№ 201
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200403 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. Г., ЕГН **********, с адрес - гр. Пловдив, бул. „Б.
против Наказателно постановление №21-0340-000058 / 26.01.2021г. на началник РУ
Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3,т.6
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв.
Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание за отмяна на НП, което се
поддържа в съдебно заседание чрез защитника.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 17.01.2021 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил СУБАРУ ТРИБЕКА с per
№ ******* в С.ВАРВАРА, по ул.“Двадесет и осма“ и в посока за град Пазарджик. Движел
се в поток от МПС-а и към 13.49ч. предприел маневра на движещия се пред него лек
1
автомобил. Заобикаляйки го обаче пресякъл единична непрекъсната разделителна линия М 1
на платното, поради което бил спрян за проеврка от св. Пол. С.. Последният извършил
проверка на документите на превозното средство и водача и съставил против него
процесния акт за нарушение по чл. 6, т.1 от Здвп, който му бил надлежно предявен срещу
подпис, връчен препис от него, а въз основа на него било издадено атакуваното НП.
Налични са и поддържани възражения за допуснати съществени процесаулни
нарушения. Като такова се заявява липсата на точно посочване на номера на улицата като
място на извършване на нарушението. Възражението е неоснователно. С посочването на
улицата достатъчно ясно е фиксирано местоизвършването на процесното нарушение, което е
било при движение на МПС, с оглед на което и резонно не е отразен номер на улица .
В рамките на проверката по процесуална изправност на акта и НП не се констатираха
други нарушени. Актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно
установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура
за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Те са издадени
от материално е териториално компетентни органи. Описаното нарушение е ясно и са
изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е своята съответна
правна квалификация по чл. 6, т.1 от ЗДвП – доколкото е вменено несъобразяване при
изпреварване с наличната пътната маркировка – непрекъсната единична разделителна линия
, която била пресечена при посочената маневра( като е цитиран и състава на нормата) .
Маневрата е предприета за изпреварване и за този фъкт Съдът кредитира показанията
на актосъставителя, а не противоречащите им относно него твърдения на съжителката на
жалбоподателя. Последната, поради фактическото си съжителство с жалбоподателя, има
стремеж от депозиране на факти в негов интерес .Освен това тя сподели като категорични
спомените си само относно определени факти – отбиване в крайно вдясно на движещия се
през тях лек автомобил, който спрял, поради което съпругът й го заобиколил, пресичайки
процесната маркировка. Тези твърдения обаче се появяват за първи път едва в съдебно
заседание - липсват в акта, липсват възражения против него в тридневния срок от
предявяването, изцяло отсъстват в жалбата, с която именно жалбоподателят инициира
настоящото производство.
Освен това свидетелката неубедително заяви възприятията си относно факта дали пред
и зад тях е имало други МПС – „вероятно …. имало е ,,, на по-голяма дистанция …“.
Разпитът й по това обстоятелство се наложи , доколкото този факт съвсем ясно и
убедително установен с показанията на св. С.: „беше в колона от автомобила и
изпреварваше с много висока скорост този ЛА, даже при подаване на стоп – палка спря
далеч от мен, не е заобикалял спрял автомобил, а движещия се пред него „. Именно
твърдения на самия свидетел и тяхната хронология и детайлност убедиха съда, че той
действително „ помни много добре“ ( виж показанията му. Поради това и се възприе, че
обстоятелствата по извършване на нарушението са именно заявените от С. – процесният лек
2
автомобил, управляван от жалбоподателя, се движел с колона от автомобили и осъществи
изпреварване на движещия се пред него друг автомобил, пресичайки по този начин
хоризонтална пътна маркировка, която забранява това – единична непрекъсната
разделителна линия.
Съгласно чл. 63, ал.1 т.1 от ППЗДвП единичната непрекъсната линия не може да бъде
застъпвана или пресичана, тъй като въвежда със съответното си хоризонтално изображение
именно тази забрана Тоест нарушението на забраната, което въвежда тази хоризонтална
маркировка може да се осъществи с действия по застъпването й или пресичането й, каквито
действия са били осъществени, доколкото изпреварването по този начин нарушава
забраната.
Доколкото се спомена специалната норма следва и обсъждането дали непосочването
й в акта и в НП дава отражение на процесуалната им изправност от гледна точка на
тяхното съдържание. Описанието на нарушението чрез фактите за „ предприето
изпреварване при непрекъсната разделителна линия и „нейното пресичане“ създава
достатъчна яснота , че е пресечена непрекъсната линия. А, че това нарушение е било съвсем
ясно за жалбоподателя предвид споделеното от него във възражението му. Така, че при
наличното описание на нарушението, липсата на посочената специална норма от
Правилника като квалификация и при положение, че е все пак е посочена общата норма на
чл. 6, т.1 ЗДвП, е гарантирана процесуалната изправност на акта и издаденото въз основа на
него постановление.
Несъмнено е установено не само, че жалбоподателят не е спазил забраната, въведена с
хоризонталната маркировка, но и че това му неправомерно поведение е осуетило
възможността да изпълни задължението си да спре веднага при подаден сигнал крайно
вдясно и поради високата си скорост, той спрял на значително разстояние от полицая. Този
факт също е съобщен без колебание от С. и е доказателство, че жалбоподателят е предприел
не заобикаляне ( както поддържа той и съжителската му) , а изпреварване, характерна за
която е високата скорост. Доколкото при нея е пресякъл непрекъсната разделителна линия,
нарушението е безспорно доказано.
За извършването му основателно е ангажирана административно- наказателната
отговорност по чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Вярно е, че тази норма предвижда отговорност
при неправилно изпреварване, но именно тя е приложима в случая, доколкото с
неправилната маневра не е създадена опасност за движението ( именно това е вменено - при
непрекъсната разделителна линия я предприема и изпълнява в нарушение на наличната
хоризонтална маркировка; ако при маневрата линия не бе застъпена, тоест осъществена е
изцяло в лентата за движение, нарушение няма да има). Отговорност при нарушение на
правилата за движение, вкл. предписанието на хоризонталната маркировка е предвидена с
чл. 179 , ал.1 т.5 от ЗДвП , но приложението е обусловено от наличен в самата норма
3
обективен елемент - “ …ако от това е създадена непосредствена опасност за движението
„ , каквато тук нито е вменена с административно-наказателното обвинение, нито е доказана.
Затова и приложимата санкционна норма е точно посочената от наказващия орган – по чл.
183, ал.3, т.6 от ЗДвП, според който основателно е наложена предвидената в твърд размер
глоба от 30 лева.
Горното обосновава решение за потвърждаване на НП, а то – предпоставя
неоснователност на претенцията на жалбоподателя за сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №21-0340-000058 / 26.01.2021г. на
началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на на К. П. Г., ЕГН **********, с
адрес - гр. Пловдив, бул. „Б. на основание чл.183, ал.3,т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4