№ 95
гр. Пловдив , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Ст. Роглекова
Членове:Даниела Д. Събчева
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601911 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ.
Образувано е по постъпила жалба от нарушителя Й. ИВ. Ж.,
депозирана чрез защитника му адв. Д.Й., срещу Решение № 1435/05.09.2021г.,
постановено по АНД № 5771/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, с
което, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв за това, че на
01.04.2021г. около 23.00ч в гр. Пловдив на ул.“Чавдар войвода“ пред №5 е
извършил непристойна проява, на публично място, пред поведе хора, което
представлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ.
В жалбата се твърди, че с атакуваното решение е нарушен законът,
нарушени са процесуалните права на Ж., както и наложеното му наказание е
несправедливо. Излагат се множество обстоятелства по фактическата
обстановка на случая. Твърди се, че в хода на първоинстанционното
производство е било нарушено правото на защита на нарушителя Ж. като не е
бил извикан присъствалият пред залата адвокат. На следващо място се сочи,
че наложеното наказание следва значително да бъде редуцирано, тъй като в
този си размер е явно несправедливо.
1
В съдебно заседание нарушителят и процесуалният му представител,
поддържат жалбата и направените с нея доказателствени искания.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото
доказателства, събраните във въззивното производство такива и след като
обсъди доводите и съображенията на страните съобразно с изискванията на
чл. 7, ал. 2 от УБДХ вр. чл. 348, ал. 1 от НПК, намира следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена от надлежна страна
в законоустановения 24-часов срок по чл. 7, ал. 2 от УБДХ.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 1 и
сл. от УБДХ, образувано по съставен акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от Трето РУ при ОДМВР.
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е
възприел за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2021г. срещу 05.09.2021г. нарушителят Й.Ж. употребил
значително количество алкохол. По същото време той поставил на самата
улица в *** две големи тонколони, чрез които слушал висока музика от
музикална уредба и нарушавал нощната тишина. Това станало причина
съседи да подадат сигнал за нарушението до ОДЧ на Трето РУ-Пловдив.
Сигналът бил регистриран на 04.09.2021 в 23.42ч. На място бил изпратен
дежурен полицейски екип, състоящ се от *** Г.К.Д., Ж.И.Ж. и Б.И.Д.. При
пристигането на полицейския автомобил Ж. намалил високата музика.
Полицаите се легитимирали и поискали лична му карта за проверка. Това
афектирало Ж., който категорично отказал да си даде личната карта и
предизвикателно отново увеличил музиката, отправяйки към полицаите
обидни думи и псувни , както следва: „Чупката от тук ** полицаи“, „***“
„***“. Той казал, че ще продължи да прави каквото си иска и те не могат да
направят нищо, за да го спрат. Посоченото поведение станало причина
полицейските служители да направят опит да задържат лицето, като при
задържането Ж. оказал съпротива, дърпайки и бутайки полицейските
служители. При опитите на полицаите да качат лицето в полицейския
автомобил за транспортирането му до 03 РУ, нарушителят заплашвал, че ще
се самонарани, за да бъдат полицаите уволнени за полицейско насилие, като в
2
изпълнение на заканата си на няколко пъти сам се удрял в различни части на
служебния автомобил. На място били извикани като подкрепление служители
на СПС при ОДМВР Пловдив- И.Т. и А.Б.. Ж. бил отведен в сградата на 03
РУ на МВР. При пристигането там полицаите констатирали, че в резултат от
действията по самонараняване от главата на нарушителя течала кръв.
Предложена му била медицинска помощ, каквато той отказал. Вместо това
след отвеждането му в сградата на 03 РУ нарушителят продължил да отправя
към същите полицейски служители обидни думи и псувни.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
направил задълбочена и аргументирана с основателни доводи оценка на
събраните по делото доказателства, които установяват именно така описаната
фактическа обстановка. Въз основа на същата съдът е формирал и правилни
правни изводи.
В хода на въззивното съдебно заседание бяха събрани доказателства,
поискани от защитата. При тяхната оценка въззивният съдебен състав
констатира, че същите не променят изводите по фактите и правото, направени
от първостепенния съд преди това. Настоящият съд счита, че достоверни са
именно свидетелските показания на полицейските служители и обясненията
на нарушителя, дадени пред първостепенният съд. Обясненията на
нарушителя Ж. пред въззивният съд и свидетелските показания на Н.С.А. и
В.К.Д., съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани в тази им част, която
противоречи на доказателствата в сведенията на полицейските служители.
Това е така, тъй като съдът счита, че в тази им част са недостоверни,
обслужващи единствено защитна позиция на нарушителя, променена от него
в хода на делото. Видно е, че пред районния съд нарушителят е посочил
липса на спомен за събитията от изминалата нощ, съжаление за случилото се
и поднасяне на извинения към полицейските служители. Обясненията дадени
от Ж. в онзи момент са ясни и недвусмислени и те не сочат каквито и да е
обстоятелства като заявените днес, изцяло в обратен смисъл, при все че по-
рано е обяснил за липса на спомен за тези събития. Съдът държи да посочи
обаче, че и от събраните днес доказателствени искания се установява
съпротива на нарушителя срещу полицейските органи при опита им да го
задържат, като твърдението на нарушителя, че се съпротивлявал поради страх
не представлява причина, която да оправдава действията му.
На следващо място настоящият въззивен съдебен състав не установи
3
да са били допуснати в хода на първоинстанционното производство
посочените от защитата процесуални нарушения. Видно е, че правата на
нарушителя в съдебното производство са му били разяснени и той не е
направил искане да ползва адвокатска защита. За нарушителят е било ясно, че
е изправен пред съд, който е разяснил на нарушителя административното
нарушение, според депозираният акт и предвидените в закона наказания за
същото. По последните нарушителят взел отношение като помолил
наказанието му да бъде глоба, а не задържане в МВР. Всичко това е отразено
в съдебният протокол. Няма причина, поради която да се счете, че
първостепеният съд е бил предубеден или е лишил нарушителя от правото му
да ползва адвокатска защита в производството. Протоколът за проведеното
съдебно заседание е писмено доказателствено средство и видно от него
нарушителят е имал възможност да изрази становището си по време на
целият процес, като думата му е била предоставяна последователни по всички
въпроси и той е участвал активно. В залата не се е явил и защитник,
упълномощен от нарушителя. Предвид възраженията на защитника направени
днес за това, че достапът му до залата е бил ограничен, следва да се посочи,
че искане от нарушителя да ползва защитник в съдебното заседание изобщо
не е отправял. Видно от представеното пълномощно за адвокатска защита по
делото, същото е съставено на 06.09.2021г, ден след съдебното заседание пред
районния съд. По тези съображения съдът намери възраженията на защитата
за процесуални нарушения за неоснователни.
Правилна и законосъобразна е преценката на първостепенния съд, че
поведението на Ж., изразяващо се в отправяне на ругатни, псувни и изрази с
обиден характер, бутане и дърпане спрямо полицейските служители,
съпроводено с оказана съпротива при задържане както на улицата, така и в
сградата на Трето РУ на МВР е именно хулиганска проява, тъй се касае за
непристойно поведение, реализирано в пияно състояние от него, нарушило
общественият ред и спокойствие, нощно време, станало достояние,
обезпокоило и възмутило повече хора.
За така извършеното нарушение от Ж. първостепенният съд му е
наложил административно наказание Глоба на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от
УБДХ, в размер на 500лв. Така определеното наказание по вид и размер
съдът намира за законосъобразно и справедливо, съобразено с деянието и
допълнителните обстоятелства, преценени от първостепенният съд свързани с
4
нарушаване на нощната тишина от силната музика преди пристигане на
полицейските служители. То е съобразено и с личността на дееца, за която се
съди от конкретните прояви, тяхната дързост, изразена в желанието му да се
самонарани за да злепостави полицаите, упоритостта на действията му,
наложили привличане на допълнителни полицейски сили, продължили през
един продължителен период от време. Въззивният съдебен състав счита, че
целите на административно наказателната отговорност и най-вече тези,
свързани с превъзпитанието на нарушителя, могат да бъдат успешно
постигнати именно с така определеното по вид и размер административно
наказание.
Предвид изложеното възраженията на нарушителя и неговия
защитник, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1435/05.09.2021г., постановено по
АНД № 5771/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, с което, на
основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на Й. ИВ. Ж. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5