МОТИВИ: Срещу подсъдимия Г.В.П. *** е предявено
обвинение по чл. 330, ал. 1 от НК
Предаден е на съд за това, че на 10.11.2017 година
около 06:00 часа в СО „Хоталич“, землището на гр. Севлиево, ул. „***“ № 4,
запалил масивна едноетажна къща – тип вила, със значителна стойност – имущество
на стойност 7770,00 лева, собственост на наследници на Д.Ц.С., бивш жител ***,
като са последвали значителни вреди по масивната едноетажна къща – тип вила –
на стойност 5780,00 лева, като унищожил покривната конструкция на вилата.
От пострадалите свидетели Е.А.С. ***, ЕГН: **********;
Ц.Д.Ц. ***, ЕГН: **********; Д.Д.Ц. ***, ЕГН: **********; Д.Д.Ц. ***, ЕГН: **********
и Е.Д.Ц. ***, ЕГН: **********, в качеството им на наследници на Д.Ц.С., бивш
жител ***, починал на 25.02.2004 година, е предявен граждански иск срещу
подсъдимия Г.П., с който същите претендират П. да им заплати сумата от сумата от 5780,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените им от деянието на подсъдимия Г.П. имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 10.11.2017 година до окончателното й
изплащане.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
В съдебно заседание, след провеждане
на разпоредителното заседание при решаване на въпроса за даване ход на делото
по общия ред, защитникът на подсъдимия и той самия заявиха, че правят искане
делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие - Глава 27
от НПК. Подсъдимият Г.П. заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че
разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след
като разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК, на основание
чл. 371, т. 2 пристъпи към предварителното му изслушване. При изслушването той
признава вината си, признава изцяло фактите, които са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
От направените самопризнания на
подсъдимия Г.П., показанията на свидетелите Ц.Ц., Е.С., Д.Ц., Е.Ц., К.К., Н.Н.
и М.М., и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи
следното:
Свидетелите Е.С., Ц.Д., Д.Ц., Д.Ц. и Е.Ц. били
собственици на наследствен имот, придобит от наследодателя им Д.Ц.С., б.ж. на
гр. Севлиево, представляващ парцел в Селищно образувание „Хоталич“, находящ се
в землището на гр. Севлиево, в който била построена масивна едноетажна къща –
тип вилна постройка.
През есента на 2017 година подсъдимият П.
постигнал устна договорка със свид. Д.Ц. - снаха на свидетелката Е.С. и съпруга
на сина й Д. Д.Ц., починал в хода на досъдебното производство на 01.12.2017
година, относно закупуване на имота. Във връзка с това подсъдимият й заплатил
сумата от 2000,00 лева като капаро, след което се настанил да живее в
постройката до прехвърлянето на собствеността върху имота по надлежния ред.
След
постигнатата уговорка подсъдимият занесъл в къщата свои вещи с намерение да
прави ремонти в постройката, като сменил част от дограмата на прозорците. За
имота имало открити партиди за ползване на вода и електроенергия, но
електрозахранването в самата постройка било изключено поради предишна авария.
Тъй като в началото на месец ноември 2017 година
отношенията между подсъдимия П. и продавачите на имота се влошили, подсъдимият
им се обадил и им заявил, че се отказва от сделката, като възнамерявал да се
изнесе от вилата, тъй като смятал, че му изчезнали вещи от там. Това било съобщено
от подсъдимия на свид. Е.Ц.. Свидетелят се съгласил подсъдимият да напусне
имота, но отказал да му върне сумата от 2000,00 лева, която същият заплатил
като капаро за предстоящата сделка по прехвърляне собствеността върху имота.
Това ядосало подс. П. и той решил да запали
постройката. В изпълнение на намисленото П. взел от дома си бутилка с
разредител за боя и запалка и късно вечерта на 09.11.2017 година отишъл във
вилната постройка. До селищното образувание подсъдимият се придвижил с
таксиметров автомобил, който го закарал до спирка „Лозарска среща“, след което
подсъдимият П. отишъл пеш до вилната постройка. Когато пристигнал на мястото
след полунощ на 10.11.2017 година подсъдимият се опитал първоначално да
демонтира един от поставените от него прозорци с подменена дограма, но не
успял. След това, вече около 06:00 часа, подсъдимият забелязал складирани стари
дрехи върху гардероба в една от стаите и ги залял с носения разредител, след
което ги запалил със запалката си. Огънят пламнал веднага, като се издигнал към
тавана, който веднага се подпалил, тъй като бил направен от дървени плоскости.
В резултат на това пламъците се разпространили в последствие към цялата
покривна конструкция във всички посоки.
Виждайки това подсъдимият П. избягал от имота.
Предизвиканият от него палеж във вилната постройка
унищожил таванът и покривната конструкция на сградата, които изгорели напълно.
Около 06:15 часа сутринта на 10.11.2017 година
свидетелят Н.Н., обитаващ съседна вила, видял, че от вилата, собственост на
наследниците на Д.С., излизали пламъци. Веднага се обадил на телефон 112, след
което на мястото пристигнал екип на Районна служба за пожарна безопасност,
който потушил пожара.
На местопроизшествието бил извършен оглед, след
което започнало настоящото производство. В хода на същото била назначена пожаро
– техническа експертиза, в заключението на която се сочи, че причината за
възникналия пожар е използване на външен открит източник на запалване, както и
че не е съществувала опасност пожарът да се разпростре върху други съседни
сгради. Според експертът най – вероятното място за запалване е стаята, където
бил гардеробът.
Според назначената в хода на досъдебното
производство строително – техническа експертиза стойността на запаления имот –
сграда е 7770,00 лева, а размерът на причинените в резултат на унищожената
покривна конструкция на сградата вреди са 5780,00 лева.
С Протокол за доброволно предаване от 14.11.2017
година подсъдимият П. предал на служител на РУ на МВР – Севлиево запалката, с
която запалил дрехите, поставени върху гардероба, в резултат на което бил
предизвикан пожара.
Подсъдимият Г.В.П. е дал обяснения по повдигнатото
му обвинение пред съдия, като е признал вината си и изразил съжаление за
случилото. Пред съдията подсъдимият разказал подробно как е извършил деянието и
че е запалил имота понеже бил ядосан от нежеланието на свидетелите Д.Ц. и Е.Ц.
да му върнат сумата от 2000,00 лева, които бил платил като капаро за закупуването
на имота.
В подкрепа на обвинението са и показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Деянието се установява по несъмнен начин и от
приетите по делото писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него албум на стр. 3 - 11 от ДП; Албум за
провеждане на разпит на обвиняем на местопроизшествието – стр. 21 и 22; Приемно
– предавателен протокол – стр. 32; Протокол за доброволно предаване на стр. 62;
Нотариален акт зца собственост на недвижим имот – стр. 65; Удостоверение за
търпим строеж – стр. 66; Удостоверение от Дирекция „ТСУ“ при Община Севлиево;
Удостоверение за наследници на Д.Ц.С. – стр. 68; Нотариален акт за собственост
на недвижим имот – стр. 69 и Телефонограма – стр. 70 от ДП, както и от Удостоверение
за наследници на Д. Д.Ц. на стр. 18 от делото, изискано от съда във връзка с
определяне кръга на наследниците на Д.С..
Въз основа на описаните по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи: По делото безспорно се
установи, че на посочената по – горе дата подсъдимият Г.В.П. запалил със
запалка стари дрехи, поставени върху гардероб в стая на вилната постройка,
собственост на наследници на Д.С., в следствие на което предизвикал пожар, който
унищожил покривната конструкция на масивна едноетажна вила със значителна
стойност, в резултат на което последвали значителни вреди на стойност 5780,00
лева. Вилата е на значителна стойност, тъй като съдебната практика приема, че
всяко имущество на стойност над четиринадесет минимални работни заплати за
страната към момента на извършване на деянието, е имущество на значителна
стойност.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за
установено по безспорен начин, че подс. Г.П., след като на 10.11.2017 година
около 06:00 часа в СО „Хоталич“, землището на гр. Севлиево, ул. „***“ № 4,
запалил масивна едноетажна къща – тип вила, със значителна стойност – имущество
на стойност 7770,00 лева, собственост на наследници на Д.Ц.С., бивш жител ***,
като са последвали значителни вреди по масивната едноетажна къща – тип вила –
на стойност 5780,00 лева, като унищожил покривната конструкция на вилата, както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК. Деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието на
подс. Г.П. за извършеното от него
престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс. П. деяние е тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК и същото се характеризира със сравнително висока степен на
обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен
род престъпления. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид високата
стойност на причинените щети по вилната постройка, собственост на наследниците
на Д.С.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на
вината, направените самопризнания на подсъдимия, с което същият е съдействал
изключително много за разкриване на обективната истина по делото в пълнота, изразеното критично отношение към деянието и не на последно
място чистото му съдебно минало. При съвкупната преценка на тези обстоятелства,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК за определяне на
наказанието при приложение на чл. 58а от НК, съдът достига до извода, че на
подс. П. ще следва да се определи наказание по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на
чл. 55 от НК. Именно поради това и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът
наложи на П. наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК поради което съдът отложи изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От
пострадалите свидетели Е.С., Ц.Д., Д.Ц., Д.Ц. и Е.Ц., е предявен граждански иск
против подсъдимия Г.П., с който се претендира обезщетение за причинените им
имуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от П., в размер на
сумата от 5780,00 лева, платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Съдът
намира, че искът, с който се претендират имуществени вреди в размер на 5780,00
лева е основателен и доказан в пълен размер, тъй като по делото безспорно се
установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия Г.П. на посочените
по – горе пострадали са причинени имуществени вреди на стойност 5780,00 лева. Видно
от материалите по делото до настоящия момент подсъдимият не е възстановил сумата
от 5780,00 лева, поради което той беше осъден да заплати на Е.С., Ц.Д., Д.Ц., Д.Ц.
и Е.Ц., в качеството им на наследници на Д.Ц.С., б.ж. на гр. Севлиево, починал
на 25.02.2004 година, сумата от 5780,00лв. /пет хиляди седемстотин и осемдесет/
лева, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.11.2017 година до
окончателното й изплащане, както и направените от тях разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева.
По
отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: един брой запалка – бяла на цвят,
съдът постанови същата да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ от НК, като след влизане на присъдата в сила да се УНИЩОЖИ.
Подсъдимият
Г.В.П. следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса
върху гражданския иск в размер на 231,20лв. /двеста тридесет и един лева и
двадесет стотинки/.
Подсъдимият Г.В.П. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на сумата от 290,32лв. /двеста и деветдесет лева и тридесет и две стотинки/, както и по
сметка на Районен съд – Севлиево направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на сумата от 20,00лв. /двадесет/ лева.
В
този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: