Решение по дело №442/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „////“ ЕООД, ЕИК *****, чрез адв. Г.К. ***, против Решение № 24 от 06.01.2023 г. по НАХД № 20223110204729/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000315/22.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал.1, т. 3, пр. второ от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че мотивите на въззивната инстанция относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН са бланкетни, което приравнява на липса на мотиви. Сочи, че извършването на процесното нарушение чрез бездействие, ден след изтичането на срока на удостоверението, осъществяваната от жалбоподателя дейност в продължение на 15 години без налагани санкции и липсата на вредоносни последици, са смекчаващи вината обстоятелства. Моли за отмяна на решението на Районен съд – Варна и на издаденото НП, а в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на изложените в нея основания.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД „АА“-Варна/, в депозиран писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното от Районен съд – Варна решение е правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основанията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване решението на Районен съд – Варна и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата, поради наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „////“ ЕООД против Наказателно постановление № 23-0000315/22.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал.1, т. 3, пр. второ от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

От фактическа страна Районен съд – Варна е установил, че през 2022г. била извършена комплексна проверка на документи, включително и пътни книжки, на превозвача „////“ ЕООД. По време на проверката служители на ДАИ констатирали, че превозвачът е извършвал таксиметрова дейност на 24.05.2021 г., без автомобилът да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, за периода от 23.05.2021 г. до 28.05.2021 година. За установеното нарушение бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в чието съдържание било описано констатираното нарушение и посочена правната квалификация на същото. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството, като в графата за възражения не били вписани такива. Такива не постъпили и в законоустановения 14-дневен срок. На 22.06.2022 г. било издадено НП, в чието съдържание била възприета изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН. Нарушението било квалифицирано по чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г. на МТ и дружеството било санкционирано на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП.

От правна страна Районен съд – Варна приел, че актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - актът е съставен в рамките на срока, предвиден в чл. 34 ЗАНН, спазен е и срока за възражения по АУАН; НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Както АУАН, така и НП съдържат всички реквизити, изискуеми по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Счел е, че въз основа на събраните по административнонаказателната преписка доказателства наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по Наредба № 34/99 на МТ. Районния съд е определил като правилно неприлагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН от АНО, тъй като процесното нарушение не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият съдебен състав при Административен съд - Варна намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка относно процесното нарушение, и на база събраните доказателства е стигнал до обоснован и съответен на процесуалния и материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление. Настоящата касационна инстанция изцяло възприема установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените правни изводи, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. С оглед наведените касационни основания, следва да бъде акцентирано върху правилния извод на ВРС за липса на основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

По делото е безспорно, че на установената дата – 24.05.2021г.санкционираното лице не е изпълнило задължението си, вменено му с разпоредбите на чл. 34, т. 7 вр. чл.21, ал.1, т.3, пр.2 от № 34/1999 г. на МТ, а именно – да осъществява таксиметрова дейност единствено с автомобили, които имат издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Спорът по делото не е по фактите, а касае наличието или липсата на предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН. За да бъде приложен институтът на „маловажност“, е необходимо да се установи липса или незначителност на вредоносните последици, вследствие на извършеното нарушение, или други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да водят до смекчаване отговорността на касатора в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Нарушението е формално и наличието на вредоносни последици не е елемент от състава на нарушението, за да се преценява липсата им при определяне на обществената му опасност. Видно от съдържанието на приложената към АНП пътна книжка, на посочената дата е извършен таксиметров курс Варна – София, чиято продължителност и интензитет, сами по себе си, дискредитират тезата за маловажност на случая.

Предвид тези съображения настоящият тричленен състав намира, че е налице типично съставомерно деяние и правилно въззивният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Като е потвърдил издаденото НП, Районен съд - Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Трети тричленен състав при Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 06.01.2023 г. по НАХД № 20223110204729/2022г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА „////“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ