М О
Т И В И
към
Присъда № 40/08.02.2017г. по НОХД № 1992/2016г. по описа на ПРС - ХХІІ
н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият С.С.С., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление
по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.93, т.1 от НК, за това, че в
края на месец февруари 2014 година в с.Цалапица, обл.Пловдив, като длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява ръководна работа в юридическо лице – ** на „К.П.Б.” ЕООД, гр.С., в
кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и до 11.03.2014г. в гр.Стамболийски поддържал заблуждение у С.Б.Н. *** и с това
причинил на „Б.С.Н. ***, представлявано от С.Б.Н. ***, имотна вреда в големи
размери – 24 780.00 лева.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия С. и моли съда да го
признае за виновен в извършване на престъпление по посочената правна
квалификация. При индивидуализация на наказанието предлага съдът да му определи
наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, изпълнението на което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание, по молба на ощетеното юридическо лице „Б.С.Н. *** чрез представляващия го – ** С.Н., в качеството на
граждански ищец е конституирано посоченото дружество, като е приет за съвместно
разглеждане с наказателния процес предявения от него граждански иск, в размер 24
780.00 лв., представляващ обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените от него
разноски по водене на делото. В съдебно заседание гражданският ищец се
представлява от повереник – адв.Д., който моли съда да уважи изцяло предявения
граждански иск включително и досежно направените от ищеца разноски.
Представляващият дружеството - ** Н., не се явява в последното по делото
съдебно заседание.
Защитниците
на подс.С. - адв.П. и адв.Б., пледират за постановяване на оправдателен съдебен
акт и молят съда да признае за невиновен подзащитния им, като излагат доводи за
несъставомерност на деянието в насока липса на елементи от фактическия състав
на престъплението, твърди се наличие на гражданско правоотношение.
Подсъдимият С.С.С., редовно
уведомен, се явява лично в съдебно заседание, дава частични обяснения, не
признава вина. По отношение на обвинението моли да бъде оправдан, считайки се
за невинен, по аргументите, изложени от защитата му. Сочи наличие на
форсмажорни обстоятелства, препятстващи изпълнението на задължения по сделката.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.С.С. е роден на ***г*** /постоянен адрес/***
/настоящ адрес/, **, български гражданин, с висше образование, ** в „**,
осъждан, ЕГН **********.
„Б.С.Н. ***, с ** св.С.Н., имало предмет на
дейност и зърнопроизводство, за която цел обработвало земеделски земи в
землището на с.Цалапица. Счетоводният отдел на дружеството, в който като **
работела св.К.И., се намирал по седалището му в гр.Стамболийски, а
производствената база – в с.Цалапица.
„К.П.Б.” ЕООД, гр.С., с ** – подс.С.С.С.,
се занимавало с търговия със зърнени култури, основно изкупувани от земеделски
производители на територията на цялата страна. За дейността си на територията
на обл.Пловдив подс.С. често ползвал посредничеството на св.Н.С., който
свързвал подсъдимия със зърнопроизводители, които познавал, предвид
дългогодишните му занимания в селското стопанство.
През 2013г. св.Н.С. се свързал със св.С.Н.,
като му заявил, че подс.С. търси да закупи чрез фирмата си рапица, каквато
дружеството на св.Н. било произвело същата година. Между двамата управители
била постигната договорка относно количеството и цената на рапицата, в резултат
на което подс.С. извършил авансов превод на исканата сума, св.Н. наредил
извозването на над 100 тона рапица, след което подсъдимият доплатил точната
цена, станала известна след измерването на продукцията.
Подс.С. се свързал със св.С. и му
заявил, че продава различни видове тор, като поискал св.С. да потърси купувачи
и в случай, че намери такива да им обясни, че при авансово плащане на цената, ако
не в същия, то на следващия ден ще им бъде доставен торът. Важно било парите да
се преведени изцяло, което не било необичайна практика в бранша. През м.февруари
2014г. св.Н.С. посетил базата на „Б.С.Н. и сие” СД в с.Цалапица, където в
присъствието на агронома на дружеството – св.П.С., обяснил на ** Н., че подс.С.
предлага за продажба торове за обработка на земеделските площи. Св.С.
представил ценова листа на предлаганите от „К.П.Б.” ЕООД торове, за които
твърдял, че са на склад. Свидетелите Н. и С. обсъдили нуждата от тор, като св.Н.
поискал да му бъдат доставени 35 тона амониева селитра, производство на
„Неохим” гр.Димитровград, за който тор подс.С. твърдял, че може да достави директно
от предприятието в гр.Димитровград и то на изгодни цени. Тъй като този продукт
имал по-добри характеристики от тези на другите торове, визирани в ценовата
листа на „К.П.Б.” ЕООД, и бил на приемлива цена, св.Н. пожелал да сключи
сделката при тези параметри. Тъй като фирмата на св.Н. относително спешно се
нуждаела от описаното количество тор, защото технологичните процеси за обработка
на посевите били в разгара си и имало опасност да се изпуснат оптималните
срокове за наторяване, то св.Н. се съгласил с предложените условия, още повече,
че той имал доверие в ** С.С., когото считал за коректен търговец с оглед
сделката им с рапица от предходната година.
Понеже фирмата на св.Н. за момента
имала финансови затруднения, той поискал да заплати амониевата селитра на
по-късен етап, но св.С. обяснил, че условието на подс.С. е предплащане на тора
и едва тогава доставянето му още същия ден. Св.Н., обаче, не могъл да събере
парите за заплащане на тора до края на месец февруари 2014г., но въпреки това
подс.С. фактурирал исканото количество амониева селитра, възлизаща на 24780 лв.
с ДДС, като изпратил по електронната поща на „Б.С.Н. и Сие” СД съставената от
него фактура № ********** от 28.02.2014г. Тъй като не постъпило плащане по нея,
подс.С. я анулирал, но на 04.03.2014г. по същия начин съставил и изпратил по
електронната поща на „Б.С.Н. и Сие” СД фактура № **********.
През първите дни на м.март 2014 г. „Б.С.Н.
и Сие” СД вече разполагало със средствата, поради което св.Н. разговарял със
св.С., за да го информира за това, а последният отново го уверил, че след
превода на парите торът ще бъде доставен на купувача още същия ден – „първо се
плаща и до два часа торът тръгва от склада”.
На 11.03.2014г. средствата за тора
вече били налични и св.Н. се обадил на св.С. да му съобщи, че може да направи
превода им, а последният казал, че ще му се обади до половин-един час.
Действително до един час св.С. се обадил на св.Н. и му казал, че торът е
наличен и да превежда парите. Св.Н. разговарял със св.И., за да разбере дали
има постъпила фактура, по която да извършат превода на парите. На 11.03.20114г.
в 08:38 часа в счетоводството на „Б.С.Н. и Сие” СД по електронната поща
постъпило съобщение от „К.П.Б.” ЕООД чрез подс.С.С. за изпращане на фактура за
тор. Постъпилата фактура била със същия номер ********** от 04.03.2014г. в
„Оригинал” на стойност 24780 лв. с ДДС, където получател на 35 тона тор
амониева селитра било „Б.С.Н. и сие” СД, а доставчик – „К.П.Б.” ЕООД. След като
св.И. потвърдила наличието на фактура, по която да се извърши преводът, св.Н. й
разпоредил да преведе парите, което тя сторила. Св.И. изготвила преводно
нареждане за кредитен превод за сумата от 24780 лв. по ф-ра № 256/04.03.2014г.
и на 11.03.2014г. в 09:28:12 часа банкирала превода. На 11.03.2014г. в 11:47
часа св.И. от името на дружеството изпратила имейл на „К.П.Б.” ЕООД за
уведомяване за извършения превод с цел доставката да бъде осъществена, като
доказателство било приложено копие от платежното нареждане. Св.Н. започнал да
чака пристигането на тора, но това не се случило нито в рамките на два часа от
превода на парите, нито в рамките на деня.
На 12.03.2014г., св.Н. разговарял със
св.Н.С. по телефона, а последният го уверил, че същия ден торът ще пристигне,
но и това не станало. На 13.03.2014г. двамата се срещнали, при което св.С.
убеждавал св.Н., че „С.С. е милионер, работи с много пари и няма нужда да се
притеснява за 25000 лв.”. Св.С. звънял по телефона на подс.С., но последният не
отговорил, като св.Н. поискал от св.С. телефонния номер на подсъдимия. След
като двамата се раздели св.Н. успял да се свърже с подс.С., който му обяснил,
че до два-три дни ще има тор, обяснил му, че има някакви проблеми, но не
конкретизирал. В следващите дни подс.С. продължавал да не доставя платения тор,
като при многократните му телефонни разговори със св.Н. отново твърдял, че има
проблеми без да сочи детайли. Така на 21.03.2014г. подс.С. се появил в
производствената база на „Б.С.и сие” СД в с.Цалапица, където в офиса в този
момент били св.Н. и св.С.. Подс.С. продължавал да настоява, че до няколко дни
ще изпълни задължението на фирмата си, като, за да убеди св.Н. в достоверността
на думите си, му предложил да издаде запис на заповед като гаранция за
вземането. Обещал, че, ако до няколко дни не достави тор, ще върне парите. Св.Н.
се съгласил и подс.С. собственоръчно съставил запис на заповед за сумата от
24000 лв. с падеж 25.03.2014г., в който обаче посочил непълно името на дружеството-съдоговорител,
а именно „Б.С.” СД.
Тъй като падежът настъпил, а
подсъдимият нито доставил тора, нито върнал платената за него парична сума, то
към 16:00 часа на 25.03.2014г. св.Н. *** адвокат, с който да се консултира за
възможностите му за по-нататъшни законосъобразни действия. Адвокатът, обаче, му
обяснил, че записът на заповед не може да произведе правни действия /не може да
послужи за издаването на изпълнителен лист/, понеже не съдържа в пълнота всички
реквизити, заради некоректно посоченото от страна на подсъдимия наименование на
дружеството, на което следвало да се плати. Св.Н. позвънил на подс.С., който за
пореден път му обяснявал, че прави всичко възможно да му достави тора в
близките дни, в уверение на което му продиктувал телефонен номер на лице на име
П. – **, за който твърдял, че ще му транспортира тора. Св.Н. позвънил на
дадения му от подсъдимия телефонен номер – **, и разговарял с мъж, представил
се като П. – св.П.К., който му обяснил, че „чака на опашка в Димитровград”. На
следващия ден св.Н. отново позвънил на „П.”, за да разбере къде е и какво става
с тора, на което св.П.К. пак заявил, че е на опашката в Димитровград и „не е
мръднал”. Св.Н. настоял св.К. да му продиктува номера на камиона, за да може
лично да отиде в гр.Димитровград и да го намери, но св.К. приключил разговора и
повече не отговарял на повикванията на св.Н.. При това положение св.Н.
продължил да търси подс.С., който започнал да му обещава, че вместо тор ще му
достави жито или друга суровина на същата стойност, но впоследствие спрял да си
вдига телефона. Св.Н. знаел, че произвежданите от „Неохим” АД, гр.Димитровград,
торове не могат да се закупят директно от „завода-производител”, а пласментът
им се осъществявал единствено от „Евроферт” АД, гр.Димитровград, който е бил
мажоритарен собственик на „Неохим“ АД. Тоест само през „Евроферт” АД можело да
стане поръчката на торове и то не на незначителни количества, затова св.Н.
позвънил във „Евроферт” АД, за да провери дали от страна на „К.П.Б.” ЕООД е
постъпвала заявка за закупуване на 35 тона амониева селитра, от където му
отговорили, че такава заявка не е правена и не са имали такъв клиент.
Потребителите на продукцията на
„Неохим“ АД купували същата след предварително подадена писмена заявка в
„Евроферт“ АД, която се регистрирала надлежно на хартиен и електронен носител,
в това число и в счетоводството на дружеството, за което последното поддържало
нарочна картотека. Купувачите още с направа на поръчката извършвали плащането
на стоката, тоест задължително условие за продажба било предварителното й
заплащане. Фирмата купувач, наред с това в писмен вид заявявала пред „Евроферт“
АД с какъв транспорт ще се превозва стоката, на който трябва да бъде
натоварена, като следвало да се посочи регистрационен номер на автомобил и
имената на водача му. „Евроферт“ АД издавало нареждане за експедиция от
„Неохим“ АД, с което нареждане съответният шофьор на камион товарил стоката от
„Неохим“ АД, след което същата била теглена на кантар и камионът се
освобождавал. Стандартно един камион имал вместимост от 25 тона продукция, но
имало и малки камиони с вместимост 8-10 тона. Независимо дали се касаело за
клиенти физически или юридически лица, както и независимо от количеството
торове, които купували, всеки един от тях след направена заявка бивал вписван в
картотеката. Практика при продажбата била, след натоварване стоката да се
извозва директно до крайния потребител без фактически да се оставя в склад на
посредника в сделката. И двете дружества – „Неохим“ АД и „Евроферт“ АД
принципно били с непрекъсваем процес на работа, изключая времето, в което в
„Неохим“ ежегодно се провеждал планиран капиталов ремонт, при който
производството преустановявало за период от около два месеца /края на месец
юли, началото на месец август, до петнадесети септември/. В този период обаче
не било активно търсенето на торове, като същевременно фирмата осигурявала
налични количества от порядъка на 15 000 – 20 000 тона. През месеците
февруари и март 2014г. в „Неохим“ АД били регистрирани две аварийни ситуации,
довели до спирането на производствените мощности през месец февруари 2014г. за
времето 18.02.2014г. до 02.03.2014г. и месец март 2014г. за времето от
20.03.2014г. до 29.03.2014г. – авариен стоп на цеха за производство на амоняк
АМ-76/608. В резултат на тези аварийни спирания на цеха за производство на амоняк,
спирали и други производства, в това число и цех 640/АС-72 – производство на
амониев нитрат и турбогенераторна станция. Дори и в тези аварийни ситуации
дружествата разполагали с наличности от амониева селитра за пласмент. ** на
„Евроферт“ АД за инкриминирания период, както и към настоящия момент бил
свидетелят П.П.. В част от случаите клиентите извършвали заявки за купуване на
амониева селитра чрез комуникация с него. Същият категорично не познавал и
нямал информация „К.П.Б.“ ЕООД да е заявявал за закупуване на каквито и да е
количества амониева селитра въобще, нито това да е сторено от страна на
подсъдимия С.С.. В счетоводните регистри на „Евроферт“ АД не са били направени
отбелязвания за извършени продажби и издадени фактури за продажби на амониев
нитрат за периода месец февруари – месец март 2014г. с контрагент „К.П.Б.“
ЕООД, като в картотеката на „Евроферт“ АД такъв клиент не е бил регистриран за
посочения период. Също така в картотеката на клиенти на „Евроферт“ АД не бил
регистриран като такъв клиент и ЕТ „А.С.П.“ за периода месец ноември 2013г. –
месец май 2014г., като в счетоводните регистри на „Евроферт“ АД не са били
извършени продажби и издадени фактури за продажби на амониев нитрат за
посочения период с контрагент ЕТ „А.– С.П.“*** посоченият едноличен търговец
бил клиент на „Евроферт“ АД едва от 2016г.
Свидетелят С.П. бил собственик на ЕТ „А.–
С.П.“*** с предмет на дейност транспорт и дистрибуция на зърно. Свидетелят П. и
подсъдимият С. се познавали от много години, същите били от един град – гр.
Добрич, били в близки отношения и в един период от време – от ноември 2013г. до
февруари/март месец 2014г., свидетелят П. работел в „К.П.Б.“ ЕООД. Едноличният
търговец на свидетеля П. не рядко се занимавал и с дистрибуция на торове,
основно на амониев нитрат, който закупувал от завода производител, в случай че
имал заявки от клиенти, каквито към инкриминирания период не се установяват да
са извършени нито от името на ЕТ „А.С.П.“***,
нито от името на „К.П.Б.“ ЕООД, нито от С.П. и С.С. като физически лица. Подсъдимият
С. не бил поръчвал на свидетеля П. амониева селитра. „К.П.Б.“ ЕООД не
стопанисвало складове, в които да се съхраняват било земеделска продукция, било
изкуствени торове. С такива разполагали само големи фирми, опериращи с
значителни количества продукция и разполагащи с сериозни финансови ресурси.
Св.Й.Й. бил ** на „БГ Европа комерс”
ЕООД, с която стопанисвал значителни площи земеделски земи, а в тази връзка той
се познавал с голям брой земеделски стопани от района на обл.Монтана. Познавал
се и с подс.С., с когото си партнирали, като си продавали зърно, св.Й.
посредничил при някои сделки на подс.С. за закупуване на зърно. В началото на
2014г. – м.януари, св.Й. внесъл от Румъния, гр.Турну Мъгуреле, сто тона тор
„Уреа”, от които 22-23 тона /”един камион”/ продал на подс.С., а последният му
ги заплатил. За тази сделка св.Й. и подс.С. не били сключили договор нито като
физически лица, нито като представляващи фирмите си. Такива договори не се сключвали
дори и за количества от порядъка на сто тона, считайки ги за ограничени
количества /”четири камиона”/, но при „огромни количества” се сключвали договор
със седмични доставки. В тази връзка договор от 05.01.2014г. със страни „К.П.Б.”
ЕООД и „БГ - Европа комерс” ЕООД за продажба на сто тона амониева селитра не
бил сключван.
Св.В.А. Д., ** на ЕТ „А.В.А.”, била **,
която стопанисвала около 2500 декара, произвеждайки зърнени култури. Във връзка
с дейността си се познавала със св.П.К., който регулярно изкупувал продукцията
й. С посредничеството на св.К. св.Д. се запознала с подс.С. през м.януари
2014г., когато закупила от него около тридесет тона тор – амониева селитра,
преоценена, поради заниженото качество на същата. Торът, производство на завод
в гр.Девня, се намирал в с.Житница, където била складовата база на фирмата на
св.К., в която пълномощник била св.П.В., и където бил доставен от подс.С.. Св.Д.
била уведомена от св.К. за наличието на тора и тя, след извършен от нея оглед
на место, го закупила изцяло и веднага. Торът бил фактуриран на „К.П.Б.” ЕООД,
като за разлика от обичайната практика в бранша на „авансово плащане на цената
на стоката преди доставката й”, в случая св.Д. и подс.С. не само се договорили
за обратното, но и за това плащането на цената да се извършва на вноски във
времето. Прочее тази цена и понастоящем не била платена в цялост. След
двукратни плащания от страна на ЕТ „А.В.А.”, подс.С. се обадил на св.Д. и
поискал от нея остатъка от задължението за тора тя да продължи да го изплаща
отново на него, но по сметката на друга негова фирма, чиято сметка й посочил,
без да й обясни причините за промяната към новата фирма.
В края на м.март 2014г. св.К., помолен
от подс.С., разговарял със свой познат – И.Щ., ** на „Балеа груп”
гр.Димитровград, за доставка на 40-50 тона амониева селитра, производство на
„Неохим” АД, от страна на „Балеа груп” към „К.П.Б.” ЕООД. „Балеа груп” обаче
нямало налични количества тор, поради което и среща на Щ.и подс.С. не се
осъществила.
„К.П.Б.”
ЕООД оперирало с две банкови сметки, съответно в ТП „Първа Инвестиционна Банка”
АД и ТБ „Юробанк и Еф Джи България” АД. След постъпване на плащането на
инкриминираната сума от страна на „Б.С.Н. и сие” СД в сметката на „К.П.Б.” ЕООД
в ТБ „Юробанк и Еф Джи България” АД, подс.С. извършил множество операции по
теглене и внасяне от и в описаната сметка, а именно:
-
на 11.03.2014г. изтеглил сумите от
1000 лв. и 30000 лв.;
-
на 13.03.2014г. изтеглил сумата от
20000 лв.;
-
на 14.03.2014г. изтеглил сумите от
25000 лв. и 29450 лв.;
-
на 21.03.2014г. изтеглил сумата от
2600 лв.;
-
на 24.03.2014г. изтеглил сумите от
4400 лв. и 3900 лв.;
-
на 25.03.2014г. изтеглил сумата от
7000 лв.;
-
на 26.03.2014г. изтеглил сумата от
500 лв.;
-
на 28.03.2014г. изтеглил сумите от
3000 лв. и 27500 лв.;
-
на 20.03.2014г. внесъл сумата от
6500 лв.;
-
на 27.03.2014г. е постъпила сумата
от 4000 лв. от ЕТ „А.В.А.”.
В Дневника за продажби на „К.П.Б.”
ЕООД са отразени и следните продажби:
- за м.януари 2014г. на зърнени
култури, а също и на амониева селитра на ЕТ „А.В.А.”;
- за м.февруари 2014г. на зърнени
култури, в т.ч. и слънчоглед на „БГ - Европа Еврокомерс” ЕООД
- за м.март 2014г. на зърнени култури;
- за м.април 2014г. на зърнени
култури.
Сделката между „Б.С.Н. и сие” СД и „К.П.Б.”
ЕООД относно амониевата селитра не била отразена в дневника за продажби на „К.П.Б.”
ЕООД за съответния данъчен период.
В Дневника за покупки на „К.П.Б.” ЕООД
са отразени множество покупки за периода м.януари – м.април 2014г. в т.ч. и
покупката на тор – амониева селитра от „БГ - Европа Еврокомерс” ЕООД от
30.01.2014г.
Срещу „К.П.Б.” ЕООД е образувано
изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Велико Търново за
задължения в размер на 2 450 141.19 лв. /два милиона четиристотин и
петдесет хиляди сто четиридесет и един лева и 0,19 ст./, от които
1 850 519.12 лв. – главница, 599 622.07 лв. – лихва и 140.40 лв.
разноски към дата 05.01.2017г. /дата на издаване на справката от НАП/. За
обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело са наложени следните мерки:
1. С Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № РД-10-324/13.06.2014г. е наложена възбрана
на недвижим имот, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **.;
2. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № РД-11-2356/20.11.2014г. е продължено действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК
по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
РД-10-324/13.06.2014г.;
3. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 10-53-00-392/01.04.2014г. е наложен запор на банкови
сметки, находящи се в ТБ ПИБ АД и в ТБ Юробанк България АД.;
4. По Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№
5037/26.09.2014г. е наложен запор на банкови сметки във всички търговски банки,
регистрирани на територията на Република България със запорно съобщение №
53-06-2347/26.09.2014г.;
5. С Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121,
ал.6 от ДОПК № 5037/26.09.2014г. е наложен запор на банкови сметки в ТП ПИБ АД,
ТБ ДСК ЕАД, ТБ Юробанк България АД, ТБ Банка Пиреос България АД.;
6. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 1180-000055/06.08.2015г. е наложена възбрана върху три
броя недвижими имоти, вписани с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот **. в Служба по вписванията гр.Белоградчик.
За да постанови присъдата
си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от частичните обяснения
на подс.С.С., от показанията на свидетелите С.Н. /вкл. и от ДП, частично
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Н.С.,
Й.Й., П.К., П.С., К.И., С.П. /вкл. и от ДП, частично прочетени на основание
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, П.П., П.В. и В. Д., дадени в
хода на съдебното следствие, както и от събраните в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства,
прочетени на основание чл.282, ал.1 и чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, от които от съществено значение за предмета на
делото са дружествени, счетоводни и банкови документи, банково извлечение,
запис на заповед, ценови листи за продажба на минерални торове от „К.П.Б.” ЕООД
/част от които, приобщена и като веществено доказателство/, справки от НАП,
справки от „Неохим” АД и „Евроферт” АД, инвойс фактура № 0000 000059 от
30.01.2014г. за продажба на 29,93 тона амониев нитрат от страна на „БГ Европа
Комерс” ЕООД, гр.София, на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, фактура № ********** от
22.01.2014г. с падеж 31.01.2014г. за продажба на 29,93 тона амониев нитрат от
страна на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, на ЕТ „А.– В.А.”, фактура № ********** от
28.02.2014г. /с текст ”Анулирана”/ за продажба на 35 тона Тор Амониева селитра
от страна на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, на „Б.С.Н. ***, на стойност 24 780
лв., фактура № ********** от
04.03.2014г. /с текст ”Анулирана”/ за продажба на 35 тона Тор Амониева селитра
от страна на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, на „Б.С.Н. ***, на стойност 24 780
лв., фактура № ********** от 04.03.2014г. /с текст „Оригинал”/ за продажба на
35 тона Тор Амониева селитра от страна на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, на „Б.С.Н. ***,
на стойност 24 780 лв., фактура № ********** от 04.03.2014г. /с текст
„Копие”/ за продажба на 35 тона Тор Амониева селитра от страна на „К.П.Б.”
ЕООД, гр.София, на „Б.С.Н. ***, извлечения от електронна кореспонденция от
11.03.2014г. между „К.П.Б.” ЕООД, гр.София и „Б.С.Н. *** /приобщени и като
веществени доказателства/ – имейл с подател С.С. ** от
дата 11.03.2014г. 08:38 с получател ** и прикачен файл: invoice-0000000256_both.pdf и текст: „Здравейте, Изпращам ви фактура за
ТОР!”, имейл с подател Б.С.Н. <**> от дата
11.03.2014г. 11:47 с получател ** и прикачен файл: ПРЕВОД.pdf и текст: „Здравейте изпращам Ви
платежното за тор!”, преводно нареждане за кредитен превод от 11.03.2014г.
09:28:12 ч. за сумата от 24780 лв плащане на фактура № 256/04.03.2014г. от
страна на „Б.С.Н. и сие” СД към „К.П.Б.” ЕООД, Извлечение по Разплащателна
сметка № 27/12.03.2014г. на „Б.С.Н. и сие” СД от УниКредит Булбанк,
характеристична справка и справки за съдимост за подсъдимия.
Съдът
кредитира частичните обяснения на подс.С., в които същият сочи, че е съставил
двете фактури – от 04-ти и 11-ти март, както и че е анулирал същите след
определен срок, за което не е съобщил на „Б.С.Н. и сие” СД.
Съдът
се доверява на показанията на свидетелите, възприемайки същите относно
правнорелевантните факти и обстоятелства за правдиви, детайлни и логични. Така
според показанията на свидетелите Н., С., С. и И., между двете дружества „Б.С.Н.
***, и „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, съществували търговски взаимоотношения още от
2013г., като управителите им се познавали задочно във връзка със сделка с
рапица, чиято реализация създала у св.Н. впечатлението за това, че подс.С.,
като ** на „К.П.Б.” ЕООД, е коректен партньор. Свидетелите Н. и С., като преки
очевидци, дават сведения относно протеклата в края на м.февруари 2014г. среща
между св.Н. и св.С. в производствената база на „Б.С.Н. и сие” СД в с.Цалапица,
където била направена офертата от страна на подс.С. в качеството му на ** на „К.П.Б.”
ЕООД, чрез посредничеството на св.С.. Последният принципно потвърждава факта на
офертата, макар да не е категоричен дали тя е била отправена по телефон или на
место, за което обстоятелство, поставен в очна ставка със св.Н., дори не може
да посочи с категоричност, като заявява липса на спомен. Въпреки това, както
св.С., така и свидетелите Н. и С., неотклонно свидетелстват, че условието,
което подс.С. е поставил, за да се осъществи доставката на „димитровградската”
амониева селитра, е да има предварително пълно плащане на цената на
договореното количество, както и, че при наличието на банков превод на парите,
още в същия или най-късно на следващия ден, ще бъде доставен торът /според св.С./,
както и, че торът е наличен и, ако се плати, ще бъде доставен до два часа
/според свидетелите Н. и С./. В тази връзка св.Н. сочи, че още при оферирането
му е било заявено, че торът е на склад.
От
показанията на свидетелите Н. и И. се установява изпращането на процесните
фактури от страна на подс.С. /неоспорено от последния/, което се потвърждава и
от приложените по делото писмени доказателства - фактури и имейли. В синхрон с
приложените по делото писмени доказателства – преводното нареждане, за сумата
от 24 780 лв. от 11.03.2014 г., Извлечение по Разплащателна сметка №
27/12.03.2014г. на „Б.С.Н. и сие” СД от УниКредит Булбанк и Отчет по сметка № 9
от „Юробанк България” АД /Реф.№ 413015/, касаещ сметката на „К.П.Б.” ЕООД, са и
показанията на свидетелите Н. и И. досежно факта на извършеното плащане от
страна на „Б.С.Н. и сие” СД към „К.П.Б.” ЕООД по фактура № 256/04.03.2014г.
Свидетелите Н. и И. са категорични, че от страна на „К.П.Б.” ЕООД са били
изпращани фактури досежно доставката на тор, в това число и, че към датата на
банковия превод такава фактура е съществувала, изпратена по електронната поща,
като въз основа на нея е направено плащането на сумата от 24 780 лв.
Еднопосочни са свидетелските показания на Н. и И., както и писмените
доказателства по делото – разпечатки на имейли от електронната поща на „Б.С.Н.
и сие” СД, изпратен от и за подс.С.С. досежно изпращането на фактурата за
доставката на тор и направеното плащане по същата, от които се установяват
факта на изпратените и получени от подсъдимия съобщения на датата на превода, а
именно съобщението от дата 11.03.2014г., 08:38 ч., с което подс.С. за пореден
път изпраща фактура за тор, както и последващото съобщението от страна на „Б.С.Н.
и сие” СД като отговор за направения превод от същата дата и изпращане на
преводното нареждане.
Свидетелите
Н., С., С. и И. са единодушни, че торът не бил доставен нито в деня на
плащането, нито впоследствие, поради което св.Н. се обадил на св.С. да изясни
въпроса с липсващия тор. Последният пък от своя страна разговарял с подс.С.С.,
който отново потвърдил, че торът ще бъде доставен. Свидетелите Н., С. и И. все
така свидетелстват, че въпреки уверенията на подсъдимия за осъществяване на
доставката, това не се случвало, като, както се потвърждава и от св.С., св.Н.
поискал телефонния номер на подсъдимия, за да осъществи вразка с него и да
изясни каква е причината да не се доставя тора. Последвали множество разговори
между двамата, като при първоначалния такъв подсъдимият отново уверил св.Н., че
тор ще му бъде доставена и да не се притеснява. При последващ разговор отново
по телефон между св.Н. и подсъдимия С., последният продължавал да уверява св.Н.,
че торът ще се достави, като в същия момент се товари в гр.Димитровград на
камион с ** на име „П.”. За по-голяма убедителност подс.С. продиктувал на св.Н.
телефонния номер на „П.”, съветвайки св.Н. да му се обади, за да получи
по-точна информация относно времето на транспортиране на тора. Св.С. записала
телефонния номер, а, макар, че св.Н. успял да се свърже с „П.” /св.П.К./ и
последният да потвърдил, че чака на опашка за тор пред завода в
гр.Димитровград, то тор не била доставена, нито при първия им разговор, нито
при последващия такъв от следващия ден, при който св.Н. настоявал „П.” да
посочи регистрационния номер на камиона, за да може лично да го намери на
опашката. Всички тези обстоятелства се сочат, както от св.Н., така и от св.С., като
отчасти се потвърждават и от св.П.К. - единствено досежно обстоятелството на
осъществения телефонен разговор с мъж, който посочил, че знае телефонния номер
от подс.С. и се обажда, за да се интересува от камиони с тор. Други подробности
около разговора св.К. заявява, че не помни, като за такива същият демонстрира
сериозна колебливост, но отрича да е бил в гр.Димитровград за товарене на тор.
Установява се известно противоречие относно описаните от св.Н. и св.К.
обстоятелства, при които се твърди да е протекъл разговора, както и самото му
съдържание, до колкото св.Н. е категоричен, че събеседникът му тогава е
потвърдил, че „се намира на опашка пред завода, за да товари тор”, а св.К.
смята, че тогава /макар да не помни кога/ е бил на лекар, че не е потвърждавал
да е превозвач на тор, както и, че не може да достави такъв, понеже няма превод
на пари от страна на подс.С., но принципно заявил, че търгува с тор, произведен
в гр.Димитровград. Относно тези разминавания в показанията на св.Н. и св.К.,
съдът приема в тази част показанията на св.К. за уклончиви, под формата на
полуистини, поради което и неприемливи, като ги счита за проява на предпазна
позиция на св.К. пред угрозата да не бъде заподозрян в съпричастност към
престъпното деяние на подс.С.. Прочее по аналогичен начин се тълкуват и
неяснотите в показанията на св.Н.С. относно обстоятелствата къде и как е била
отправена офертата, както и относно времето на доставка на същата, в която
насока са били констатирани противоречия между неговите показания и тези на
свидетелите Н. и С., които въпреки съпоставянето им в очни ставки, не са
преодолени по категоричен начин, понеже показанията на св.С. относно тези
обстоятелства остават хипотетични, заради което съдът не може да им се довери в
цялост.
Свидетелите
Н. и С. са категорични, че след като торът не е бил доставен в уговорения срок
св.Н. провел многократни разговори по телефон с подс.С.С., в който последният
не преставал да го уверява, че ще осъществи доставката, като в нито един момент
не споменал, че има затруднения да изпълни задължението си. За последното подс.С.
едва, когато се явил на 21.03.2014г. в производствената база на „Б.С.Н. и сие”
СД в с.Цалапица, когато издал записа на заповед, заявил, че има проблеми
относно доставката на тора. Продължил да твърди, че тя ще се реализира, като в
рамките на пет дни или ще достави тора, или ще върне парите, но нищо от
обещаното не се случило. За тези събития косвено свидетелстват Н.С. и К.И., до
колкото същите са им станали достояние в една или друга степен в различни
моменти. В подкрепа на показанията на Н., С., С. и И. в коментираната им част
се явява приложеното по делото писмено доказателство – Запис на заповед /копие/
с издател подс.С.. Св.Н. свидетелства, че след като настъпил падежът и нямало
нито тор, нито връщане на сумата, респективно плащане по записа на заповед, той
се консултирал с адвокат с цел да задейства съдебно производство по издаване на
изпълнителен лист за задължението, което обаче било невъзможно поради наличие
на порок при издаването на записа на заповед, тъй като некоректно било изписано
името на дружеството, което е видно и от процесния документ – записа на
заповед. Св.Н. съобщава още, че след като не получил тора, се обадил в
„Евроферт” АД, знаейки, че същото е дистрибутор на продукцията на „Неохим” АД,
за да провери дали „К.П.Б.” ЕООД има договор за доставка на тор, за което
получил отрицателен отговор, което се потвърждава и от свидетелските показания
на св.П.П. – началник пласмент на „Евроферт” АД, който е категоричен, че за
инкриминирания период не са били сключвани договори за продажба на амониева
селитра с „К.П.Б.” ЕООД, нито пък от страна на последното са били регистрирани
подадени заявки за товарене и доставка на тор. Това обстоятелство се
потвърждава и от приложената по делото справка от „Евроферт” АД, от която се
установява, че „К.П.Б.” ЕООД не е сключвало договори за доставка на тор, нито е
подавало заявки за такива доставки в т.ч. и към инкриминирания период. Към
периода м.ноември 2013г. – м.май 2014г. такива договори и заявки не е имало и
от страна на ЕТ „А.– С.П.“***, чийто едноличен
собственик на капитала бил св.С.П., което се потвърждава от приложената по
делото справка от „Евроферт” АД. В тази връзка свидетелските показания на св.П.П.
следва да се кредитират в цялост, тъй като същите освен, че са напълно
независими, кореспондират с приложените по делото писмени доказателство,
посочени по-горе. Макар да съществувават близки отношения между св.С.П. и подс.С.,
предвид факта, че св.П. е работел при подсъдимия, то показанията на св.П. също
следва да се приемат за достоверни доколкото същите синхронизират на писмените
доказателства по делото. Според св.П. в началото на пролетта на 2014г. подс.С.
поискал от него да му „уреди” сто тона тор от „Неохим” АД, но св.П. не успял и
макар да не помни точната причина, сочи, че имало авария в завода. Тези му
твърдения се подкрепят от приложената по делото справка от „Неохим” АД, от
която се установява, че в цеха за производство на амониев нитрат е имало
аварийни спирания поради аварии за времето 18.02.2014г. - 02.03.2014г. и
20.03.2014г. – 29.03.2014г. Св.П.К. също свидетелства, че през м.януари –
м.март 2014г. е имало дефицит на тор, като сочи обаче, че в края на м.март
2014г. подс.С. поискал от него да му уреди доставка на тор от „Неохим” АД чрез
договор с друго дружество – „Балеа Груп”, чийто ** И.Щ. бил близък на св.К., но
Щ.отказал, заявявайки, че няма тор, като тези обстоятелства се потвърждават и
от показанията на св.П.В. – пълномощник на „Агробулд” ООД, в което дружество
св.К. бил ** и **.
Св.Й.Й.
свидетелства, че познавал подс.С. от около 4-6 години, като първоначално били в
добри отношения, които се влошили в края на 2014г. поради некоректност от
страна на подсъдимия С. в бизнеса. Както подс.С., така и св.Й. се занимавали с
търговия на зърно, но в началото на 2014г. подс.С. поискал св.Й. да му достави
тор в количество, вместимо в около един камион. Тъй като св.Й. разполагал със
сто тона тор, внесен от Румъния, гр.Турну Мъгуреле, и държан на склад в
гр.Видин, се съгласил, в която връзка и му доставил чрез фирмата си „БГ –
Европа Комерс” ЕООД. Потвърждение на този факт е издадената от св.Й. фактура invoice
**********
от 30.01.2014г. за 29,93 тона амониев нитрат с получател „К.П.Б.” ЕООД и
доставчик „БГ – Европа Комерс” ЕООД. Този тор бил оставен на склад в с.Житница,
от където бил и развивал дейност св.К.. Същият тор, който според показанията на
св.В. Д. бил второ качество – овлажнен и отчасти с нарушена цялост на
опаковките, бил закупен и транспортиран до базата на ЕТ „А.- В.А.” в
с.Караджово, както се установява от показанията на св.В. Д., П.К. и П.В.. Подс.С.С.
издал фактура № **********/22.01.2014г. и дата на падеж 31.01.2014г. от името
на „К.П.Б.” ЕООД, с което фактурирал продаденото количество тор на ЕТ „А.– В.А.”.
Покупката на цитираните 29,93 тона амониев нитрат били отразени в Дневника за
покупки на „К.П.Б.” ЕООД за м.януари 2014г. Доказателство за последната сделка
се явява и Дневника за продажби на „К.П.Б.” ЕООД, където за м.януари 2014г. на
трета позиция е отразена продажбата на амониевата селитра на ЕТ „А.- В.А.”,
като обаче липсва подобно отразяване на сделката с амониева селитра с „Б.С.Н. и
сие” СД нито за м.март 2014г., нито за м.април 2014г.
Анализът
на доказателствената съвкупност сочи, че следва гласните доказателства да бъдат
възприети от съда, тъй като същите в основната си част и относно значимите
фактически положения са подробни, хронологично подредени, логични, взаимосвързани
и кореспондиращи на наличните писмени и веществени такива, с изключение на
посочените по-горе противоречия, установени и неотстранени при съпоставянето на
свидетелите С., Н. и С., както и св.К. със св.Н., за които противоречия по-горе
се изложиха мотиви в насока кое следва да се приеме за достоверно. В тази
връзка също не следва да се приемат за правдиви показанията на св.П.В. в онази
част от тях, в която същата твърди, че дружеството, на което била пълномощник –
„Агробулд” ООД, и, в което св.П.К. бил ** и **, имало задължения към „К.П.Б.”
ЕООД, които били натрупани в резултат на неплащане по няколко сделки /”за
царевица, слънчоглед ли, тор ли...”/ и били в размер на 18 000 лв. От една
страна, св.К. категорично отрича такива неизплатени задължения да съществуват
между двете дружества или между него и подс.С. като физически лица. Св.К. сочи,
че е узнал за подписването на договор за заем за сумата от 18 000 лв. от страна
на подс.С. и св.В., в който бил вписан и самия св.К. като заемател, но този
договор нито бил съставен в негово присъствие, нито бил подписан от него. От
друга страна, нелогични са твърденията на св.П.В., че „от чиста солидарност” е
подписала договора за заем, с който се твърди, че подс.С. и дал в заем на св.К.
сумата от 18 000 лв. и респективно последният се е задължил с посочената
сума на подс.С.. Необяснимо е поради каква причина св.В. в качеството си на
физическо лице договаря с подс.С. също в качеството на физическо лице относно
заемане на сумата от 18 000 лв., за която твърди, че не е заета от нея,
нито пък от св.К. в качеството му на физическо лице, а се касае за задължения
на „Агробулд” ООД. Всъщност коментираният договор /приложен по делото/ от дата
15.04.2014г. не се кредитира от съда, тъй като същият не само, че е оспорен от
св.К., вписан като страна по него, но самият документ не носи доказателствена
стойност, понеже липсва каквато и да била достоверност на дата, подписи и
съдържание, нещо повече липсва подпис на един от съдоговорителите. Странно е,
че заемателят – подс.С., е посочен като физическо лице, а същевременно
договорът е подпечатан с печата на „К.П.Б.” ЕООД, което създава съмнение, че
това е сторено за по-голяма достоверност на документа, но и което подпечатване
би могло да се осъществи във всяко време. Това е един частен документ, изхождащ
от заинтересована по делото страна – подс.С., с липсващи реквизити, и по мнение
на съда, създаден за нуждите на наказателното производство, поради което и
следва да бъде изключен от доказателствената маса. Аналогична е съдбата и на
друг частен документ, представен отново от подс.С., а именно Договор за покупко-продажба
от 05.01.2014г. между „К.П.Б.” ЕООД, като купувач, и „БГ – Европа Комерс” ЕООД,
като продавач, относно сделка за доставка на двеста метрични тона амониев
нитрат със задължение за доставка от
страна „БГ – Европа Комерс” ЕООД в периода 05.01.2014г. – 31.05.2014г. На първо
място, св.Й. е категоричен, че с подс.С. е имал една сделка за тор и тя е била
в количество около вместимостта на един камион /22-23 тона/, като за тази
доставка са налице категорични писмени доказателства – счетоводни документи,
описани по-горе. На второ място, св.Й. отрича да е сключвал коментирания
договор, дори при предявяване на документа, същият оспорва подписа, който е
изпълнен за него в качеството му на представляващ „БГ – Европа Комерс” ЕООД. На
трето място, договорът е подпечатан единствено с печата на „К.П.Б.” ЕООД и е
непонятно защо липсва подпечатване и от страна на „БГ – Европа Комерс” ЕООД,
каквато е обичайната търговска практика. Ето защо и този документ съдът не
приема за достоверен и изключва от доказателства по делото, като отново счита,
че същият е създаден за нуждите на настоящия процес.
Изключая
посочените два документа – договора за заем и договора за покупко-продажба,
съдът кредитира в цялост приложените по делото и приобщени както писмени, така
и веществени доказателства, в това число и представените от страна на
подсъдимия банкови и счетоводни документи, разпечатка на електронно съобщение,
тъй като същите са обективни, правдиви, непротиворечиви на съвкупната
доказателствена маса и не се оспорват от страните.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната
безспорна фактическа обстановка Съдът приема от правна страна, че с деянието си
подсъдимият С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление, предвидено и наказуемо, по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.209,
ал.1, вр.чл.93, т.1 от НК, за това, че в края на месец февруари 2014 година в
с.Цалапица, обл.Пловдив, като длъжностно
лице, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице – **
на „К.П.Б.” ЕООД, гр.София, в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и до 11.03.2014г. в гр.Стамболийски поддържал
заблуждение у С.Б.Н. *** и с това причинил на „Б.С.Н. ***, представлявано от С.Б.Н.
***, имотна вреда в големи размери – 24 780.00 лева.
От обективна страна – с действията си подсъдимият
е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “измама”, при наличието на
квалифициращи обстоятелства, тъй като в инкриминирания период в с.Цалапица е
възбудил и в гр.Стамболийски е поддържал заблуждение у С.Б.Н., че управляваното
от подс.С. дружество “К.П.Б.” ЕООД ще осъществява търговска дейност съвместно с
управляваното и представлявано от С.Н. дружество “Б.С.Н. и сие” СД, като
продаде и достави на „Б.С.Н. и сие” СД в производствената база на последното в
с.Цалапица тридесет и пет тона амониева селитра производство на „Неохим” АД
гр.Димитровград, като доставката ще бъде извършена в деня на заплащане на
стоката, но не по-късно от следващия ден. Измамливите действия на подсъдимия се
обективирали, не чрез принципното офериране за продажба на минерални торове от
името на представляваното от подс.С. дружество, което извършвал с
посредничеството на св.Н.С., а чрез отправяне на конкретно предложение за
продажба и доставка на определено количество тор – амониева селитра, за който
било категорично искането на св.Н. с оглед качествените характеристики на
продукта и предлаганата цена, като изричното условие е било да е произведен в
завода в гр.Димитровград. Съществен факт, в подкрепа на тезата, че поначало у
подс.С. липсвало намерение за реализация на сделка при описаните параметри, е,
че самият той не е включил в ценовата листа от предлагани торове произвеждания
от „Неохим” АД гр.Димитровград амониев нитрат. Тъй като св.Н. не желаел да
закупи торове от видовете, посочени в офертата, а предпочитал „димитровградски”
тор, то подс.С. съвсем съзнателно потвърдил, че торът е на лице и ще бъде
доставен, макар в действителност да не било така. Измамливите действия се обективират
още с единственото изискването на представителя на продавача – подс.С., за
доставка на стоката непосредствено след заплащане на продажната цена, което не
е било сторено от страна на подс.С., въпреки осъщественото плащане от страна на
„Б.С.Н. и сие” СД. Ясна е била уговорката, че след превода на парите в рамките
на същия ден торът ще бъде доставен, поради твърдението на подс.С., че същият е
наличен. Това обстоятелство въобще не се установява по делото, напротив
безспорно се установява, че нито подс.С., нито управляваното от него дружество
„К.П.Б.” ЕООД е разполагало с исканите 35 тона амониева селитра, произведена от
„Неохим” АД гр.Димитровград, каквато е търсена от св.Н., като по делото дори не
се установява подс.С. или дружеството му да са разполагали със складови площи.
Напротив, св.С.П. свидетелства, че не е имало склад. В нито един момент от
развитието на сделката – от първоначалните преговори до плащането на цената,
подс.С. не е заявявал, че тепърва ще търси начини да набави търсеното
количество тор. Дори установените по делото обстоятелства, че същият се е
опитвал чрез посредничество – от страна на св.П.К., а също и през „Балеа груп”,
както и чрез св.С.П., евентуално да се снабди с амониева селитра от завода в
гр.Димитровград, касаят действия на подсъдимия последващи инкриминирания
период. В случая поведението на подсъдимия още при първоначалното уговаряне на
параметрите на сделката е водело до единствения извод, че управляваното от него
дружество безусловно разполага с търсеното количество и вид тор и то не само
към момента на водене на преговорите, а и в един бъдещ момент при плащането на
цената. Безспорно се установява, че единственото количество тор, с което е
разполагал, е било продаденото му от св.Й.Й. и фирмата му „БГ – Европа Комерс”
ЕООД, но, от една страна, в тази сделка количество тор е едва 29,93 тона и не
касае продукция на завода в гр.Димитровград, а внос от Румъния, а, от друга
страна, преговорите между св.Й. и подс.С. за доставката на този тор са от
началото на м.януари 2014г., а самата доставка – от края на м.януари 2014г.,
което не кореспондира с инкриминирания период и оферирането от края на
м.февруари 2014г. спрямо св.Н.. Остава неподплатена от доказателствата по
делото – гласни и писмени такива, тезата, че между „К.П.Б.” ЕООД и „БГ – Европа
Комерс” ЕООД е имало договорни отношения за продажба на 200 метрични тона
амониева селитра, тъй като, на първо място, св.Й. отрича съществуването на
такива договорености, на второ място, представеният от подсъдимия договор в
тази насока не се възприе за достоверен от съда и, на трето място отново не се
касае за произведен в гр.Димитровград тор. Така единственият обоснован извод от
фактическа и правна страна е, че подс.С. изначално не е имал обективна
възможност да изпълни задълженията си по сделката, въпреки твърденията му, тъй
като нито е държал на склад, нито е разполагал чрез други лица с търсеното
количество тор, производство на завода в гр.Димитровград, нито пък е могъл да
го достави в уречените срокове. Този извод не може да се обори дори и от
установеното по делото от свидетелските показания на св.П.П. и св.С.П. обстоятелство,
че е имало случаи на производствени аварии в „Неохим” АД, и в конкретика, предвид
справката от „Неохим” АД, че се касае за спиране производството на амониев
нитрат, поради аварийни ситуации, в определени времеви параметри. Принципно от
значение би бил периодът, посочен в справката, от 18.02.2014г. до 02.03.2014г.,
доколкото същият попада в границите на инкриминирания такъв, за разлика от този
при последващата авария – 20.03.2014г. – 29.03.2014г., който е далеч след
инкриминирания период. Въпреки това, предвид свидетелските показания на св.П. и
св.П., а и с оглед нормалната житейска и търговска логика, следва да се приеме,
че отразените периоди на престой, по не могат да възпрепятстват обичайния
процес на пласмент на продукцията и особено да спрат същия, доколкото, както
сочат и последно цитираните свидетели, дружеството винаги разполага със запаси
от амониев нитрат. Нещо повече, не се установява подс.С., в който и да е момент
от развитието на сделката, да е споменавал за това, че „Неохим” АД е в
производствена авария, че е спряло производството на търсения от св.Н. тор,
респективно, че няма пласмент или същият да е затруднен. Не само, че не е
уведомил съконтрагента си за евентуални затруднения при реализацията на доставката,
но и при последващите му действия отново позицията му не е била на коректен
търговец, тъй като изпратил по електронната поща фактура № 254/28.02.2014г., а
впоследствие и фактура № 256/04.03.2014г., за процесния тор, като в нито един
от случаите не съобщил, че има затруднения с доставката му. Безспорно се
установява, че след като по посочените две фактури не постъпило плащане в
5-дневен срок от издаването им, подс.С. ги анулирал, тъй като знаел, че в
противен случай ще следва да ги впише в дневника за продажби, както и да
начисли ДДС по тях и да го отрази в справката-декларация за съответния данъчен
период. Това обстоятелство обаче подс.С. също не счел за нужно да направи
достояние до св.Н., нещо повече, дори когато последният уведомил, че вече
разполага със сумата за плащане на тора и може да я преведе, то на 11.03.2014г.
подс.С. отново, без да съобщи за каквито и да било затруднения във връзка с
доставката, изпратил по електронната поща същата фактура № 256/04.03.2014г.,
която междувременно вече бил анулирал, но я изпратил в „оригинал”, с което не
събудил никакво съмнение в св.Н., нито в счетоводството на фирмата му за
нередности, каквото би се случило, ако се получи „анулирана” фактура. Според
подс.С., в случай на неплащане в петдневен срок от издаването на фактурата, то
същата следвало да се анулира, за да отпадне необходимостта от начисляване на
дължимо ДДС по нея и по тези съображения подсъдимият обяснява действията си, но
същевременно не може да обясни защо след като смята, че фактурата трябва да се
анулира след посочения срок, то на 11.03.2014г. отново е изпратил същата
фактура № 256/04.03.2014г., но вече в „оригинал”. Тоест остават открити
въпросите защо подсъдимият е изпратил фактура извън посочения петдневен срок,
защо не е посочил, че фактурата е анулирана, а я изпраща в оригинал, защо не
съобщава на „Б.С.Н. и сие” СД за тези обстоятелства и най-вече защо след като
първоначално е анулирал ф-ра № 256/04.03.2014г. не е издал съвсем друга, нова
фактура, така както е сторил след първата фактура с № 254/28.02.2014г., като
след като я е анулирал, е издал последващата фактура № 256/04.03.2014г. Тези
действия на подсъдимия също категорично водят на извода относно измамливите му
намерения да поддържа създаденото у св.Н. впечатление, че ще изпълни
договореностите, като достави на фирмата му търсения тор. В поредицата от
доказателства, обосноваващи този извод, както и изводът за намерение за
противоправно своене на чуждото имущество, тоест целта на подсъдимия за
набавяне на облага за себе си, са и дневниците за продажби и
справка-декларация, от които е видно, че сделката не е отразена в счетоводните
документи, въпреки, че по нея е постъпило авансово цялостно плащане, за разлика
от сделката с ЕТ „А.– В.А.”, при която въпреки, че и понастоящем не е налице
пълно плащане, продажбата на 29,93 тона амониев нитрат е намерила място в
счетоводните записвания. Несъстоятелна е тезата на подсъдимия, че се е наложило
анулиране на фактурите, понеже нямало начин да избегне задължение за внасяне на
ДДС, тъй като не е имал обективна пречка да издаде кредитно известие, с което
да се посочи, че не се дължи начисляване и внасяне на ДДС и така да сторнира
задължението по фактурата, което обаче подс.С. не е сторил. След получаването
на парите подс.С. отново не е реагирал по някакъв начин да съобщи на св.Н., че
фактурата е „анулирана” или за каквито и да било затруднения относно доставката
на тора, напротив в поредицата последващи разговори подобни обстоятелства не се
сочели, а настойчиво се твърдяло от страна на подсъдимия, че торът ще бъде
доставен. В подкрепа на обвинителната теза са и доказателствата, установяващи
продължаващите във времето действия на подс.С. да поддържа заблудата у св.Н., а
именно посещението му на место в производствената база в с.Цалапица, увещанията
му, че до няколко дни ще достави тора, като едва тогава за пръв път споменава,
че има затруднения без да конкретизира какви. Дори опитът му да приспи съвсем
бдителността на св.Н., предлагайки му сам да състави запис на заповед, за да
може св.Н. да е спокоен. Подписвайки на 21.03.2014г. записа на заповед, подс.С.
демонстрирал привидна готовност да изпълни задължението си, обяснявайки, че в
срок до падежа – 25.03.2014г., или ще достави тора, или ще върне платената за
него парична сума. Липсата на действителни намерения у подсъдимия да изпълни и
тези уговорки се извежда от начина на съставянето на записа на заповед –
непрецизното му съставяне, за което не е имало пречки, тъй като подсъдимият е
бил наясно относно пълното име на дружеството на св.Н., не само общо заради
търговските им отношения, но и конкретно заради разменяната им кореспонденция,
в това число и издаването на фактурите, където името на „Б.С.Н. и сие” СД е
било коректно посочено.
Необоснована е
тезата на подсъдимия, че, въпреки желанието му да върне парите на „Б.С.Н. и
сие” СД, то обективно не е имал тази възможност, тъй като от страна на
държавата били предприети действия по принудително събиране на задължения,
които управляваното от него дружество „К.П.Б.” ЕООД имало, с оглед предприетите
в тази връзка действия от данъчната администрация. Видно от Постановление №
112/01.04.2014г. за налагане на обезпечителни мерки на публичен държавен
изпълнител при ТД на НАП София на „К.П.Б.” ЕООД е бил наложен запор на
наличните и постъпващи суми по банковите сметки, по депозитите, вложените вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление, находящи се в ТБ „Първа Инвестиционна Банка” АД и ТБ
„Юробанк и Еф Джи България” АД. Видно от Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП София с изх.№ 5037/26.09.2014г. е бил наложен
запор върху налични и постъпващи суми на „К.П.Б.” ЕООД по всички банкови
сметки, както и на вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите и суми предоставени за доверително управление, находящи се в поредица
от двадесет и девет банки в страната. Тоест наложените запори са във време,
значително следващо както датата на съставяне на Записа на заповед, така и
падежа на същия – 25.03.2014г. или по друг начин казано, не е имало никаква
пречка подс.С. да върне парите на „Б.С.Н. и сие” СД, какво желание привидно
заявявал. В подкрепа на това виждане са и свидетелските показания на св.В. Д.,
която сочи, че известно време след като превеждала парите за доставеното й
количество тор, подс.С. й се обадил и поискал остатъкът от задължението да се плаща по друга банкова сметка, ***, а
не на „К.П.Б.” ЕООД, но чийто собственик отново бил подс.С.. Нещо повече, видно
от дневниците за продажби и покупки, както и от отчетите по сметка с №№ 9-11 от
„Юробанк България” АД след инкриминирания период подс.С. и управляваното от
него дружество е реализирало сделки, както и са били извършвани банкови операции
със негови средства /внасяне, теглене, получаване на парични суми/, като подс.С.
нееднократно е теглил касово суми от порядъка на 20 000 лв., 25 000
лв. и до 30 000 лв., което още веднъж доказва несъстоятелността на
твърдението за обективната невъзможност за връщане на инкриминираното имущество
– 24 780 лв. В допълнение, следва да се посочи, че видно от приложената по
делото справка от ТД на НАП Велико Търново „К.П.Б.” ЕООД е притежавало
недвижими имоти в различни части на страната, в т.ч. единият от тях е бил
закупен на 22.04.2014г., които са били възбранени едва през м.юни 2014г. и
м.август 2015г., тоест далеч след инкриминираните събития. На последно място,
твърденията на подс.С., че пред завода в гр.Димитровград има човек с камион –
шофьорът „П.”, който е на опашка и чака всеки момент да бъде натоварен торът,
които твърдения се оказват недостоверни, но пък същите представляват поредния
опит на подсъдимия да заблуди св.Н. относно възможността да достави тора и да
отложи във времето разкриването на действителното състояние на нещата.
Деянието на подсъдимия е осъществено
под формата на квалифициращия признак по т.3 на чл. 210, ал.1 от НК, тъй като
при реализирането му същият е действал в качеството на “длъжностно лице” по
смисъла на чл.93, т.1 от НК, а именно като ** на „К.П.Б.” ЕООД. В това му
качество подс.С., от една страна, е бил известен на св.Н. още от 2013г. при
осъществената сделка с рапица, което е довело до създаване на климат на доверие
към него като към коректен търговец, но, от друга страна, в това му качество
същият е оферирал различни минерални торове, а най-вече е предложил на св.Н. да
достави произведен от „Неохим” АД гр.Димитровград амониев нитрат, както и в
това му качество е изготвил наличните по делото фактури за процесния тор.
На последно място, деянието на подс.С.
е изпълнило съставомерния квалифициращ признаци на “измамата” по т.5 на чл.210,
ал.1 от НК, тъй като настъпилите вреди са в големи размери, а именно
настъпилата за управляваното от св.Н. дружество вреда е на стойност 24 780 лв., което предвид константната
съдебна практика в тази насока (виж. ТР № 1/98г. на ВКС) надвишава седемдесет
пъти размера на минималната работна заплата за страната, към инкриминирания
период, който с ПМС № 249/31.10.2013г. за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. е
определен на 340 лв., тоест над 23 800 лв.
От
субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието
си, като умисълът му се обективира от действията му,
описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и
приобщените писмени и веществени доказателства. Това е така, тъй като след като първоначално убедил св.Н., че е във възможностите му да извършва
доставки на минерални торове от определени производители, то успял да го убеди
и, че може да му продаде и достави известно количество амониев нитрат,
произведен от «Неохим» АД гр.Димитровград, както и, че
може да стори това във всеки един момент веднага след авансово плащане от страна на св.Н., понеже разполагал със стоката. Така подсъдимият създал у св.Н. впечатление, че отношенията им ще
се развиват по уговорения начин, тоест, че тези договорености ще бъдат
изпълнени, в подкрепа на което подс.С. изготвил в рамките на по малко от две
седмици три фактури /една на 28.02.2014г., втора на 04.03.2014г. и трета на
11.03.2014г./, при което св.Н. в качеството му на ** на
«Б.С.Н. и сие» СД разпоредил да бъде нареден по банков път превода на паричната
стойност на тора. Разбирайки за превода на парите, обаче подсъдимият не изпълнил
поетите ангажименти, а в един продължителен период от време извършил поредица
от действия – разговори по телефон, лична среща със св.Н., издаване на запис на
заповед, с което единствено съзнателно и упорито продължавал да поддържа
илюзорната представа за коректен търгвец.
Действията, респ.бездействието
на подс.С. са мотивирани от наличието на специална цел, с която същият, чрез
обещания и договорености, е възбудил и поддържал заблуждението у св.Н., за
коректно изпълнение на уговорките, а именно да набави за себе си имотна облага,
изразяваща се в получаването и задържането в него на парите в размер на 24 780
лв., поради което и за тази стойност е настъпила вредата за управляваното от
св.Н. дружество. Доказателства за това се откриват в
безспорно установените фактически положения, че от една страна подсъдимият не
само не е доставил тора, въпреки че обективно не е имал възможност да стори
това при конкретните договорни условия, но дори не е предложил вместо него да
достави друг вид тор, а още повече е продължил да задържа парите във връзка с
нови уговорки – издаването на запис на заповед и
задължаването по него, връщане на парите, които така и не изпълнил, независимо
от възможностите за това. В крайна сметка подсъдимият се е възползвал от
създаденото у св.Н. заблуждение, а именно невярната му представа, че чрез
управляваното от него дружество «К.П.Б.» ЕООД ще продаде на «Б.С.Н. и сие» СД
35 тона амониев нитрат и по този начин подсъдимият е получил имотната облага.
Реализицията на целта на подсъдимия е станала възможна именно чрез
осъществяване на измамливите му действия, като изначално е бил наясно, че не ще
изпълни уговорките, по изложените по-горе съображения.
Съдът не се
съгласява с доводите на защита за несъставомерност на деянието, поради
наличието на гражданско-правни отношения във конкретния казус. Съществуването
на облигационна връзка е само един елемент, при това незадължителен, от
фактическите положения, при които може да се развие престъпното деяние
„измама”. Във връзка с използването на договорните отношения като способ за
наказателноправна измама ВКС е последователен в множество решения, където
приема, че няма пречка да се реализира състава на престъплението „измама” като
формирането на неверните представи у пострадалото лице за определено дължимо
поведение от страна на подсъдимото лице да се постигне чрез сключване на
договор, било в устна или в писмена форма. От значение за състава на
престъплението е наличието обективен съставомерен елемент, а именно деецът
изначално да нямал възможност да изпълни постигнатите договорености, за което
съдът по-горе изложи подробни мотиви в тази насока – подс.С. не е включил в
офертата тора, който св.Н. е поискал да закупи и въпреки това му го е предложил;
подс.С. не е държал на склад тор от търсения вид; подс.С. не е бил клиент на
производителя „Неохим” АД, нито е имал договорни отношения за дистрибуция с
други клиенти на производителя в инкриминирания период /установява се, че подс.С.
не е пускал заявки за доставка на 35 тона амониев нитрат в завода, отговарящ за
пласмента на продукцията, поради което и никакви форсмажорни обстоятелства не
оправдават бездействието му/. На последно място, подс.С. до датата на плащането
– 11.03.2014г., е продължавал у св.Н. съзнанието, че договореностите между тях
ще се изпълнят в параметрите, при които са постигнати. Също така от значение за
съставомерността на деянието е наличието на субективния съставомерен елемент, а
именно липсата на намерение у деецът да изпълни договореностите, което
несъмнено се доказа, изводимо от описаните по-горе обстоятелства, като наред с
това и действията му са съпроводени с ясно очертана користна цел – имотна
облага. Подс.С. се е стремял към материално облагодетелстване, а доказателства
за това са, че макар да е узнал за извършения превод, за което му е бил
изпратен имейл, въпреки многобройните телефонни разговори със св.Н. и св.С., че
парите са преведени, действията му по заличаване на счетоводните следи от
сделката – анулиране на фактури, неотразяване в дневника за продажби и СД,
извършените банкови операции и то във време, в което макар все още от страна на
приходната администрация да не са били предприети действия по налагане на
принудителни обезпечителни мерки, то подс.С. несъмнено е бил наясно с огромните
задължения към фиска на „К.П.Б.” ЕООД. Именно субективното отношение на
извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание за
преценка дали поведението му може да бъде прието за наказателно-правна или
гражданско-правна измама. Аргументите за изложените съображения се базират и на
юриспруденцията /вж. Решение № 153 от 10.04.2012г. на ВКС по н.д. № 154/2012г.,
І н.о., НК; Решение № 337 от 14.10.2015г. на ВКС по н.д. № 716/2015г., І н.о.,
НК; по арг. на противното Решение № 358 от 07.01.2015г. на ВКС по н.д. №
1174/2015г., ІІІ н.о.; Решение № 370 от 16.11.2015г. на ВКС по н.д. №
1166/2015г., ІІ н.о., НК/.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно целите по чл.36 от НК, Съдът намира, че на подсъдимия С.С.С. за извършеното от него престъпление следва
да бъде определено и наложено наказание “Лишаване от свобода”, което с оглед
горепосочената правна квалификация е в граници от 1 до 8 години.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство
трудовата му ангажираност като ** на „Глобъл сток ексчейндж”, гр.Александрия,
РГърция, тоест същият е с добър социален и образователен статус. Отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът констатира в лошите характеристични данни на подсъдимия на
фона на установената съдимост. Видно от справката за съдимост през 2006г. подс.С.
е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление против транспорта. С Присъда
№ 16/15.05.2007г. по НОХД № 1645/2006г. на Районен съд Добрич, в сила от
31.05.2007г., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.172а,
ал.3, вра.ал.2, пр.2 и 3 от НК, поради което и му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което на основание чл.66, ал.1
от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Подс.С. е бил признат
за виновен и по НОХД № 758/2009г. на Районен съд Добрич, по което съдебният акт
е в сила от 08.04.2009г., за престъпление по чл.313, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. В справката
за съдимост е отбелязано, че подсъдимият е реабилитиран за двете осъждания на
основание чл.88а, ал.3, вр.ал.1 от НК на 25.05.2016г. Анализът на справката за
съдимост налага следните изводи: за да настъпи „абсолютната реабилитация” по
смисъла на чл.88а, ал.1 от НК и респективно тя да се отнася за всички осъждания
/ал.3 на същия текст/, то трябва да са изпълнени следните условия – да са
изтекли, визираните в чл.82, ал.1 от НК срокове за всяко от осъжданията и
осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление. В случая тези срокове не
са изтекли за описаните по-горе две осъждания /единствено е изтекъл предвидения
в чл.86, ал.1, т.1 от НК срок за осъждането по НОХД № 1645/2006г. на Районен
съд Добрич, тоест за същото е налице реабилитация по право/. Същевременно,
обаче не е изтекъл изискуемия по чл.82, ал.1, т.5 от НК двугодишен срок от
изпълнението на наказанието глоба, което в конкретния случай предвид справката
за съдимост начиная от 04.10.2013г. и изтича на 04.10.2015г., в който период
обаче е извършено процесното деяние, тоест извършил е ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода. По тези съображения съдът прие, че подс.С. е с обременено съдебно
минало.
Според преценката на Съда наказанието
на подс.С. следва да се определи при относителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което обосновава извода, за определяне на
наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК в параметри по-близки до
установения от закона минимум, в която връзка и го осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВБОДА.
На следващо място, при
обсъждане на въпроса за условията и режима, при които следва наложеното
наказание да бъде изтърпяно Съдът счете, че за целите, както на личната, така и
на генералната превенция е нужно същото да се изтърпи ефективно, като
съображенията за това се коренят както в по-високата степен на обществената
опасност на деянието, така и на личната опасност на дееца. От една страна, се
касае за лице, което е с утвърждаваща се престъпна нагласа, от друга –
извършеното деяние е осъществено при наличието на два по-тежко квалифициращи
признака, което в крайна сметка е резултирало в едни сериозни вредни последици,
налагат извода, че за превъзпитанието на извършителя най-вече следва наложеното
наказание да се изтърпи реално, като не е целесъобразно приложението на чл.66
от НК. Същевременно, с оглед обстоятелството, че се касае за наказание
„лишаване от свобода”, чийто размер е под пет години и предвид факта, че по
отношение на наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия по НОХД №
1645/2006г. е настъпила реабилитация по право и последиците от осъждането са
заличени, то няма пречка и следва определеното понастоящем наказание от две
години „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затвор
или затворническо общежитие от открит тип.
Според преценката на Съда
именно това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е справедливо.
Съдът прецени, че макар за
коментираното престъпление законодателно в ал.2 на чл.210 от НК да е предвидена
възможност наред с наказанието „лишаване от свобода”, да бъде наложено и
по-леко наказание, а именно „конфискация” до една втора от имуществото на
виновния, то такова не следва да се налага в случая, тъй като от функционална
страна би се постигнал неоправдано репресивен ефект на наказанието, още повече,
че така наложеното му наказание в достатъчна степен съдържа в себе си
поправително-превъзпитателния и предупредително-възпиращ ефект на наказанието.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, както и на
правата и интересите на другите граждани и юридически лица, неуважение към
чуждата собственост, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин и
ниска правна култура.
По
делото са приобщени веществени доказателства – 1 бр. СД, съдържащ и в
електронен вид справка за трафични данни в мрежтата на Виваком за период след
инкриминирания такъв, за които Съдът счете, че е отпаднала необходимостта им,
поради което постанови същите да бъдат унищожени като вещ без стойност.
Основанието на предявения от
„Б.С.Н. *** граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия, тъй като
със същото последният е причинил на юридическото лице непозволено увреждане,
като с измамливите си действия е мотивирал управителя му да осъществи акт на
разпореждане с имущество на дружеството, в резултат на което е настъпила вреда
за последното, като го е лишило от паричната сума, която му се е следвала.
Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление ощетеното юридическо лице „Б.С.Н. ***, е претърпяло имуществени
вреди в размер 24 780 лв., поради което съдът уважи предявения граждански
иск изцяло, за който размер и осъди подсъдимия С.С.С. да заплати паричната сума
от 24 780 лв., ведно със законната лихва от датата на инкриминираното
деяние – 11.03.2014г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 800 лв.,
направени по делото разноски от граждански ищец за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и уважения
граждански иск в тежест на подсъдимия С.С.С. Съдът възложи заплащането на
разноските по делото в размер на 991,20 лв. по сметка на ПРС, представляващи
държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.