Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д.Димитров
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 349 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Б.Й.М. ***, срещу Решение № 632 от 07.11.2019г., постановено по ВАНД № 1403/2019г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР -гр.Шумен в частта му по пункт 1, с която на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП на Б.Й.М. *** за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева; както и е изменено Наказателно постановление №
19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група сектор „ПП“ към ОДМВР - гр.Шумен,
в частта му по пункт 2, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП на касационния жалбоподател за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП са наложени глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, като размерът на наложената
глоба е намален от 80 /осемдесет/ на 50 /петдесет/ лева, а срокът на лишаване
от право да управлява МПС - от 2 /два/ месеца е намален на 1 /един/ месец.
В жалбата си
касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради
постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка се
релевират аргументи, че осъщественото от него ПТП е
представлявало лек допир между два автомобила без абсолютно никакви щети, а
местопроизшествието е напуснал едва след като се е убедил, че няма нито една
драскотина по автомобилите и не се налага оставането му там. С оглед изложеното
се обосновава тезата за маловажност на санкционираната деятелност, като се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно
заседание Б.М., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по
изложените
в нея съображения. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител, респективно не взема
становище по допустимостта и основателността на оспорването.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното
решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №
19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР -гр.Шумен в
частта му по пункт 1, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т.11
от ЗДвП на Б.Й.М. *** за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; както и е изменил
Наказателно постановление № 19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група
сектор „ПП“ към ОДМВР - гр.Шумен, в частта му по пункт 2, с която на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на същия за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП са наложени глоба в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като е намалил размерите на наложените
наказания съответно на 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява
МПС. Наказателното постановление е издадено за това, че на 09.05.2019г. в 17.50
ч. в гр.Шумен, на ул.Македония, като водач на МПС - притежаваното от него л.а.
"Рено Меган Сценик" с рег.№ ***, при маневра "движение
назад" за излизане от реда на паркираните автомобили не се убедил, че няма
да създаде опасност за паркирания зад него л.а."Пежо" с рег.№
Н0730ВР, в резултат на което го блъснал в лява част на задна броня, ставайки причина
за ПТП с материални щети, след което не останал на местопроизшествието, за да
окаже съдействие за установяване на размера на вредите от произшествието. За описаното нарушение на 09.05.2019г. срещу касационния
жалбоподател бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № АА115642/09.05.2019г., за нарушения на чл.40, ал.1, пр.2 и чл.123,
ал.1, т.3, б."а" от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Впоследствие в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Въз основа
на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства било издадено процесното наказателно постановление, предмет на
оспорване пред районния съд.
Районният съд
е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган и в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения
материал, е счел, че деянието на касатора
съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав.
В тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващият е
нарушил чл.44, ал.1 от и чл.123, ал.1, т.3, б."а" от ЗДвП, доколкото преди да започне маневра, не се е
убедил, че няма да създаде опасност за паркирания зад него
лек автомобил, в резултат
на което е предизвикал ПТП,
след което е напуснал местопроизшествието, без да окаже
съдействие за установяване
на причинените вреди. С оглед
на това съдът е заключил,
че деянията на нарушителя правилно
са квалифицирани от наказващия орган като съставомерни по приложените административнонаказателни състави
и същите не представляват
маловажен случай. По изложените съображения
съдът е потвърдил наказателното постановление по п.1, като
правилно и законосъобразно,
респективно го е изменил в частта му по п.2, намалявайки размера на наложените
на дееца наказания до предвидения законов минимум, поради несправедливост на наложените от наказващия
орган такива.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен
е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа
страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи
дали са извършени описаните в НП нарушения (което в
хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата,
при които са осъществени. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал за установяване
на обективната истина по
спора. Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение
за изясняване на фактическата
обстановка са показанията
на полицейските служители И.Г. и И.П., които са посетили местопроизшествието непосредствено
след настъпване на ПТП и са
установили последиците от същото,
в т.ч. въз основа на обстоятелствата, споделени от самия нарушител и от собственика на другия автомобил. Обосновано съдът е кредитирал показанията на посочените
свидетели, доколкото същите
са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дееца обстоятелства, при липса на индиции за евентуална заинтересованост от изхода на делото,
както и при липса на каквито и да било доказателства, които да ги опровергават.
Нещо повече, по делото е разпитана като свидетел и И.И.- собственик на ударения от
касатора автомобил и пряк очевидец на нарушенията, чиито показания напълно кореспондират с тези на полицейските служители и приложените
писмени доказателства и
снимков материал, поради което
обосновано са кредитирани
от въззивната инстанция. Правилно районният
съд е отхвърлил като неоснователна застъпената от оспорващия теза за
маловажност на санкционираната
деятелност, тъй като в резултат на допуснатото от него нарушение на чл.40, ал.1 от , последният е предизвикал сблъсък с друго МПС, причинявайки му имуществени щети. Тези щети съвсем не са незначителни, както сочи касационният жалбоподател, доколкото св.И.И.изрично обяснява, че в резултат на удара
притежаваното от нея МПС е
било с извадена броня, щръкнала
пластмаса под калника и счупен стоп. Обоснован е и изводът
на съда за допуснато от Б.М.
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б."а"
от ЗДвП, изразяващо се в напускане на местопроизшествието
без да окаже съдействие за установяване размера на вредите от него, доколкото св.И.И.изрично сочи, че
нарушителят е обяснил, че ще отиде да паркира
и ще се върне, но не го е сторил, което
е наложило тя да потърси съдействие от органите на МВР, а последните - да издирват
нарушителя.
С оглед
изложеното съдът намира, че въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред,
районният съд е аргументирал правилен извод, както
за авторството на деянията,
така и за правната им
квалификация. Не са налице визираните от касационния
жалбоподател отменителни
основания, чрез които се аргументира становище за порочност на постановеното съдебно решение. Изложените от районния съд
мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят, като съдът препраща към тях съобразно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване
на съдопроизводствените правила, като
липсва касационно основание
за отмяна на неговото
решение.
Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 632/07.11.2019г., постановено по ВАНД № 1403/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на
18.02.2020г.