№ 1814
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502153 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на БЕНИТА ОЙЛ ООД, срещу решение
№261756/26.05.2021г. по гр.д. 16952/2019 по описа на ВРС), в частта с която е бил уважен
иск на „АНИМАРК 2015“ЕООД за установяване на вземане в размер на общо 20 000 лв по
оспорени две заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадени на кредитора по
ч.гр.д.12348/19 на ВРС, претендирани като възнаграждение за възложено управление на
търговски обект, начислено за период 01.07.2017 – 2.10.2017г, ведно със съответна лихва и
са определени разноски в полза на насрещна страна.
Въззивното дружество, чрез пълномощника си чрез адв. Е. адв. Н. сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти
за прието изпълнение на възложена работа, поради необоснована преценка на събраните
доказателства. Сочи, че съдът е дал вяра само на показанията на свидетелите на ищеца,
които са общи и недостатъчно конкретизирани и кореспондират само на съставените
фактури, но не и на фактите по изпълнение на договора, като не е отчетена и
заинтересованост на пряко свързано с ответника лице. Обратно, счита, че свидетелите на
ответника са посочили конкретни функции по управление, които са били осъществявани от
служители на ответника без каквато и да е консултация от ищеца или други лица. Счита, че
събраните по делото доказателства не установяват изпълнение на възложената по договора
работа в периода, за който се търси възнаграждението, а напротив, установена е липсата на
1
конкретни лица в дружеството –изпълнител които да са извършили консултантска дейност и
противопоставянето на управителя на дружеството незабавно след узнаването на
фактурирането на изпълнената услуга.
В пледоария по съществото на спора пълномощника акцентира върху безспорно
наличие на осчетоводяване на съставени от изпълнителя фактури, но липса на ползване на
данъчен кредит по тази доставка и липса на доказано изпълнение на услугата след
изискване от възложителя на документация за приета работа. Моли неправилното решение
да бъде отменено и вместо него претенцията на изпълнителя за заплащане на неизвършена
работа да бъде изцяло отхвърлена. В допълнителни писмени бележки представителят на
въззивника наред с по-детайлно обосноваване на отликите на процесния казус от случаите,
разрешавани в установената практика на съдилищата, се позовава на процесуална пречка за
приключване на делото, като сочи наличие на законова хипотеза на прекратяване на
търговско дружество и липса на надлежна представителна власт на упълномощен
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез упълномощен адвокат П. оспорва доводите за недоказано
изпълнение, като се позовава на събраните и всестранно обсъдени от първата инстанция
доказателства, между които писмено потвърждение на задълженията и счетоводното
отразяване на фактурирано изпълнение на услугата, както и показанията на свидетелите,
които ги потвърждават. Счита, че посоченото от въззивника инцидентно престиране
(месечно предаване на фактури) е съответно на периодичния характер на услугата и
спецификата на консултацията за дейност на търговски обект, който се намира на адрес,
различен от управлението на дружеството-възложител.
Пледира по същество с бланкетни доводи за доказано точно изпълнение на
възложена мениджърска услуга, останало отчасти неплатено от възложителя като моли за
потвърждаване на постановения акт по основателната претенция на кредитора.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските във въззивното
производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.36 и 38), насрещно оспорени в
частите относно адвокатските възнаграждения на представителите.
По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и допустимостта
на въззивното производство съдът се е произнесъл с определение № 3358/24.09.2021г.
Допълнително, съдът е констатирал по молба на въззиваемата страна, че лицето, посочено в
търговски регистър като законен представител на дружеството е починало. Към настоящия
момент обаче, по партидата на юридическото лице няма данни за оповестяване на
последици от този факт. Вярно е, че по принцип смъртта на управляващият едноличен
собственик прекратява членствено правоотношение с единствения съдружник и осуетената
възможността да се формира волята на юридическото лице препятства продължаването на
търговската дейност (чл. 157 ал.1 ТЗ). Последиците на факта обаче имат действие във
вътрешните отношения, но спрямо външни за дружеството лица освен този факт се изисква
и регистрирането на промяната като допълнителен елемент от сложния фактически състав.
В този смисъл е предвидено конститутивно действие на охранителния акт в чл. 140 ал. 3 вр.
2
ал. 2 ТЗ, на което следва да се настоява и в случая когато прекратяването не е резултат от
акт на едноличен собственик а от факт на смъртта му. За трети лица, какъвто е договарящия
с дружеството въззивник носителя на права и задължения е дружеството, като валидно
учредено ЮЛ, чието съществуване не може да се отрича до вписване на заличаване и то
едва след проведена ликвидация. Липсата на легитимиран управителен орган също не
препятства автоматично упражняването на права спрямо третите лица, доколкото законът
урежда редица възможности за поддържане на текущата дейност от търговски
пълномощници и помощници. Отпадането на упълномощаването се предоставя от
прекратяване на съществуването на упълномощителя( чл. 41 ЗЗД), но прекратяването на
дружеството по право не може да се приравни на прекратяване на юридическото лице –
хипотеза, изискваща преустановяване на съществуването на субекта, каквото не е налице
при прекратяване на дейността, поне докато не бъде обявена ликвидацията с конститутивно
вписване на новия законен представител – ликвидатор и породеното от промяната в статута
на ЮЛ ограничение на дейността до довършването на сделките на предприятието. Дори и
тогава обаче, заварените мандатни отношения, възникнали между дружеството и
процесуалния му представител не биха били засегнати, тъй като овластяването не се отнася
до търговията, а до съдебна защита на вече породени и подлежащи на довършване
правоотношения. В заключение, въззивният съд намира, че възразяващия въззивник като
трето лице не може да се позовава както на прекратяване на дейността на въззиваемото
дружество както известното невписвано обстоятелство (поради изискването за
конститутивно вписване по чл. 7 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 140 ал.3 ТЗ), така и на отпадане
на правата на упълномощения адвокат поради прекратяване на пълномощно по право (чл. 41
ал.1 ЗЗД). Отделно от това, нито процесуалното правило на чл. 229 ал.1 ГПК нито друг
специален закон не урежда като основание за временно спиране на процеса прекратяването
на дейността на търговско дружество. Поддържане на дейност при липса на управителен
орган само по себе си не налага заместването на вътрешната воля на ЮЛ от друг особен
представител, тъй като за разлика от недееспособните физическите лица, на които се
учредява законен представител, за този вид търговско дружество законът е предвидил
специален ред за защита на обществения интерес (чл. 155 ал.1 т. 3 ТЗ) и до упражняване на
правомощието на прокуратурата с конститутивен иск, действията от името на търговеца,
независимо от кого са извършени, ангажират правната сфера на ЮЛ. Искането за отмяна на
определението за приключване на съдебното дирене и спирането на разглеждането на
делото до назначаване на нов управителен орган от заинтересовани правоприемници на
починалия собственик на капитала е неоснователно.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително и съответства на предявения иск за установяване на оспорено от длъжника
сборно вземане, заявено от кредитора, което са били издадени две заповеди за изпълнение
за суми, покриващи общия размер на дълга по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК).
Произнасянето на съдебното решение по установителен иск е съответно на основанието на
претенцията, посочено в заявлението на кредитора, като неплатено фактурирано
3
периодично за четири последователни месеца задължение на получател на услуга по
възложено с писмен договор от 01.12.2015г търговско управление на бензиностанция. В
рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието на два акта по
ч. гр. д. № 12348 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО на заповедния съд, който е уважил
заявление за общо 24 000лв, като първоначално е издал заповед само за 2 400лв (№
6555/27.08.2019 г.), а в последствие и допълнил произнасянето си с горница от 21 600лв(№
8565/08.11.2019 г.). и двете връчени на длъжника заповеди са били оспорени с бланкетно
възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от съдебно установяване по
специалния ред. Искът е предявен в указания от съда срок, като кредиторът е обосновал
претенцията си с факти, кореспондиращи изцяло на заявеното и възпроизведено в
заповедите основание: породено от неплащане на фактурирани с № 22/01.07.2017 г.; №
23/08.08.2017 г.; № 24/01.09.2017 г. и №25/02.10.2017 г., задължения на възложителя, всяко
от които за сумата в размер на 6000.00 лева, договорени като месечно възнаграждение по
сключен договор от 01.12.2015 г. за мениджмънт на обект Бензиностанция и Газстанция,
находящ се на адрес: гр. Варна, бул “Цар Освободител“ № 76А. Обжалваната част от
решението, с която е установен дълга до размер от 20 000лв е допустима.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При размяната на книжа ответника е оспорил валидното договаряне, но доколкото
защитата се основава на липса на представителна власт на насрещната по договора страна
възражението за недействителност е недопустимо(т.2 от ТРОСГТК 5/2014).
Предвид липса на оплаквания в тази част, въззивният съд приема за установени
фактите по пораждане на правоотношението, така както са установени от първата инстанция
въз основа на писмения договор от 01.12.2015 г.: Въззивното дружество, тогава с
наименование „Бета Ойл Трейдинг“ е договорило чрез Г.К.(управител на дружеството)
възлагането на мениджмънт на търговски обект(бензиностанция и газстанция), нает от
„Джемини 31“ ЕАД, като въззиваемият търговец, представлявана от търговския
пълномощник (дъщеря на управител Минчева) е заявил воля срещу месечно, платимо на 10-
то число възнаграждение от 10 400.00 лева с ДДС, да осъществява лично или чрез
упълномощено от него лице постоянна консултация по цялостната дейност на обекта, като
периодично информира възложителя за състоянието и дейността на бензиностанцията. В
договора не е бил фиксиран срок, но действието му е обвързано с наемното правоотношение
на менажирания обект.
Не е спорно, че изпълнителят съставил 4 бр. фактури № 22, 23, 24 и 25, издадени
респективно на 01.07.2017 г., 08.08.2017 г., 01.09.2017 г. и 02.10.2017 г. всички за сумата от
по 6 000.00 лева, в които като основание за начислено възнаграждение за облагаема с ДДС
доставка е посочен договор за управление.
Назначената в първата инстанция счетоводна експертиза не е установила друго
подобно договорено отношение между тези страни, а при преценка на аналитично водени
счетоводни партиди на клиенти на изпълнителя е намерила, че адресирани от възложителя
4
плащания с неконкретизирани основания (превод „по ф-ра“) с били отнасяни към
задължения по същия договор. Вещото лице е категорично, че именно процесните четири
фактури, макар и да не са били подписани от получателя на услугата, са били получени от
него и отразени надлежно в счетоводството му като до преводите от 2019г сумите по тях не
са били платени.
Няма спор, че възложителят е насочил два банкови превода, които са приети и
осчетоводени от доставчика като частично плащане на първата фактура и на фактура, извън
процесните, издадена за задължение, фактурирано на 01.12.2017г.
Така съпоставените факти за поне пет неплатени месечно фактурирани задължения от
по 6000лв изцяло кореспондират на отправено от възложителя – платец писмено искане за
потвърждение на „салда“ към приключване на финансова 2017г в размер на 30 000лв, което
е било прието и признато от издателя на фактурите в този размер на 16.03.2018г.
Спорно е значението на така установените безспорни счетоводни записвания.
Въззивният съд преценява на първо място, че към настоящия казус не може да се
прилага наложилата се трайно практика на съдилищата по доказателственото значение на
счетоводен документ при липса на фиксирано договаряне в писмена форма на търговски
доставки (подробна разяснена в Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., I т.о.
на ВКС). Напротив, при категорично поето задължение за възмездно текущо консултиране,
значението на фактурите и тяхното осчетоводяване следва да се обсъди по отношение на
спорните обстоятелства по изпълнението на задълженията на доставчика, като
доказателство, установяващо получаването на услугата за конкретния месец от възложителя
по договора. Именно фактурирането на текущо възнаграждение от изпълнителя
представлява не толкова покана за плащане(при договорен изрично падеж), колкото
документиране на предложено за одобрение изпълнение и затова подписването на подобен
счетоводен документ несъмнено би представлявало удостоверяване на изпълнението на
дължимото от издателя-доставчик поведение, остойностено до размера на полезен резултат
за получателя на доставката (Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I
т. о., ТК).
В случая липсва положен подпис на фактурите, но несъмненото осчетоводяване на
дълга именно въз основа на тези конкретно оповестени фактури и особено насоченото към
възложителя плащане и категорично адресирано към него признание за натрупване на
задължение, отчитано при годишно приключване на дейността за 2017г. не може да бъде
окачествено по друг начин, освен като удостоверяване на приемане на предложената от
изпълнителя престация на посочена във фактурите стойност. В този случай е изцяло без
значение обстоятелството дали въззивното предприятие е отчело в дневници за покупки тази
получена престация и дали е ползвало данъчен кредит по тези доставки, тъй като тези
действия по изпълнение на фискални задължения принципно в практиката се изследват като
индиции за неустановени по друг начин счетоводни записвания. Само ако липсват записите
в търговските книги и неподписаните фактури не се намерят и в насочвани към данъчна
5
администрация книжа би отпаднало изцяло доказателственото значение на съставена
едностранно фактура и счетоводните записи, ползващи съставителя (решение
№67/31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/14г. на ІІ т. о.). Не е такъв обаче настоящия случай,
тъй като дългът е осчетоводен и признат от длъжника и така водените от него счетоводни
книги имат характер на удостоверяване на неизгодни за него факти. Затова и при
съпоставяне на писмените документи и интерпретацията им със специалните знания на
вещото лице въззивният съд достига до извод, който съвпада с фактите, приети за доказани
от първата инстанция: изпълнение е предлагано периодично на 01.07.2017 г., 08.08.2017 г.,
01.09.2017 г. и 02.10.2017 г., приемано е от дружеството възложител до размера на
осчетоводените фактури и е одобрено финално при съставянето на счетоводните отчети за
приключване на годината. В тази връзка оплакването на въззивника се оказва
неоснователно.
Събраните гласни доказателства не опровергават така установените факти.
Показанията на служителите на въззивника - възложител на консултантската услуга описват
функции на наетия персонал, но не и отношенията, които са създадени по силата на
договора с „външен“ за дружеството специалист. Макар св. Х. и К., назначен като
управител-мениджър на бензиностанцията и негов помощник-касиер да посочват като свои
задължения цялостното управление на текущата дейността на обекта(подбор, контрол,
обучение на персонала, работа с доставчици, зареждане на стока, на горива, ревизии,
подреждане на рафтове, обслужване на плащания), те признават, че са получавали
нарежданията си от управителя на фирмата – В.Св и от собственика на фирмата – И.Б..
Същевременно св. Панайотова, която като търговски пълномощник била натоварена с
прякото изпълнение на консултантската услуга, посочва като адресати на предоставената
информация именно лицата с управленски правомощия собственика И.Б., първоначалния
управител Г.К. и назначения по късно В.Е., с които е обсъждала въпросите свързани с
управлението на бензиностанцията и особено връзките с наемодателя „Джемини 31“ ЕООД.
Свидетелката акцентира на особеното си отношение с този наемодател, чийто служител е
била преди наемането на обекта от възложителя и натрупания лично от нея опит в периода
преди отдаването под наем като мениджър на същия обект. Наред с текущо споделяне на
известната й информация относно съоръженията, подземните резервоари, връзки между тях,
колонките и самата търговска част свидетелката посочва и ежемесечни посещения в офиса
на възложителя (на адрес различен от търговския обект), където се провеждали текущите
срещи и съответно са били предавани съставените фактури. В същата насока са и
показанията на сина на свидетелката Катев, който споделя непосредствени впечатления
именно по повод такива посещения, при които е придружавал майка си до текущи срещи и
по повод получени от нея запитвания за текущо документиране на предложено за приемане
изпълнение на консултации през 2017г.
Въззивният съд преценява, че и двете групи свидетели са в тесни връзки с
насрещните страни – пряко наети служители или в близко родство с управленски екип,
поради което достоверността на показанията им са със сходна доказателствена стойност.
6
Затова и преценката за убедителност на изложените от разпитаните лица обяснения за
факти, които са възприели следва да се направи при съпоставката с останалите доказателства
и спецификата на относимите към правоотношението обстоятелства.
Съдът отчита, че консултантската услуга може да има комплексен характер, но дори
и отчасти да покрива съдържание на мандатна сделка, несъмнено изисква и престиране на
определен резултат като интелектуален продукт(решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т.
д. № 239/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т.
о., ТК). В процесния казус наемател на наложен вече на пазара търговски обект е натоварил
чрез търговско дружество доверено лице на наемодателя си да го консултира и информира
за особености на пазарна конюнктура и производствените възможности на търговския
обект, както и да му съдейства при вземане на управленските решения докато наемателя
ползва производствената мощност. Явно е, че така уговорената престация не покрива
типично съдържание на договор за възлагане на управителни правомощия на орган на
дружеството принципал по смисъла на чл. 141 ал. 7 ТЗ, който осигурява вътрешно-
структурна организация на ЮЛ и затова нямат никакво значение фактите относно
управлението на персонала и оперативната дейност, описвани от св. Х. и К., които са
контактували и изпълнявали нареждания на органите на своя работодател. Напротив,
единственото индивидуализирано конкретно задължения на изпълнителя по процесния
договоря ясно индикира като ценност, търсена от възложителя външната за неговото
предприятие, но вътрешна за наемодателя му информация, с която конкретно физическо
лице вече разполага. Тясната обвързаност на консултирането от външен специалист и
наемното отношение индикира и конкретния интерес на възложителя за поемане на траен
ангажимент, който не изчерпва с еднократно запознаване с особености на търговския обект,
а изисква и поддържането на обмена на информация с наемодателя чрез довереното лице
като опосредствена неформална връзка. Именно за този характер на престацията имат
значение обстоятелствата, за които св. Панайотова и Катев депозират последователните си
показания. Съдът счита, че описаните текущи ежемесечни срещи с висшия управленски
екип и конкретно с едноличния собственик към 2017г(съхранил пълния едноличен контрол
и след частично прехвърляне на дялове на управлявано от него ЕООД) представляват
именно форма на обмен на информация, която е била изисквана ежемесечно (чрез
напомнянето за текущо фактуриране) и приемана периодично като полезна до определен
оценен размер, при осчетоводяване на одобреното възнаграждение на консултанта и
нареждането на плащанията. Допълнително в тази насока изводите за прието изпълнение се
подкрепят и от липсата на каквото и да е противопоставяне на осчетоводеното текущо
изпълнение на консултантската услуга, дори и след като изискуемите за 2017г задължения
са били сумирани и обявени на ръководството на предприятието при съставянето на
документите за приключване и отчитане на финансовия резултат от дейността на
възложителя. Най-късно при съгласуване на годишен финансов отчет, съставен от главния
счетоводител(поискал изрично признанието на остатъчния дълг от доставчика на
консултантската услуга) с управителя Стоянов (чл.16 ал. 1 т. 4 ЗСч) законният представител
е следвало да обяви несъгласие с документираното задължаване, ако престацията на
7
консултанта не е била одобрена от него или от по- висшестоящия от него собственик при
запознаването с резултатите от дейността( чл. 147 ал. 2 вр. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ).
Противопоставяне едва през 2019г с разменената кореспонденция с кредитора не
кореспондира на предвиденото в чл. 301 ТЗ изискване за незабавно оспорване на
ненадлежно документирани стопански операции.
При тези фактически изводи, които не се различават съществено от направените
от първата инстанция, съдът намира оплакването по преценката на доказателства за
неоснователно.
Въззивният съд намира за доказано одобрено и прието изпълнение на задълженията
на изпълнителя на възложеното консултиране и информиране на управленския екип на
възложителя. Това изпълнение поражда и правото на доставчика на услугата да получи
фиксираното за конкретния период възнаграждение ( до размера признат в счетоводните
документи).
Оплаквания по прилагане на закона, уреждащ последиците от неизпълнение на
купувача не се сочат. Въззивният съд констатира, че в тази част решението е основано на
приложимите правила за приспадане на предложено неконкретизирано частично изпълнение
(76 ал.1 ЗЗД) отговорността на неизправния длъжник – възложител по изпълнен от
консултант договор (чл. 79 ЗЗД и чл. 266 ал.1 вр. 264 ЗЗД) и препраща към правните
съображения, изложени в мотивите на обжалвания акт, които изцяло споделя.
Предвид пълното съвпадение на фактически и правни изводи по посочените в
жалбата оплаквания (в резултат на интерпретация на еднакви доказателства),
въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
С оглед крайния резултат от спора в тежест на въззивника следва да се възложат и
разноски по неоснователното обжалване. В списъка на въззиваемата страна е посочен само
разхода за заплатен в брой адвокатски хонорар, удостоверен в разписка, включена в
договора за правна услуга в размер на 1180лв, който надхвърля незначително нормативно
установен минимум по НМРАВ от 1130.00лв. Доколкото сложността на производството във
въззивна инстанция се определя от оплакванията на въззивника, съдът не може да приеме,
така уговорения хонорар за несъответен на фактическата сложност на казуса и затова
поисканите разноски следва да се присъдят в цялост.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261756/26.05.2021г. по гр.д. 16952/2019 по описа на
ВРС в обжалвана част, с която е бил уважен иск на „АНИМАРК 2015“ЕООД за
установяване на вземане на БЕНИТА ОЙЛ ООД, срещу в размер на общо 20 000 лв по
оспорени две заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадени на кредитора по
8
ч.гр.д.12348/19 на ВРС, претендирани като възнаграждение за получена от възложител
консултантска услуга по управление на търговски обект, начислено за период 01.07.2017 –
2.10.2017г, ведно със съответна лихва и са определени разноски в полза на насрещна страна.
ОСЪЖДА „Бенита Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ ПИ 177 /срещу бл. 109/ да заплати на „Анимарк 2015”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-ст „Траката“, ул.
„8-ма“, № 66А сумата от 1180 лв. ( хиляда сто и осемдесет лева), представляваща разноски
за разглеждане на неоснователната жалба, на осн. чл.81 вр. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9