регистрация и
откриване на друг тип производство. Като всичките тези действия се извършват от
държавен орган в лицето на сектор „Регистрация" към МВР.
На следващо
място се твърди, че при сключване на застрахователния договор застрахованият е
бил длъжен на основание т. 9.4 от Общите условия, да представи автомобила за извършване
на оглед и заснемане, който има за цел неговото идентифициране. В конкретният
случай заснемането и сверката на рамата (идентификационния номер) се прави от
служител на ответника (инспектор, старши инспектор или вещо лице назначени на
трудов или граждански договор). Застрахователят посредством своя служител е
направил физически оглед и сверка на рама, като е предоставил застрахователна
закрила (покритие), а не се е позовал на ОУ да откаже сключване.
Възразява се,
че в случай, че застрахователят е можел да се снабди с документа, издаден от
„Цебия" ООД и съответно да установи обстоятелства, които биха довели до
отказ да бъде сключен застрахователен договор. Твърди се, че след направена
проверка е установено, че застрахователят има договорни отношения с дружеството
„Цебиа“ ЕООД, което означава, че проверката на автомобил преди сключване на
застрахователен договор е възможна, но ответника не я е направил, проявявайки
груба небрежност.
Твърди се, че сертификата от фирма „Цебиа“
ЕООД е частен документ, който не може да удостовери с абсолютна сигурност какво е правното или фактическото
положение на лекия автомобил към момента на сключването на договора, като това
е посочено и в самия документ. /Решение № 2746 от 05.04.2016 г. по гр. д. №
1732/2015 г. на Софийски градски съд/.
Оспорват се
твърденията, наведени в писмения отговор, че процесния автомобил е произведен
на 03.05.2012г. за пазара на Русия, и че в момента е регистриран там в гр.
Сургут. Оспорват твърденията, че процесния автомобил не е този който е описан и
индивидуализиран в свидетелство за регистрация първа част /голям талон/,
издаден от МВР в България и представен пред застрахователя при сключване на
застрахователни договор.
Оспорва се
истинността досежно съдържанието на документа представен с писмения
отговор с наименование „Сертификат PROVIN"
С ДАТА
20.07.2016г. издаден от „Цебиа"
ООД доколкото съдържа
неверни данни относно обстоятелството, че процесния автомобил е произведен на
03.05.2012г. за пазара на Русия, и че в момента е регистриран там в гр. Сургут
с посочен в документа регистрационен номер, както и че последната промяна в
регистрацията на му е извършена в Русия е била на 27.02.2016г. Позовава се на
обстоятелството, че документът е издаден от частно търговско дружество, а не от
държавен орган. Липсва приложен към него лиценз от държавен орган, който да
удостоверява, че „Цебиа" ООД има право да издава такива документи и да
гарантира съдържанието им. Отделно самият издател на документа по никакъв начин
не гарантира за верността на съдържанието на издадения документ. Сочи се, че
представеното доказателство е частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК и в случай, че ответникът заяви, че ще се
ползва от документа - „Сертификат PROVIN"
с дата
20.07.2016г. издаден от „Цебиа" ООД, настоява за откриване на производство
по оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК.
Оспорва се
възражението за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен
предмет. Твърди, че регистрацията за процесното МПС от отдел „Регистрация"
към МВР не е била отказана, а застрахователя на свой ред е извършил оглед, идентификация и
оценка преди сключване на договора. Позовава се на съдебната практика,
обективирана в решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II
т. о., ТК, в което е прието, че правно значимо за отказа е само това поведение
на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното
правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора
и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Разяснено
е, че поведението на застрахования преди сключване на застрахователния договор
е от значение за други права на застрахователя, като напр. правото да откаже да
сключи договора при наличие на обстоятелства от съществено значение за
поемането и носенето на риска и правата по чл.189, ал.1 и ал.З КЗ /отм./ да
прекрати или измени договора при узнаване на такива обстоятелства, които
застрахованият е премълчал съзнателно, но не и към правото на отказ от
изплащане на обезщетение.
Оспорва се
възражението за надзастраховане по смисъла на чл. 204 от КЗ. Сочи се, че застрахователят, в изпълнение на задълженията
си по т. 9.4 от Общите условия е извършил оглед, идентифициране на автомобила и
е определил действителната му стойност
към момента на сключване на договора. Позовава се на влязлото в сила
решение по частичния иск, в производството по което е приета САТЕ, която е
установила средната пазарна цена на автомобила към датата на застрахователното
събитие 09.07.2016г. в размер на 78400
лева, която е почти идентична с действителната стойност на автомобила,
определена в застрахователната полица.
Възразява се
относно искането за прихващане с
неплатените застрахователни премии от застрахователното обезщетение, доколкото същите са дължими от застрахования.
Твърди се, че ЗК Уника АД няма право да прихваща неплатените застрахователни
премии от застрахователното обезщетение, освен в случая на т. 12.15.1 от Общите
условия на застрахователя.
В подадения отговор на
допълнителната искова молба ответника поддържа направените в отговора на исковата
молба възражения.
Настоява от евентуално присъдената сума да се приспадне и договореното в
полицата самоучастие в размер на 5 % от обезщетението.
Сочи се, че представеното
удостоверение от „Цебиа“ ООД е частен диспозитивен по своя характер документ,
който се ползва с формална доказателствена сила. Съдържанието им се преценява
от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото
съгласно принципа на чл. 12 ГПК, поради което не следва да се открива
производство по реда на чл.193 от ГПК, при
изявление, че ответника ще се ползва от документа.
Искът черпи правно основание от разпоредбите
на чл.405, ал.1 от КЗ.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да установи настъпване на застрахователното
събитие в срока на договора, своевременно уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и представяне на всички необходими
документи във връзка с настъпилите вреди, размерът на последните, както и датата на изпадане в забава на
застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника
е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения
/плащане, давност, прихващане, други
специално предвидени основания, изключващи отговорността/.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени доказателства, съобрази заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, приема за установено от фактическа страна следното :
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице
влязло в законна сила на 11.10.2018г. съдебно решение № 1058/14.03.2018г. по
гр.д. № 6359/2017г. по описа на ВРС, 33-ти състав, по силата на което ЗК ”УНИКА”
АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н.П.Л. ЕГН ********** сумата от
1 250 лв., представляваща
частичен иск от сумата 78 000лв., дължимо застрахователно обезщетение по щета
№16110010201 по застрахователна полица № 16001111361, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда-16.05.2017год. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
Съгласно
постановките, приети с т.2 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по
тълк.д. №3/2016г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
В съответствие с
формираната задължителна съдебна практика при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. Прието е
по-нататък, че след като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа
на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради
което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се
произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво
представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво
постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива
съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т.
18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването
на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право.
Съгласно цитираното решение
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се
преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане
или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част
от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти,
които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на
частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи
защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес
за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни
средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
Посоченото налага
извода, че в настоящото производство следва да приеме за безспорно установено
наличието и валидността на сключен между страните по делото застрахователен
договор „Каско“ за собствения на ищеца л.а. „***”, рег.№ ***, рама № ******2012. Договорът е обективиран в полица
№ 16001111361 от 07.01.2016г. със срок на валидност от 00:00 часа на 08.01.2016г.
до 24.00 часа на 07.01.2017г. Не е предмет на установяване и настъпилото
застрахователно събитие – кражба и своевременното уведомяване на
застрахователя, доколкото същите като факти са елемент от правоотношението и
условие за възникване на субективното материално право на застрахования, чието
съществуване е установено с решението по заявения частичен иск в производството
по гр.д. №6359/2017г. по описа на ВРС.
Следователно въведените от ответника в настоящия процес възражения за
нищожност на застрахователния договор и на договора за покупко-продажба от
17.12.2015г. са преклудирани и не следва да се поставят на разглеждане. Такова
е и възражението на ответното дружество, че е налице изключение от
застраховката и не е налице покрит риск, съответно не се дължи застрахователно
обезщетение, доколкото ищецът не е изпълнил изискванията на т.6.5.16, т.6.5.17 б."з" и т.6.8 от ОУ.
По изложените съображения се
установява по делото, че към момента на сключване на договора за застраховка
„Каско“ ищецът е собственик на автомобила, има застрахователен интерес от
сключване на застраховката, както и че са налице
предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя да заплати
дължимото обезщетение.
Основните
възражения, въведени от ответника и формиращи спорните факти и обстоятелства,
предмет на доказване в процеса се свеждат до: оспорване претендирания размер на
обезщетението като прекомерно завишен, т.к. действителната стойност на
автомобила се е намалила значително след сключване на договора за застраховка;
въведеното възражение за прихващане с двете неплатени от ищеца вноски за
дължима застрахователна премия в общ размер от 2148.12 лева, или 1074.06 лева
всяка; както и възражението, че от евентуално присъдената сума на обезщетението
следва да се приспадне и договореното в полицата самоучастие в размер на 5 % от
обезщетението.
Със застрахователния договор застрахователят се задължава
срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или сума.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение по чл. 386,, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в уговорения срок.
Вещото лице
инж.Й.М. по съдебно-техническата експертиза за определяне на действителната
пазарна цена, т.е. стойността, за която може да се закупи друго МПС от същото
качество, при съобразяване с конкретните характеристики на автомобила като
произход, конструктивни фактори, експлоатационно и техническо състояние, пробег
и др. докладва, че към датата на събитието – 09.07.2016г., същата възлиза на 76
000 лева.
Видно от
застрахователната полица застрахователят е сключил договора за застрахователна
сума в размер на 78 000 лева. От датата на сключване на договора за застраховка
до датата на настъпване на застрахователното събитие са изминали около 6
месеца, като обезценяването й със сума в размер на около 2000 лева е нормално,
при което следва да кредитира изцяло заключението на експерта по делото и
приеме за действителна стойност на застрахования автомобил към датата на
застрахователното събитие - сумата от 76 000 лева.
Неоснователно е в
възражението на ответника за самоучастие на застрахования в обезщетението,
съгласно договореното в застрахователната полица. Действително в раздел Условия
и покрити рискове в полица № 16001111361/07.01.2016г. е предвидено самоучастие
на застрахования с 5 %, но минимум 100 лв. от размера на одобреното обезщетение
при всяка щета, при приспадане на сумата на самоучастие от него. С клаузата на
т.8.2 от Раздел Самоучастие на ОУ по застраховка КАСКО на МПС, приети с решение
на УС на ЗК „Уника“ АД от 11.03.2015, в сила от 06.04.2015г., е изрично
посочено самоучастието се прилага за Пълно Каско, но не се прилага при кражба
на МПС, пълна загуба-тотална щета и при всички рискове, покрити по клауза Е
Частично Каско.
Съгласно
разпоредбата на чл.348, ал.1 от КЗ при несъответствие между застрахователния
договор и общите условия има сила уговореното в договора. След преценка на договора и общите условия и
съпоставката на съдържащите се в тях клаузи в съответствие с чл. 20 ЗЗД съдът намира, че не е налице такова несъответствие. По клаузата Пълно
каско, при която е сключен договора, застрахователят покрива пълна загуба или
частична повреда на застрахованото имущество произтичащи от пътно-транспортни
произшествия /т. 5. 1.1/, кражба или грабеж /т. 5.1.2/ и вандализъм /т. 5.1.3/.
Цитираната по-горе т. 8. 2 посочва в кои случаи, въпреки уговорената клауза,
самоучастието е неприложимо и един от тях е при кражба. Това означава, че по
волята на страните само по този риск от Пълно Каско отговорността за вредите
няма да бъде споделена при условията на т. 8. 1 от общите условия. В последната
самоучастието е предвидено като необходим елемент от застрахователното
правоотношение и нейното съдържание е възпроизведено в полицата, но от това не следва
да е уговорено нещо различно спрямо клаузата на т.8.2, поради което и не е
налице основание за приспадане от дължимото обезщетение на самоучастието.
Ответникът е противопоставил възражение за
прихващане със свое насрещно вземане, произтичащо от застрахователния договор,
а именно неплатени последни две вноски от застрахователната премия в общ размер
на 2148.12 лв.
Съгласно чл. 369, ал. 1 КЗ, ако застрахователят има изискуемо вземане
за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по застрахователния
договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето ползващо
се лице към него, което произтича от застрахователния договор. Според ал.2
когато застрахователното събитие е настъпило, преди застрахователната премия да
е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.
Не е спорно, а е видно от представените
разписки / л.9/, че към датата на настъпване на застрахователното събитие са
платени първа и втора вноски. Последните две не са били с настъпил падеж и не
са били изискуеми към деня на събитието, но те са дължими като ищецът признава
да не ги е платил на падежите или впоследствие. Поради това и на основание чл.369, ал.2 КЗ за ответника възниква правото да удържи
тази сума. Вноските са изискуеми и ликвидни, поради което следва да бъде
извършено прихващането им с дължимото застрахователно обезщетение, определено
по размер от действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие.
Воден от тези установени по делото обективни обстоятелства съдът счита, че
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 72 601.88 лева,
до който размер предявеният иск следва да бъде уважен като основателен, при отчитане,
че вече има произнасяне по част от общия размер от 76 000 лева, а именно:
за размера до 1250 лева има влязло в
сила решение по гр.д.№ 6359 от 2017г. на Районен съд Варна, както и че сумата
от 2148.12 лв. – стойността на
трета и четвърта застрахователни премии, също следва да бъде приспадната. Като
основателен и доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 72 601.88
лева, а за горницата над присъдената сума от 72
601.88 лева до претендираната сума от 74 750 лева да бъде отхвърлен поради
погасяване чрез извършено съдебно прихващане със сумата от 2148.12 лева,
представляваща дължима застрахователна премия – трета и четвърта вноска по
полицата, а за горницата над 74 750 лева до пълния претендиран размер от
76 750 лева – като неоснователен и недоказан.
При неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на
застрахователя на всички изискуеми документи. В т. 12. 24 от Общите условия е
предвидено, че при кражба или грабеж на цялото МПС застрахователното
обезщетение се изплаща до 15 дни след получаване на всички изискуеми документи,
необходими за определянето му, включително постановлението от прокуратурата за
прекратяване на следствието или за спиране на наказателното производство. По
делото не е спорно, че най-късно на 11.07.2016 г. ответникът е бил надлежно
уведомен за събитието с предявена от ищеца претенция за изплащане на
обезщетение. Съдът намира възражението на ответника, че забавата му настъпва
след изтичане на 15 дни, считано от датата на прекратяване на регистрацията на
автомобила за неоснователно, тъй като законът и общите условия не обвързват
срока за изпълнение с подобно обстоятелство. Разпоредбата на т.12.9 от ОУ
регламентира задължението за дерегистрация като предпоставка за изплащане на
застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователния риск пълна
загуба – тотална щета, какъвто в случая не е налице. Следователно
застрахователят дължи обезщетение за забава в изплащането на главното задължение,
определено по размер от законната лихва, считано от момента, за който е
поискано - датата на подаване на исковата молба в съда – 22.10.2018г. до
окончателното плащане.
По разноските : С оглед изхода на
спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от предявените
искове ответното дружество дължи на ищеца сторените от него разноски в размер
на 5793.96 лева, от които за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и
адв.хонорар, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално
извършени разходи.
На ответника предвид отхвърлената част от
иска се следват разноски в размер на 24.59 лева, от които юрк възнаграждение
/определено на 450 лева/ и дт за съд.удостоверение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Тодор Александров“ 18, представлявано от Н. Г. –
главен изпълнителен директор и Д.Т. – изпълнителен директор, да заплати на Н.П.Л. с ЕГН **********
*** 25 сумата от 72 601.88
лева, на осн.
чл.405, ал.1 от КЗ - представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***,
рама № *****за настъпил на 09.07.2016г. за
времето от 15.00 до 00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на действителна пазарна цена
на вещта и представляваща разликата между дължимото
обезщетение от 76 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева,
присъдена на ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д.
№6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума от 72 601.88 лева до претендираната сума
от 74 750 лева поради погасяване чрез извършено съдебно прихващане със сумата
от 2148.12 лева, представляваща дължима застрахователна премия – трета и
четвърта вноска по полицата, а за горницата над 74 750 лева до пълния
претендиран размер от 76 750 лева – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор
Александров“ 18, представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т.
– изпълнителен директор, да заплати на Н.П.Л. с ЕГН ********** *** 25 съдебно-деловодни разноски в размер на 5793.96
лева.
ОСЪЖДА
Н.П.Л. с ЕГН ********** *** 25 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор Александров“ 18,
представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т. – изпълнителен
директор съдебно-деловодни разноски в размер на 24.59 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: