Р Е Ш Е Н И Е № 260201/25.11.2020г.
гр. Ямбол, 25.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 70/
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, вх. № ***15.01.2020 г. предявена „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, адрес гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез юрисконсулт К. А., срещу А. ***.
Ищецът твърди, че на 21.10.2019 год. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 435,39
лв. – стойността на консумирана ел.енергия и мрежови услуги за периода от
09.03.2019 г. до 08.06.2019 г., както и сумата от 19,21 лв. – лихва за забава
за периода от 01.05.2019 г. до 20.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
По предявеното заявление било образувано
частно гр. дело № ***/2019 год.
по описа на ЯРС, и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на ответника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и
в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за
установяване със сила на присъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
В исковата молба
се посочва, че ищеца в качеството си на краен снабдител,съгласно разпоредбата
на чл.98а Закона за енергетиката,продавал електрическа енергия на клиентите си
при публични известни общи условия.По силата на чл.7,т.1 ОУ и по силата на
чл.11,т.1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обекта на ответника,обект с ИТН ***,находящ се в гр.Я.,кв.“***.За
ответника бил открит клиентски номер ***,в качеството му на собственик на
посочения обект,съгласно справка в „СП“-Я.нотариален акт от 30.06.2017 г.,заявление-декларация
за започване на продажба на ел.енергия и декларация за достъп до мрежата. Същия
от своя страна,съгласно чл.11,т.1 ОУ,се задължил да заплаща всички свои
задължения,свързани със снабдяването с ел.енергия,в сроковете и по
начините,определени от същите в чл.18,ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми,клиента дължал обезщетение
за забава в размер на законно лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на задълженията
си по ОУ за периода 09.03.2019 г.-08.06.2019 г. ищцовото дружество доставило на
обекта на А.А.А. ел.енергия на обща стойност 435,39 лв.,която не била платена.Поради
забава в плащанията на главницата,ответника дължал законна лихва в общ размер
на 19,21 лв. за периода 01.05.2019 г.-20.10.2019 г.Законната лихва се дължала
за всяка една от фактурите отделно за периода от датата на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото производство.Срока за плащане на фактурата
бил посочен в същата,като издадените фактури,техния падеж и период,както и
размера и периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в
препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.
С оглед на което ищеца
предявява иск за установяване на вземането им за сумата 435,39 лв. – стойността на
консумирана ел.енергия за периода от 09.03.2019 г. до 08.06.2019 г., както и
сумата от 19,21 лв. – лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 20.10.2019
г.,заедно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението-21.10.2019 год. до изплащане на вземането.
Иска се присъждане на разноските както в
заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока по чл.131 ГПК ответника
е депозирал отговор на исковата молба,чрез назначения му особен
представител адв.К.-ЯАК. Иска е оспорен по основание и размер,като се
счита,че същия е недоказан и неоснователен.Твърди се,че не са представени
никакви доказателства в тази насока,че ответника дължи посочените суми.Иска се
отхвърляне на иска като неоснователен .
В с.з. ответника не
се явява и не се представлява. От особения му представил са постъпили писмени
бележки в които е направено искане за гледане на делото в тяхно
отсъствие,подържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на
кумулативно предевяните установителни искове,като неоснователни и недоказани.Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът е титуляр на партидата при ищеца за имота му в гр. Я.,кв.“***,като в тази връзка от страна на ищцовото дружество се представени
писмени доказателства-заявление-декларация за започване на продажба на
ел.енергия от 11.07.2017 г. за клиентски номер ***,декларация за достъп до
мрежата от 11.07.2017 г. за клиентски номер ***,нотариален акт за
покупко-продажба № ***,том ***,рег.№ ***,дело № ***30.06.2017 г. от който се
установява,че ответника закупил ап.№***,находящ се в гр.Я.,ж.к.“*** и справка
от службата по вписванията-Я. за периода от 01.01.1992 г. до 13.01.2020 г.
съдържащи данни за ответника,като същите са приети по делото и не са оспорени
от страна на особения представител на ответника.
Видно от
представените по делото фактури се установява,че за периода
09.03.2019 г. до 08.06.2019 г. са на стойност 435,39 лв. В тази връзка е
представено препис-извлечение от сметка по посочените фактури,от която се
установява,че ответника като клиент на ищцовото дружество са начислени суми в
общ размер на 435,39 лв. за отчетен
период 09.03.2019 г.-08.06.2019 г.,както и сумата от 19,21 лв.-мораторна лихва
за периода 01.05.2019 г.-20.10.2019 г.
От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в
процесния период 08.03.2019 г.-08.06.2019 г. до процесния обект за измервателна точка е доставяна ел.енергия.
Общото количество доставена ел.енергия за процесния период по ИТН *** била в
размер на 2358 KWh.,от които
1566 KWh по дневна тарифа и 792 KWh по нощна тарифа. Електромера с
фабричен номер *** бил еднофазен,двутарифен,статичен марка „ADD AX“ с година на производство 2017
г., бил монтиран в измервателна точка номер ИТН № ***,като същият предавал
данни,за консумираната ел.енергия от потребителя,в системата на ЕВН ЕР директно
on-line,без наличие на отчетник .Отчетените
показания и пресметнатите количества ел.енергия съвпадали с фактурираните
такива,за което по експертизата е приложена подробна разбивка за движението на
показанията. Поставения на обекта електромер,през процесния период бил преминал
оценка със съответствието със срок на валидност шест години,т.е. до 2020 г.
Знакът от метрологичната маркировка и идентификационен номер на нотифицирания
орган,извършил оценяването на съответствието бил СМ М 17/1781 и същият бил
поставен върху електромера.
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните се установява,че за
периода 09.03.2019г.-08.06.2019г. консумираната от ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги били в размер на общо 435,39 лв.,за
което били издадени процесните фактури.Посочените фактури били осчетоводени
редовно,съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти.Стойността на консумираната от обекта на ответника
ел.енергия и мрежови услуги била формирана и фактурирана вярно и съобразно
решенията на ДКВР за съответните ценови периоди.Вещото лице установило,че по
процесните фактури нямало извършвани плащания.Размерът на обезщетението за
забава в размер на законна лихва,изчислено върху задължението по процесните фактури
за периода от датата,следваща падежа на всяка една от тях,до датата,предхождаща
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-20.09.2019 г. било в общ
размер на 19,21 лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, като съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията
за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител на ел.енергия
за битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй като е
страна по договор при общи условия. В настоящия случай се
установи, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във фактурите за
процесния период в обекта на ответника, за който е отреден измервателна точка,
клиентски номера.От приложените по делото писмени доказателства,неоспорени от
ответника се установява,че обекта на последния е обект на потребление,находящи
се на адрес гр.Я.,к-с „***,за което е разкрит клиентски номер ***. За процесния
период 09.03.2019 г.-08.06.2019 г. за посочения клиентски номер е налице измервателна точка-ИТН № ***,открита на база
подадено заявление-декларация от ответника за постоянно ел.захранване,като от
представените от ищцовото дружество писмени доказателства,неоспорени от
ответника, се установява,че ищеца е клиент на ищцовото дружество. В посоченото
по-горе ИТН има монтиран електромер със съответния фабричен номера,като
посредством СТЕ е установено,че през процесния период е преминал оценка със
съответствието със срок на валидност шест години,т.е. до 2020 г. Знакът от
метрологичната маркировка и идентификационен номер на нотифицирания
орган,извършил оценяването на съответствието бил ** и същият бил поставен върху
електромера. С оглед на това,съдът
приема че е монтиран изправен електромер Отчетените показания и пресметнатите
количества ел.енергия в.лице установило,че съвпадат с фактурираните. В
тази връзка съдът не споделя
възраженията на особения представител на ответника,че фактурите изготвени от
ищцовото дружество не обуславяли дължимост на сумите. В тази връзка следва да
се отбележи,че потребителите,присъединени към електроразпределителната мрежа
при общи условия,заплащат всички мрежови услуги и цената за достъп на крайния
снабдител и същите ги обвързват,без да е необходимо изричното им писмено
приемане. Не се възприема възражението на особения представител на ответника от
съда,че самите фактури не съдържали информация относно формирането на цените за
претендираната като доставена ел.енергия,респ.относно цената ,които
обстоятелства са установени от вещото лице по СТЕ.
Също така в.лице
по ССЕ е установило,че стойността на
консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана
и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови
периоди.С оглед на това падежите на
вземанията са настъпили и те са изискуеми. Не се твърди от ответника, че сумите
са платени.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед
основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна лихва, чийто размер се
установява от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза,като същия е в размер на 19,21 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото дело е
основателно и следва да се уважи частично съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.Доколкото
ищеца е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
направеното оспорване от страна на особения представител на ответника за
прекомерност на същото,то на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв.,определено от съда на основание чл.78,ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно с фактическата и правна сложност на делото.
Дължими са и разноските, направени в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А. ***, ж.к-с „***, ЕГН **********, дължи на ЕВН България Електроснабдяване” АД-
гр.Пловдив, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 435,39
лв.-главница, представляваща стойността на ел.енергия и мрежови услуги,
доставени за периода от 09.03.2019 г.-08.06.2019 г. за обект на потребление: гр.Я.,
ж.к-с „***, клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 19,21 лв. за периода 01.05.2019 г.-20.10.2019 г., и
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение № ***/22.10.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019 г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 675,00
лв. и разноските, направени в
заповедното производство, в размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: