Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.01.2021г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки районен
съд гражданска колегия
на 13.01.2021 / тринадесети ЯНУАРИ две хиляди и двадесет и първа година/
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Мария Дучева
секретар: Яна П.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Дучева гражданско дело №1156 по описа на РС-А. за 2019г., и за да се произнесе
взе впредвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Т.А.Я., с ЕГН **********,*** и
2. В.В.А., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
против Г.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***; 2. Д.З.З.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и 3. З.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът намира искът за допустим. Настоящото производство е родово и местно
подсъдно на Районен съд - А.. Не са направени възражения в тази насока.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения: В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на
следния недвижим имот, a именно: дворно място, с площ от 435 кв.м., находящо се в гр. А., общ. А., обл.
Б., ***, съставляващо поземлен имот № 1008, в кв. 80 пo
плана на същия град, при граници за ПИ: от двете страни улици, ПИ № 1007, ПИ №
1009, за който е отреден УПИ XVI-1008, в кв. 80 no
ПУП на гр. А., ведно с построените в имота самостоятелни обекти: едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 78
кв.м. и мазе, със застроена площ от
70 кв, м. и едноетажна масивна сграда, изградена на
източната граница към ПИ № 1009, състояща се от гараж, със застроена площ от 18
кв.м. и второстепенна постройка, със застроена площ от 24 кв.м , обща калканна стена.
Ищцата Т.Я. е собственик на 3/4 ид.ч.
от описания недвижим имот, придобити по силата на наследствено правоприемство от съпруга й К. Я. Я., поч.
на 31.01.2008г., който от своя страна приживе е придобил собствеността върху съответната
част от имота въз основа на договор за покупко -
продажба от първата ответница Г.Я. и наследство от Я. К. Я. /баща/, обективирани в нотариален акт за установяване право нa собственост № 22, том XII, per.
№ 8627, дело № 1598/2004г. на Нотариус Б. Д., с рег. № 324 no
onuca на НК.
Втората ищца - В.А. е собственик на
1/4 ид.ч. от същия недвижим имот, придобит пo силата на наследствено правоприемство
от Д. Я.а В. /майка/, поч. на 01.07.1994г. и договор
за дарение, обективирани в нотариален акт за
собственост на недвижим и иот № 32, том V, per. № 7182, дело № 709' 2019г. на Нотариус Б. Д., с рег. №
324 пo oпuca на НК.
Въз основа на взаимно разбирателство между ищците, в
приземния етаж на описания недвижим имот останала да живее първата ответница - Г.Я.
/свекърва на първата и баба пo майчина линия на
втората ищца/, която след разпореждането, извършено с нотариален акт за
покупко-продажба № 22, том XII, per. № 8626, дело №
1597/2004г. на Нотариус Б. Д., с per. № 324 no onuca на HK не притежава права
върху същия имот.
Ha 31.10.2019г. ищците
установили, че входната врата към първия жилищен етаж е изцяло подменена и
достъпа до имота е ограничен. Оказало се, че на първия жилищен етаж /над приземния/
са се настанили Д. З. З. и съпругата мy З. З., без
знание и съгласие на собствениците. Ищците заявили пред всички ответници правата сu на
собственици и искането да ни бъде възстановено владението ни върху имoтa, нo те отказали.
C цел доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, на
14.11.2019г. ищците отправили до първата ответница нотариална покана за явяване
в кантората на Нотариус Ж. Д., с рег. № 665 пo oпиca на HK за предаване ключовете и възстановяване достъпа
до имота. Ha посочените в поканата ден и час Г.Я. не
се явила, за което бил съставен констативен протокол, акт № 118, т.I, per. № 5230/10.12.2019г..
Описаните действия накърняват правата на собствениците и препятстват
правота им да владеят и ползват недвижимия имот необезпокоявани от никого,
както и да извличаме плодовете му. Освен това в завладения недвижим имот се
намирали движими вещи на ищците, достъпа до които бил ограничен.
В тази връзка ищцата
счита, че за нея е налице правен интерес съда да осъди на осн.чл.108
ЗС Г.И.Я., ЕГН **********, Д.З.З. с ЕГН **********, и З. М. З., ЕГН **********, да
предадат на ищците: Т.А.Я., с ЕГН ********** и В.В.А.,
с ЕГН ********** владението и ползването върху следния недвижим имот, a именно:
дворно място, с площ от 435 кв.м., находящо се в гр. А.,
общ. А., обл. Б., ***, съставляващо поземлен имот №
1008, в кв. 80 пo плана на същия град, при граници за
ПИ: от двете страни улици, ПИ № 1007, ПИ № 1009, за който е отреден УПИ
XVI-1008, в кв. 80 no ПУП на гр. А., ведно с
построените в имота самостоятелни обекти: едноетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 78 кв.м. и мазе, със застроена площ от 70 кв, м. и едноетажна масивна сграда, изградена на източната
граница към ПИ № 1009, състояща се от гараж, със застроена площ от 18 кв.м. и
второстепенна постройка, със застроена площ от 24 кв.м с обща калканна
стена.
Ищцата прави доказателствени
искания.
Претендират разноски по
делото.
В срока за Отговор по
чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответниците Д.З. и З.З., чрез адв.З., в който счита иска за неоснователно
насочен срещу двамата ответници, т.к. те не
упражняват владение над имота и не твърдят, че са носители на права върху
него. В отговора на ИМ ответниците З. излагат, че имота се владее от ответницата Г.Я.,
на която те помагат. Фактът, че са били забелязани в имота (З. да обработва
градината) се дължи на приятелските отношения с Г.Я., на която той помага за
поддръжката на имота. Излагат се
твърдения, че Г.Я. лично е изгонила ищците от имота, поради неразбирателство.
Относно направените в т.2
и т.3 от Отговора на ИМ Възражения, съдът прецени да не приема и да не се
произнася по същите, т.к. би следвало да изхождат от ответника Г.Я. (т.к.
обслужват нейните интереси по същество), от което адв.З. няма адв.пълномощно.
Поради изложеното съдът прецени възраженията по т.2 и т.3 като направени от
лице без представителна власт и като такива следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Прави доказателствени
искания.
Претендира разноски по делото.
В срока за Отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответниците Г.Я., чрез адв.Т., в който счита иска за
неоснователен. Прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност в продължение на повече от 10години. Излага се, че ответницата Я.
повече от 30 години не е виждала ищците, с които е във влошени отношения и през
целия период от време сама се е грижила за имота като е правила разходи за
съхраняването му- смяна на керемиди, подмяна на улуци и водосточни тръби,
топлоизолация на северна стена,подмяна на дограма, бетониране на двора, основен
ремонт на баня и ВиК и др. Твърди се, че стойността
на ремонтните работи надхвърля 20 000лева . В израз на правото си на
собственост Я. дълги години е отдавала
имота под наем като за това не й е било нужно знанието или съгласието на
ищците.
Прави се възражение за задържане с цел обезпечаване на вземането за
направените разноски за ремонт на осн.чл.74, ал.2, вр.чл.72 ЗС.
Твърди се , че Я. е собственик на 1/6 ид.ч. от
имота на самостоятелно основание, т.к. е била в брак с К. Я..
Прави доказателствени искания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от представения нотариален акт № 22, том XII, per. № 8627, дело № 1598/2004г.
на Нотариус
Б. Д., с рег. № 324 по описа на НК , че К. Я. Я. е собственик на 3/4 ид.ч. от дворно място, с площ от 435 кв.м., находящо се в гр. А., общ. А., обл.
Б., ***, съставляващо поземлен имот № 1008, в кв. 80 пo
плана на същия град, при граници за ПИ: от двете страни улици, ПИ № 1007, ПИ №
1009, за който е отреден УПИ XVI-1008, в кв. 80 no
ПУП на гр. А., ведно с построените в имота самостоятелни обекти: едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 78
кв.м. и мазе, със застроена площ от
70 кв, м. и едноетажна масивна сграда, изградена на
източната граница към ПИ № 1009, състояща се от гараж, със застроена площ от 18
кв.м. и второстепенна постройка, със застроена площ от 24 кв.м , обща калканна стена. След смъртта му имотът бил наследен от дъщеря
му (Г. Я., която също починала) и съпругата му Т.А.Я..
Видно
от НА № 32, том V, per. № 7182, дело № 70/2019г. на
Нотариус Б. Д., с рег. № 324 по описа на НК ищцата В.В.
е собственик на ¼ ид.ч.от процесния имот.
Ищците
Т.Я. и В.А. по взаимно разбирателство предоставили приземния етаж от къщата на
своята свекърва и баба Г.И.Я. да живее в него до смъртта си, за което нямали
сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Ищците периодично
посещавали имота, доколкото позволявал фактът, че живеели в различни градове. През
2019г с тях се свързала ответницата Я. и им казала, че ответникът Д.З.З. иска да купи имота. Ищците пристигнали в гр.А. и се
срещнали със З. като му предложили цена , за което той казал , че ще си
помисли. На следващия ден им се обадил и отказал предложението. След известно
време от познати в град.А. ищците узнали, че З. прави ремонт в имота, като
разбива входната врата и незабавно пристигнали , за да се уверят. В имота се
виждали чужди вещи- на семейство с малко дете, а входната врата била сменена.
По
делото в представено копие от Нотариална покана на нотариус Ж. Д. (л.12-13).
Приложено е и копие от прокурорска
преписка вх.№ 1059/2019г по опис на РС-А., от която е видно, че със спора между
страните е сигнализирана и прокуратурата (л.243-280).
Приложени
са копия от платежни нареждания за платени ренти (л.174-178) и за платени
данъци на имота (л.228-242).
От ответниците е представено удостоверение от НОИ , в което е
посочен размерът на получаваната от Г.Я. пенсия в периода от 2009г до
2019г.(л.328-332).
По
делото в качеството на свидетел е разпитан К. И. Г., който разказва, че е бил
близък приятел на дъщерята на ищцата Т.Я. от 2003г и често е посещавал с нея
(почти всяка седмица) процесният имот в гр.А.. Свид. Г. разказва, че до 2008г, докато е бил жив бащата на Г.,
той е правел непрекъснато ремонти по къщата. Свид. Г.
лично му е помогнал да сменят дограмата (понеже бащата на Г. е имал фирма за
дограма), да поставят външни щори, да изградят и залепят плочки във вътрешна
тоалетна на етажа. Последното, което Г. си спомня, е че заедно с бащата на Г.
носили някакви мебели, които поставили на втория етаж в къщата. Това се случило
около 2007-2008г. Когато интимните отношения на свидетеля с Г. Я. приключили те
запазили приятелски такива и дъщерята на Т.Я. –Г. често го молела да я закара
от гр.Б. до гр.А., за да занесе храна и лекарства на баба й Г.. В тези случаи свид.Г. и Г. Я. оставали да преспят в къщата и си тръгвали
на следващия ден. Тези посещения продължили до 2017г, когато Г. Я. починала.
Свид.А. Х. А. (съпруг на В.А.), разказва, че докато К. Я.
бил жив цялото семейство се събирало в къщата при баба Г. за празници. След
като К. починал В. започнала по-често да се обажда на баба си и да посещава гр.А.,
за да проверява как са баба й и баща й със здравето. Всяка година отивайки на
море В. и нейните деца заедно и по отделно минавали и оставали в А. за няколко
дни. Когато ищцата В. се чувствала добре със здравето идвала по два пъти
месечно в гр.А., за да нагледа и баща си, който също бил болен. В края на 2019г
ответницата Г.Я. се обадила на ищцата В.А. и й казала, че иска да пусне
наематели в първия етаж от къщата. Ответницата й отговорила, че тъкмо излиза от
операция и когато се почувства по-добре ще й се обади. След няколко дни
ответницата Г.Я. се обадила отново и
този път казала, че се е появил човек, който иска да купи къщата. След няколко
дни на личния телефон на В.А. позвънил непознат номер, обадил се мъж, който се
представил като а. и казал, че иска да купи къщата, като предложил да остави
баба Г. да живее на приземния етаж. Ищцата А. му казала, че по-голямата част от
къщата е на друга жена- вуйна й Т. и той казал, че ще се свърже и с нея.
Междувременно двете ищци се чули по телефона и се разбрали, че няма да продават
къщата. След няколко дни ответникът З. се обадил отново на ищцата А. и тя
категорично отказала да продава и да дава под наем. След няколко седмици на ищцата А. се обадили
приятели от гр.А., които й казали, че някой е разбил и сменил входната врата на
първия етаж от къщата и ремонтира вътре. А., заедно със съпруга си веднага
тръгнали за гр.А. и отишли в къщата където ответницата Г. Я. им казала, че едно
момче на име Д. е сменил вратата и че вече той ще живее на първия етаж, както и
казала къде могат да го намерят. Ищците отишли в кантората в гр.А., където З.
работи и го попитали с какво право се
нанася в имота им, а той отговорил, че къщата вече е негова и те са никои , за
да му казват. Ищците изпратили нотариална покана на ответниците
да напуснат имота, което те отказали да сторят. В опит да прогонят ответниците З. от имота си ищците подали сигнал и до РП-А..
Многократно след това и след подаване на ИМ в съда ищците преминавали покрай
имота и виждали, че З. и семейството му живее на първия етаж от къщата, а на
двора има техни вещи. Свид.А. разказва, че всички
ремонти и подобрения по къщата са направени от К. Я. докато е бил жив. След
смъртта му ищците преценили и оставили баба Г. да живее в приземния етаж на
къщата, а когато трябвало да се решават въпроси свързани с къщата тя винаги им
се обаждала. Свид.А. разказва, че и преди това е
имало интерес къщата да бъде наета от други лица и баба Г. винаги се е обаждала
на В. и я е питала какво е отношението й по въпроса. Когато къщата била
отдавана под наем в тези случаи ищците не вземали парите от наема , а били
решили да ги оставят на Г.Я., за да й помагат , т.к. пенсията й била много
малка. Същото се отнасяло до рентата от съсобствените
земеделски земи, която трябвало да получат. Ако имало нужда от някакъв текущ
ремонт Г.Я. се обаждала на ищците и се събирали в дома й , за да решат. В тези
случаи ищците или оставяли пари за ремонта или решавали ремонта да бъде
извършен с парите от рентата/ наема.
Свид. Н. Р. С. разказва, че познава ответницата Г.Я. от
годините когато са работили заедно. Познава имота. Тя самата е пенсионерка от
2009г и се среща с Я., когато се налага да мине покрай тях.
Свид.Т. Н. А. разказва, че е съседка на процесния имот, къщите са една до друга. Свид.разказва, че баба Г. е изгонила К. и съпругата му през
2006г . До смъртта на К. само той е идвал в имота, съпругата му не е стъпила.
Но дъщерята на К. идвала също до смъртта си. През тези години само ответницата Г.Я.
имала ключ от къщата. Тя сама правила ремонти- на покрива , на банята, на
гаража, а преди една година се появило едно момче Д., което искало да й помага
да поддържа къщата и градината. Свид.А. присъствала
на разговор между ищцата В.А. и ответницата Г.Я., който се състоял
непосредствено след смъртта на Г. Я. през 2017г. По време на този разговор Г.
повдигнала въпроса, че иска да обяви първия етаж от къщата за даване под наем и
да взема наема, защото пенсията й е малка, но В. не се съгласила и между тях
избухнал скандал. Свид.А. разказва, че баба Г. й
разказала, че Т. и В. са против да се пускат чужди хора в къщата. Въпреки това
след няколко месеца свид.А. видяла едно момче „ на
име Д.“ в двора. Виждала също така, че се простират дрехи и жена с малко дете в
двора, но не знаела дали някой живее в първия етаж. Свид.А.
е категорична, че ответницата Я. е пенсионерка от 30 години и пенсията й е
много ниска, затова докато е бил жив сина й К.то е правил ремонтите, вкл.той е
сменил цялата дограма на къщата. Свид.А. е разказва
също така , че Г.Я. е правила ремонтите по къщата с парите от арендата на
земеделските земи.
Свид. Н. И. М., разказва че познава страните още от
годините когато е строена къщата им. Отношенията между снаха и свекърва били
лоши и затова ищцата Т. не идвала в имота. Това правел само нейния съпруг-К.,
който идвал до смъртта си да помага на майка си-ответницата –Г.Я.. След смъртта
на К. Я. в имота идвала неговата дъщеря Г., която много обичала баба си. Свид.М. твърди, че през 2009г Г.Я. е правила ремонт на
покрива , който частично е разкрила. Свид.М.
разказва, че ответникът Д.З. и съпругата му идват често и помагат на Г.Я.. Свид.М. е присъствала преди две години, когато В. и
съпругът й са дошли в къщата на връщане от погребение и между Г. и В. е станал
скандал, защото Г. иска да обяви първия етаж под наем, а В. е била против това.
Свид.А. Л. Ч. разказва, че познавала ответницата Г.Я. от
млекоцентралата, където работили двете. Отношенията между снаха и свекърва били
влошени от 2006г и Т.Я. не посещавала имота, но това правел съпругът й –К. Я.,
който се грижил за майка си и къщата приживе. Ищцата В.А. идвала при баба си
рядко и последния път –преди няколко години се скарали, защото ищцата била
против пускането на чужди хора в къщата. Свид.Ч.
разказва, че ответникът Д.З. се грижи за баба Г., водил я е на гробищата в гр.Б.,
за да търси гроба на внучката си.
По искане на ищците е назначена почеркова експертиза на представените оригинали от платежни
нареждания към Община А., заключението на която е категорично, че подписите в
приходните квитанции са сходни с положените от В.В.А.
(л.284-293).
По
искане на ответницата Г.Я. е назначена комплексна съдебно -техническа и
оценъчна експертиза на стойността от направените строително ремонтни дейности
по къщата. От заключението на ВЛ става ясно , че стойността на СМР в имота по
пазарни цени възлиза на 11503,47лв.(л.162-166; л.203-207), а по СЕК възлиза на 9748,72лева.
Анализът на събраните по делото доказателства, сочи че понастоящем
спорният недвижим имот е във владение на ответниците Г.И.Я.,
Д.З.З. и З. М.З. (макара последните да отричат това).
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи: За да се уважи ревандикационния иск следва да се
докаже придобиването на правото на собственост на ищците, включително придобивното основание, както и владение на имота от страна
на ответника, вкл.че ответникът владее имота без правно основание.
При горните фактически данни предявеният ревандикационен иск с правно основание по чл.108 от ЗС е
допустим и основателен относно дворно място, с площ от 435 кв.м., находящо се в гр. А., общ. А., обл.
Б., ***, съставляващо поземлен имот № 1008, в кв. 80 пo
плана на същия град, при граници за ПИ: от двете страни улици, ПИ № 1007, ПИ №
1009, за който е отреден УПИ XVI-1008, в кв. 80 no
ПУП на гр. А., ведно с построените в имота самостоятелни обекти: едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 78
кв.м. и мазе, със застроена площ
от 70 кв, м. и едноетажна масивна сграда, изградена
на източната граница към ПИ № 1009, състояща се от гараж, със застроена площ от
18 кв.м. и второстепенна постройка, със застроена площ от 24 кв.м , с обща калканна стена.
Допустимостта
се предпоставя от наличието на спор относно
собствеността на процесния имот между ищците- собственици
по силата на НА и ответницата Г.И.Я., която владее имота. Спорно между страните
е основанието, на което Г.Я. владее имота. Според ищците по тяхно общо съгласие
на ответницата (тяхна свекърва и баба) е предоставен за ползване приземния етаж
на къщата, въпреки че това не е било оформено писмено с нотар.заверка
на подписите. Ответницата Г.Я. от своя страна в писмения отговор твърди, че в
продължение на 10 години , считано от 2009г владее имота, грижи се за него, ремонтира
го, в резултат на което е придобила собствеността след изтекла в нейна полза придобивна давност. В отговора на ИМ Г.Я. прави и
възражение, че е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, която
е получила в наследство след смъртта на съпруга си, от което следва че има
правно основание да владее имота и да се разпорежда с него. Ответниците Д.З. и З.
З. отричат да владеят имота. По спора относно собствеността съдът като се
запозна с показанията на всички свидетели и приложените писмени доказателства,
счита че собственици на имота в посочените квоти – ¼ и ¾ ид.ч. са съответно ищците В.А. и Т.Я. . последните се
легитимират като собственици по силата на НА и наследствено правоприемство
(В.А. като наследник на своята майка Д. В., а Т.Я. като наследник на своя
съпруг К. Я. и дъщеря Г. Я.). Направеното от ответницата Г.Я. възражение, че е
собственик на 1/6 ид.ч. от имота, която е получила в
наследство от починалия си съпруг, съдът счита за неоснователно, т.к. според
действащия към момента на смъртта на съпруга на Г.Я. СК, Я. е имала ½ ид.ч., с която се е разпоредила в полза на сина си К. Я.,
видно от приложеният НА № 21, том XII, per. № 8626,
дело № 1597/2004г. на Нотариус Б. Д., с рег. № 324. По изложените съображение съдът отхвърля
възражението на ответницата Г.Я., че владее 1/6 ид.ч.
от процесния имот на самостоятелно правно основание.
Направеното
от ответницата Г.Я. възражение, че е придобила имота в резултат на изтекла в
нейна полза 10-годишна придобивна давност,съдът също
прецени да не уважава поради наличие на доказателства в подкрепа на
противоположната теза. В отговора на ИМ Г.Я. твърди, че от 10г. е изгонила
ищците, като само тя има ключ за имота, в който те не са стъпвали и през тези
години ремонтирала имота със собствени
средства. От разпитаните по делото свидетели, вкл.свидетелите на Г.Я. се
установяват различни факти. Макар, че синът на Г.Я. *** със семейството си, до
смъртта си той всяка седмица е ходил в процесната
къща и се е грижил както за майка си, така и за имота. Относно този факт са
категорични всички свидетели. Еднопосочни са показанията на всички свидетели и
по въпроса, че дограмата на къщата е била сменена от К. Я. ,а също той е
пристроил и обзавел баня и тоалетна на етажа. Относно този факт освен свид.Г. и А. показания дават и свид.Ч.
и А.. След смъртта на К. Я. през 2008г имота е продължила да владее дъщеря му Г.
Я., която е ходила по няколко пъти в месеца, за да носи храна и лекарства на
баба си. През този период от време самата Г.Я. не е показала, че е започнала да
владее имота за себе си. Чрез действията си е третирала ищците като
собственици. Последните са одобрявали ремонтите по къщата, които са се правили
със суми от арендата на земеделските земи, които са и тяхна собственост. Свид. А. разказва, че ищците В. и Т. са се разбрали цялата
рента да се получава от Г.Я. и тя да я ползва за поддръжката на къщата. В същия
смисъл са и показанията на свид.Ч. и А., които са
категорични, че пенсията на ответницата Я. не позволява да поддържа имота и тя
разчита за това на сумите от рентата. Тези показания кореспондират с
представеното удостоверение за размерът на получената от Г.Я. пенсия, от което
е видно, че за визираният в отговора на ИМ период от 10 години Я. е получавала
пенсия между 226,93лв.(плюс добавката) и 361,95лв.(плюс добавките), което е
невъзможно да й стига за закупуване на храна, лекарства ,плащане на сметки и да
извършва ремонти по къщата. Няма нужда съдът да разполага със специални знания,
за да прецени, че тези суми са на прага на бедността и не са достатъчни , за да
направи ответницата ремонти на имота. Дори да се приеме, че през последните 10
години ответницата е правила ремонти по къщата, те са били със средства на
ищците от арендата на земеделските земи, които са съсобствени
и които суми те са й предоставяли.
Свид.А. е категоричен , че когато преди години първият
етаж е бил отдаден под наем, това е станало след като Г.Я. се е обадила на В.А.
и е поискала разрешение. Пак в резултат на общо съглашателство между
собствениците се е взело решение наемната цена, която се заплаща да остане и да
се ползва от Г.Я., т.к. пенсията й е много ниска. Преди няколко години -2017г
отново Г.Я. е водила разговор с ищцата В.А. и е поискала разрешение да обяви за
даване под наем първия жилищен етаж от къщата. На разговора са присъствали свид. Ч. и А. (свидетелки на ответниците),
които разказват, че срещата е станала непосредствено след погребението на Г. Я.
и затова си спомнят ясно годината -2017г. Според двете свидетелки ищцата не се
съгласила да обяви етажа за даване под наем и това довело до скандал между
ищцата А. и ответницата Я., на който те присъствали. В крайна сметка след
скандала Г.Я. не е обявила първия жилищен етаж за даване под наем.
Действията на Г.Я. през 2019г също
навеждат на извода, че тя не приема себе си за собственик, а приема ищците за
собственици, т.к. е дала техните телефонни номера на ответника Д.З., за да
договарят по продажбата или наемането на къщата. Действията на Г.Я. сочат, че
тя третира ищците като собственици, от което следва че не е изпълнен ф.с. на придобивната давност. Анализа на събраните доказателства
сочи, че последната е владяла имота не за себе си, а за законните собственици- Т.Я.
и В.А.. В същото време ищците са владели имота си и ясно са показали това на
ответницата Я. като са заплащали редовно всички данъци и такси върху имота към
Община А.. Макар, че бяха оспорени от ответниците представените
квитанциите и платежните нареждания към
Община А. (л.229-242), ВЛ е категорично, че се установява сходство между
подписа и почерка на квитанциите и подписа и почерка на ищцата В.В.А. (л.288). Макар, че от ответницата Я. са представени
копия от касов бон за заплатени ток и вода, според решаващата съдебна
инстанция, същите не доказват намерение за своене на
имота, а изплащане на периодични задължения към доставчиците на комунални
услуги, което е основно задължение на ползвателя на всеки имот. Безспорно се
доказа от показанията на всички свидетели, че до 2008г имота е владян от К. Я.,
а след това до 2017г владението е продължила Г. Я.- дъщеря на Т.Я.. Всичко изложено
води до извода, че следва да бъде отхвърлено възражението на Г.Я., че е
придобила имота в резултат на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2009г.
Изложеното по-горе мотивира
категоричното заключение, че ищците са собственици на процесния
имот на валидно правно основание. Закономерна последица от този факт е, че ответниците владеят имота без правно основание. Има спор
между страните по делото относно фактът на владението, докато Г.Я. твърди че
владее имота на самостоятелно правно основание, ответниците
Д. и З. З. отричат да владеят имота. И двамата твърдят, че само помагат на Г. Я.
в домакинството. Важно
е да се изчисти
спора ,
за да се
определи правилно броя на адресатите
, които трябва да предадат владението.
Според свид.А. (съпруг
на ищцата В.А.) той е присъствал на разговор в кантората на Д.З., по време на
който последния лично е заявил, че вече той е собственик на имота, показвайки
им връзка ключове. А. разказва също
така, че със съпругата му отишли в имота веднага след това и установили, че
входната врата за първия етаж е сменена, а ответницата Я. потвърдила, че това е
направено от лицето Д.З., който ще живее на етажа със съпругата си. В друг
случай когато дъщерята на ищцата А. минала покрай имота през лятото на 2020г видяла
там жена с малко дете, а на двора имало техни вещи. Фактът, че ответниците З. са се настанили в имота се потвърждава и от
тяхната свидетелка Т. А. (съседка), която разказва, че вижда редовно прострени
дрехи и лампите на първия етаж да светят, а също така е виждала ответницата З. З.
в имота. От анализа на посочените доказателства съдът приема , че имота се
ползва от тримата ответници и всеки от тях с
действията си пречи на ищците да упражняват собствеността си. Ответницата Г.Я.
възпрепятства ищците да ползват имота си като е пуснала в него чужди хора, на
които е позволила да избият вратите и да поставят нови такива. Ответниците Д. и З. З. пречат на собствениците да
упражняват правото си на собственост като са се настанили да живеят в процесния имот без позволение на собствениците, извършили
са ремонти, при които са разбили съществуващи врати на първия жилищен етаж и са
поставили нови такива като отказват да предоставят на собствениците ключ за
новата входна врата. От разказа на свид.А. става
ясно, че същия лично е присъствал на разговор, когато Д.З. им е показал ключа
от входната врата и е заявил, че къщата не е тяхна , а вече е негова и той
живее там. От представените по делото от
ответниците доказателства не се установи наличие на
валидно правно основание за осъществяваното ползване на имота от ответниците Г.Я. и Д. и З. З..
По така изложените съображения,
предвид доказаното право на собственост на ищците Т.Я. и В.А. и владение на имота от ответниците
Г.Я., Д.З. и З. З., следва ревандикационният иск по
чл.108 от ЗС, предявен против ответниците, да се
уважи като основателен.
Ето защо съдът намира предявеният ревандикационен иск относно дворно място, с площ от 435
кв.м., находящо се в гр. А., общ. А., обл. Б., ***, съставляващо поземлен имот № 1008, в кв. 80 пo плана на същия град, при граници за ПИ: от двете страни
улици, ПИ № 1007, ПИ № 1009, за който е отреден УПИ XVI-1008, в кв. 80 no ПУП на гр. А., ведно с построените в имота самостоятелни
обекти: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж, със
застроена площ от 78 кв.м. и мазе, със
застроена площ от 70 кв, м. и едноетажна масивна
сграда, изградена на източната граница към ПИ № 1009, състояща се от гараж, със
застроена площ от 18 кв.м. и второстепенна постройка, със застроена площ от 24
кв.м , с обща калканна стена, за основателен и
доказан, а ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху имота.
Относно възражението за задържане
направено от Г.Я., съдът прецени, че е неоснователно по подробно изложените
по-горе съображения относно средствата, с които ответницата е разполагала през процесния период от време. В подкрепа на това заключение е
становището на ВЛ Й.П., която е категорична , че ремонтите правени по къщата не
могат да бъдат определени с точност като период от време , когато са направени,
а някой от тях изглеждат доста стари. Пак според заключението на ВЛ М. А.
стойността на ремонтите не е 20 000лева, както Я. твърди, а 9748,72лв./според
СЕК/ или 11503,47лв. /по пазарни цени/. Ответницата Г.Я. при условията на пълно
и главно доказване не успя да докаже , че е имала тези пари през годините и от
къде ги е взела. Видно от представеното Удостоверение от НОЙ пенсията й е била
под прага на бедността и тя е била обект на подпомагане от Д“СП“-гр.А. всеки
месец.В същото време свид.Г. е категоричен , че
твърдените от ответницата ремонти (смяна на дограма , външни щори и баня) са
направени от сина на ответницата с помощта на свидетеля още преди 2008г. (което
не е в противоречие със заключението на ВЛ).Дори да се приеме, че през периода Я.
е правила някакви дребни ремонти, като подмяна на част от керемиди (за което
говори свид.А.), това се е случвало с общи средства
на собствениците, които тя от тяхно име е получавала от съсобствените
земеделски земи. Всички свидетели са категорични в тази насока. От приложена на
л.172 служебна бележка е видно, че до 2019г Г.Я. е получавала цялата сума за
аренда на земята, но през 2020г тази сума вече е разделена на три и изплатена
на всеки от съсобствениците по отделно. Освен всичко изложено Я. не е била
добросъвестен владелец по смисъла на ЗС, от което следва че няма право да
претендира връщане на исканите суми. Всички изложено мотивира съда да отхвърли
възражението за задържане на процесния имот от
ответницата Г.Я..
С оглед изхода от спора на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
направените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 1602,60лв., от
които 147.60лв.ДТ за образуване на делото, 350лв.за съдебно-почеркова
експертиза ; 5лв.ДТ за издаване на удостоверение; 1200лв.възнаграждение за
адвокатска защита на двете ищци.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.И.Я., ЕГН **********, с адрес:
***; Д.З.З., с ЕГН **********, с адрес: *** и З.М.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.А.Я., с
ЕГН **********,*** и В.В.А., с ЕГН **********,***, са собственици на дворно място, с площ от 435 кв.м., находящо
се в гр. А.,
общ. А., обл.
Б., ***, съставляващо поземлен
имот № 1008, в кв. 80 пo плана на
същия град, при граници за
ПИ: от двете страни улици, ПИ № 1007, ПИ №
1009, за който е отреден УПИ XVI-1008, в кв. 80 no ПУП на гр.
А., ведно с построените в имота самостоятелни обекти: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от
жилищен етаж, със застроена площ
от 78 кв.м. и мазе, със застроена площ
от 70 кв, м. и едноетажна масивна сграда, изградена на източната граница
към ПИ № 1009, състояща се от гараж,
със застроена площ от 18 кв.м.
и второстепенна постройка, със застроена площ от 24 кв.м , с обща калканна стена, при квоти съответно ¾ ид.ч. и ¼ ид.ч. и ОСЪЖДА Г.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.З.З.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и З.М.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДАТ на Т.А.Я., с ЕГН **********,***
ВЛАДЕНИЕТО върху ¾ ид.ч. от имота,
а на В.В.А., с ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО върху
¼ ид.ч.от имота.
ОСЪЖДА Г.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.З.З., с ЕГН **********, с адрес:
*** и З.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.А.Я., с ЕГН **********,*** и В.В.А., с ЕГН **********,***,
сумата от 1602,60лв /хиляда шестотин и два лева и 60 ст./ лева,
представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
получаване му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|