Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2492 14.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4254 по описа
на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът И.Т.Д. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез
пълномощника му – ***. И.М., е предявил против „Сикрет – М“ ООД, с ЕИК: *********,
с адрес в с. Цалапица, Област Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 11, представлявано
от ***** М. И. В. иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 3500,94 лева, представляваща стойността на консумирана от ответника,
но заплатена от ищеца електрическа енергия и мрежови услуги за периода
05.08.2016 г. – 04.02.2017 г. за обект на потребление с адрес в с. Ц., Област
П., Община Р., ул. „В. Л.“ № **, с ИТН: ****** и партида с клиентски номер
*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда – 14.03.2018г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
дворно място, ведно с построените в него сгради, включително магазин за
хранителни стоки, с административен адрес в с. Ц., ул. „В. Л.“ № **, който
придобил чрез договор за дарение – делба, обективирана в Нотариален акт № **,
том **, нот. дело № ****/****г., като дарителите Т. Н. Д. и Г. И. Д. си
запазили правото на ползване върху част от имота.
С договор за отдаване под наем от **** г. родителите
на ищеца- Т. Н. Д. и Г. И. Д. отдали под наем на М. И. В., находящия се на същия
адрес магазин за хранителни стоки със застроена площ от 68 кв.м., като тя
предоставила процесния магазин за ползване на ответното дружество, на което В.
е и ******, което дружество извършва търговска дейност, продажба на стоки.
Твърди се, че на 10.08.2014 г. ***** бащата на ищеца –
Т. Д., а ***** му – Г. Д. **** на 09.01.2015 г., като със ***** им се погасило
пожизненото им право да ползват имота, както и правоотношенията по договора за
наем. Ищецът твърди, че не е давал съгласие на ответното дружество да ползва
имота, нито е сключвал договор за наем с управителя, но тя отказала да освободи
помещението, като същевременно не заплащала и ползваната ел. енергия. През 2015
– 2016 г. процесния магазин се ползвал от ответното дружество „Сикрет – М“ ООД
за осъществяване на търговска дейност и тъй като същото било собственост на
ищеца за периода от 05.08.2016 г. до 04.02.2017 г. били издадени от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД описаните в исковата молба фактури, които възлизали
на сумата от общо 3500,94 лева и същите били заплатени от ищеца.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е
сезирал съда с искане да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
3500,94 лева, с която дружеството неоснователно се е обогатило, представляваща
стойността на ползвана от ответника и заплатена от ищеца ел. енергия за периода
05.08.2016г. до 04.02.2017г. за обект на потребление с адрес в с. Ц., Област
П., Община Р., ул. „В. Л.“ № **, с ИТН: ****** и партида с клиентски номер
*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда – 14.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендира и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответното
дружество не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети Нотариален акт за дарение – делба на недвижим имот № **, том **,
дело ****/**** г. на **** при Районен съд – Пловдив; договор за отдаване под
наем на недвижим имот, сключен на *** г. между Т. Д. и Г. Д., в качеството им
на наемодатели и М. В., в качеството й на наемател; заверено копие на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2016 г., издадена
по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на ПдРС, ** гр. с.; удостоверение за
наследници изх. № *** от 12.08.2016 г.; системен бон за извършени плащания в
полза на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД /л. 11 - 26/; от писмо с изх. № *** от
13.06.2018 г., изходящо от ТД на НАП – Пловдив /л. 49/, се установява, че
касовият апарат на ответното дружество, е регистриран в обект с адрес: с. Ц.,
ул. В. Л. № **.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един св. ангажиран от ищеца /протокол от с.з. от 14.06.2018
г./. От разпита на св. Н. Д., **** на ищеца, се установява, че в имота на ****
му в с. Ц. има магазин, който се ползвал от М. за хранителни стоки, пакетирани
стоки. Фирмата на М., ползвала магазина. През периода 2016 г. – 2017 г. получил
писмо, че ЕВН съди ***** за някаква сума за електрическа енергия. Това бил
токът на магазина, който е с отделен електромер. Два пъти съдили *****. И
накрая се наложило да плати. Има суми, които внасял той, има суми които и *****
внасял. В имота има и друг електромер, който се води на името на ****, но той
си е на къщата. Плащал го е редовно. Това било през лятото на 2016 г., от месец
август. Тогава се натрупали големи суми, до началото на следващата година. В
магазина имало касов апарат и всичко им било редовно, издавали си касови
бележки.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице след извършена справка в счетоводството на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, е установило, че в ЕВН България И.Т.Д., ЕГН **********,
е с кл. № *******, като на този клиентски номер са заведени три измервателни
точки: ИТН **** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** ** б.; ИТН **** с. Ц., обл. П.,
ул. В. Л. № ** ** ст., ИТН **** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** ** *** процесна
точка. За периода 05.10.2016 г. – 04.03.2017 г. за консумиране и неплатена ел.
енергия за обект на потребление ИТН **** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** **
битов е образувано ч. гр. д. № ***/2017 г. ПРС с ответник И.Т.Д. за главница в
размер на 2010,92 лева и обезщетение за забавено плащане към 21.09.2017 г. в
размер на 37,12 лева. На 07.07.2017 г. е издаден изпълнителен лист с длъжник И.Д.,
с които същият е задължен да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
главница в размер на 2010,92 лева, обезщетение за забавено плащане 37,12 лева,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
в съда – 12.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото 40,96 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Вещото лице е посочило, че към ЕВН България Електроснабдяване ЕАД са извършени
плащания, с които са погасени следните задължения: по фактура ******/19.11.2016
г. – 418,84 лева и лихва на стойност 30,30 лева; по фактура ******/08.12.2016
г. – 488,42 лева и лихва на обща стойност от 25,52 лева; по фактура **********/09.02.2017
г. – 422,09 лв. и лихва на стойност 15,95 лева; по фактура *******/09.01.2017
г. – 679,09 лева; по фактура ******/09.03.2017 г. – 2,48 лева и лихва на
стойност 0,07 лв. Към 25.07.2018 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
претендират съд. разноски в размер на 90,96 лева, за която сума е образувано
изп. д. при *** Р. Р., като по изпълнителното дело е платена общо сумата от
280,96 лева и същото е прекратено. В. л. е посочило, че общо изплатената сума
по кл. № ******* с ИТН ***** отнасящ се за с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** * е в
размер на 2363,72 лева.
При устното изслушване на вещото
лице /в о.с.з. проведено на 21.03.2019 г./, същото заяви пред съда, че заключението
обхваща периода от 5-ти октомври до края на исковия период, в която връзка и
след съответно искане от страна на процесуалния представител на ищеца, по
делото е постъпило удостоверение от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в което
е посочено, че И.Д. е титуляр на партида с клиентски № ****, измервателна точка
номер /ИТН/ **** с адрес: с. Ц., ул.
В. Л. № **, като издадените и платени фактури за периода 05.08.2016 г. –
05.10.2016 г., са както следва: по фактура ***** от 09.08.2016 г. – 1043,57
лева; по фактура ***** от 09.09.2016 г. – 956,57 лева и по фактура **** от
09.10.2016 г. – 769,60 лева.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Предявена е претенция за
неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат следните предпоставки -
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях, като при
уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил
без основание, но само до размера на обедняването.
По делото няма спор, а и от
събраните писмени доказателства – Нотариален акт за дарение – делба на недвижим
имот № **, том **, дело ****/1995 г. на ***** при Районен съд – Пловдив, се
установява, че ищецът е собственик на дворно място, съставляващо парцел *** от
кв. ** по плана на село Ц., общ. М., обл. П., ведно с построените в него сгради
с административен адрес: с. Ц., ул. В. Л. № **. Установява се, от писмо с изх.
№ *****от 13.06.2018 г., изходящо от ТД на НАП – Пловдив /л. 49/, че касовият
апарат на ответното дружество, е регистриран в обект с адрес: с. Ц., ул. В. Л.
№ **. Безспорно се установява и /удостоверение, изходящо от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД и ССЕ/, че ищецът И.Д. е титуляр на партида с клиентски №
**** при доставчика на електрическа енергия – ЕВН България Елекроснабдяване.
Съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения,
обуславят изводите на решаващия състав, че в конкретния случай по делото остава
недоказан един от елементите на фактическия състав на нормата на чл. 59 от ЗЗД,
а именно – че ответникът се е обогатил без основание като си е спестил
заплащане на потребената електрическа енергия за ползвания стопански обект – магазин.
Видно от заключението на в. л.,
на кл. № ******* са заведени три измервателни точки: ИТН **** с. Ц., обл. П.,
ул. В. Л. № ** ** битов; ИТН **** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** ** битови ИТН
**** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** ** битов. И в исковата молба и в събраните
по делото доказателства, се твърди и доказва ищецът да е заплатил ползваната и
отчетена електрическа енергия за ИТН ****
с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** *, която измервателна точка, обаче касае битов,
а не стопански обект, какъвто по своя характер несъмнено е ползваният от
ответното дружество магазин. В тази връзка следва да се посочи, че Съгласно
Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /общодостъпни на
електронната страница на дружеството в интернет : www.evn.bg/, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., приложими в отношенията
между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и неговите клиенти по силата на чл.
98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се разбира както в своето значение на
„мрежови клиент”, така и в значението на „потребител на електрическа енергия”,
като според вида потребление потребителите се разделят на две групи:
потребители на електрическа енергия за битови
нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти, присъединени
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство, които ползват електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа
енергия за стопански нужди –
физически или юридически лица, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България.
С оглед показанията на разпитания
свидетел, че ползваният от ответното дружество магазин има отделен електромер,
като в имота има и друг електромер, който се води на името на брат му, но е за
къщата, подкрепени от заключението на вещото лице, в което е посочено, че
стопанският обект е с ИТН ****, то съдът
намира, че искът се явява недоказан и неоснователен. По делото не се събраха
доказателства, от които по един безспорен и категоричен начин да се направи
извод, че за ползвания от ответното дружество обект, изразходваната
електрическа енергия се начислява по ИТН ****, като напротив след извършената
проверка, вещото лице е посочило, че тази измервателна точка, касае битов, а не
стопански обект /магазин/. И доколкото стопанският обект е под ИТН ****, а
претенцията се основава на твърдения за платена електрическа енергия начислена
за ИТН **** с. Ц., обл. П., ул. В. Л. № ** ** битов, т.е. претендират се суми,
начислени на битов, а не на стопански обект, какъвто безспорно е магазина,
ползван от ответното дружество, то и предявения иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на този извод е без
значение установяване размера на обедняването и обогатяването, поради което и
съдът няма да обсъжда доказателствата в тази насока.
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито обаче същият не
претендира и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.Д. с ЕГН: ********** с
адрес ***, чрез пълномощника му – ***. И.М. против „Сикрет – М“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес в с. Ц., Област П.,
ул. „В. Л.“ № **, представлявано от ***** М. И. В. иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца СУМАТА от 3500,94
лева, представляваща стойността на консумирана от ответника, но заплатена
от ищеца електрическа енергия и мрежови услуги за периода 05.08.2016 г. –
04.02.2017 г. за обект на потребление с адрес в с. Ц., Област П., Община Р.,
ул. „В. Л.“ № **, с ИТН **** и партида с клиентски номер *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда
– 14.03.2018г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.