МОТИВИ:
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано
по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик срещу С.Б.Л.,
обвинен в престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ НК във вр с чл.342,ал. НК и
чл.16,ал.1 т. ЗДвП, чл.20,ал. ЗДвП.
Подсъдимият Л. се
обвинява в това,че на 26 юни 2013г.
в участък от път ІІІ-3704, 7 +850
км между разклона за с.Юнаците и разклона за с. Величково, в
посока с. Бошуля , обл. Пазарджик, при
управление на л.а. „Пежо 206” с ДК№ РА **** ВМ,
лична собственост , като нарушил правилата за движение :
чл.16,ал.1, т.1 ЗДвП – „ На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне”;
чл.20,ал.1 ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
ППС, които управляват", а именно
: не е контролирал непрекъснато МПС,
което управлява , навлязъл в лентата за насрещно движение , при което изгубил
контрол над управлявания автомобил
и ударил насрещно правилно движещ
се л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК№ РВ **** АР, с водач О.Д. и п о н
е п р е д п а з л и в о с т , причинил смъртта
на повече от едно лице - О.С.Д., ЕГН **********,*** и на В.Т.С.
, ЕГН **********, б.ж. на
гр.Пазарджик - престъпление по чл.343, ал.3, б."б" НК във вр. с
чл.342,ал.1 НК и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, чл.20,ал.1 от ЗДвП .
В съдебно заседание при предишното разглеждане на делото
като страни в процеса на основание чл.76 от НПК в качеството на частни
обвинители са били конституирани наследниците на пострадалия О.С.Д., а именно Я.С.Д.
, С.О. Д. и
В.О.Д. ,както и наследникът на пострадалата В.Т.С.- А.Н.С..
Ред за
разглеждане-Глава Двадесет и седма НПК
Производството по делото протече по реда на Глава Двадесет и
седма НПК-съкратено съдебно следствие-по чл.371 т.2 НПК след като подсъдимият С.Б.Л.
направи самопризнания и призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
По време на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия Л. .Прави
искане подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му
обвинение по чл.343,ал.3,б.“б“ НК във вр с чл.342,ал. НК и чл.16,ал.1 т. ЗДвП,
чл.20,ал. ЗДвП,като му се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.Прави искане определеното наказание лишаване от
свобода да се отложи на основание чл.66 НК за максимално предвидения в закона изпитателен
срок, както и да бъде лишен да управлява МПС за максимален срок.
Повереникът на Я.С.Д. , С.О.
Д. и В.О.Д. – адв. В. застъпва
тезата, че в случая не са налице основания за приложението на чл.66 от НК, предвид
което определеното от съда наказание ще следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за максималния
срок.Не претендира присъждането на разноски за адвокатски хонорар.
Повереникът на А.Н. С. – адв.Б. пледира за ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и сторените по делото
разноски общо в размер на 1550лв.
Защитникът на
подсъдимия Л. -адв.К. не оспорва фактическата обстановка по делото,като прави
искане за определяне на наказанието на подзащитния му при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,след което се редуцира с 1/3 и
определеното наказание да бъде отложено на основание чл.66 НК,за което не съществува законова
пречка.
В правото си на
лична защита и последна дума подсъдимия Л. моли съда да не постановява
ефективно наказание лишаване от свобода.
Окръжният съд, въз основа на събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК и като ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
ръководейки се от закона и по свободно вътрешно убеждение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 НПК и протеклото
съдебно производство по реда на чл373,ал.3 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Л. е правоспособен водач на МПС, притежава
свидетелство за правоуправление № ********* - категория "В" , с
протокол № 686 от 08.05.2013 година, води се на отчет в КАТ - "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ"- Пазарджик, няма
данни за наказания или ПАМ , за извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
На 26 юни 2013г.
в следобедните часове около 17:00 – 17:30 часа, подс.Л. се движил по път ІІІ 3704 между
разклона за с.Юнаците и разклона за с.Величково , в посока от град Пазарджик за
с.Бошуля, като управлявал личният си
л.а.„Пежо 206”с ДК№ РА **** ВМ , пътувйки сам .
Приблизително по същото време, но в обратната посока от с.Бошуля за град
Пазарджик , пътували пострадалите О.С.Д.
и В.Т.С. , б.ж. на с.Бошуля , с л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК№ РВ **** АР,
управляван от О.Д. , със скорост около
70 км/час , а В.С. била на задната
седалка .
Подс.Л. се
движил в участъка от път ІІІ-3704, 7 +850
км между разклона за с.Юнаците и разклона за с. Величково, в
посока с. Бошуля , обл. Пазарджик,
управлявайки личният си автомобил „Пежо 206” с ДК№ РА **** ВМ, на дневна светлина ,
при тихо , сухо време, и неограничена
видимост , пътно платно – запазена асфалтова настилка, в условията н позната
пътна обстановка . Подс.Л. управлявал
автомобила си със скорост 80
км/час , при максимално разрешена скорост от
90 км/час за пътно превозно средство, извън населено място.
Въпреки
задължението си, като водач да контролира непрекъснато автомобила, който
управлява , като внимателно и всеобхватно наблюдава пътната обстановка, в един
момент подс.Л. отклонил вниманието си, разсеял се и управляваният от него л.а. „Пежо 206” навлязъл в лентата за насрещно движение, в
която се движил л.а. „Фолксваген Пасат”, управляван от водача Д.. Подс. Л.
изгубил контрол над автомобила, който опасно продължил да се приближава към
насрещно движещият се автомобил. Независимо от дистанцията и видимостта между
двата автомобила,Л. не предприел каквато и да било адекватна реакция и се
ударил в насрещно правилно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК№ РВ **** АР,
с водач О.Д.. Последният бил реагирал за
аварийно спиране , с отклонение на автомобила надясно, за да избегне директен
челен удар. Ударът между двата автомобила настъпил изцяло в лентата за движение и прилежащия
банкет на л.а. „Фолксваген Пасат”.
В резултат
на удара В.С. получила наранявания , а за О.Д. настъпилото събитие било
фатално. Пристигналия на местопроизшествието екип на Спешна помощ транспортирал до МБАЛ Пазарджик пострадалата С..
На
18.09.2013г. въпреки проведеното лечение в МБАЛ Пазарджик, пострадалата С.
починала.
На
местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група, при което били
извършени неотложни първоначални следствени действия - бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествието, изготвен албум и започнато досъдебно производство.
Непосредствено след ПТП
полицейски служител – св.Г. тествал водача на л.а.„Пежо 206”с ДК№ РА ****
ВМ – С.Л., с техническо средство „Draeger Alkotest 74120” с ф. № 0014, като
пробата била отрицателна – 0,00 промила.
С
Протокол №575/28.06.2013г. за химическа експертиза – не се доказа алкохол в
кръвта на водача Л..
С
Протокол №А-257/01.07.2013г. за химическа експертиза – не се доказа алкохол в
кръвта на водача пострадалия О.Д..
Назначената по делото съдебно медицинска
експертиза на труп депозира заключение, че причина за смъртта на О.С.Д., б.ж. на с.Бошуля е -„тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма, довела до развитието на мозъчен оток с притискане на жизненоважни
мозъчни центрове”. Травматичните увреждания са в резултат на действието на
твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени , така
както е видно от предварителните сведения , а именно при станалото ПТП, по
механизма „Травма вътре в автомобила”.
Назначената по делото тройна съдебно медицинска експертиза по писмени данни депозира заключение, че причина за смъртта на В.Т.С., б.ж. на Пазарджик е -„понесената травма при
пътно-транспортното произшествие от преди 2,5 месеца”. Травматичния шок,
мозъчната контузия и гръдната травма / тежка дихателна недостатъчност, с
преодолени хемоторакс и пневмония, продължително
командно дишане, дезориентация и паметови
разстройства/, следващите оперативни интервенции и полипрагмазичната медикаментозна терапия, са причинили рязкото
влошаване на субкомпенсираното състояние на
потърпевшата преди инцидента. Настъпването на смъртта на пострадалата е
причинно свързана с претърпените на 26.06.2013г. травми при инкриминираното
ПТП.
Назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, депозира
заключение , за механизма на станалото
ПТП, а именно :
= Уредбите и системите, имащи значение за
безопасността на движението на МПС – л.а. „Пежо 206” с ДК№ РА **** ВМ и л.а.
„Фолксваген Пасат” с ДК№ РВ **** АР, непосредствено преди злополуката са били
изправни и ПТП не е причинено , поради техническа неизправност на автомобилите
;
= Скоростта на движение на л.а. „Пежо 206” , преди и в момента на
удара е била около 80 km/h ,
= Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген
Пасат”, в момента , преди блокиране на колелата за екстрено спиране е била около
70 km/h
,
= Л. с л.а. „Пежо 206” , при скорост 80 km/h навлиза в
лентата за насрещно движение и започва движение в нея, за която маневра са бил
необходими около 3 секунди време , като е отстоял на дистанция около 44,4 – 111 метра от мястото на
ПТП ;
= По същото време, по същата лента се е
движил и л.а. „Фолксваген Пасат” , управляван от пострадалия Д. със скорост,
около 70 km/h
, като се е намирал на около 38,9
метра от мястото на ПТП , като двамата водачи са имали
възможност да се възприемат взаимно, като опасност . Водачът Д. е реагирал на
аварийно спиране с отклонение на автомобила надясно, за избягване на директен
челен удар;
Посочената фактическа обстановка съдът възприе въз основа
самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които изцяло ги подкрепят –показанията на свидетелите Г.К.Г.,, Я.С.Д. , С.О.Д.
,В.О.Д., З.Х.П. , К.П.Т., А.Н.С.,П.З.П., Р.М.А., Б.Б.С.
,П. Я.Ш., приложените писмени доказателства - находящи
се в ТОМ ПЪРВИ:
протокол за оглед от 26.06.2013г./11-12/, препис на протокол
за оглед /13/, фотоалбум с 22 снимки /14-24/, разписка /30/, ксерокопия от СвУМПС, СвРМПС, св-част1, ГО /31-40/,
ксерокопия на медицински документи /41-43/, ксерокопия на медицински документи
/50-58/, ксерокопие на договор за МПС /58/, ксерокопие от акт за смърт
№0007/2013 /61/, удостоверение за наследници №165/2013г. /64/, ксерокопие от
акт за смърт №0862/2013г. /67/, удостоверение за наследници №3712/2013г. /68/,
справки от КАТ Пазарджик /70, 72/, протокол за химическа експертиза на Л./106-107/,протокол за
химическа експертиза на Д./110, Приемо предавателни протоколи /1-2/, Молба от Ал.С. с приложени
заверени ксерокопия на медицински документи за В.С. /4- 22/, изискана
медицинска документация от МБАЛ Пазарджик / 46-105/, декларация /138/, характеристична справка
/142/, справка за съдимост /148/, приемо-
предавателен протокол №433 от 26.02.2014г. /156/ ; приобщените веществени
доказателства, а именно 18 бр. стъкла, запечатани в пощенски плик; 17
бр.парафинови блокчета, запечатани в бял плик
и от изготвените експертизи от вещите лица -р Б.Х.П. , д-р А.Т.Ф. , проф.д-р И.Д.Д.
, доц.д-р Б.Л.А., д-р С.С.С.,на инж. В.Д.Ф..
От правна страна:
След преценка на
събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност
съдът стигна до извода, че по несъмнен и категоричен начин се доказа, че
подсъдимият С.Б.Л. е осъществил съставът на престъплението по чл.343, ал.3,
б."б" НК във вр. с чл.342,ал.1 НК и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, чл.20,ал.1
от ЗДвП ,тъй като на 26 юни 2013г.
в участък от път ІІІ-3704, 7 +850
км между разклона за с.Юнаците и разклона за с. Величково, в
посока с. Бошуля , обл. Пазарджик, при
управление на л.а. „Пежо 206”
с ДК№ РА **** ВМ, лична собственост
нарушил правилата за движение визирани в :
чл.16,ал.1, т.1 ЗДвП – „ На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”;
чл.20,ал.1 ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
ППС, които управляват", не е
контролирал непрекъснато МПС, което управлява , навлязъл в лентата за насрещно
движение , при което изгубил контрол над управлявания автомобил и
ударил насрещно правилно движещ се л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК№ РВ ****
АР, с водач О.Д. и п о н е п р е д п а з л и в о с т , причинил
смъртта на повече от едно лице - О.С.Д.,
ЕГН **********,*** и на В.Т.С. , ЕГН **********, б.ж. на гр.Пазарджик .
Деянието е извършено по
н е п р е д п а з л и в о с т под формата на небрежност , като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Безспорно от събрания по
делото доказателствен материал се установи, че подс.Л. не е наблюдавал постоянно, внимателно и
всеобхватно пътната обстановка, поради което не е изпълнил и задължението си , да контролира непрекъснато
автомобила, който управлява така, както повелява нормата на чл.20,ал.1 от ЗДвП Освен
това от доказателствата по делото категорично се установява, че подс Л. не само, че е загубил
над контрол над управлявания от него автомобил, но и в момента на удара се е движил в насрещното платно без да е било необходимо да извършва маневра
изпреварване или заобикаляне, предвид което е нарушил и забраната на
чл.16,ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно да не навлиза
и да не се движи в лентата за насрещно движение , освен при изпреварване или
заобикаляне . Така вследствие на неправомерното си поведение, подс.Л. без да управлява автомобила
внимателно и под непрекъснат контрол при
установеното неправомерно навлизане в насрещната лента за движение е ударил правилно
движещия се насрещното платно автомобил.
Като резултат е настъпилото ПТП с причинени телесни увреждания,
несъвместими с живота, вследствие на което е последвала смъртта на О.Д. , б.ж.
на с.Бошуля и на В.С., б.ж. на с.Бошуля .
В случая е безспорно установена и
причинно-следствената връзка между цитираните нарушения на правилата за движение, настъпилото ПТП, и
тежките увреждания, получени от пострадалите Д. и С. и настъпването на крайния вредоносен резултат,
а именно тяхната смърт.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия С.Л. престъпно деяние по чл.343,ал.3,б.
„б“ от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години.
Съдът отчете, че
транспортните престъпления са с висока степен на обществена опасност, не само
поради постоянно нарастващия им брой в страната, но и поради факта, че
нарастват и броя на смъртните случаи
вследствие на пътно-транспортните произшествия .
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние,която е сравнително висока, но в
конкретния случай, обаче, съдът отчете, че макар и с висока степен на
обществена опасност причинената смърт на
пострадалите в резултат на извършеното непредпазливо деяние
под формата на небрежност се различава
съществено от случаите на умишлено
причинена смърт именно по субективното
отношение на дееца към престъпния резултат.В тази връзка и с оглед характера на извършеното
престъпление,съдът като прецени механизма на настоящото ПТП, броя, вида и
тежестта на допуснатите от подсъдимия като водач на МПС нарушения на правилата
за движение и тяхната значимост за безопасността на пътя, отчете, че
конкретното деяние не разкрива някаква специфика и неговата обществена опасност
не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни
престъпления от настоящия вид – с причинена смърт на повече от едно лице.
Съдът прецени и обществената опасност на личността на
подсъдимия,която е ниска. Подсъдимият Л. е млад човек, студент,не е осъждан и с
добри характеристични данни. Следва
да се отчете също относително ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия като водач на МПС, с оглед на факта, че по делото на се налице данни
да е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са пряко
свързани с безопасността на пътя.
С оглед на изложеното съдът прие,че на подсъдимият Л. следва
да се определи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства,а именно 4 години и шест месеца лишаване от свобода.
Производството по делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие по Глава Двадесет и седма НПК , с признаване на фактите по
чл.371 т.2 НПК и в кумулативна даденост с доказателствата за тези факти съгласно определението на съда по
чл.372 ал.4 НПК.При определяне на наказанието съдът, съгласно чл.373 ал.2 НПК определя наказание за извършеното от подсъдимия деяния при условията на чл.58а НК.В случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да изискват налагане на наказание в
хипотезата на чл.
58а ал.4 вр. чл.
55 от НК, / ако последната е по-благоприятна за дееца в сравнение с чл.
58а ал.1 от НК. / Налице е самопризнание на подсъдимия относно
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, което се подкрепя от
доказателствата, събрани в досъдебното производство. Поради това и определеното
наказание следва да е в унисон с изискванията на чл.
58а ал.1 от НК.
Ето защо съдът на основание чл.58а ал.1 НК след като намали определеното наказание лишаване от
свобода с една трета ( 54месеца – 18месеца = 36 месеца ) на подсъдимият Л. наказанието
лишаване от се редуцира на 36 месеца лишаване от свобода, или три години
лишаване от свобода.
С оглед на изложеното съдът определи на подсъдимия С.Л. при
условията на чл.58а ал.1 НК наказание от три години лишаване от свобода.
Съдът намира,че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Л. не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи
реално и че целите на наказанието могат да се постигнат и с условно
осъждане.Както вече се посочи, подсъдимият е
млад човек,който има възможност да преосмисли случилото се, като осъзнае
грешките си и да вземе всички необходими мерки подобни инциденти за напред
никога да не се случват.От друга страна не съществува законова пречка за
условно осъждане.Съдът прие,че на
основание чл.66 НК следва да се отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за максимално предвидения
изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия Л.
и наказанието лишаване от правоуправление за срок от шест години. Съдът
определи този максимален размер, като отчете двете допуснати нарушения по ЗДвП.
Относно веществените доказателства:
На основание чл.112
от НПК съдът постанови веществените доказателства – 18 бр. стъкла, запечатани в
пощенски плик; 17 бр.парафинови блокчета, запечатани в бял плик, като вещи без
значителна стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Разноски:
В съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал.3 от НПК съдът постави в тежест на
подсъдимия Л. сторените по делото разноски в размер на 1235 лева в полза на
Държавата, платими по сметка на съдебната власт и 1550 лева, платими в полза на
частния обвинител А.С. за направените от него разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: